Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                                           № 208   гр.София, 23.03.2010 г.   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А                  Върховният касационен съд  на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на   осми   март     две хиляди  и десета година , в състав :                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                                                                                                   ЕРИК ВАСИЛЕВ   при секретаря    Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от  съдия Керелска …… …..гр. дело №650 по описа за 2009 год. И за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 946 от 17.07.2009 год. , постановено по делото по касационна жалба на „П” А. , гр. С., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от № 279/21.11.2008 год по гр.д. №452/2008 год. на СГС ГО, ІV А състав ,с което след като е отменено първоинстанционното решение , постановено по гр.д. № 562/2005 год. на СРС, 75 състав, е постановено ново решение, с което се признават за незаконосъобразни и се отменят заповеди №№ РД- 15-7-366/22.12.2004 год. и РД 15-7-369/20.12.2004 год. на Изпълнителния директор на „П” А. , гр. С., с които се прекратява трудовото правоотношение, съответно със С. А. Н. и М. Т. С.. Същите са възстановени на заеманата преди уволнението длъжност „С” и им е присъдено обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ за оставане без работа поради незаконно уволнение съответно в размер на 2667,50 лв. за първата и 2 401,50 лв. за втората, ведно със законната лихва от 24.01.2005 год. до окончателното изплащане на сумата, както и по 300 лв. разноски. Касационно обжалване на въззивното решение ВКС,е допуснато относно мариалноправния въпрос за разликата между основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328,ал.1,т.6 КТ и чл. 328,ал.1, т.11 КТ. Касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, което предвид задължителното тълкуване в т.2 от ТР на ОСГКТК №1/2009 год., следва да се преквалифицира по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. В касационната жалба се правят оплаквания , че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови ново ,с което предявените от С. А. Н. и М. И. С. искове с правно осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ,да бъдат отхвърлени. Претендира да се присъдят всички направени по делото разноски. Ответниците по касация С. А. Н. и М. И. С. и двете от гр. С., оспорват касационната жалба в писмен отговор по делото. Молят решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на 3-то гр. о., приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че трудовите правоотношения между касатора и ответниците по касация са били прекратени със заповеди , в които като основание за прекратяването е посочена разпоредбата на чл. 328,ал.1,т.6. Доколкото в мотивите на заповедите е изложена фактическа обстановка за последвала промяна на първоначалните изисквания за компютърна грамотност съдът е приел, че уволнението е извършено не на посоченото правно основание –„липса на необходимото образование и квалификация за изпълняваната работа „ по т. 328,ал.1,т.6, КТ , а на осн. чл. 328,ал.1, т.11 КТ - поради „промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях”. В подкрепа на този извод съдът е посочил и това , че въведеното от работодателя изискване за владеене на програмния продукт М. Е. на ниво най- малко 70% от сертификационната програма за оценяване, няма относимост към нивото на професионалната квалификация за заеманата от ответниците длъжност „стоковед” с оглед характерните за нея трудови функции, задължения, знания и умения и следователно не може да бъде отнесено към хипотезата на чл. 328,ал.1т.6 КТ . За да приеме, че извършеното на осн. чл. 328 ,ал.1,т.11 КТ уволнение е незаконно съдът е приел, че не е налице промяна на изискванията за изпълнение на длъжността заемана от двете ответници, доколкото в длъжностната характеристика за длъжността „стоковед „, одобрена на 27.05.2004 год. е съществувало изискване високо ниво на копютърна грамотност - работа с програмни продукти в операционна система. Макар работодателят да не е визирал конкретните програмни продукти, доколкото М. Е. е основен програмен продукт ,очевидно владеенето му на ниво над 70% според съда е имплицинтно включено в изискванията за високо ниво на компютърна грамотност , действащи при заемането на длъжността от ответниците. Същевременно според въззивната инстанция, визираните първоначални изисквания не са били изменени по надлежния ред чрез одобряване на нова длъжностна характеристика. С оглед на това съдът е приел, че не е налице реална промяна в изискванията и фактическия състав на чл. 328,ал.1,т.11 КТ, не е осъществен. С решението въззивният съд правилно е разграничил хипотезите на чл. 328,ал.1,т.6 и чл. 328,ал.1,т.11 КТ като е приел, че и двата фактически състава са за безвиновно уволнение. И в двата случая законодателят предвижда промяна на изискванията за заемане на определена длъжност по време на създадено вече трудово правоотношение. В хипотезата на чл. 328,ал.1,т.6 обаче, тази промяна следва да касае конкретно изискванията за образование и професионална квалификация ,а в другата хипотези по т.11 - до промяна на каквито и да е други професионални изисквания - трудов стаж, допълнителни нови знания и умения без да е променя изискването за образование и др. С оглед на това и предвид мотивационната част на заповедта, съдът правилно е квалифицирал основанието на извършеното уволнение по чл. 328,ал.1 т.11 КТ. Съдът неправилно е приел обаче , че фактическия състав на този текст не е осъществен, доколкото на практика не е налице промяна в изисквания за заеманата от ответниците длъжност „стоковед”. В противоречие с трайната практика на ВКС по аналогични казуси съдът е приел, че наличието на промяна следва да бъде съпроводено и изразено чрез промяна в длъжностната характеристика. Такова изискване закона не поставя. Същевременно промяната в изискванията за заемане на длъжността по делото е безспорно установена предвид представената Заповед № РД-09-613/01.11.2004 год. на Изп. Директор на „П” А. за въвеждане на нови отчетни форми за счетоводно отчитане на дейността на търговските обекти , съставената въз основа на заповедта докладна записка от 11.11.2004 год. за възникналата необходимост служителите да владеят програмен продукт Е. и да имат основни познания за работа с М. , с която се предлага изменение на изискванията за длъжността „стоковед” и „главен счетоводител регионален офис”,, приетата съдебно - техническа, която предвид въвеждането на новите форми на отчитане, обосновава необходимостта от специална подготовка за работа с Е. на ниво над средното, Заповед № Р* от 19.11.2004 год. на Изп. Директор на „П” А. , с която се въвежда изискване за владеене на програмния продукт М. Е. на ниво 70% от сертификационната програма за оценяване. Доколкото след проведеното обучение двете служителки не са отговаряли на новото изискване за заемане на длъжността , тяхното уволнение се явява законосъобразно. Тъй като въззивният съд е стигнал до обратните правни изводи, обжалваното решение е неправилно като необосновано. На осн. чл. 281,т.3 ГПК следва да с отмени и вместо него да се постанови ново, с което предявените искове с пр. осн. чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ да се отхвърлят. Водим от горното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 279/21.11.2008 год., постановено по гр.д. №452/2008 год. на СГС ГО, ІV А състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ предявените от С. А. Н. и М. И. С. и двете от гр. С. срещу „П”А. искове с правно осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ за отмяна на заповеди №№ РД- 15-7-366/22.12.2004 год. и РД 15-7-369/20.12.2004 год. на Изпълнителния директор на „П” А. , гр. С., с които се прекратява трудовото им правоотношение като незаконно, за възстановяването им на заеманата преди уволнението длъжност „С” и за присъждане на обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ за оставане без работа поради незаконно уволнение Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: