4 Р Е Ш Е Н И Е № 96 Софияq 17.04.2018г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3049 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от [фирма], представлявано от управителя В. А.,чрез адв.М. Д. от АК-С. срещу решение № 54 от 19.04.17г., постановено по в.гр.дело № 78/17г.на Варненския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 1297 от 28.10.16г. по гр.дело № 379/16г.на Варненския окръжен съд.С него са отхвърлени предявените от същата страна искове срещу Ч. С. Д. Я. с правно основание чл.45 ЗЗД във вр.с чл.74 ЗЧСИ за сумата от 168 000 лв,представляваща обезщетение за имуществени вреди,причинени от незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител вследствие неконституирането на ищеца като присъединен взискател по изп.дело № 20137190400123 и невключването му в разпределението по чл.460 ГПК на събраните суми,извършено с протокол от 27.06.2014г. и незаконосъобразно разпределение на суми за такси,лихви и разноски на останалите взискатели по изпълнителното дело,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на иска – 19.02.16г.до окончателното изплащане,както и с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 27 822.20 лв,представляваща обезщетение за забава върху главницата от 168 000 лв за периода от 4.07.14г.до предявяване на иска. Решението е постановено при участието на [фирма] като трето лице- помагач на страната на ответницата. Касаторът твърди,че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Моли касационната инстанция да го отмени и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи предявените искове. Ответницата по жалбата Ч. С. Я. я оспорва и моли да бъде оставена без уважение. С определение № 63 от 26.01.18г.настоящият състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: Допустимо ли е извършване на уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД от лице,различно от предишния кредитор/цедента/ или от упълномощено от него лице,за да предизвика действието,предвидено в чл.99 ал.4 ЗЗД,като е счел,че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 137 от 2.06.15г.по гр.дело № 5759/14г.на ІІІ г.о.; решение № 156 от 30.11.15г.по т.д.№ 2639/14г.на ІІ т.о.;решение № 78 от 9.07.14г.по т.д.№ 2352/13г.на ІІ т.о.,постановени по чл.290 ГПК. Според задължителната съдебна практика съгласно разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие спрямо длъжника и третите лица.Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария,а не от новия кредитор,тъй като целта на закона е длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежното изпълнение на лице,което не е носител на вземането.Няма пречка обаче,по силата на принципа за свободата на договарянето /чл.9 ЗЗД/, старият кредитор да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия. В отговор на конкретния въпрос,по който е допуснато касационното обжалване,настоящият състав приема,че уведомяването на длъжника за цесията от лице,различно от предишния кредитор или от упълномощено от него лице,не може да предизвика действието, предвидено в чл.99 ал.4 ЗЗД. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че качеството си на взискател ищецът [фирма] основава на договор за цесия, сключен на 31.05.14г.между него като цесионер и [фирма] като цедент на част от вземането на последния срещу длъжника [фирма],в размер на 168 000 лв.Установено е,че с молба вх.№ 1207/25.06.14г.ищецът е поискал от Ч. С. Я. да го присъедини като кредитор по изп.дело №20137190400123,с приложени към молбата договор за цесия от 31.05.14г.и б.б.за платена такса.Констатирайки, че към молбата липсва уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД, съдебният изпълнител в деня на постъпването й разпоредил такова да бъде изпратено на длъжника.Същото му е връчено на 30.06.14г.и с постановление от същата дата ищецът е конституиран като присъединен взискател,поради което не е включен в изготвеното на 27.06.14г.разпределение. При тези данни по делото въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките за възникване на отговорността на Ч. – противоправност и вреда.Прието е,че ответницата е действала съобразно служебните си задължения,като е проследила принадлежността на предявените за изпълнение притезания.Изложени са съображения,че щом като цесията не е била съобщена на длъжника към датата на изготвяне на разпределението, в съответствие със закона съдебният изпълнител е разпределил дължимата сума, част от която е цедираното вземане, на стария кредитор,а отношенията между цедент и цесионер следва да се разрешат помежду им съобразно договора за цесия.Прието е още за недоказано твърдението на ищеца,че с молбата от 25.06.14г.било представено уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД и същото е умишлено укрито от съдебния изпълнител, като в тази връзка въззивният съд е счел за недопустимо установяването на този факт със свидетелски показания. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните по посочените в жалбата касационните оплаквания,приема следното: Установено е по делото,че на 25.06.14г.е постъпила молба от [фирма] до Ч. С. Я. дружеството да бъде присъединено като кредитор по изп.дело № 2013719040012 въз основа на договор за цесия от 30.05.14г.,сключен между него и [фирма].Към молбата са описани като приложение договор за цесия от 31.05.14г. и б.б.за платена такса. Безспорно е, че изходящото от цедента [фирма] уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД е било надлежно връчено на длъжника [фирма] на 4.06.14г.Спорно е между страните дали това уведомление е било представено на Ч. с молбата на [фирма] от 25.06.14г.От доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод,че въпросното уведомление е било предоставено на съдебния изпълнител.Липсата на отразяване в молбата от 25.06.14г.,че се прилага уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД,е индиция,че такова не е било приложено,а и липсват доказателства за обратното. При липсата на данни по делото,че уведомлението е загубено или унищожено, гласните доказателства са недопустими за установяване на този факт.В този смисъл въззивният съд правилно е процедирал,като е приел,че не е допустимо доказване със свидетелски показания,че уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД е било представено на Ч.. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване,настоящият състав намира,че уведомяването на длъжника за цесията от съдебния изпълнител на 30.06.14г.,не може да предизвика действието, предвидено в чл.99 ал.4 ЗЗД.В случая обаче това обстоятелство не е решаващо, а релевантният факт е приложено ли е било уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД по изпълнителното дело към момента на изготвяне на разпределението по чл.460 ГПК.При липсата на доказателства,че длъжникът е уведомен за цесията и съответно че тя е породила целените правни последици, ответницата в качеството си на Ч. не е действала противоправно, като при разпределението не е включила частния правоприемник като кредитор. По изложените съображения настоящият състав намира за правилни изводите на въззивния съд,че не са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за възникване отговорността на Ч., поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответницата по жалбата направените за тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7000 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54 от 19.04.17г., постановено по в.гр.дело № 78/17г.на Варненския апелативен съд. ОСЪЖДА [фирма], със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв.М. Д. да заплати на С. Д. Я. от [населено място], [улица] сумата 7 000 лв /седем хиляди /разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. 1