Р Е Ш Е Н И Е № 117 София, 26.09.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година, в състав: Председател: Биляна Чочева Членове: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Явор Гебов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 92 по описа за 2019 г. Касационното производство е образувано по жалба на гражданския ищец „Г.“ АД, [населено място], чрез повереника адвокат И. Т., против въззивна присъда № 14 от 08.11.2018 г. по в.н.о.х.д. № 24/ 2018 г., по описа на Варненския апелативен съд, с довод за неприложен материален закон, който е следвало да бъде приложен и неправилно отхвърляне на приетия по наказателното производство граждански иск, като последица от нарушението по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Настоява за отмяна на въззивната присъда в гражданско-отхвърлителната част и присъждане на претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди от деликт. В писмено допълнение към жалбата, изготвено по-късно, касаторът разкрива собствен анализ на доказателствата по делото и допуснатите, според него, неправилни изводи на въззивния съд. В касационната жалба са изложени и аргументи за направени съществени процесуални нарушения, свързани с неоснователен отказ за допускане до разпит на нов свидетел (главният счетоводител на дружеството-ищец) и непълнота в експертното заключение, но поради удовлетворяване на доказателственото искане на жалбоподателя за назначаване на нова съдебно-счетоводна експертиза и провеждането на съдебно следствие в хода на касационното производство по реда на чл. 354, ал. 5 от НПК, доводите по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК ще бъдат разгледани заедно с останалите. В съдебно заседание пред касационната инстанция повереникът на жалбоподателя „Г.“ АД, адвокат И. Т., поддържа касационната жалба по изложените в нея и в писменото допълнение съображения. Допълва доводите за неправилно отхвърляне на гражданския иск с аргументи от събраните в хода на последното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, че цялото количество горива в 12-те цистерни на петролната база в [населено място] в деня на инцидента е било собственост единствено на ищеца, като експертното заключение е потвърдило това и е отхвърлило възможността търговското дружество „Ф.“ О. да е съхранявало собствени горива през месец май 2006 г. в същата петролна база, когато цистерните са били неправомерно източени от двамата подсъдими. Счита, че някои от фактическите и правните изводи на апелативния съд са неверни и подновява искането за присъждане изцяло на претендирано по съдебен ред обезщетение. Подсъдимият Ю. С. и неговият защитник адвокат Е. В., считат касационната жалба за неоснователна, защото по делото не било доказано наличното гориво на ищеца и настояват за отхвърляне на жалбата, но претендират присъждане на разноските по делото. Подсъдимият М. М. и неговият защитник адвокат М. Х., също намират жалбата на ищеца за неоснователна, тъй като не е установено по категоричен начин чия е собствеността на изнесените горива от петролната база. Поддържат, че при оправдателния диспозитив на въззивния съдебен акт в наказателната част не е възможно преразглеждане на деянието като деликт, защото по въпросите за вината присъдата е влязла в сила. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита гражданската претенция на касатора за неоснователна, тъй като приетото по касационното дело експертно заключение не дава категоричен отговор за собствеността на горивото и понастоящем намира всички възможности за разкриване на обективната истина за изчерпани, поради което изразява становище за отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на въззивната присъда в гражданско-отхвърлителната част. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба от гражданския ищец, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели на въззивния съдебен акт само в гражданската му част, намери за установено следното: С нова присъда № 14 от 08.11.2018 г. по в.н.о.х.д. № 24/ 2018 г. Варненският апелативен съд, на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, отменил в наказателно-осъдителната част и в гражданско-осъдителната част присъда № 116 от 29.11.2013г., по н.о.х.д. № 107/2010 г., по описа на Варненския окръжен съд и признал подсъдимите Ю. И. С. и М. В. М. за невинни в това, че на 16.05.2006 г. (датата в диспозитива на въззивната присъда неправилно е отнесена за 2018 г.), в [населено място], област В., в съучастие като съизвършители, противозаконно да са присвоили чужди движими вещи: горива (евродизел, бензин и газ пропан-бутан), на обща стойност 145 107,70 лева, в големи размери, собственост на „Г.“ АД, [населено място], които горива владеели на правно основание и ги оправдал по повдигнатото им обвинение за обсебване по чл. 206, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, отхвърлил изцяло предявения от гражданския ищец „Г.“ АД иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди от деянието в размер на 145 107,70 лв. и възложените в тяхна тежест разноски по делото. В останалата наказателно-оправдателна част, както и в гражданската част, с която искът бил отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 744 545,03 лева, първоинстанционната присъда била потвърдена. Оправдателната присъда на въззивната инстанция в наказателната част не е протестирана от Варненската апелативна прокуратура, поради което същата е влязла в законна сила на 24.11.2018 г. с изтичане на законовия срок за нейното протестиране (т. 4 от ТР № 5 от 21.05.2018 г. по тълк.д. № 5/ 2017 г. на ОСНК). Предмет на касационната проверка е въззивната присъда само в гражданско-отхвърлителната част, тъй като касационна жалба е подадена само от гражданския ищец „Г.“ АД. Настоящото касационно производство е трето по реда, след двукратната отмяна на предходните въззивни актове с решение № 296 от 27.07.2016 г. по н.д. № 868/ 2015 г. на Върховния касационен съд, ІІІ н.о. и с решение № 243 от 23.01.2018 г. по н.д. № 887/ 2017 г. на Върховния касационен съд, І н.о. Касационният съдебен състав в настоящото съдебно производство, на основание чл. 354, ал. 5 от НПК, разполага с всички правомощия на въззивната инстанция да събира доказателства, да установява нови фактически положения и самостоятелно да обсъжда всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства за извършен деликт и причинените с него имуществени вреди, претендирани в присъединеното към наказателното дело гражданско производство. Касационното производство по делото се провежда по правилата на НПК, макар предмет на касационното дело да е само предявения граждански иск от „Г.“ АД против оправданите в наказателната част подсъдими и правилността на изводите за отхвърляне на гражданския иск поради липса на деликт. Предвид влезлите в сила съдебни актове основателността на касационната жалба и респективно – на предявения от жалбоподателя граждански иск, следва да бъдат преценени в зависимост от наличието на деликт, който да е осъществен от подсъд. Ю. И. С. и подсъд. М. В. М., като преценката за тяхното виновно и противоправно поведение не може да засегне окончателните правни изводи от последния въззивен акт, че поведението им не представлява престъпно обсебване по чл. 206 от НК, за което двамата са оправдани с обжалваната въззивна присъда, нито за документна измама по чл. 212 от НК, за което са били оправдани още с първоинстанционната присъда. Касационният съд следва да се съобрази с правните изводи на долустоящите съдебни инстанции относно липсата на конкретното престъпление, за чиято правна квалификация подсъдимите са оправдани, освен ако изводите дават отговор и на въпросите за осъществено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца (по аргумент от чл. 300 от Гражданския процесуален кодекс). В случаите, когато влязлата в сила присъда в наказателната част дава категоричен отговор и на последните въпроси, т.е. – че деянието изобщо не е противоправно или че не е извършено от подсъдимите, или че е извършено от тях, но те не са действали виновно, преценката за наличието или отсъствието на деликт по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) ще е задължителен и за настоящия съдебен състав в касационното производство, провеждано по реда на чл. 354, ал. 5 от НПК. В настоящия казус обаче това не е така. Влезлите в сила правни изводи в наказателната част на въззивния акт касаят само правната квалификация на деянието, за което двамата подсъдими са оправдани, а именно – че не представлява обсебване (и не е документна измама), но в мотивите си апелативният съд е направил убедена констатация [1] за виновно и противоправно поведение от страна на двамата подсъдими, без да му даде друга правна квалификация, различна от процесната. Следователно – касационният съд дължи произнасяне дали това виновно поведение на подсъдимите Ю. С. и М. М., за което се споменава в оправдателните мотиви, не представлява деликт, от което да са причинени имуществените вреди, за които претендира ищецът. Дали тяхното виновно поведение всъщност е непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, макар истинската същност на деянието да не е обсъдена в мотивите на влезлия в сила въззивен съдебен акт и поради това въпросите за правната характеристика на деликта да са останали нерешени, поради което и въззивните изводи не са окончателни. Варненският апелативен съд е пропуснал да разгледа деянието в неговата правна същност и да изведе характеристиките на действително осъщественото общественоопасно и противоправно деяние, като подведе съставомерните факти спрямо признаците от конкретен състав на престъпление от особената част на Наказателния кодекс. Тогава и изводите му в наказателната част на съдебния акт биха били различни от изложените. Липсата на касационен протест препятства възможността за правилното решаване на делото в наказателната му част. Фактическата обстановка по делото е правилно установена от въззивната инстанция и преповтаря фактите пресъздадени в мотивите на първоинстанционната присъда. Доказателствените средства събрани в хода на съдебното дирене относно поведението на подсъдимите С. и М. са непротиворечиви, правилно са интерпретирани в съдебния акт и направените доказателствени изводи са обосновани, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при техния анализ. Затова касационният съд няма да преповтаря доказателствените съображения по безспорните факти, изложени в предходните съдебни актове. Доказателствата по делото разкриват, че подсъд. Ю. С. и свидетелите Д. К. и М. В. били съдружници в „Г. Б. С.” О. от 2003 г., като управители били първите двама. Поради съмнения [2] в работата на управителя подсъд. С., свидетелите К. и В. насрочили на 10.04.2006 г. общо събрание на дружеството, за която дата бил уведомен и подсъд. С., но той не дошъл. С решение общото събрание освободило подсъд. С. като управител. Решението било вписано по фирменото дело на 12.04.2006 г., а подсъдимият бил уведомен лично от съдружниците си два дни по-късно, като бил помолен за обяснения. Вместо това, подсъд. С. се свързал с подсъд. М. М. и двамата съставили договор за заем от 14.04.2006 г., по силата на който „ВМ Е.” Е., представлявано от свид. З. М. (майка на подсъд. М.), предоставял паричната сума от 2 800 000 лева на „Г. Б. С.” О., като за негов управител в договора бил посочен вече освободеният от длъжността подсъдим С.. Паричната сума реално не била предоставена, но договорът бил подписан от подсъд. М. (вместо свид. М. като управител) и от подсъд. С., след което бил вписан в търговския регистър. За обезпечение на заема бил съставен друг договор, подписан от подсъд. М., като пълномощник на „ВМ Е.” Е. (заложен кредитор) и подсъд. Ю. С., като управител на залогодателя „Г. Б. С.” О., за учредяване на особен залог върху цялото търговско предприятие на дружеството като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Договорът бил нотариално заверен на 14.04.2006 г., вписан в Централния депозитар и в търговския регистър по фирменото дело, макар да не било проведено общо събрание на „Г. Б. С.” О., но сред документите било представено решение на общото събрание на залогодателя от 10.04.2006 г. с имитирани подписи на съдружниците Д. К. и М. В.. Всички тези действия били извършени след вписване на промяната по фирменото дело на 12.04.2006 г. и освобождаването на подсъд. Ю. С. като управител на „Г. Б. С.” О.. На 11.05.2006 г. подсъд. М. подписал вместо свид. З. М. искане по фирменото дело за пристъпване към изпълнение върху търговското предприятие на „Г. Б. С.” О., поради неизпълнение за задълженията по договора за заем. С решение на съда било вписано това обстоятелство, както и назначаването на свид. И. К., фитнес инструктор, за управител на „Г. Б. С.” О., който се отзовал на молба на подсъд. М.. Въз основа на нужните документи частният съдебен изпълнител свид. С. К.-Д. образувала на 15.05.2006 г. изпълнително дело и още същия ден насрочила за 17.00 ч. предаване на ІV етаж от сграда в [населено място], [улица], № *, представляващ офис на „Г. Б. С.” О., а за 16.05.2006 г. от 09.30 ч. насрочила предаване на движими вещи, трайно закрепени на площадката на „Т.” АД в Западна промишлена зона на [населено място] – петролна база [населено място], ползвана под наем от 26.04.2006 г. от гражданския ищец „Г.“ АД [3]. В 16 ч. частният съдебен изпълнител се обадила на свид. К. за предстоящите принудителни действия и с помощта на полицейските служби и ключар отстранила настаненото под наем на четвъртия етаж трето лице („Г.” АД), предавайки помещенията на свид. И. К.. На следващия ден, 16.05.2006 г., в 09.30 ч., съдебният изпълнител пристъпил към предаване на движимите вещи, трайно закрепени към площадката на „Т.” АД (с наемал - гражданският ищец) в петролната база в [населено място], област В.. В базата пристигнали още двамата подсъдими, свид. И. К., свид. П. Л. (адвокат), свид. Т. П., свид. П. А. (вещо лице), както и много други лица (около 30-40 човека). Представител на „Г.” АД бил свид. О. С., адвокат, който контактувал с частния съдебен изпълнител. Охраната на базата отказала да допусне вътре съдебния изпълнител и придружаващите го лица, но след намеса на полицията катинарът на вратата бил срязан и придружаващите съдебния изпълнител лица влезли вътре. По-късно пристигнали и свидетелите П. С. (търговски пълномощник на „Г. Б. С.” О.) и П. Х., но стоящите пред входа на базата лица не ги допускали вътре. За извършените от нея действия съдебният изпълнител К.-Д. съставила протокол от същата дата (16.05.2006 г.) за опис на движимо имущество, в който посочила, че предава на заложния кредитор, на основание чл. 414 и сл. от ГПК, следните движими вещи, собственост на длъжника „Г. Б. С.“ О.: резервоар 50 куб. м. - 12 бр., ж.п. наливно- изливно устройство за газ пропан - 1 бр., тръбна водоструйна ПП система - 1 бр., каломаслоуловител - 1 бр., тръбна - 4 магистр. развод и цистерни - 1 бр., естакада - прелив. св. горива СМР - 1 бр., ПП лафетен струйник, електронен кантар 80 т. - бетон плац - 1 бр., работни помещения - 7 места, подходна площадка - кантарна - 2 бр., ж.п. наливно - изливно съоръжение - 1 бр., газово устройство, I. *** /лизинг/, бензиновоз М A3, I. Д. 1 бр., влекач И. В 0864 - 1 бр., цистерна за В. 150025 - 2 бр. В протокола частният съдебен изпълнител отразил, че в недвижимия имот е намерено трето лице, „Г.“ АД, което държи имота на основание договор за наем, сключен със собственика на терена „Т. – В.” АД на 26.04.2006 г., а достъпът до работните помещения не бил осигурен доброволно, поради което същите били принудително отворени. След извършеното предаване съдебният изпълнител К.-Д. си тръгнала. Действията на съдебния изпълнител не касаели петролните продукти, съхранявани в базата и спрямо тях не било предприето принудително изпълнение. В петролната база останали подсъдимите Ю. С., М. М., свид. И. К., родителите на подсъд. С.. Майката на подсъд. С. повикала свид. Е. И., която работела в „Г. А. М.” О. (дружеството е създадено от подсъд. С. със същия предмет на дейност като управляваното от него до 12.04.2006 г. „Г. Б. С.” О.), а подсъдимият Ю. С. разпоредил да останат и двама от работниците – свидетелите Г. М. и М. К., на длъжност пълначи в петролната база, които били дежурни този ден. Свидетелите М. К. [4] и Г. М. [5] знаели предварително да не допускат на територията на базата стария управител – подсъд. Ю. С.. Същия ден (16.05.2006 г.) те видели, че на територията на петролната база нахлули около 15 непознати лица, след което мениджърът П. Х. и търговците по горива напуснали базата. Подсъдимият Ю. С. казал на останалите работници да си тръгват, а на двамата дежурни пълначи разпоредил да останат на работа. Заповядал им под ръководството на свид. Е. И. да започнат да товарят наличните светли горива (бензин, дизел и пропан-бутан) от дванадесетте цистерни, от двата „лежака“ (хоризонтално поставени цистерни), от двете ж.п. цистерни, от пълните с пропан-бутан три товарни автомобила и от др. съоръжения. Горивата били напълнени в пристигналите на място автоцистерни и газовози на „Ф.” О. (дружество, в което съдружник е майката на подсъд. С.). Товаренето на горивата продължило от 13:00 ч. до късно след полунощ (към 4:00 – 4:30 сутринта на 17.05.2006 г.). Всеки автовоз и газовоз бил претеглен, напълнен и претеглен отново, като пълначът свид. М. К. издавал кантарни бележки [6]. Всички налични горива били разтоварени на бензиностанции на „Г. А. М.” Е. в [населено място] и в [населено място], а впоследствие продадени. На 17.05.2006 г. свидетелите П. С. и П. Х. се върнали в петролната база в [населено място], заедно с помощник-нотариус, който да опише състоянието на имота. В базата се намирали само служители от охраната, пристигнал и свид. И. К., който бил предварително уведомен за предстоящото съставяне на констативен протокол. В негово присъствие било констатирано, че всички горива от базата липсват, слепките на помещенията, поставени от частния съдебен изпълнител са премахнати и намиращата се в офиса в базата метална каса е отворена и празна. Същия ден „Г.” АД обжалвал предаването на недвижимия имот и на движими вещи, извършени от частния съдебен изпълнител К.-Д. по изпълнителното дело. С решение от 28.02.2007 г. на Варненския окръжен съд действията на съдебния изпълнител били отменени като незаконосъобразни, защото липсвало изпълнително основание и защото редът на изпълнение не бил приложим по отношение на недвижими имоти. С решение от 26.10.2006 г. на Софийски градски съд били заличени и вписаните обстоятелства по партидата на „Г. Б. С.”О. – за учредяване на особен залог върху търговското предприятие, за пристъпване към изпълнение върху цялото търговско предприятие; заличен бил и свид. И. К. като управител на заложеното търговско предприятие. Действията на частния съдебен изпълнител К.-Д. не били насочени към принудително изпълнение върху горивата, съхранявани на територията на петролната база – предмет на гражданския иск. Макар незаконосъобразно (и отменено впоследствие) разпоредителните действия на съдебният изпълнител не обхващали източване на светлите петролни продукти, пълненето на автовози и доставката им в бензиностанции в [населено място] и в [населено място]. Според приобщените в хода на наказателното производство свидетелски показания разпореждане в тази насока е дал подсъд. Ю. С., заповядвайки на свидетелите Г. М. и М. К. да извършат пълнене на пристигналите отвън автовози с чуждото гориво. Касационният съдебен състав счита, че физическите изпълнители по източване на горивото не са действали виновно, а в изпълнение на разпореждане на подсъд. С., който не е собственик на горивата от петролната база, нито е бил надлежно овластен в правно качество за тези свои действия. Деецът се е възползвал от преднамерено създадената обстановка в петролната база по време на незаконните принудителни действия на частния съдебен изпълнител и получавайки достъп до вътрешността на базата, без да има правно основание да присъства на принудителното изпълнение, защото няма качество в изпълнителното производство, предприел противозаконни действия по отнемане на петролните горива. Подсъдимият С. не е притежавал право на собственост върху тези горива, нито е действал в качеството си на длъжностно лице – управител на търговското дружество-техен собственик, или по договор за поръчка (мандат), или като пълномощник и т.н. С незаконните действия, описани по-горе, привидно си е приписал качеството на управител на „Г. Б. С.” О., а благодарение на некомпетентните процесуални действия на частния съдебен изпълнител е успял да достъпи до чуждата петролна база и да установи фактическа власт върху горивата. Мнозинството от касационния съдебен състав счита, че подсъд. С. е извършил разпоредителни действия [7] за отнемане на чуждите движими вещи (разнообразни по видове и количество горива – принадлежали на „Г.“ АД, в качеството му на наемател на петролната база и упражняващ фактическа власт върху тях). Поведението на подсъд. С. обаче разкрива противоправно и виновно извършено непозволено увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Без да е овластен по надлежен ред, поради което и не притежава особено правно качество (на пълномощник, на довереник по договор за поръчка (мандат) по чл.чл. 280-292 от ЗЗД, на прокурист, на управител на търговско дружество и т.н.) подсъдимият е разпоредил на двамата дежурни пълначи в петролната база (явяващи се работници на „Г.“ АД) да бъдат източени петролните продукти на територията на базата и претоварени в чужди автовози, след което да бъдат извозени извън базата. Петролните продукти не са били собственост на подсъдимия. С тях е разполагал гражданския ищец „Г.“ АД, който е наемател на петролната база по време на деликта и следователно – експлоатира всички съобръжения и осъществява търговска дейност с отнетите петролни продукти. По описания по-горе начин, приет за установен и от предходните съдебни инстанции, подсъдимият С. е увредил имуществените интереси на гражданския ищец, предприемайки активно поведение (действия), насочени към лишаване на ищеца от владените от него движими вещи. Виновността на подсъд. С., освен че се предполага от закона (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), се разкрива от собственото му противоправно поведение – представяйки се за управител на търговско дружество по време, когато е бил освободен от това длъжностно качество и подготвяйки неистински документи подсъдимият е провокирал недействителни вписвания по фирменото дело на дружеството, което е наложило привидно основание за започване на принудително изпълнение от страна на свид. К.-Д., а в създадената обстановка на достъп до петролната база в [населено място], В. област, по време на незаконните действия на съдебния изпълнител, е дал разпореждане на други лица да бъде отнето чуждото гориво и извозено към бензиностанции на трето лице, без знанието и предварителното съгласие на гражданския ищец. Предвид участието на „Г.“ АД в делото няма и последващо одобрение от гражданския ищец на действията на подсъд. Ю. С., поради което поведението му от 16.05.2006 г. представлява деликт. С поведението си подсъдимият Ю. С. е осъществил непозволено от закона увреждане на имуществените интереси на ищеца „Г.“ АД. Мнозинството от съдебния състав приема, че гражданският иск е доказан по основание по чл. 45 от ЗЗД. Касационният съд не установи в деликта да е участвал другият подсъдим М. В. М., защото няма доказателства той да е давал разпореждания към двамата пълначи в петролната база и поради това не е участвал в изпълнителното деяние по отнемане на горивата. Според събраните по делото свидетелски показания присъствието на този подсъдим не е достатъчно, за да се обоснове категоричен извод за съучастие – съпричиняване на вредоносния резултат при деликта). За разлика от възивната инстанция която приема [8], че подсъд. М. е помогнал и улеснил изнасянето на горивото от подсъд. С., макар пряко да не е участвал в същото, касационният съд счита, че липсват категорични и убедителни доказателства за прякото участие на този подсъдим в непозволеното увреждане. Затова и предявеният срещу подсъд. М. граждански иск е неоснователен и следва да бъде потвърдено отхвърлянето му от въззивната инстанция. Неоснователен е доводът на защитника на подсъд. М., изложен в касационното производство, че по въпроса за вината въззивната присъда е влязла в сила и затова деянието не може да бъде преразглеждано като деликт. Въпросът за вината при непозволеното увреждане ще бъде разгледан спрямо подсъдимия С., доколкото съдът приема, че другият подсъдим не е съучастник в деликта. По изложените вече съображения подсъдимият С. е оправдан по обвинението за участие в обсебване по чл. 206 от НК, защото не е разполагал предварително с фактическата власт върху чуждата вещ на валидно правно основание [9], а изготвените неистински документи (обвиненията за документни престъпления са погасени по давност) не са давали основание за имуществено разпореждане, поради което не е било налице и престъплението документна измама по см. на чл. 212 от НК. Мотиви според които поведението на подсъдимия Ю. С. да е разгледано като изцяло невиновно не са изложени от апелативната инстанция. Поначало наказателният съд е длъжен да разгледа поведението на подсъдимия не само от гледище на повдигнатата му в обвинение правна квалификация, а и от гледище на това дали инкриминираното поведение не осъществява състав на друго престъпление, съблюдавайки стриктно необходимостта от изменение на обвинението по чл. 287 от НПК. Съдът не може да преквалифицира деянието в друго престъпление, когато са били налице основанията за изменение на обвинението, но прокурорът е бездействал. Само в този случай може да констатира извършеното от дееца противоправно и виновно деяние, без да може да ангажира наказателната му отговорност за друго по вид престъпление, различно от повдигнатото. В наказателната част въззивната присъда не съдържа правен анализ дали поведението на подсъд. С. от 16.05.2006 г. е съставомерно по друга правна квалификация, дали не осъществява друго престъпление, особено при разкритите и приети за установени от съдилищата факти на отнемане и установяване на фактическа власт върху чужди движими вещи. Следователно, въззивният съд е подходил незадълбочено при изпълнение на професионалните си задължения и отговорности. Нещо повече – създал е вътрешно противоречие в мотивите към оправдателната си присъда, приемайки, от една страна, че подсъд. С. се е разпоредил [10] с непринадлежащи нему петролни горива (чужди движими вещи) да бъдат източени и извозени от петролната база, а от друга страна, че не е доказана собствеността на ищеца „Г.“ АД върху отнетите горива и затова липсва предмет на престъпление [11]. От последното съждение се налага погрешния извод, че всяка вещ, за която собствеността не е установена по делото, може да бъде взета (отнета, разпоредена, своена) от дееца и това неговото поведение няма да бъде престъпление [12]. Апелативният съд погрешно още счита, че след като подсъд. Ю. С. е съдружник в „Г. б. с.“ с 34 дяла от капитала на дружеството това не сочело на умисъл към своене на чуждо имущество (мотиви, л. 463 от въззивното дело), но е пропуснал да съобрази, че съдружниците имат дялове в търговското дружество и капиталът е на самото дружество като търговско-правен субект, а не е техен личен, като могат да разпределят активите му едва след неговата ликвидация и заличаване от търговския регистър. Освен това, въззивният съд никъде не е приел от фактическа страна, че подсъд. С. по време на деликта на 16.05.2006 г. е действал в качеството си на пълномощник и „представител“ на своята майка, която е управител на „Ф.“ О. [13], защото при такива данни следва да разгледа дали поведението на подсъдимия не реализира състав на самоуправство по чл. 323 от НК, както и да посочи каква част от извозеното количество бензин, газьол и пропан-бутан са били собственост на „Ф.“ О. и каква част – на други търговски дружества. Предмет на касационното производство е основателността на предявения от „Г.“ АД граждански иск. Съдът следва да провери правилността на съдебния акт, с който искът е отхвърлен. Решаващите доводи за отхвърлянето му от Варненския апелативен съд са изложени на л. 464 от въззивното дело и се свеждат само до недоказаната (според въззивния състав) собственост на ищеца върху отнетите от територията на петролната база горива. Вече беше изложено по-горе, че отдаденото от подсъд. С. разпореждане за изпразване на цистерните с горива, претоварването на петролните продукти на чужди автовози и извозването им извън петролната база не е разгледано от въззивния съд от гледище на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Изводите в наказателно-оправдателната част са влезли в сила и не могат да бъдат ревизирани в касационното производство, поради липсата на касационен протест. Но предвид двукратната отмяна на предходните въззивни съдебни актове и разглеждането на делото за трети пореден път от касационната инстанция, предоставя на настоящия съдебен състав всички необходими правомощия на въззивната инстанция, предоставяни с чл. 354, ал. 5 от НПК. Ето защо мнозинството от съдебния касационен състав счита, че разполагайки с по-широки правомощия отколкото в предишните касационни производства, въпросите за вината и за противоправността на осъщественото от деликвента непозволено увреждане, могат да бъдат изцяло преуредени. В противен случай би се наложил неправилният извод, че като „трета касация“ съставите на Върховния касационен съд могат да прилагат въззивните правомощия, да събират нови доказателства и да променят фактическата обстановка само по отношение на престъпното поведение, но не и когато третото по ред касационно производство е образувано единствено по отношение на гражданския иск, приет за съвместно разглеждане в наказателното дело. Ако законодателят би имал предвид тъкмо тази хипотеза, той несъмнено би уредил правната материя на чл. 354, ал. 5 от НПК изрично, изключвайки приложението на особеното правило по отношение на самостоятелно разглеждания граждански иск. И вероятно не би предоставил като изрично правомощие чл. 354, ал. 2, т. 5 от НПК на касационния съд. Ето защо мнозинството от съдебния състав счита, че въпросите за вината при непозволеното увреждане, когато деликвентът не може да носи наказателна отговорност за престъпното си деяние, подлежат на самостоятелно разглеждане в процедурата по чл. 354, ал. 5 от НПК, приложима в настоящия случай [14]. Касационният съд в мнозинството си счита, че събраните по делото доказателства позволяват определянето на гражданското обезщетение по размер. В хода на проведеното до момента наказателно производство са приобщени няколко счетоводно-икономически експертизи за наличното към 16.05.2006 г. количество гориво в петролната база в [населено място], В. област. Изготвената на досъдебното производство (том 38) счетоводна експертиза е проверена и приета по делото, но предишните съдебни състави не са кредитирали заключението, защото експертните изчисления са основани само на счетоводна справка, представена от гражданския ищец „Г.“ АД. Според справката стойността на наличните в базата горива към 16.05.2006г. е 744 545 лева. Поради отсъствието на пълнота в изследването касационният съд не кредитира изведените в заключението експертни изводи. Касационният съд не приема заключението на съдебно-икономическата експертиза [15], назначена при първото по ред разглеждане на въззивното дело, защото е изготвено въз основа на непълен счетоводен анализ [16]. Заключението на вещото лице е следвало да разпредели количествата гориво в базата спрямо счетоводните записи на трите дружества и така да определи индивидуалната собственост на всяко от тях по количество и цена. По посочените причини заключението не може да се ползва с доверие. В хода на последното въззивно производство е допусната и приета тройна съдебно-счетоводна експертиза [17], както и допълнително заключение към нея по изрично поставен вариант [18]. Експертната проверка е ползвала събраните по делото писмени счетоводни документи – главни книги, оборотни ведомости, дневници за покупко-продажба, данъчни справки-декларации, фактури, приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, товарителници, пътни листи и др. за трите търговски дружества – „Г. Б. С.“ О. (горива за 72 177,44 лв), „Ф.“ О. (за 57 201,13 лв) и „Г. АД (за 15 729,18 лв) при различни количества бензин А-92, бензин А-95, евродизел, ГИСГИ-газьол и пропан-бутан на обща стойност от 165 948,02 лева, от която следва да се извади 20 840,27 лв – стойността на остатъчното количество горива под крана на всеки резервоар, което не може да се източи без използването на допълнителни технически средства (т.нар. „мъртва зона“). Общата стойност на горивото в петролната база към 16.05.2006 г. предназначено за ползване е в размер на 145 107,75 лв. Разпределението на горивата съобразно собствеността на трите търговски дружества, според счетоводните записи, не е обективно, защото не може да се проследи логичният път за достигане на експертните изводи. Като рекапитулация на изчисленията трите вещи лица дават същото количество горива за 16.05.2006 г., като приетите от касационния съд факти поделото и посочени по-долу, включително и общата стойност на горивата за тази дата е определена на 145 107,75 лв, която незначително се отличава от общия сбор на същите горива по кредитираните експертни заключения (по-долу). По какъв начин експертите са достигнали до индивидуалното разпределение на горивата спрямо трите търговски дружества, обстоятелствената част на експертизата и нейното допълнение не дават категоричен и ясен отговор. Заради сериозните различия в експертните изчисления настоящият касационен състав, в процедурата по чл. 354, ал. 5 от НПК на трета поред касация, проведе съдебно следствие и допусна изготвянето на тройна съдебно-счетоводна експертиза [19], със задача да даде отговор на същия въпрос – наличните количества горива в петролната база в [населено място], В. област, към деня на противозаконното им отнемане, като се ползват освен събраните по делото счетоводни и данъчни документи, така и да извърши проверка в съхраняваните понастоящем в „Г.“ АД счетоводни документи и инвентаризационни описи. Експертните изчисления представят, че към 16.05.2006 г. „Г.“ АД по счетоводни данни е имал горива на стойност от 570 548,95 лева, „Ф.“ О. – за 627 074,20 лв и „Г. Б. С. О. – за 657 718,67 лв, като вещите лица нямат данни за началното салдо на горивата. Общата стойност на наличните горива е определена на 1 855 341,82 лв. Изчисленията са основани на база на извършените покупки и продажби на горива от всяко едно от търговските дружества за периода от 01.01.2006 г. до 16.05.2006 г. и които са били осчетоводени. Експертите изрично са посочили, че стоковата наличност не е била водена аналитично. Съдът счита, че независимо от липсата на отбелязване в данъчните фактури за място на доставка, закупените горива са били предназначени за съхранение в петролната база в [населено място], защото подобно отбелязване не е задължителен реквизит за фактурата. По делото не е известно трите дружества да са ползвали друга петролна база. Предвид отсъствието на категорични данни за началното салдо, с което всяко от трите дружества е започнало да съхранява собствено гориво в базата, се получават съществените различия с предходните експертизи, които от своя страна не са ползвали цялата счетоводна документация. При така констатираните затруднения касационният съдебен състав е на мнение, че счетоводните записи не могат да дадат категоричен и безпротиворечив отговор за индивидуалната собственост на „Г.“ АД и на „Г. Б. С. О. към датата на деликта – 16.05.2006 г., както и на горивата „Ф.“ О. към 12.04.2006 г., когато договорът за ползване на петролната база в [населено място] от това дружество е бил прекратен. Касационният съд приема за верни изчисленията на вещите лица от съдебно-счетоводната експертиза, допусната в касационното производство, но не основава правните си изводи на това заключение (както и на останалите по делото, ползващи счетоводни записи), защото воденото от дружествата счетоводство и изготвените от тях данъчни документи не могат убедено да обосноват единствено възможния извод за индивидуалната собственост върху конкретни количества гориво в деня на непозволеното увреждане (деликта). Причините са разнообразни и част от тях се коренят в начина на водене на счетоводството, което не е било аналитично (констатирано от вещите лица), отсъствието на съпътстващи отделните превози документи (по причини извън целите и предмета на наказателното производство), липсата на данни за началното салдо, с което са започнали дружествата да съхраняват гориво в петролната база и счетоводното изследване на данъчните периоди от януари до 16.06.2006 г.; ползването на базата от трите дружества по различно време (от 07.04.2003 г. до 31.12.2003 г. от „Г. Б. С. О., наемател от 01.01.2004 г. до 14.04.2006 г. е бил „Ф.“ О., а от 27.04.2006 г. – на гражданският ищец „Г.“ АД). Касационният съд съобрази, че за установяване на точното количество гориво, което е било отнето от подсъдимия Ю. С. в деня на инцидента, следва да се позове не на счетоводните записи на трите дружества, а на други доказателства, събрани по делото. От показанията на свидетелите Г. М. и М. П. К. се разкрива, че всяка сутрин в 07:00-07:30 ч., преди започване на новата смяна в петролната база, старата смяна е предавала наличните количества гориво. За целта в нарочен приемателно-предавателен протокол са отразявани наличностите в 12 бр. стационарни цистерни (танка) в базата, всеки с вместимост до 50 куб.м. течно гориво, в 2 бр. хоризонтално разположени цистерни за газ (т.нар. „лежака“, с вместимост от 12 500 кг и от 9 500 кг), в ж.п.вагони (всеки по 90 куб.м. и с максимална вместимост до 40 тона), в наличните автомобили за транспортиране на горива и в др. съоръжения. За датата на деликта, 16.05.2006 г., свид. М. П. К. е приел наличностите от гориво и протоколът [20] е приет по делото. Свидетелските показания подпомогнати от писмените записки на протокола разкриват, че в ж.п.вагон [21] на канал в базата е имало 22 т. пропан-бутан; в танк № 1 - 18,2 куб.м. евродизел; в танк № 2 - 6,3 куб.м. ГИСГИ [22]; в танк № 3 - 4,2 куб.м. евродизел; в танк № 4 - 4,3 куб.м. евродизел; в танк № 5 - 17 куб.м. флотско гориво; танкове от № 6 до № 10 са били празни; в танк № 11 - 10 куб.м. бензин А-92; в танк № 12 - 30 куб.м. бензин А-95; в лежак № 1 – 0,380 хил.л. пропан-бутан; в лежак № 2 – 0,125 хил.л. пропан-бутан; в автомобил с рег. [рег.номер на МПС] – 8 000 кг пропан-бутан; в автомобил с рег. [рег.номер на МПС] – 7 500 кг пропан-бутан; в автомобил с рег. [рег.номер на МПС] – 8 000 кг пропан-бутан. Танковете с №№ от 1 до 5 са имали т.нар. „мъртва зона“ от 2,5 куб.м., а танковете с бензин (с №№ 11 и 12) – „мъртва зона“ от 2 куб.м. От доказателствата по делото е известно, че след кражбата, при ревизията на 17.05.2006 г., представители на гражданския ищец „Г.“ АД не са намерили гориво в петролната база. Касационният съд приема, че следствие на деликта на подсъд. Ю. С. ищецът е лишен от владението на описаните по-горе количества петролни продукти, а именно: 19,200 куб.м. евродизел (26,700 куб.м. без 7,500 куб.м. „мъртва зона“), на стойност от 24 670,85 лв; 3,800 куб.м. ГИСГИ (6,300 куб.м. без 2,500 куб.м. „мъртва зона“), на стойност от 4 607,04 лв; 14,500 куб.м. флотско гориво (17 куб.м. без 2,500 куб.м. „мъртва зона“), на стойност от 16 627,30 лв; 28 куб.м. бензин А-95 (30 куб.м. без 2 куб.м. „мъртва зона“), на стойност от 33 672,80 лв; 8,200 куб.м. бензин А-92 (10,200 куб.м. без 2 куб.м. „мъртва зона“), на стойност от 9 334,06 лв и 45,500 тона пропан-бутан (46,005 куб.м. без 0,505 куб.м. „мъртва зона“), на стойност 56 195,69 лв – или всичко на обща стойност от 145 107,70 лева. Остатъците от горивата в т.нар. „мъртва зона“ са на стойност от 20 840,29 лева. Резултатите по количества и себестойност на горивата са възприети от съда като факти по делото от направените от вещите лица изчисления от записите в приемателно-предавателния протокол на 16.05.2006 г. и по доставни цени (цени на осчетоводяване на горивата по сметка № 304-Горива). Касационният съд изцяло възприема заключението по съдебно-счетоводна експертиза [23] на в.л. Д., но във варианта на изчисления на стойността на отнетите количества по доставни цени, защото на тази цена горивата са били придобити и гражданският ищец е ощетен с деликта. Съдът не кредитира останалите вариантите от същата експертиза за остойностяване на горивата по цени на производителя „Л.“ АД, които са по-високи и възлизат на сумата от 185 730,20 лв. Съдът не кредитира и първата съдебно-счетоводната експертиза [24] изготвена от в.л. Д., защото количествата горива са посочени в техните абсолютни граници, без приспадане на „мъртвата зона“ от приборите за съхранение и са ползвани цени на производителя „Л.“ АД, които са по-високи и създават предпоставка за неоснователното обогатяване на гражданския ищец с присъждане на сума от 185 730,20 лв, ако бъде заплатена от подсъдимия Ю. С.. По делото от защитата на подсъдимия С. са представени копия на 7 броя кантарни бележки [25], за които се твърди, че са изготвени по време на деликта. От кантарните бележки се установява, че със седем курса е натоварен бензин А-95 за общо 18 660 кг (два курса), евродизел за 8 380 кг, флотско гориво за 13 900 кг, пропан-бутан за общо 9 520 кг (два курса) и вид гориво, което не се разчита от документа за 5 560 кг. Тези количества са по-малки от описаните в приемателно-предавателния протокол от 16.05.2006 г. и от експертно изчислените, а след деликта в петролната база не е останало гориво за ползване, освен в т.нар. „мъртва зона“. Поради тези съображения съдът счита, че по делото не са представени всички кантарни бележки, а по въпроса защо същите не са иззети още в хода на досъдебното производство, за да ги представя по делото процесуален представител на подсъдимо лице, следва да бъде отнесен към усърдието на разследващите органи и към последиците от извършените деяния, част от които са прекратени по давност, други не са получили правилната квалификация, а трети се разглеждат като деликт поради бездействието на прокуратурата. Касационният съд намира отхвърлителните изводи на гражданския иск от въззивната инстанция за неоснователни. Варненският апелативен съд е посочил, че основанието за оправдаване на подсъдимите е „обективната и субективната несъставомерност на деянието“ [26], визирайки правната квалификация по чл. 206, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Поведението на подсъд. Ю. С. не е преценено с оглед на действително извършеното непозволено увреждане. За да отхвърли иска е бил още по-лаконичен, защото не можело „по категоричен начин да се определи дали гражданския ищец-"Г."АД е притежавал горива в петролната база, в какъв размер и на каква стойност.“ [27] Изводът е необоснован. Мнозинството от касационният съд счита, че след като по договор от 27.04.2006 г., сключен със собственика на петролната база в [населено място] - „Т.“ АД, гражданският ищец „Г.“ АД е наемател на терена с всички недвижимости в него към датата на деликта и от негово владение е извършена кражбата на горивата. Ищецът като пострадал от деликта е материално ощетен и деликвентът дължи нему обезщетението. Затова и мнозинството от съдебния състав намира, че следва да осъди подсъд. Ю. С. да обезщети гражданския ищец „Г.“ АД за всички преки имуществени вреди от деликта – изнесените на 16 май 2006 г. горива на стойност 145 107,70 лева, заедно със законовата лихва от деня на увреждането до окончателното им изплащане. Спрямо „Ф.“ О. търговските отношения за прекратени на 14.04.2006 г., които са пренаели петролната база от „Г. Б. С. О. на 01.01.2004 г., а самият „Г. Б. С. О. е бил наемател от 07.04.2003 г. до 31.12.2003 г. Извън предмета на делото са търговските взаимоотношенията между „Г. Б. С. О. и “Г.“ АД, както и евентуалните претенции [28] на „Ф.“ О. към наемателя „Г.“ АД за част от отнетото на 16.05.2006 г. от подсъдимия Ю. С. гориво. Воден от изложените мотиви касационният съд намери обжалваната въззивна присъда в гражданско-отхвърлителната част за неправилна и незаконосъобразна, поради което подлежи на отмяна. Воден от изложените съображения мнозинството от касационния съд намира, че предявеният в наказателното производство граждански иск от „Г.“ АД за обезщетение за претърпени имуществени вреди от деликта, извършен на 16.05.2006 г. област от подсъд Ю. С. в петролната база в [населено място], В., е основателен и доказан по размер от 145 107,70 лева. До този размер следва да бъде уважен гражданският иск, като присъдата на въззивния съд в гражданско-отхвърлителната й част следва да се отмени до този размер и спрямо подсъдимия Ю. И. С., който следва да бъде осъден с настоящото решение да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди на ищеца, заедно със законовата лихва от датата на деликта (16.05.2006 г.), до окончателното им изплащане. В останала част, за разликата до пълния предявен размер от 744 545,03 лв, гражданският иск правилно е бил отхвърлен, поради което въззивния съдебен акт следва да бъде потвърден. На потвърждаване подлежи и въззивната присъда в частта с която е отхвърлен гражданския иск спрямо подсъд. М. В. М.. Подсъдимият Ю. С. следва да бъде осъден за заплати и направените в касационното производство деловодни разноски (4 989,60 лв за експертиза; повереникът на ищеца не е представил пълномощно с хонорар за тази инстанция), както и 4% държавна такса върху уважената част от иска. Направените в предходните инстанции разноски за изготвяне на експертните заключения, относими към гражданския иск, както и възнагражденията на вещите лица, следва да бъдат присъдени от първоинстанционния съд, с оглед гарантиране на правата на осъдения подсъдим (определението на окръжния съд подлежи на обжалване). Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 2, т. 5 и ал. 5 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 14 от 08.11.2018 г., по в.н.о.х.д. № 24/ 2018 г., по описа на Варненския апелативен съд, като я ОТМЕНЯ в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от гражданския ищец „Г.“ АД иск за имуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от подсъдимия Ю. И. С. за разликата до 145 107,70 лева. ОСЪЖДА подсъдимия Ю. И. С., с ЕГН [ЕГН], на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, да заплати на гражданския ищец „Г.“ АД обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 145 107,70 лв (сто четиридесет и пет хиляди сто и седем лева и седемдесет стотинки), заедно със законовата лихва от 16.05.2006 г. до окончателното им изплащане. ОСЪЖДА подсъдимия Ю. И. С. да заплати на Върховния касационен съд направените в касационното производство разноски в размер на 4 989,60 лв, както и държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 5 804,31 лв. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в гражданско-отхвърлителната част, с която е отхвърлен предявеният от ищеца „Г.“ АД иск за имуществени вреди от деликта спрямо подсъдимия М. В. М. изцяло и за разликата до 744 545,03 лв спрямо подсъдимия Ю. И. С.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: с ОМ 1. 2. [1] „В същото време по безспорен начин беше установено, че подс.С. е разпоредил на св. К. и св.М. изпразване на цистерните в подсигурени от него автовози и транспортиране на горивото до ползваните от него бензиностанции. От това съдът прави извода, че подс.С., чрез двамата „пълначи“ се е разпоредил с процесното гориво и е извозил същото чрез автовози до ползваните от него бензиностанции. ….От изложеното е видно и съдът приема за установено, че подс.М. е помогнал и улеснил изнасянето на горивото от подс.С., макар пряко да не е участвал в същото.“ – мотиви, л. 454-455 от в.н.о.х.д. № 24/ 2018 г. (подчертаването е на въззивния съдебен състав) – „От изложеното по-горе се установи по безспорен начин, че процесното гориво е източено от цистерните в база [населено място] и е транспортирано до бензиностанциите на „Г. А. М.“ на подс.С., намиращи се във „В.“ и „В.“ и впоследствие продадено. Това е станало по изричното разпореждане на подс.С.. С действията си по осигуряване на достъп до горивото на подс.С., чрез разпореждането до Управителя-св.К., подс.М. е отстранил спънки и е подпомогнал отнемането му, като същото покрива признаците на помагач по смисъла на чл.20,ал.4 от НК.“ – мотиви, л. 462 от в.н.о.х.д. [2] той бил регистрирал дружество със същия предмет на дейност - „Г. А. М.т” Е., което експлоатирало две бензиностанции, взети под наем от „Г. Б. С.” О., сключил няколко големи банкови договори за кредит без решение на общото събрание, с които задължил „Г. Б. с.” О. в размер на 2 760 000 евро, а от познати К. и В. разбрали, че подсъдимият купувал скъпи автомобили, които криел в гаражи при тяхното пристигане в [населено място]. [3] Според договор от 27.04.2006 г. „Г. Б. С.” О. отдало под наем на „Г.” АД банковия офис в [населено място], [улица], № *, моторни превозни средства (товарен автомобил марка Фолксваген, К., с per. [рег.номер на МПС] , влекач марка И. 440 Е 42, с рег. [рег.номер на МПС] , ремарке А. У. 5206 с рег [рег.номер на МПС] , влекач И. с рег [рег.номер на МПС] , товарен автомобил И., модел Турбо Д. с рег [рег.номер на МПС] ), кораб тип танкер „Г. 1” (договор за беърбоут чартър, закотвен на бургаското пристанище – предаден на свид. И. К. от бургаски частен съдебен изпълнител), както и наем на терен с площ от 6 900 кв.м. по плана на МТ База „Т. В.” АД, землището на [населено място], В. област. [4] Разпит, л. 184-188, т. І от н.о.х.д. 107/ 2010 г. на Варненски окръжен съд [5] Разпит, р. 188-189, т. І от н.о.х.д. 107/ 2010 г. на Варненски окръжен съд [6] Приложени на л. 134 и 135, т. І от н.о.х.д. 107/ 2010 на Варненски окръжен съд са приети като писмени доказателства 7 броя кантарни бележки. [7] Подсъдимият С. е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за документна измама (по чл. 212 от НК), тъй като неистинските документи, представени по фирменото дело, не са от естество да послужат като правно основание за имуществено разпореждане, а така също и за обсебване по чл. 206, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, защото не е притежавал фактическата власт върху горивата на законно придобито правно основание – освободен е като управител на „Г. Б. С.” О. преди разпореждането му за източване на горивата. [8] На л. 454-455 от в.н.о.х.д. № 24/ 2018 г., по описа на Варненски апелативен съд. [9] мотиви, л. 461-462 от в.н.о.х.д. № 24/ 2018 г., по описа на Варненски апелативен съд. [10] На л. 454-455 и на л. 462 от в.н.о.х.д. № 24/ 2018 г., по описа на Варненски апелативен съд. [11] „От събраните по делото доказателства,анализирани по-горе, настоящия състав прие, че собствеността на горивото, респ. предмета на престъплението не е установено по безспорен и категоричен начин и са изчерпани процесуалните способи за това.… Собствеността не може да бъде установена по безспорен начин и по документи, което се установява от назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза. Всичко това сочи, че липсва установен предмет на престъпление, поради което и не може да бъде ангажирана наказателната отговорност на двамата подсъдими С. и М.. Дори да се приеме, че "Г."АД София, като наемател на базата/последния договор от 27.04.2006г./ и собственик на цистерните е владеел терена и намиращите се в него съоръжения, респ.горива, то при наличието на безспорни писмени доказателства досежно собствеността върху горивата на двете дружества"Г. Б. сий" и "Ф." и липсата на такива за "Г."АД, прави несъставомерно деянието както по престъпния състав на обсебване, така и на кражба.“ – мотиви, л. 462 и л. 463 от в.н.о.х.д. № 24/ 2018 г., по описа на Варненски апелативен съд (подчертаването е на въззивния съдебен състав). [12] Правното становище на апелативния съдебен състав не е правилно. Съгласно чл. 194, ал. 2 от НК предмет на кражба може да бъде и съсобствена на виновния деец движима вещ. В НК се съдържат и състави на престъпления против собствеността, при които предмет на деянието са и собствени вещи, като напр. унищожаване и повреждане на свое ипотекирано или заложено имущество по чл. 216, ал. 2 от НК. [13] „Подс.С. е действал като пълномощник и представител на своята майка-Н. И., която е управител на "Ф.". Доказателство за това е и подадената от подс.С. жалба до районна прокуратура, която му е дала достъп до базата и разпорежданията за източването на горивото, дадени от Н. И./по показанията на св.Е. И./вж по-горе/. В тази връзка е и издадената на 16.05.2006г./ след източване на горивата/ фактура №2095/вж фактура на л.284,т.3 от НОХД№107/10г./ видно от която, "Ф." като собственик доставя горива на "Г. А. м."Е./собственост на подс.Ю. С./. В този смисъл е недоказан умисъл с користна цел за своене на чужда вещ.“ – мотиви, л. 463 от в.н.о.х.д. № 24/ 2018 г. на Варненски апелативен съд. [14] Правомощията по чл. 354, ал. 5 от НПК са по-широки, отколкото ограниченията на чл. 300 от ГПК засягат съда, който разглежда гражданския иск за деликт. [15] П.. на л. 157-166 от в.н.о.х. № 40/ 2014 г., по описа на Варненския апелативен съд. [16] С решение № 37/ 04.03.2015 г. по в.н.о.х. № 40/ 2014 г. Варненският апелативен съд не е възприел заключението на вещото лице (л. 23), макар да го е приобщил към материалите по делото, въпреки възраженията на част от страните поделото; в мотивите към въззивното решение съдебният състав не се е позовал на експертните познания, не е назначил и повторна или допълнителна експертиза – упрек, отправен с касационно решение № 296/ 272.07.2016 г. по н.д. № 868/ 2915 г. на ВКС, ІІІ н.о. , с което е отменено това решение на въззивния съд. При второто разглеждане на делото новият съдебен състав на Варненския апелативен съд по в.н.о.х.д. № 320/ 2016 г. се позовал на съдебно-счетоводната експертиза, изслушвайки отново вещото лице, като намалил присъденото на гражданския ищец обезщетение от 145 107,790 лева на 15 729,18 лева (решение № 56 от 04.04.2017 г. също е отменено с Решение № 243 от 23.01.2018 г. по н.д. № 887/ 2017 г. на ВКС, І н.о. [17] Приложена на л. 354-365 от в.н.о.х.д. № 24/ 2018 г., по описа на Варненския апелативен съд, чиято присъда № 14 от 08.11.2018 г. е отменена. [18] П.. на л. 369-370 от в.н.о.х.д. № 24/ 2018 г., по описа на Варненския апелативен съд. [19] Приложена на л. 130-150 от к.н.д. № 92/ 2019 г. на Върховния касационен съд, второ наказателно отделение [20] Копие на приемателно-предавателен протокол от 16.05.2006 г., л. 125, т. І от н.о.х.д. № 107/ 2010 г., по описа на Варненския окръжен съд, подписан от С.С. и М.П. К.. [21] Вагон № 895 [22] ГИСГИ – гориво за изгаряне в стационарни горивни инсталации, с 0,2% сяра, дизелово. [23] Приложена на л. 324-328, т. ІІІ от н.о.х.д. № 107/ 2010 г., по описа на Варненския окръжен съд. [24] Приложена на л. 320-325, т. ІІ от н.о.х.д. № 107/ 2010 г., по описа на Варненския окръжен съд. [25] Приети в с.з. на 16.06.2010 г. по н.о.х.д. 107/ 2010 на Варненски окръжен съд, прил. на л. 134 и 135, т. І от същото дело. [26] Мотиви, л. 464 от в.н.о.х.д. № 24/ 2018 г. [27] Пак там. [28] По първоинстанционното дело има информация за водено гражданско дело от „Ф.“ О. (ищец) към „Г.“ АД (ответник), резултатът от което не е известен за наказателното производство. Заб.: решението е изготвено на 05.08.2021 г. О С О Б Е Н О М Н Е Н И Е на съдия Ж. Начева по к. д. № 92/2019 г. на Върховния касационен съд Намирам, че решението на Върховния касационен съд, с което частично е отменена присъдата на въззивния съд в гражданската й част, обжалвана по касационен ред от гражданския ищец „Г.” АД, София, и гражданският иск е уважен за сумата от 145 107,70 лева срещу подсъдимия Ю. И. С., оправдан с влязлата в сила присъда в наказателната й част, е незаконосъобразно. Жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде оставена в сила. Като се има предвид, че гражданският иск е уважен само по отношение на единия от двамата оправдани подсъдими, срещу които на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е била насочена солидарно претенцията за обезщетение, съображенията ми се ограничават до него. Отделни аспекти, които могат да засегнат другия оправдан подсъдим имат единственото предназначение да подкрепят особеното ми мнение. То неминуемо ще обхване коментара и несъгласието ми с мотивите на мнозинството, които изграждат основата на касационното решение. Гражданският иск на „Г.” АД е бил допуснат за съвместно разглеждане с обвинение за престъпление по чл. 212 НК. С първоинстанционната присъда деянието е било преквалифицирано в престъпление по 206, ал. 3 вр. чл. 20, ал. 2 НК, а с нова присъда № 14 от 8.11.2018 г. на Варненския апелативен съд подсъдимите - оправдани. В мотивите на касационното решение накратко е изложена процесуалната хронология на делото. Отбелязано е, че настоящото производство е трето поред и последователно са цитирани двете предходни решения на Върховния касационен съд (л. 3-4). Смятам за необходимо да допълня и следното: второто касационно решение (по н. д. № 887/2017 г.) е постановено само по жалби - на подсъдимия С. лично, на защитниците на двамата подсъдими и на гражданския ищец, срещу въззивно решение № 56 от 4.04.2017 г. по в. н. о. х. д. № 320/2016 г. С него е била изменена присъдата на първоинстанционния съд. Варненският апелативен съд е приел обсебване в големи размери по чл. 206, ал. 3 НК, възлизащи на 15 729, 18 лева (петнадесет хиляди седемстотин двадесет и девет лева и 18 ст.), съответно и подсъдимият С. е бил оправдан за останалата част от инкриминираните вещи като предмет на престъпление, чиято равностойност е надхвърляла посочената сума (до същия размер е бил уважен и гражданският иск). След последвалата нова, влязла в сила оправдателна присъда на въззивния съд, с настоящото касационно решение гражданският иск е уважен за сумата от 145 107, 70 лева (сто четиридесет и пет хиляди сто и седем лева и 70 ст.). Изрично подчертавам, че изтъкнатото не е от естество да окаже влияние върху особеното ми мнение. В контекста обаче на постановеното осъждане за виновно причинени имуществени вреди, помоему мнозинството е било длъжно да вземе отношение и да представи собствените си съображения, поради които не му отдава никакво значение. Касационното решение почива върху няколко напълно погрешни разбирания, застъпвани от мнозинството. Разпоредбите на НПК уреждат възможността и юридическите лица да предявят в съдебното производство граждански иск, когато деянието, квалифицирано в обвинителния акт като престъпление, едновременно е и деликт по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Тя безусловно отговаря не само на интересите на правосъдието, в т.ч. избягване на евентуално противоречиви изводи по едни и същи въпроси при отделно разглеждане на наказателното дело и гражданския иск, но и на страните, които участват - гражданският ищец може да постигне обезщетение без да изчаква приключването на наказателното производство, да облекчи дейността си по събиране на доказателства за обосноваване на гражданския си иск чрез процесуалните средства на НПК, да осъществи по-икономично претенцията си за обезвреда, тъй като се освобождава от заплащането на държавна такса и пр. (в този смисъл ТР № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС). Правото да предяви граждански иск в съдебното производство пред наказателния съд не се явява единствената допустима форма лицето (физическо или юридическо лице, респ. държавата) да получи обезщетение за причинените му вреди. То всякога може да избере да се обърне с искова молба в съда по реда на ГПК, действайки извън рамките на наказателното дело. Когато вече е направило своя избор – предявило е граждански иск по реда на ГПК, разпоредбата на чл. 84, ал. 2 НПК въвежда правило за недопустимост на гражданския иск в наказателния процес. Следователно, правото на лицето, претърпяло вреди от престъпление да предяви граждански иск в съдебното производство пред наказателния съд е отделно правно средство за защита на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица в съответствие с чл. 1, ал. 2 НПК, освен възможността да предяви гражданки иск по реда на ГПК и да претендира на общо основание от гражданския съд да му присъди обезщетение за претърпените вреди от същото вредоносно деяние, но в пределите на исковата давност по чл. 110 ЗЗД. Всякакъв друг подход е недопустим, какъвто намирам, че в конкретния случай е проявен при разрешаване на въпросите по гражданския иск на „Г.” АД. Мотивите съдържат формулировка за „присъединеното към наказателното дело гражданско производство” (л. 4 от мотивите), която разкрива тезата на мнозинството за паралелно протичащи граждански и наказателен процес при предявен иск, които се развиват независимо, самостоятелно един от друг – деянието като престъпление по повдигнатото обвинение се разглежда по реда на наказателното производство и деянието, което се явява деликт като предмет на гражданско производство. Разбирането е напълно погрешно и в противоречие със същността на института на гражданския иск в наказателния процес. В голяма степен може да се свърже с няколкократното твърдение в мотивите на касационното решение за самостоятелно разглеждане на гражданския иск (л. 15). В Постановление № 9/61 г. на Пленума на Върховния съд на Република България е изрично пояснено, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението. Поради единството на основанието на наказателното обвинение и на гражданския иск (едно и също деяние) гражданско правните въпроси се разглеждат и решават от съда едновременно, съвместно с наказателното дело - в рамките на единния наказателен процес и от компетентния по наказателното дело наказателен съд. Производството е само наказателно. Продължение на погрешния възглед за присъединено гражданско производство се явява и недопустимо въведената от мнозинството презумпция за вина с изрично позоваване на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Твърди се, че виновността на подсъдимия се предполага от закона (л. 11). Следователно, тя се предполага до доказване на противното. В рамките на наказателното производство действа презумпцията за невиновност, изрично закрепена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията, множество международни актове (в т.ч. чл. 6 от Конвенцията) и чл. 16 НПК. С касационното решение тя е грубо нарушена. Нарушен е и принципът за правна сигурност. Така, в рамките на производство по чл. 354, ал. 5 НПК, образувано по жалба на гражданския ищец, се пререшава изцяло влязлата в сила присъда в наказателната й част, респ. въпросите за наказателната отговорност на подсъдимия С. и се разрушава стабилитета на съдебния акт. I. Като цяло се стъпва на твърдението, че мотивите съдържат убедена констатация на въззивния съд за виновно деяние (поведение) на двамата подсъдими, на която не е дал друга правна квалификация и за това деяние се дължи произнасяне от Върховия касационен съд дали не е деликт (л. 5). Според изложените мотиви на присъдата, Варненския апелативен съд е обсъждал въпроса дали инкриминираното деяние на подсъдимия С. покрива състава на престъплението кражба. Приел е несъставомерност; недоказана субективна страна, тъй като липсвал умисъл у двамата подсъдими, че лишават от фактическа власт владелеца на вещта – „Г.” АД”; „недоказан умисъл с користна цел за своене” (л. 463). Макар и с известна непрецизност на формулировките, мотивите достатъчно ясно показват, че въззивният съд не е установил виновно деяние, извършено от подсъдимия С.. Убедителната констатация, за която се твърди в касационното решение, е с препратка към част от фактическите обстоятелства по делото. Върховният касационен съд последователно извежда от тях всички признаци на престъплението кражба, както е посочил на л. 19 и го е потвърдил на л. 21 от решението. Така подсъдимият С., обвинен за извършител на документна измама посредством управителя И. Ж. К. и оправдан с влязла в сила присъда в наказателната й част, се оказва осъден в настоящото производство като извършител на престъплението кражба посредством пълначите - св. М. и св. К.. Напълно логично е, че по едно и също наказателно дело не може да има противоречия по въпроса за виновността в отделните му части – наказателната и гражданската част. Лицето или е виновно, или е невиновно. II.1. В нарушение на презумпцията за невиновност са разнопосочните съображения на л. 5 от касационното решение. Твърди се, че въззивният съд не обсъдил в мотивите на влезлия в сила съдебен акт (присъдата в наказателната й част) „истинската същност” на деянието; „пропуснал да разгледа деянието в неговата правна същност и да изведе характеристиките на действително осъщественото общественоопасно и противоправно деяние, като подведе съставомерните факти спрямо признаците на конкретен състав на престъпление от Особената част на НК. Тогава изводите му в наказателната част на съдебния акт биха били различни от изложените. Липсата на касационен протест препятства възможността за правилното решаване на делото в наказателната му част.”. Упреците съдържат твърдение, че подсъдимият в действителност е осъществил деяние, което покрива признаците на престъпление по НК, но съдът не е дал на фактите правната квалификация и следователно делото не е било решено правилно в наказателната му част. Каквато и да е присъдата в наказателната й част, тя е влязла в сила, и не може да бъде поставяна повече под съмнение. ЕСПЧ последователно изтъква, че правото на справедлив процес следва да се тълкува в светлината на върховенството на правото. Един от същностните аспекти на върховенството на правото е принципът за правна сигурност, който изисква, inter alia, влезлият в сила съдебен акт да не може да се подлага на съмнение. Според мен, за сходно изложени мотиви, по делото Дел Лате с/у Холандия ЕСПЧ е приел нарушение на чл. 6, т. 2 от ЕКПЧОС. 2. Презумпцията за невиновност е нарушена и с мотивите на мнозинството, чрез които очертава разбирането си за задължителния обхват в производството по чл. 354, ал. 5 НПК на влязлата в сила присъда на Варненския апелативен съд в наказателната й част. Твърди се, че преценката за наличието или отсъствието на деликт ще е задължителна в касационното производство по чл. 354, ал. 5 НПК в случаите когато влязлата в сила присъда в наказателната й част дава категоричен отговор и „че деянието ….е извършено от тях (подсъдимите), но те не са действали виновно…” (л. 4 от мотивите). На практика е застъпена тезата, че по въпроса за вината, която е един от елементите на деликта, присъдата ще има задължителна сила само, ако категорично е призната невиновността. В съответствие с предвидената в чл. 16 от НПК презумпция за невиновност съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин (чл. 303, ал. 2 от НПК). Наличието на съмнения в доказаността на обвинението довеждат до оправдателна присъда. В Постановление № 6/78 г. на Пленума на ВС изрично е подчертано - „ако не се установи, че деянието е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно…, съдът признава подсъдимия за невинен и го оправдава, защото обвинението не е доказано по несъмнен начин”. Затова, дори в присъдата да са изложени мотиви, които не са категорични („не дават категоричен отговор”) и изразяват колебанието на съда относно доказаността на вината, подсъдимият следва да бъде оправдан, защото вината не е доказана по несъмнен начин. При недоказана вина по несъмнен начин („категоричен”) се счита, че е доказана невинността. 3. Посочено е в касационното решение, че въпросът за вината може да бъде изцяло преуреден е напълно неясно, декларативно и без връзка с конкретното дело. Не откривам такава връзка и с мотивите, че въпросите за вината при непозволено увреждане, когато деликвентът не може да носи наказателна отговорност за престъпното си деяние, подлежат на самостоятелно разглеждане в производството по чл. 354, ал. 5 НПК. Поначало подсъдимият С. може да носи наказателна отговорност. Същият е оправдан с влязла в сила присъда в наказателната й част. В случай, че мнозинството е имало предвид някакви конкретни съображения, според мен, е следвало да се мотивира. 4. Разпоредбата на чл. 354, ал. 5 НПК безусловно трябва да се разглежда в системна връзка с останалите разпоредби в НПК, в т.ч. нормите, които регламентират института на гражданския иск в наказателния процес. Обхватът на правомощията на ВКС при проверката е обвързан и от лицето, което обжалва съдебния акт. 5. В решението се изтъква, че съдът не може да преквалифицира деянието в друго престъпление при основание за изменение на обвинението, каквото прокурорът не е направил. Съдът може само да констатира извършеното от дееца противоправно и виновно деяние (13). Намирам, че съдът не може да констатира никакви други престъпления, за които няма обвинение. Произнася се единствено по обвинението. 6. Само ще маркирам, че според мен мнозинството изменя и основанието на гражданския иск. 7. При положение, че Върховният касационен съд приема извършена кражба, не виждам причина да уточнява собственик, посочвайки го в скоби и с формулировката „принадлежали на „Г.”АД” (л. 11). Въззивният съд е приел, че подсъдимият С. не е изключителен собственик. Както е отразил и Върховният касационен съд съществуват спорове относно собствеността, поради което не се налага да се взема отношение, когато съображения, засягащи конкретното лице собственик са безразлични за престъплението. Ето защо подписвам решението с особено мнение. СЪДИЯ: