Р Е Ш Е Н И Е
№ 209
гр. София, 28.09.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева
ЧЛЕНОВЕ: Галина Захарова
Петя Шишкова
при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Искра Чобанова, като разгледа докладваното от съдията П. Шишкова КНОХД № 761/17 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т.1 от НПК по повод на постъпил протест от окръжния прокурор на гр. Шумен срещу присъда № 13 от 27.03.2017г., постановена по ВНОХД № 38/17г. по описа на Шуменския окръжен съд, с която частично е отменена присъда № 32/16г. по НОХД № 73/16г. на Великопреславския районен съд, и С. Б. М. е признат за невиновен по обвинението за извършено престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК. Първоинстанционната присъда е потвърдена в частта, с която е оправдан по обвинението за престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
С протеста се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на Шуменския окръжен съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения. В допълнение към протеста са развити доводи за опорочен процес на допускане, събиране и проверка на доказателствата, поради назначаването на комплексна експертиза в хода на въззивното съдебно следствие, без да е съществувала необходимост от такава, както и неправилен анализ и липса на мотиви в атакувания акт по въпроса как съдът е избрал заключението, което да кредитира при драстичното противоречие между двете експертизи.
От името на подсъдимия неговите защитници са депозирали възражение срещу протеста и допълнение към него. Според тях е съществувала необходимост от назначаване на нова експертиза с участието на лекар-невролог, изборът на експерти е в съответствие с Наредбата за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, изслушването само на един от тях в откритото съдебно заседание не е в нарушение на НПК. Считат, че в мотивите към въззивната присъда са изложени достатъчно съображения по въпроса защо се кредитира втората експертиза. Намират протеста за немотивиран, тъй като соченото процесуално нарушение не е довело до ограничаване правата на прокурора, който е участвал активно в съдебните заседания, в които е допусната и изслушана експертизата, а с крайния съдебен акт е било уважено искането му за отмяна на осъдителната присъда. Излагат аргументи за обоснованост на второто медицинско заключение.
В съдебно заседание представителят на ВКП моли делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд по съображенията, изложени в протеста и допълнението към него.
Защитниците поддържат съображенията, изложени във възражението срещу протеста и допълнението към него.
Самият подсъдим моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
Част от възраженията срещу протеста се отнасят до конкретизирането на касационните основания, следователно касаят неговата допустимост. Твърди се, че не е обосновано ограничаване на процесуалните права на прокурора по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК. Настоящият състав намери, че касационният протест отговаря на изискванията на чл.351, ал.1 и 2 от НПК и следва да бъде разгледан по същество. Защитата е изложила коректно обстоятелствата, свързани с участието на прокурора във въззивното съдебно заседание. Пред Шуменския окръжен съд делото е образувано по жалба и протест. Проведени са две открити съдебни заседания с участието на прокурор А.. В първото от тях – на 13.02.2017г., той е оттеглил протеста, като е заявил, че М. правилно е бил оправдан по обвинението за престъпление по чл.216 от НК. Защитниците са направили искане за допълнителна експертиза. Съдът е предоставил възможност на прокурора да вземе отношение по направеното искане. На следващото съдебно заседание на 27.03.2017г. прокурор А. е изразил съгласие за прочитане на експертното заключение в отсъствие на едно от двете вещи лица, задал е въпрос на другия експерт, след което е изразил становище, че заключението следва да бъде прието. В хода на съдебните прения е поискал от съда да оправдае подсъдимия. Касационният протест изхожда от административния ръководител на прокурор А. – М. Г..
При горното, няма спор, че Окръжният прокурор на гр. Шумен има право на протест срещу присъдата. Единственото изискване, за легитимност на подателя на протеста е, да е прокурор от съответната прокуратура, а прокурор Г. несъмнено притежава това качество. Правото на протест срещу присъдата съществува, независимо че тя е в съответствие със заявената позиция в хода на делото по същество от участвалия в съдебното заседание прокурор. Законодателно ограничение в тази насока съществуваше само за въззивните протести, но то отпадна с изменението на НПК в сила от 28.05.2010г. Действащите към датата на депозиране на протеста процесуални правила позволяват прокурорът да подава протест срещу присъдата, и когато тя е постановена в съгласие с направените от него искания. Позицията му във въззивното производство е ирелевантна за правото на протестиране. Всяка страна има право да атакува присъдата, когато са накърнени нейните права и законни интереси. Оправдаването на подсъдим въз основа на доказателства, които са събрани и проверени в нарушение на закона, каквито именно доводи се съдържат в протеста, винаги засяга правото на прокуратурата да докаже обвинителната теза. Задачата й е да отстоява държавния и обществен интерес от правилно приложение на закона в наказателния процес. Не става въпрос за субективни права и интереси на прокурор А., тъй като той не е страна в процеса в лично качество, а представлява прокуратурата като такава. Доводите за недопустимост на протеста са неоснователни и поради обстоятелството, че нарушенията на процесуалните правила, които се релевират в него не са само от категорията на посочените в чл.348, ал.3, т.1 от НПК, а и такива по т.2, доколкото се твърди липса на мотиви по съществения въпрос защо е игнорирано заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза.
Разгледан по същество, протестът е основателен.
Въззивната инстанция е решила да оправдае М. защото към момента на извършване на деянието е бил наказателнонеотговорен. От мотивите към присъдата, в които е резюмирано съдържанието на втората експертиза, става ясно, че този извод се базира изцяло на заключението й. Първоначалната експертиза се споменава единствено в контекста на проследяване позицията на първоинстанционния съд по повод на доказателствени искания и завършва с констатация за „доказателствена празнота“. Последната не се отнася до експертизата, тъй като тя не е доказателство, а способ за проверка на доказателствата. Става въпрос за медицинската документация от терапевтичния център, посещаван от подсъдимия след осъществяване на инкриминираното деяние. Предвид това, че не е изразено никакво становище по първоначалното заключение, дало основание за повдигане на обвинение срещу М., като лице, което е било в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, касационната инстанция споделя тезата за липса на мотиви по съществен за изхода на делото въпрос.
Основателно е и възражението за допуснато нарушение при избора на специалист-невролог за вещо лице. Когато въззивният съд е възложил на д-р Й. да работи като експерт по делото, тя вече е била изготвила становище за състоянието му. В хода на първоинстанционното съдебно следствие вещите лица са заявили, че електроенцефалограмата, каквато не е правена до момента, би могла да допринесе за по-пълно изясняване на медицинския статус на М.. Това тяхно изявление е мотивирало защитниците по собствена инициатива да изпратят подсъдимия на изследване, каквото е направено от д-р Й. на 05.07.2016г. В съдебно заседание дори са пояснили, че са потърсили лекар от друг областен град, защото там техниката е по-нова. Така на практика вещото лице, още преди да бъде назначено като такова, се е ангажирало с писмено становище за възпалителни промени в мозъка на подсъдимия, което внася съмнение в безпристрастността му и представлява пречка за участието му в производството по смисъла на чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.29, ал.2 от НПК.
Останалите доводи, съдържащи се в протеста са неоснователни. Въззивният съд има право на преценка дали е необходимо събирането на нови доказателства и съответното им експертно изследване, като не е обвързан по никакъв начин със становището на първата инстанция по този въпрос. Не съществува процесуална пречка определението, с което първоначално е отказано провеждането на въззивно съдебно следствие, да бъде ревизирано, било служебно, било по искане на страните. Последната инстанция по фактите е длъжна да отстрани всякакво съмнение обстоятелства, включени в предмета на доказване, които не са изяснени. Не представлява процесуално нарушение и изслушването само на едно от двете вещи лица. От писменото заключение и представената преди съдебното заседание молба се установява, че експертите не са имали разногласия по общото заключение и в такъв случай разпоредбата на чл.150, ал.2 от НПК позволява то да бъде изложено пред съда от едно от тях.
Непълнотата на въззивния съдебен акт е предшествана от процесуалня пропуск да се конкретизира вида на комплексната експертиза. Въпросът е от значение за определяне на дължимото съдържание на мотивите към присъдата. При назначаването на експертизата не е отчетена същностната разлика между нова, повторна и допълнителна експертиза, поради което следва да бъде отделено известно внимание на отликите между тях.
Допълнителна експертиза се назначава, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно. Това са случаите, при които на вещите лица се поставят нови задачи, различни от първоначално формулираните въпроси, свързани с проверка на нова версия, с изследване на допълнително постъпили данни, или нови обекти. Те винаги се обсъждат и анализират в съвкупност с основния предмет на експертно изследване, и експертизата се нарича допълнителна, именно защото го допълва.
Повторна експертиза се назначава, когато заключението не е обосновано и възниква съмнение в неговата правилност. Изхождайки от целта на експертизата – да даде възможност на решаващия орган да ползва достиженията на в областта на науката, изкуството или техниката, за което сам не притежава необходимите специални знания, както и от съдържанието, определено в чл.152, ал.1 от НПК, следва извод, че повторна експертиза се назначава, когато първоначалната е негодна да изпълни възложените й процесуални функции.
Възможна е и трета хипотеза, при която две отделни самостоятелни, независими една от друга експертизи, изготвени от различни вещи лица, представени в рамките на едно наказателно производство, отговарят на идентични въпроси. Такава ситуация е възможна, например, при обединяване на дела.
Същностните разлики между допълнителната, повторната и отделната експертиза обуславят и необходимостта от диференциран подход на съда. Когато назначава допълнителна експертиза, съдът следва да постави на вещите лица нови въпроси, различни от тези, на които вече е даден отговор, да им укаже какви нови данни или предмети да изследват, или какви нови методи на изследване да приложат. При всички случаи експертите следва да са запознати обстойно с първоначалното заключение, и ако в хода на работа по допълнителната задача преценят, че са наложителни промени в него, са длъжни да ги посочат, дори и без това да е формулирано като въпрос, съгласно разпоредбата на чл.152, ал.3 от НПК. В такава случаи вещите лица следва да посочат кои от направените изводи вече не са актуални, по каква причина, да формулират новите точни отговори на първоначално зададените въпроси. Поради тази свързаност между основното и допълнително заключение, без да съществува като изрично законово изискване, с оглед принципа на процесуална икономия, съдебната практика се е ориентирала към назначаване на същите вещи лица, като този подход се препоръчва и в доктрината /“Криминалистика“ проф.д-р Ц. Ц./. Когато експертизата е колективна и комплексна, каквато е процесната, няма пречка съставът на вещите лица да бъде допълнен със специалист в друга област.
Назначаването на повторна експертиза означава, че първоначалната е негодна да изпълни своите процесуални функции, и като такава, не е необходимо съдът да съобразява изводите си с нея. В този смисъл, съдът дължи отговор на въпроса защо счита, че се налага назначаването на повторна експертиза, а не защо е достигнал до изводи, които са в противоречие с първоначалната. Обичайни причини налагащи назначаване на повторна експертиза са липсата на достатъчна професионална компетентност на вещите лица, противоречиви и необосновани изводи, допуснати грешки. При това положение, също без да е изрично посочено в закона, логично е повторната експертиза да бъде възложена на различни вещи лица.
В третата възможна хипотеза, когато по делото са налични две отделни експертизи с еднакъв предмет, чиито заключения се различават, най-успешно начин за преодоляване на противоречието между тях е назначаването на трета „арбитражна“ експертиза. В този случай е препоръчително, освен вече работилите по задачата вещи лица, да бъдат включени и нови, а броят им да е нечетен, за да е възможно формиране на мнозинство в случай на особено мнение.
Проверяваният въззивен съд не е съобразил тези принципни положения и това е довело до неяснота по въпроса дали назначената съдебнопсихиатрична и неврологична експертиза е допълнителна или повторна. Защитниците са поискали допълнителна експертиза и са се аргументирали с необходимостта от извършване на допълнително неврологично изследване и проучване на останала непроверена медицинска документация. Съдът е счел искането за основателно, но с определението, вместо да постави задача на вещите лица да се запознаят с резултатите от извършено ЕЕГ-изследване и с медицинската документация от терапевтичния център, и да дадат заключение дали въз основа на новите източници на информация, първоначалният извод за вменяемост на подсъдимия се променя, е поискал вещите лица да работят по „всички материали и изследвания“, да отговорят на въпроси, които вече са били изяснени. Не е възложил задачата на вече назначените вещи лица, без да изложи съображения за необходимост от подмяната им. От своя страна, представеното заключение изобщо не се позовава на първоначалното, не ревизира съществуващото заключение, базира се на самостоятелно извършена от новите експерти проверка на всички относими данни по делото и дава отговор на поставените въпроси, без да уточнява причината, поради която той е противоположен на дадения в първата експертиза. С оглед съдържанието й, експертизата не би могла да бъде определена като допълнителна. Оставащите възможности са да е повторна или отделна. И в двата случая въззивният акт страда от съществен порок, представляващ касационно основание по чл.348, ал.1, т.3, вр. ал.3, т.2, пр.1 от НПК. Съдът е следвало или да посочи защо намира първоначалното заключение за неправилно и необосновано, или да изложи съображенията, поради които е избрал да кредитира заключението на съдебнопсихиатричната и неврологична експертиза, вместо това на съдебнопсихиатричната и психологична такава.
Допуснатото нарушение следва да бъде отстранено с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който преди да обсъди инкриминираното деяние, следва да прецени дали наличните две експертни заключения са достатъчни за аргументиран отговор на въпросите по чл.33, ал.1 от НК, или се налага провеждането на съдебно следствие.
С оглед изложеното и на основание чл.354, ал.3 т.2 от НПК, ВКС, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 13 от 27.03.2017г., постановена по ВНОХД № 38/17г. по описа на Шуменския окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
2.