Р Е Ш Е Н И Е № 189 гр.София, 16 април 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 490/2013 година Съдебното производство е образувано по искане на А. К. Д.,М. Г. Н. и А. М. М. за възобновяване на нохд № 15250/2012 год. на Софийския апелативен съд.Атакуват се постановеното определение,с което е одобрено постигнато споразумение за решаване на делото,както и определение по чл. 414,ал.1,т.1 НПК,с което е отстранена неяснота по тълкуването на първото определение.Твърди се наличието на допуснати съществено процесуални нарушения.Не се сочи,какво да следва от исканото възобновяване. В съдебно заседание искането се поддържа от Д. и Н.,както и от упълномощен от всички осъдени адвокат. Представителят на ВКПр отчита,че Д. и Н. не са посочили основания за възобновяване в свой интерес,а само в интерес на М..Съображенията на последния не налагат възобновяване на делото и в заключение прокурорът предлага искането да се остави без уважение. ВКС установи: Делото,чието възобновяване се иска,е образувано по внесено споразумение за решаването му-чл. 381-383 НПК.Съдържанието на споразумението е пренесено в съдебния протокол за проведеното на 16.VІІІ.2012 год. съдебно заседание и одобрено с определение от същата дата.Съгласно постигнатото споразумение Д.,Н. и М. са признати за виновни в това,че в съучастие като съизвършители са автори на хулигански действия,осъществени на 1.VІІ.2012 год. в София,на кръстовището между булевардите „Х. Б.” и „Г. М.Д.С.”,за което и на основание чл. 325,ал.1 НК са наказани при условията на чл. 55,ал.1,т.2,б.”б” НК с пробация за срок от 3 години,включваща пробационните мерки по чл. 42а,ал.2,т.1,2 и 6 НК.Д. и Н. са признати за виновни и в това,че по същото време и на същото място са унищожили противозаконно чужда движима вещ-чистачка за предно панорамно стъкло на –автобус И. с инв. №....на стойност 35.65 лв.,за което и на основание чл. 216,ал.1 НК им е наложено при условията на чл. 55,ал.1,т.1 НК същото наказание,както за хулиганството,определено като общо и за съвкупността от престъпления.М. е признат за виновен и в това,че по същото време и на същото място,действайки по хулигански подбуди, е причинил на В. Г. С.,шофьор на посочения автобус,средна и лека телесни повреди,за което и на основание чл. 131,ал.1,т.12 НК е наказан с 8 месеца лишаване от свобода,определени като общо наказание и за съвкупността от престъпления.За наложеното на М. наказание лишаване от свобода,в споразумението е посочено „като на осн. чл. 66,ал.1 от НК.” На 24.ІХ.2012 год. от адвоката Л.В.,представляваща А. М.,постъпила молба „за разглеждане на въпроси по реда на чл. 414,ал.1,т., от НПК”.Разглеждането на молбата станало в проведеното на 26.Х.с.г. съдебно заседание в присъствието на М. и адвоката Л.В.,процесуален представител както на М.,така и на неявилите се въпреки редовното им призоваване Д. и Н..По искане на участвалия прокурор от Софийската районна прокуратура,на адвоката Л.В. и на осъдения А. М.М.,районният съд постановил,в одобреното споразумение „да се чете”,че наложеното на М. отделно и общо наказание от 8 месеца лишаване от свобода се отлага за срок от 3 години. Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо-постъпило е,макар и неправилно направо във ВКС,на 13.ІІ.2013 год.,3 дни преди изтичането на преклузивния 6-месечен срок,и с него се атакува съдебен акт,посочен в чл. 419 НПК-но основания за уважаването му няма. Осъдените Д. и Н. не са посочили неправилности на оспорвания съдебен акт,относими към тяхното осъждане и позволяващи им да искат възобновяване на делото.Всичките им доводи са свързани с последващото производство по чл. 414,ал.1 НПК:не били участвали в него;не взел участие и този прокурор,с когото сключили споразумението;не били „съгласни само неговото/на А./наказание да бъде намалено”,тъй като при обсъждането на условията по споразумението бил определен изпитателен срок „от 4/четири/ години”.На тези доводи следва да се отговори първо,че неучастието на Д. и Н. в производството по чл. 414,ал.1 НПК не е процесуално нарушение при редовното им призоваване за проведеното на 26.Х.2012 год. съдебно заседание-арг. от чл. 414,ал.2 и 3 НПК;второ, изискването в това производство да участва прокурор не е персонифицирано;трето,Д. и Н. не могат да имат никакви претенции към наказание,наложено другиму за престъпление,в което нямат участие;четвърто,какво е било уговорено при постигането на споразумението,са го декларирали прокурорът,общият на тримата осъдени защитник и осъденият М.. Направено от страна на осъдения А. М.,искането за възобновяване не само не съдържа доводи,които биха могли да се отнесат към някое от касационните основания по чл. 348 НПК.Вдействителност този осъден не се оплаква-изрично или подразбиращо се- от каквито и да било неправилности било на определението по чл. 382,ал.7 НПК,било на това по чл. 414,ал.1 НПК,при което вписването и на неговото име в искането за възобновяване буди единствено недоумение,каквато,впрочем,е и цялостното впечатление от съдържанието му.Ето защо и на основание чл. 354,ал.1,т.1 във вр. с чл. 426 НПК,ВКС Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА искането на А. К. Д.,М. Г. Н. и А. М. М. за възобновяване на нохд № 15250/2012 год. на Софийския районен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: