1 Р Е Ш Е Н И Е №500125 [населено място] , 25.01.2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в публичното заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА ИВО ДИМИТРОВ при участието на секретаря Александра Ковачева, като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1996/20г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Софийска градска прокуратура срещу решение № 1193 от 12.06.2020 г., постановено по в. т. д. № 657/2020 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 2320 от 20.12.2019 г. по т. д. № 2368/2018 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Софийска градска прокуратура срещу „Мюрен“ ЕООД иск с правно основание чл.155 т.3 ТЗ за прекратяване на „Мюрен“ ЕООД. В касационната жалба се навеждат основания за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна и за уважаване на предявения иск. Релевират се оплаквания, че въззивният съд е постановил решението си в явно противоречие с разпоредбата на чл.155 т.3 ТЗ, от която произтича правото на прокурора да предяви иск за прекратяване на ответното ООД поради смърт на физическото лице - едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. Прави се позоваване на разпоредбата на чл.140 ал.3 ТЗ, придаваща конститутивно действие на вписването на решенията за прекратяване на дружеството, каквото, според касатора, не би могло да бъде извършено без наличието на постановено съдебно решение в хипотезата на чл.155 ал.3 ТЗ. Поддържат се доводи, че изводът на въззивния съд за липса на правен интерес от провеждане на иска по чл.155 т.3 ТЗ от прокурора, поради настъпило ex lege - по силата на чл.157 ал.1 ТЗ, прекратяване на дружеството, не е съобразен с разпоредбата на чл.14 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като при отсъствие на съдебно решение за прекратяване на дружеството Агенцията по вписвания няма да разполага с правно основание и със задължение да предприеме действия по ликвидация и заличаване на дружеството от търговския регистър. В открито съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа искането си след отмяна на въззивното решение касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора, като прекрати търговското дружество. В подадения от ответника по касация „Мюрен“ ЕООД, чрез назначения особен представител на дружеството адв. Р. К., е изразено становище за неоснователност на изложените в жалбата оплаквания за неправилност на въззивния акт и се претендира същият да бъде оставен в сила. В открито съдебно заседание същата не се явява. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да потвърди решение №2320/20.12.2019г. по т.д.№2368/18г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Софийска градска прокуратура иск за прекратяване на търговското дружество „Мюрен“ЕООД на основание чл.155 т.3 ТЗ, въззивният съд е изложил съображения,че в закона са уредени две хипотези, водещи до прекратяването на дейността на търговското дружество поради смърт на физическо лице – тази на чл.157 ал.1 ТЗ и тази на чл.155 т.3 ТЗ, които по същество представляват две различни основания за прекратяване на дружеството, първото от които настъпва по силата на закона, а второто – в резултат упражняване на потестативно право от прокурора. Според установените по делото обстоятелства,че едноличният собственик на капитала и управител на ответното дружество М. Е. П. е починала на 24.02.2018г. и единственият й наследник е заявил изричен отказ да продължи дейността му, съдът е приел,че ответното търговско дружество е прекратено по силата на закона и, тъй като с това е постигнат целения с предявяването на иска правен резултат, за воденето на делото липсва правен интерес, което прави предявения от прокурора конститутивен иск недопустим. Въпреки този извод, и доколкото с предходно постановено /при условията на частно въззивно обжалване на прекратително определение на първата инстанция/ определение на Софийски апелативен съд е прието,че искът е допустим, въззивният състав е заключил,че искът е неоснователен, поради което е потвърдил решението на първата инстанция ,с което същият е отхвърлен. С определение №50494/05.10.2023г. решението на въззивния съд е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по правния въпрос, обусловил изхода на делото По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?. Така поставеният въпрос е намерил разрешение в постановеното към момента Тълкувателно решение №1/31.05.2023г. по тълк.д.№1/2020г. на ОСТК на Върховен касационен съд,представляващо задължителна за съдилищата съдебна практика. В изложените към т.1 мотиви от него се приема категорично, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството; липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи действието на предвиденото с разпоредбата прекратително основание и поради това в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157 ал. 1 предл. последно ТЗ, дружеството не може да се счита за прекратено. Прието е,че след като дружеството не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов управител, остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл.155 т. 3, вр. чл. 154 ал. 1 т. 5 ТЗ – по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца едноличното дружество с ограничена отговорност няма вписан управител, а причините, поради които дружеството е без управител са без значение за основанието на иска. ОСТК е развило съображения,че производството за прекратяване на дружеството по съдебен ред не застрашава упражняването на правата на наследниците, които искат да продължат дейността на дружеството по смисъла на чл. 157 ал. 1 ТЗ, като искът по чл. 155 т. 3 ТЗ подлежи на отхвърляне, ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество наследниците упражнят тези си права, като конституират органи на дружеството и впишат нов управител, а освен това същите могат да се ползват и от изрично предвидената в закона възможност за продължаване на дейността на вече прекратеното дружество в производството по ликвидация, съгласно правилото на чл.274 ал.1 изр. последно ТЗ. Доколкото въззивното решение, предмет на обжалване пред касационната инстанция в настоящото производство, е постановено в противоречие с така установената задължителна практика, същото,като неправилно,подлежи на отмяна. Тъй като не се налага извършването на нови или допълнителни процесуални действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящия състав. Според разпоредбата на чл.155 т.3 ТЗ търговско дружество, което в продължение на три месеца няма вписан управител, може да бъде прекратено с решение на окръжния съд по седалището му по иск на прокурора. Смъртта на вписаната като едноличен собственик и управител на търговското дружество „Мюрен“ЕООД М. Е. П., настъпила на 24.02.2018г., представлява юридически факт, с настъпването на който същото е останало без правосубектен управител и това състояние /липса на вписан правосубектен управител/ е продължило повече от предвидения в състава на посочената разпоредба срок от три месеца, с което фактическият й състав е изпълнен. Налице са и особените предпоставки на чл.157 ал.1 ТЗ – липса на изрично предвидено „нещо друго“ в дружествения договор в такава хипотеза и наличие на изричен отказ на единствения наследник на починалия управител за продължаване дейността на дружеството. Поради това и с оглед възприетата задължителна съдебна практика на ВКС, същото подлежи на прекратяване. С оглед изхода на делото, ответникът „Мюрен“ЕООД следва да понесе разноските за производството като бъде осъден да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, като внесе по сметка на ВКС такава в размер на 70 лв., по сметка на САС – 40 лв., а по сметка на СГС – 80 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, в състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1193 от 12.06.2020 г., постановено по в. т. д. № 657/2020 г. на Апелативен съд – София и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРЕКРАТЯВА, по предявения от Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.155 т.3 ТЗ „Мюрен“ЕООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] р-н Люлин, Силвър център, магазин 22. ОСЪЖДА „Мюрен“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място] р-н Люлин, Силвър център, магазин 22 да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 70 лв. ОСЪЖДА „Мюрен“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място] р-н Люлин, Силвър център, магазин 22 да заплати по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер на 40 лв. ОСЪЖДА „Мюрен“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място] р-н Люлин, Силвър център, магазин 22 да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 80 лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: