Р Е Ш Е Н И Е
№877
София,27.11.2000 година
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на
единадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
Председател:
ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове:
СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка
Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 3374 по описа за 2008
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 80 от 12.11.2008 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на решение от 12.06.2008 година по гр. д. № 353/2008 г. на Врачански окръжен съд. С решението на Врачански окръжен съд по гр.д. № 353/2008 година е определен на основание чл. 106 СК режим на лични отношения между бащата В. И. Х. и малолетното дете И, родено на 23.03.2007 г. – всяка втора и четвърта неделя от месеца от 9 ч. до 20 ч. при задължително присъствие на майката В. В. Ц. Касационно обжалване е допуснато по обуславящите изхода на делото процесуални въпроси за правните последици на съдопроизводствените действия, извършени в периода между влизане в сила на ГПК (ДВ, бр. 59 от 2007 г.) и изменението, въведено с ЗИД ГПК с ДВ, бр. 50 от 2008 г., както и за съотношението между преклузията на процесуални права и действия на съда в изпълнение на принципа на служебното начало, в т.ч. в случаите, когато съдът разполага с правомощието и задължението да събира доказателства и по служебен почин, каквато е хипотезата при определянето на режим на лични отношения между родители и деца, които въпроси са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
По процесуалния въпрос за правните последици на съдопроизводствените действия, извършени в периода между влизане в сила на ГПК (ДВ, бр. 59 от 2007 г.) и изменението, въведено с ЗИД ГПК с ДВ, бр. 50 от 2008 г., Върховния касационен съд, състав на Четвърто отделение счита следното:
С § 3 на ПЗР ГПК (ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.), в сила от 01.03.2008 г., се отменя Гражданския процесуален кодекс, обн. Изв. Бр. 12 от 1952 година. Съгласно § 2, ал. 2 ГПК (ред. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.), въззивните дела, образувани по жалби, постъпили до влизане в сила на този кодекс, се разглеждат по реда на отменения ГПК за разглеждане на делата от въззивната инстанция, т.е. делата, образувани по въззивни жалби, постъпили след 01.03.2008 г. се разглеждат от въззивната инстанция по новия процесуален ред. С изменението на § 2, ал.1 ПЗР ГПК ( ЗИД, ДВ, бр. 50 от 30.05.2008 г.), редът за разглеждане на делата от въззивната инстанция се променя – по реда на отменения ГПК се разглеждат всички дела, образувани по искови молби, постъпили до отмяната му и това изменение е в сила от 01.03.2008 г. Законодателната промяна обхваща всички първоинстанционни дела, образувани преди влизане в сила на ГПК, вкл. и висящите производства пред въззивната инстанция, независимо кога е постъпила въззивната жалба, тъй като определящия критерии за съдопроизводствения ред е постъпване на исковата молба. Отчитайки съществените различия в производството пред въззивна инстанция, уредено в ГПК, в т.ч. забраната за посочване на нови факти и доказателства (чл. 266 ГПК) и правомощията на въззивния съд (чл. 269 ГПК), съобразявани в периода от влизане на закона в сила до изменението му, въззивната инстанция следва да предприеме съответните процесуални действия по всички висящи производства, образувани в периода 01.03.2008 г. – 30.05.2008 г., съобразявайки разпоредбите на Глава ХVІІ ГПК (отм.) и постановките на ТР № 1 от 04.01.2001 година по гр.д. № 1/2000 г. ОСГК ВКС. Въззивният съд следва да оттегли определенията, с които е отказал да допусне доказателства с оглед разпоредбата на чл. 266 ГПК и да съобрази допустимостта на въведените от страните искания с т. 6 и т. 7 на ТР № 1 от 04.01.2001 година, съгласно които допустими в качеството на нови доказателства по смисъла на чл. 205, ал. 1 ГПК пред въззивната инстанция са не само тези, които се отнасят до новооткрити или новонастъпили обстоятелства, а и тези, които въззивникът е бил в състояние да посочи пред първоинстанционния съд, но не е сторил това, поради виновното си процесуално поведение; пред въззивния съд са допустими и неразпитани пред първата инстанция свидетели, които подкрепят вече установени пред нея обстоятелства, ако са необходими с оглед защитната позиция на страната, която се позовава на тях; нови доказателства пред въззивния съд могат да се представят от заинтересованата страна и след закритото (разпоредителното) и първото по делото заседание, не само при обективна невъзможност за своевременното им представяне, защото се отнасят до новооткрити или новонастъпили обстоятелства, но и когато непредставянето им се дължи на небрежното й процесуално поведение, щом като те са от съществено значение за изхода на делото. По висящите производства, образувани по дела, постъпили в първоинстанционния съд преди 01.03.2008 г., въззивният съд следва да съобрази и възможността за въвеждане на нови отбранителни средства – т. 6 от ТР № 1 от 04.01.2001 г., съгласно която възражения за изтекла погасителна или придобивна давност могат да се правят за пръв път пред въззивната инстанция, за да се избегне преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на решението по отношение на тези отбранителни средства; възражението за прихващане може за пръв път да се заяви пред въззивния съд, ако се изразява в материалноправното изявление за компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания, при което те се погасяват до размера на по-малкото от тях от деня, в който са били налице условията за компенсируемостта им. Въззивният съд може и да предприеме служебно действия (т. 10 от ТР № 1 от 04.01.2001г.), предвид задълженията му за проверка на правилността на първоинстанционното решение, без да е обвързан от оплакванията в жалбата; с оглед на задължението му да разгледа спора по същество без да изхожда единствено от наведените от въззивника основания за порочност на обжалваното решение.
Новата уредба на въззивното производство изключва въвеждане на нови обстоятелства и събиране на нови доказателства извън хипотезата на чл. 266 ГПК. Възможностите на страните да сочат известните им обстоятелства и доказателства и да представят намиращи се в тяхно държане доказателства е преклудирана поетапно с подаването на исковата молба, съответно с изтичането на срока за отговор и окончателно в първото заседание за разглеждане на делото. След това заседание за страните е открита само възможността да твърдят новооткрити обстоятелства и да сочат и представят новооткрити доказателства, които не са могли да узнаят, посочат и представят своевременно, при полагане на дължимата грижа, без ограничение за посочване и представяне на доказателства за новонастъпили обстоятелства - чл. 133 ГПК, чл. 143 ГПК и чл. 147 ГПК. Във въззивното производство не могат да се твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство; не могат да се сочат във въззивната жалба и отговора обстоятелства, нито да представят доказателства, които са станали известни на страните или са разполагали с тях преди приключването на съдебното дирене в първата инстанция, а съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение; по допустимостта в обжалваната част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Същевременно, от правилото, че при проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, както и относно правилата за настъпване на преклузия за посочване на доказателства има изключения, едно от които е служебната проверка на правилността на обжалваното решение, когато е разгледан иск, по който съдът е задължен да извърши служебна проверка за определени обстоятелства. Това са исковете за лишаване от родителски права (чл. 75, ал. 2 СК); за поставяне под запрещение (чл. 336 ГПК), както и случаите, в които съдът следи за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца (чл. 322, ал.2 ГПК). В последния случай съдът се произнася служебно по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на родените от брака деца и ползването на семейното жилище, по които въпроси съдът може да събира служебно доказателства. С оглед правото и задължението на съда да изясни всички факти и да събере всички доказателства, относими към тези спорни правоотношения вкл. до приключване на съдебното дирене, за страните също не настъпва преклузия за посочване на нови обстоятелства и за посочване и представяне на нови доказателства. В противен случай, сраната би била поставена в невъзможност да обори служебно събрани доказателства за относими към спорното право факти.
В касационната жалба против решение от 12.06.2008 година по гр. д. № 353/2008 г. на Врачански окръжен съд, постъпила от В. И. Х. от гр. В. се поддържа, че съдът е формирал напълно необосновани изводи относно родителските качества на бащата; необосновано е приел, че заболяването му застрашава здравето на детето в степен, налагаща контактите с бащата да се провеждат в присъствие на майката. Изложени са оплаквания за допуснато нарушение на чл. 188, ал.1 ГПК (отм.) и постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка, поради което касаторът моли решението да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за събиране на доказателства за здравословното състояние и възпитателските качества на двамата родители.
В касационната жалба против въззивното решение на Врачански окръжен съд, постъпила от В. В. Х. са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. В жалбата се поддържа, че в нарушение на § 2, ал.1 ПЗР ГПК ( ЗИД, ДВ, бр. 50 от 30.05.2008 г.), съдът не е допуснал поисканите психиатрична експертиза относно здравословното състояние на ищеца и разпит на свидетели, които да установят отношенията между родителите, с оглед възможността контактите на бащата с малолетното дете да се осъществяват в присъствие на майката. Изложени са оплаквания, че съдът не е изпълнил и служебните си задължения да изясни всички обстоятелства от значение за интереса на детето при провеждане режима на лични контакти с бащата и е определил практически неосъществим режим, предвид установената непоносимост между родителите и негативните страни на заболяването на ищеца, които биха съставлявали опасност при контакти с малолетното дете.
Обстоятелствата по делото са следните:
С решение № 36 от 02.04.2008 година по гр.д. № 932/2007 година на Врачански районен съд е прекратен на основание чл. 99, ал.1 СК бракът, сключен на 07.05.2006 година между В. И. Х. и В. В. Х., двамата от гр. В. упражняването на родителските права над малолетното дете И, родено на 23.03.2007 г. е предоставено на майката; определен е режим на лични контакти с бащата: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 8 часа в събота до 18 часа в неделя, както и един месец през лятото и на празничните дни за всяка нова година; определена е месечна издръжка в размер на 50 лева, платими от бащата за малолетното му дете И, като ползването на семейното жилище е предоставено на майката.
Първоинстанционното решение е обжалвано от В. В. Х. в частта му относно определения режим на лични контакти между бащата и малолетното дете И. С решение от 12.06.2008 година по гр. д. № 353/2008 г., Врачански окръжен съд е отменил решението по гр.д. № 932/2007 година на Врачански районен съд в обжалваната му част и на основание чл. 106 СК е определил режим на лични отношения между бащата В. И. Х. и малолетното дете И, родено на 23.03.2007 г. – всяка втора и четвърта неделя от месеца от 9 ч. до 20 ч. при задължително присъствие на майката В. В. Ц. Съобразявайки ниската възраст на детето, налагаща постоянни майчини грижи и обстоятелството, че бащата боледува от идиопатична епилепсия – генерализирани клонични пристъпи чести, съдът е ограничил личните контакти между бащата и детето по време и е определил провеждането им в присъствие на майката.
Въззивното производството е образувано при действието на ГПК в ред. ДВ, бр. 59 от 2007 г. и е приключило след измененията с ДВ, бр. 50 от 30.05.2008 г. по реда на чл. 196 и сл. ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 1 ГПК. С разпореждане от 18.05.2008 година, въззивният съд е оставил без уважение въведено от жалбоподателката В. Х. искане за назначаване на специализирана медицинска експертиза с оглед разпоредбата на чл. 266 ГПК, а с определение от 11.06.2008 година е оставил без уважение искането за допускане на гласни доказателства за установяване на съществуващите отношения на нетърпимост между родителите.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за основателни касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Предвид гореизложените мотиви по приложението на § 2, ал.1 ПЗР ГПК ( ЗИД, ДВ, бр. 50 от 30.05.2008 г.), въззивният съд е следвало да оттегли определението си, постановено при действието на § 2, ал. 2 ГПК (ред. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.) и да допусне исканата съдебно-медицинска експертиза със задача да се изготви заключение доколко здравословното състояние на бащата застрашава здравето и психиката на малолетното дете. В нарушение на § 2, ал.1 ПЗР ГПК ( ЗИД, ДВ, бр. 50 от 30.05.2008 г.) е и отказът на съда да допусне гласни доказателства за установилите се отношения между родителите – обстоятелство от съществено значение при определяне режим на лични контакти на бащата с малолетното дете в присъствие на майката. Съдът не е изпълнил и служебните си задължения да изследва всички обстоятелства, относими към интереса на детето при определяне режима на контакти с родителя му – обстоятелствата позволяват ли отношенията между родителите провеждането на спокойни срещи между бащата и детето му и доколко съвместното присъствие на родителите при съществуващи остри конфликти между тях не би се отразило негативно на детската психика. Съдът не е съобразил и възможността за провеждане режима на лични контакти в присъствие на социален работник, при което биха се избегнали конфликтни ситуации между родителите; не е събрал служебно сведения чрез съответната социална служба за възможностите на бащата да осъществява личните контакти в дома си; не е изследвал и въпросът застрашава ли болестта на бащата здравето на детето; налага ли заболяването му ограничение на режима на лични контакти и ако го налага, то в какъв времеви аспект, както и кой е най-благоприятният за детето начин за провеждане на контактите с родителя му.
Предвид допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагащи извършването на нови процесуални действия, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 12.06.2008 година по гр. д. № 353/2008 г. на Врачански окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: