3 Р Е Ш Е Н И Е № 255 София, 22 ноември 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 817 по описа за 2017 година. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Б. Н. П. за възобновяване на наказателно производство – вчнд № 150/17г. на Апелативния съд-гр.Варна. Осъденият счита, че е нарушен закона с прилагането на чл.24 от НК, поради което иска отмяна на увеличаването на общо определеното му наказание. Пред ВКС осъденият лично и защитата му поддържат искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: В производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК с определение по чнд № 50/17 г. Окръжният съд-гр.Добрич на основание чл.25, във връзка с чл.23 от НК определил на осъдения П. едно общо наказание измежду наложените му с влезли в сила присъди по нохд №№ 1053/13 г. на РС-гр.Русе, 937/13 г. на РС-гр.Велико Търново, 30062/14 г. (3062/14 г.) на РС-гр.Монтана, 100/13 г. на ОС-гр.Варна и 174/15 г. на ОС-гр.Добрич, а именно най-тежкото от тях – 12 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.24 от НК съдът увеличил общо определеното наказание с 3 години и постановил наказанието от 15 години лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. ДОС приспаднал при изпълнение на посоченото наказание изтърпяната част от наказанията, определени по петте дела, включени в групирането по реда на чл.25, във връзка с чл.23 от НК, както и времето през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” по делата, включени в групирането. С решение № 130 от 25.05.2017 г. по вчнд № 150/17 г. , образувано по жалба на осъдения, ВАС потвърдил определението на ДОС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо и неоснователно. Ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление поотделно, задължително налага най-тежкото от тях. Когато наложените наказания са от един и същи вид, съдът може да увеличи определеното общо наказание най-много с една втора, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. Тези правила, заложени в чл.23, ал.1 и чл.24 от НК се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди, какъвто е настоящият случай. Съдът може да използва дадената му възможност по чл.24 от НК само ако приеме, че общо определеното наказание е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпления и второ, че със същото това наказание не могат да се постигнат целите на наказателната репресия. Само когато констатира наличието на двете едновременно съществуващи предпоставки, съдът може да увеличи наложеното наказание, като е задължен да мотивира убеждението си. Данните по делото сочат, че и двете предходни инстанции са намерили да са налице предпоставките за приложение на чл.24 от НК и са изложили съображенията си за това (л.187 от мотивите на ДОС и л.37 от мотивите на ВАС). Съображенията на проверявания съд изцяло се възприемат от ВКС, като не е нужно преповтарянето им тук. С тях не само е утвърдено приложението на чл.24 от НК, но и е даден отговор на възражението на осъдения тъкмо срещу това. Към казаното от ВАС, настоящата инстанция може да добави следното: по правилата на чл.25, във връзка с чл.23 от НК, е определено общо наказание по пет влезли в сила присъди; последните разкриват съвкупност на 11 престъпления, извършени от осъдения в периода от 09.08.2012 г. до 13.05.2013 г., 10 от престъпленията са извършени при условията на опасен рецидив; 4 от престъпленията засягат чуждата собственост; а останалите личността; групата на последните обхваща 4 престъпления отвличане и 3 изнасилвания. Казаното дотук, ведно с инкорпорираните съображения на ВАС, обективира наличието на условията за приложение на института по чл.24 от НК. Определеното общо наказание за съвкупността от престъпления, в размер на най-тежкото, е несправедливо и несъответно на същата съвкупност и с него не могат да бъдат постигнати целите на наказанието. Иначе казано, съдът е имал основание да увеличи общо определеното наказание на осъдения в предвидените от закона предели, които не са накърнени. Обстоятелствата, свързани със семейното положение на осъдения, не налагат друг извод, различен от направения. Водим от горното, като не намери основания за възобновяване на наказателното дело, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, на основание чл.424, ал.2 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Н. П. за възобновяване на вчнд № 150/17г. на Апелативния съд – гр. Варна ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: