Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                          №  75   София,31.05. 2010 година   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А               ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и десета година в състав :                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ  :  ТАТЯНА ВЪРБАНОВА                                                           ЧЛЕНОВЕ  :  КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА                                                                                     БОНКА ЙОНКОВА   при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 538/2009 година     Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „С” ООД със седалище в гр. С. срещу решение № 155 от 10.03.2009 г. по гр. д. № 1663/2008 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав. С обжалвания съдебен акт е обезсилено като недопустимо постановеното от Благоевградски окръжен съд решение от 22.05.2008 г. по гр. д. № 104/2007 г. в частта, с която е прието за установено по отношение на „С” А. , че „С” ООД е акционер в дружеството, притежаващ 120 000 обикновени поименни акции, заплатени изцяло, и са присъдени разноски на ответника. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът развива подробни аргументи за незаконосъобразност на приетите от въззивния съд изводи за недопустимост на предявения установителен иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ във вр. с чл.71 от ТЗ. Поддържа, че искът е допустим и основателен, с оглед на което прави искане за отмяна на решението и за уважаване на иска, ведно с присъждане на разноските. Ответникът по касационната жалба „С” А. /с предишно наименование „С” АД/ със седалище в гр. С. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски. С определение № 783 от 15.12.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по процесуалноправния въпрос за допустимостта на иска по чл.71 от ТЗ с оглед наличието или липсата на правен интерес. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното : Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „С” ООД. В уточнената с допълнителни молби искова молба са изложени твърдения, че дружеството - ищец е акционер в „С” А. и притежава 120 000 обикновени поименни акции с номинал 10 лв. всяка една, чиято стойност е заплатена изцяло; че на заседание от 24.11.2006 г. Съветът на директорите на акционерното дружество е взел решения без участие на ищеца, едно от които за отправяне на предупреждение по чл.189, ал.2 от ТЗ за изключването му като акционер при невнасяне на дължими вноски срещу записаните акции; че в „Д” е обнародвано предупреждение за изключване и за обезсилване на притежаваните от ищеца акции при невнасяне на дължимите вноски в едномесечен срок; че на 11.01.2007 г. е проведено Общо събрание на ответното дружество, на което е взето решение за обезсилване и унищожаване на акциите, собственост на „С” ООД, на основание чл.189, ал.2 и ал.3 от ТЗ; че доколкото стойността на всички 120 000 акции е внесена изцяло, не са осъществени предпоставките по чл.189, ал.2 и ал.3 от ТЗ, поради което действията на управителните органи съставляват нарушение на членствените права на ищеца и пораждат за него правен интерес от защита по реда на чл.71 от ТЗ и чл.74 от ТЗ. Въз основа на тези твърдения е поискано от съда да обяви за нищожни решенията на Съвета на директорите и на Общото събрание. В хода на процеса е допуснато изменение на петитума на исковата молба като е заявено искане да бъде признато за установено спрямо „С” А. , че „С” ООД е акционер в дружеството със 120 000 обикновени поименни акции с номинал 10 лв., заплатени изцяло. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с установителен иск по чл.71 от ТЗ и с конститутивен иск по чл.74 от ТЗ за отмяна на решението на Общото събрание от 11.01.2007 г. Искът по чл.71 от ТЗ е уважен като са признати претендираните акционерни права, а вторият иск е отхвърлен и в тази част решението е влязло в сила като необжалвано. По повод въззивна жалба на ответника С апелативен съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта относно иска по чл.71 от ТЗ с мотив, че същият е недопустим поради отсъствие на абсолютна процесуална предпоставка – правен интерес. Липсата на правен интерес е обоснована с влизането в сила на първоинстанционния съдебен акт за отхвърляне на иска за отмяна на решението на Общото събрание за обезсилване и унищожаване на акциите, с които ищецът се легитимира като акционер. Въззивният съд се е позовал на т.4 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и е приел, че разглеждането на предпоставките по чл.189, ал.2 и ал.3 от ТЗ по повод на иска по чл.71 от ТЗ ще съставлява недопустим инцидентен съдебен контрол върху законосъобразността на взетото от събранието решение. Въззивното решение е неправилно. Правото на всеки съдружник и акционер в търговско дружество да предяви иск пред съда, за да защити правото си на членство и отделните членствени права, когато те са нарушени от органи на дружеството, е признато изрично от закона – чл.71 от ТЗ. Според задължителните указания в ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, искът може да бъде предявен като установителен по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ с предмет съдебно установяване на действителните членствени права, оспорени или нарушени от дружествени органи, различни от общото събрание. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска е наличието на правен интерес, а такъв съществува винаги, когато органите на дружеството нарушават с действията си законово регламентирани членствени права на конкретния съдружник/акционер или изобщо отричат правото му на членство. Изложените в уточнената искова молба обстоятелства обосновават извод за наличие на правен интерес за ищеца от търсената с предявения установителен иск по чл.71 от ТЗ съдебна защита. Твърденията сочат на извършени от управителните органи на ответното дружество действия, с които е отречено правото на членство на ищеца и качеството му на акционер. Отричането на членството, съпроводено с оспорване на притежанието върху записаните 120 000 обикновени поимени акции, спрямо които е предприета процедура за обезсилване и унищожаване на основание чл.189, ал.3 във вр. с ал.2 от ТЗ, поражда интерес от защита на засегнатите акционерни права. Защитата може и следва да бъде осъществена именно чрез иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ във вр. с чл.71 от ТЗ, който е единственият правен способ за установяване на действителните членствени права на ищеца спрямо акционерното дружество. Незаконосъобразен е изводът на въззивния съд за отпадане на правния интерес вследствие влизането в сила на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.74 от ТЗ. В разпоредбата на чл.189, ал.2 от ТЗ /в приложимата към спора редакция от ДВ бр.48/1991 г./ е предвидено, че акционери, които са в забава на задължението по чл.188, ал.1 от ТЗ да направят вноски в дружеството за покриване стойността на записани акции, се смятат за изключени, ако след отправяне на писмено 1-месечно предизвестие в „Д” не внесат дължимите вноски. Последиците от изключването са регламентирани в ал.3 на чл.189 от ТЗ – изключеният акционер губи акциите си и направените вноски, акциите се обезсилват и унищожават и на тяхно място дружеството предлага за продажба нови акции. Основателни са доводите на касатора, че в разглежданата хипотеза изключването настъпва ex lege при осъществяване на предвидените в чл.189, ал.2 от ТЗ кумулативни предпоставки, а те са неизпълнено задължение за извършване на вноски, покриващи стойността на записаните акции /1/, отправяне на предупреждение чрез „Д” за изключване при неплащане на вноските в едномесечен срок /2/ и невнасянето им в рамките на този срок /3/. За изключването не е необходимо решение на общото събрание на акционерното дружество и дори да бъде взето такова, то не рефлектира върху прекратяването на членственото правоотношение с неизправния акционер. Като закономерна последица от изключването на основание чл.189, ал.2 от ТЗ за дружеството възниква задължение да обезсили и унищожи акциите, които материализират погасеното право на членство. Обезсилването и унищожаването съставляват специално уреден способ за премахване на останалите без притежател ценни книги и с оглед на същността му законът не поставя като условие за премахване на акциите вземането на изрично решение по чл.189, ал.3 от ТЗ от общото събрание или от друг дружествен орган. Евентуално решение с подобно съдържание не поражда каквито и да било правни последици нито за дружеството, нито за притежателя на акциите. Ако въпреки това общото събрание вземе решение за прилагане на последиците по чл.189, ал.3 от ТЗ, отмяната му по реда на чл.74 от ТЗ не е положителна процесуална предпоставка за надлежното предявяване на иск по чл.71 от ТЗ от засегнатия акционер. В конкретния случай касаторът - ищец има правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо правото си на членство в ответното дружество като докаже отсъствието на предпоставките по чл.189, ал.2 от ТЗ за изключването му от дружеството и тези по чл.189, ал.3 от ТЗ за обезсилване и унищожаване на акциите, които материализират отричаното право. Съдебното установяване е възможно само при успешно провеждане на иска по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ във вр. с чл.71 от ТЗ, а за неговата допустимост решението на Общото събрание от 11.01.2007 г. е ирелевантно. В изложения смисъл е и отговорът на обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Като е приел предявения иск за недопустим поради отсъствие на правен интерес, въззивният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен. На основание чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане и произнасяне по съществото на правния спор от друг състав на Софийски апелативен съд. Искането на касатора за разрешаване на спора в настоящото производство не може да бъде уважено, тъй като вследствие на извода за недопустимост на предявения иск въззивната инстанция съд не е обсъдила събраните доказателства и значимите за основателността на иска доводи на страните. При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски в касационното производство. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.3 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 155 от 10.03.2009 г., постановено по гр. д. № 1663/2008 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав.   ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :