РЕШЕНИЕ № 72 гр. София 02.08.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 08.03.2017 (осми март две хиляди и седемнадесета) година в състав: Председател: Борислав Белазелков Членове: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 60 168 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 8578/13.06.2016 година, подадена от Н. И. Н., срещу решение № 501/21.03.2016 година на Апелативен съд София, постановено по гр. д. № 3624/2015 година. С обжалваното решение съставът на Апелативен съд София е отменил първоинстанционното решение № 21/14.05.2015 година на Окръжен съд Видин, постановено по гр. д. № 526/2012 година, в частта му, с която [фирма] [населено място], на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е осъдено да заплати на Н. И. Н. сумата от 15 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него, поради настъпилата на 19.11.2007 година и явяваща се следствие на реализирано на 09.11.2007 година пътнотранспортно произшествие смърт на баща му И. Н. Т., неимуществени вреди, заедно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 19.11.2009 година до окончателното плащане и е отхвърлил предявените искове като погасени по давност. В частта му, с която предявеният от Н. И. Н. срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е отхвърлен за разликата над уважения размер от 15 000.00 лева до пълния претендиран такъв от 60 000.00 лева първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната си жалба Н. И. Н. излага доводи за това, че решението на Апелативен съд София е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които нарушения от своя страна са довели и до необосноваността му. Прави се искане въззивното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявеният срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) да бъде уважен за сумата от 15 000.00 лева. Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 11124/28.07.2016 година, с който е изразил становище за нейната неоснователност и е поискал оставянето и без уважение като атакуваното с нея решение бъде потвърдено. Н. И. Н. е бил уведомен за обжалваното решение на 10.05.2016 година, а касационната му жалба е с вх. № 8578/13.06.2016 година, като е подадена по пощата на 10.06.2016 година. Поради това и с оглед на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. С постановеното по делото определение № 14/09.01.2017 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за това кой е началният момент на погасителната давност за вземането на увреденото лице срещу застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за обезщетение на претърпените от него вреди, в случаите, когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото при пътнотранспортното произшествие лице и за предявяването на прекия иск срещу застрахователя за тяхното обезщетяване. По този въпрос съставът на Четвърто отделение на ВКС приема следното: Съгласно чл. 257, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 477, ал. 1 от действащия КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Предвид това задължителната застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите няма за предмет конкретно имуществено или неимуществено благо, както е при останалите имуществени и лични застраховки. При нея покритият от застрахователният риск се състои в опасността да се осъществят факти, които да доведат до възникване на отговорността на застрахования за вреди причинени на трети лица. След реализирането му застрахователят заплаща на увредения обезщетение за претърпените вреди до размера на застрахователната сума като по този начин осигурява защита на застрахования срещу риска да отговаря за възникналото имуществено задължение с цялото си имущество, а от друга страна гарантира получаването на обезщетение от увреденото лице дори и в случаите, когато застрахования не разполага с достатъчно имущество за това. От това следва, че застрахователното събитие при задължителната застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите е възникването на отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. Тази отговорност ще възникне в момента, в който бъдат осъществени всички правно релевантни факти, които са предвидени като основание за възникване на отговорността и от който увредените лица имат правото да претендират обезщетение както за претърпените от тях вреди-сегашни и бъдещи. За да възникне отговорността за обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото при пътнотранспортното произшествие лице, не е достатъчно само да е реализирано такова произшествие. Освен това е необходимо, вследствие на него да е настъпила смъртта на пострадалото лице. Тази смърт може да настъпи както в момента на самото пътнотранспортно произшествие, така и в един последващ момент. Затова в случая, когато смъртта на пострадалия е настъпила след пътнотранспортното произшествие, но е следствие от него, отговорността на застрахования за причинените вреди ще възникне от момента на смъртта, тъй като точно тогава са осъществени всички правно релевантни факти, които са предвидени като основание за възникването й. По тези съображения в конкретния случай застрахователното събитие ще настъпи в момента на смъртта на пострадалото лице и от този момент ще започне да тече предвидената в закона погасителна давност за вземането на увреденото лице срещу застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за обезщетение на претърпените от него вреди и за предявяването на прекия иск срещу застрахователя за тяхното обезщетяване. С оглед на така дадения отговора на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно по следните съображения: С влязла в сила присъда № 43/24.11.2 2014 година на Апелативен съд София, наказателно отделение, седми въззивен състав, постановена по в. н. о. х. д. № 692/2014 година, В. Р. П. е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” от НК, изразяващо се в това, че на 09.11.2007 година в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], при управление на лек автомобил марка „Ш.”, модел „Ф.”, с рег. № ВН ****, собственост на П. И. П., е за нарушил задължението си по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, с което е причинил по непредпазливост смъртта на водача на мотопед марка „З. Ш.”, с рег. [рег.номер на МПС] , а именно И. Н. Т.. Със същата присъда е уважен частично предявеният от Н. И. Н. срещу В. Р. П. граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД като П. е осъден да заплати на Н. сумата от 15 000.00 лева представляваща обезщетение за претърпени от последния, вследствие на смъртта на баща му И. Н. Т., настъпила поради горното пътнотранспортно произшествие, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 19.11.2007 година до окончателното плащане. С оглед на посоченото и на основание чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК е установено, със задължителна за гражданския съд сила, обстоятелството, че В. Р. П. е извършил посоченото в присъдата действие като поведението му е противоправно, тъй като е извършено в нарушение на изрично установеното в закона-чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП задължение, нарушението, на което е скрепено с наказателна санкция. При това нарушението е признато от закона за престъпление, което също сочи на противоправност, тъй като в наказателно правната разпоредба се съдържа и законова забрана за извършване на такова действие под страх от наказание. Освен това със задължителна сила е установено и обстоятелството, че в резултат на това свое поведение В. Р. П. е причинил смъртта на И. Н. Т.. Това е така, тъй като както чл. 300 от ГПК, така и чл. 413 от НПК под извършване на деянието разбират осъществяването на конкретните факти, с които се реализира фактическия състав на престъплението, за което се налага наказанието. Затова в случаите, когато в този състав като квалифициращ признак, е включено причиняването на определен резултат и връзката между деянието и резултата, констатациите на наказателния съд за осъществяването на такъв резултат и за причинната връзка са задължителни за гражданския съд. Тази обвързаност се разпростира както по отношение на резултата, така и по отношение на причинната връзка между действието и осъществения резултат, предвид на което този въпрос не може да бъде пререшаван. Налице е установено противоправно поведение от страна на В. Р. П. и причинени на трети лица вреди, както и причинна връзка между тях. Това са три от елементите на хипотезата на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Четвъртият елемент, а именно вината се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, но в случая и той е установен със задължителна сила. Предвид на това действието на В. Р. П. представлява непозволено увреждане и поради това пострадалите от същото могат да ангажират отговорността на същата за претърпените от това увреждане вреди. С оглед на горното е установено, че на основание чл. 45 от ЗЗД може да бъде ангажирана отговорността на В. Р. П. за причинените вследствие на пътнотранспортното произшествие вреди на трети лица. Съгласно застрахователна полица № 065070586614/08.07.2007 година за лек автомобил марка „Ш.”, модел „Ф.”, с рег. № ВН**** е била сключена задължителна застраховка за риска „гражданска отговорност” на автомобилистите за период от 09.07.2007 година до 08.07.2008 година, по която застраховател е било [фирма] [населено място]. Доколкото тази застраховка съгласно чл. 258, ал. 1 във връзка с чл. 257, ал. 1 и ал. 2 от КЗ (отм.) покрива отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство, то увредените лица може да ангажира отговорността на [фирма] [населено място] за причинените им от В. Р. П. вреди на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.). От удостоверение за наследници № 252/16.07.2012 година на кметство А., [община] се установява, че Н. И. Н. е низходящ-син на И. Н. Т.. В качеството си на такъв той попада в кръга на лицата очертан с ППВС № 4 от 1 961 година и ППВС № 5 от 1 965 година имащи право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И. Н. Т.. От показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели Ц. М. А. и Е. С. В. се установява, че Н. И. Н. е бил в близки отношения с баща си И. Н. Т., поради което е приел много тежко смъртта му. Двамата са били сплотени и между тях е съществувала силна емоционална връзка. Н. И. Н. е разчитал на баща си както в морален, така и в материален аспект, като негативните преживявания от смъртта на И. Н. Т. не са преодолени и към сегашния момент. С оглед на горното първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на [фирма] [населено място] по предявения срещу него иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.). Наред с това е приел, че тъй като при управлението на мотопеда марка „З. Ш.”, с рег. [рег.номер на МПС] И. Н. Т. е отнел предимството на управлявания от В. Р. П. лек автомобил марка „Ш.”, модел „Ф.”, с рег. № ВН ****, то той е извършил нарушение на правилото по чл. 48 от ЗДвП, което е в причинна връзка с настъпилото произшествие. Затова своевременно направеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е основателно. Преценявайки размера на дължимото се на Н. И. Н. обезщетение за неимуществени вреди и съобразявайки го с в приетото за основателно възражение за съпричиняване, както и с размера на същото, съставът на Окръжен съд Видин е достигнал до извода, че искът по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) като краен резултат е основателен за сумата от 15 000.00 лева и го е уважил до този размер. При това е приел за неоснователно направеното от [фирма] [населено място] възражение за изтекла погасителна давност по чл. 197 от КЗ (отм.). Съставът на Апелативен съд София е възприел горната фактическа обстановка, но въз основа на нея е стигнал до извод, че предявеният от Н. И. Н. срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е неоснователен. За да постанови обжалваното решение въззивният е приел, че правата по договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите се погасяват с петгодишна давност от деня на настъпване на застрахователното събитие, независимо от качеството на правните субекти като е направено позоваване на т. 14 от ППВС №7/1977 година (което не е загубило силата си към сегашния момент) и на решение № 144/26.01.2010 година, постановено по т. д. № 532/2008 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. Посочено е, че за разлика от общата разпоредба на чл. 114 от ЗЗД, при договорите за застраховка законът не свързва началото на давностния срок с изискуемостта на вземането, а със застрахователното събитие. В тази връзка специалната уредба на давността по чл. 197 от КЗ (отм.) изключвала приложението на общите разпоредби на ЗЗД. Затова за погасителната давност за исковете срещу застрахователя, в това число и за прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), намирала приложение специалната разпоредба на чл. 197 от КЗ същия кодекс. Изложени са съображения за това, че макар да произтича от един и същи факт с непозволеното увреждане отговорността на застрахователя е ограничена в рамките на застрахователния договор и течението на давността не се свързва с изискуемостта на вземането, а с настъпването на застрахователното събитие, за разлика от отговорността на деликвента, която е извъндоговорна и поради това той отговаря за всички преки и непосредствени вреди, дори и за тези, които не са били предвидими. В случая било безспорно, че пътнотранспортното произшествие е реализирано на 09.11.2007 година, поради което от тази дата е започнала да тече предвидената в чл. 197 от КЗ (отм.) погасителна давност, която е изтекла на 09.11.2012 година. Съставът на Апелативен съд София не е възприел становището на първоинстанционния съд, че давността започва да тече от момента на настъпилата на 19.11.2007 година смърт на И. Н. Т. и предвид на това, че исковата молба е била подадена от Н. И. Н. по пощата на 16.11.2012 година е счел, че вземането е погасено по давност. Предвид на така дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, решението на Апелативен съд София е неправилно. Погасителната давност за вземането на Н. И. Н. срещу [фирма] [населено място], в качеството му на застраховател по задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за обезщетение за претърпените вследствие на смъртта на И. Н. Т. неимуществени вреди е започнала да тече от момента на смъртта на последния на 19.11.2007 година. Същата е петгодишна и при спазване на установените с чл. 72 от ЗЗД и чл. 60, ал. 2 от ГПК правила за броене на сроковете изтича на 19.11.2012 година. Исковата молба е подадена по пощата на 16.11.2012 година, поради което към този момент искът по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) не е погасен по давност. Същевременно, съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж” от ЗЗД от същия момент е погасителната давност е спряна, поради което не може да изтече докато трае съдебното производство. Затова съставът на Апелативен съд София не е разполагал с възможност да отхвърли предявения иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) като погасен по давност. Изложеното налага обжалваното решение на Апелативен съд София да бъде отменено и да се постанови друго такова, с което да бъде осъдено [фирма] [населено място], на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на Н. И. Н. сумата от 15 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него, поради настъпилата на 19.11.2007 година и явяваща се следствие на реализирано на 09.11.2007 година пътнотранспортно произшествие смърт на баща му И. Н. Т., неимуществени вреди, заедно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 19.11.2009 година до окончателното плащане. При това следва да се има предвид и това, че с оглед на т. 1 от ТР № 1/23.12.2015 година, постановено по тълк. д. № 1/2014 година на ОСТК на ВКС не може да бъде определян по-висок размер на дължимото се от [фирма] [населено място] обезщетение за неимуществени вреди, тъй като със сила на присъдено нещо в отношенията между Н. И. Н. и прекия причинител на вредите В. Р. П. е установено, че последният дължи такова в размер на 15 000.00 лева. Върху така определеното обезщетение за неимуществени вреди се дължи законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от 19.11.2009 година до окончателното изплащане, като вземането за тази лихва за периода преди посочената дата е погасено по давност. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК [фирма] [населено място] ще трябва да заплати по сметка на ВКС сумата от 600.00 лева държавна такса, определена върху уважената част от иска. Освен горното [фирма] [населено място] ще трябва, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, да заплати на адвокат В. В. О. от АК София сумата от 2940.00 лева адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ изцяло решение № 501/21.03.2016 година на Апелативен съд София, постановено по гр. д. № 3624/2015 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [улица], на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати на Н. И. Н. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б”, ет. 5, ап. 33, с ЕГН [ЕГН] сумата от 15 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него, поради настъпилата на 19.11.2007 година и явяваща се следствие на реализирано на 09.11.2007 година пътнотранспортно произшествие смърт на баща му И. Н. Т., неимуществени вреди, заедно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 19.11.2009 година до окончателното плащане. ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на ВКС сумата от 600.00 лева държавна такса, а на адвокат В. В. О. от АК София, [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, ап. 56, сумата от 2940.00 лева адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.