Р Е Ш Е Н И Е № 214 гр. София, 26 май 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 май, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Жанина Начева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Б. Джамбазов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 477/2015 година. Производството пред Върховния касационен съд е образувано по жалба на частните обвинители С. В. К., В. В. П., С. Д. В. и В. В. С., чрез техния повереник - адвокат С. Ч., против въззивно решение на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 379/2014 г. Твърди се, че потвърденото наказание по размер и начин на изтърпяване е явно несправедливо, като се иска неговото намаляване и отмяна приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за частично основателна – досежно искането за отмяна приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивно решение № 24/17.02.2015 г., Варненският апелативен съд, наказателно отделение, е изменил присъда № 73/07.11.2014 г., постановена по нохд № 277/2014 г., на Разградския окръжен съд, като е приел, че подс. К. К. М. е извършил престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в” НК, поради извършено нарушение само по чл. 21, ал. 2 ЗДП. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По жалбата : Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, касаещо според жалбоподателите несправедливост на наложеното наказание, поради определеният му размер и приложението на чл. 66, ал. 1 НК,е неоснователно. Въззивният съд в мотивите си, е изложил подробни и убедителни съображения, защо е възприел извода на решаващият съд относно размера на наказанието и начина на изтърпяването му. От своя страна, настоящата инстанция счита, че са точни изводите му за наличие на превес на смекчаващите вината обстоятелства и от там за справедливостта му в посоченият от размер от две години лишаване от свобода, след приложение разпоредбите на чл. 58а НК, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК, за изпитателен срок от три години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. По делото е безспорно установено, че подс. М. е с чисто съдебно минало, с добри характеристични данни, семейно и социално положение, млада възраст изразената самокритичност и съжаление за случилото се, както и съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Като отегчаващи вината обстоятелства правилно са били отчетени високата степен на обществена опасност на деянието и налаганите административни санкции по ЗДП. С оглед на това и настоящата съдебна инстанция счита, че очевидно е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства и определените по вид, размер и начин на изтърпяване на наказанието се явява напълно справедлив и съобразен с данните по делото, за обществената опасност на деянието и личността на дееца и в най пълна степен ще постигне целите на наказателната репресия по чл. 36 НК. Тези наказания не са несправедливо занижени, така както се твърди в жалбата, а са в пълно съответствие с принципите по чл. 54 НК. Следва да се подчертае, че съпричиняването е със сериозна тежест в случая, защото е предприето пресичане на пътя от пострадалата на необозначено място въпреки, че е имало подлез, в неосветен участък при условията на нощна тъмнина, на трилентово пътно платно в едната посока. Съответно на инкриминираното престъпно деяние на подсъдимия, наложената комплексна санкция в достатъчна степен обслужва както генералната, така и специалната превенции. Липсват основания за изменение на второинстанционният съдебен акт и в частта за приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Правилна е преценката на предходните съдилища, че за постигане целите на наказателната репресия и най – вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, с оглед посочените по – горе данни, не е наложително да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода. Налице са всички законови изисквания за неговото приложение, поради което жалбата и в тази си част следва да бъде отхвърлена. В посоченият по-горе смисъл следва да бъде постановено касационното решение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 24/17.02.2014 г., постановено по внохд № 379/2014 г., на Варненския апелативен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: