Р Е Ш Е Н И Е № 565 [населено място], 10.01.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1138 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба на Е. Х. Г. от[населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 677 от 15.05.2007г. на Върховния касационен съд, V г.о. по гр.д. № 668/2006г., с което е оставено в сила решение от 01.03.2006г. по гр.д. № 3109/2004г. на С. градски съд. С решенията като краен резултат е отхвърлен иск на молителката против С. община по чл. 108 ЗС за собственост върху 1/4 ид.ч. от дворно място в[населено място], м. „К. с.-П. к.”, на ул. „Бр. Б.” № 23/16, цялото с площ 1880 кв.м., заедно с построената в него сграда, състояща се от сутерен, партер и етаж, със застроена площ на партера 468,03 кв.м., а на етажа – 460,28 кв.м. Като основание за отмяна молителката сочи новооткрити писмени доказателства, които са от съществено значение за изхода на делото, а именно: сметка от 11.06.1963г. по рег. пр. № 147/1961г., препис от задание за проектиране на СГНС - отдел „К. строителство” от 21.09.1961г., стойностна сметка относно водопровод и канал, обяснителна записка относно идеен проект за водопровод и канал и обяснителна записка относно ел. инсталация на детски дом на ул. „Б.” и ул.”Ч.”, последните три без дати на съставяне, но заверени от С. община на 01.06.2010г. С определение № 160 от 27.09.2010г. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е приел молбата за допустима. Ответникът С. община в писмения си отговор оспорва молбата. По основателността на молбата съдът намира следното: С атакуваното решение състав на Върховния касационен съд е оставил в сила въззивно решение на С. градски съд, което е постановено след отмяна по реда на чл. 231, ал.1, б.”а” ГПК на предходно касационно решение на ВКС. За да отхвърли иска за собственост съдът е приел, че имотът е отнет без законно основание за предвиденото обществено мероприятие – детска градина, но не съществува във вида, в който е отчужден, за да настъпи ефекта на реституцията. Установено е, че отчуждената сграда е била в незавършен вид и при извършеното след отнемането строителство е изградена сграда с различна кубатура и технически параметри, така че отчуждената сграда е инкорпорирана в новата сграда, което е пречка за реституция по чл.2, ал.3 ЗВСОНИ. Прието е също така, че видно от писмените доказателства и признанието на ищцата в исковата молба за отнетия имот е изплатено обезщетение, което също изключва правото на реституция на имота. С решение № 74 от 23.03.2010г. на Върховния касационен съд, ІІІг.о. по гр.д. № 2308/2008г. е оставена без уважение молба на молителката за отмяна на същото решение на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК поради други новопредставени доказателства - акт за държавна собственост № 4373/27.06.1961г., приемателно-предавателен протокол от 14.06.1961г., писмо от 30.09.1962г. и удостоверение от 15.04.2008г. на С. община. Според молителката Е. Г. представените с настоящата молба доказателства са новооткрити и променят извода относно промяната в застроената площ на сградата и инкорпорирането на старата сграда в нова, което е прието като пречка за реституция по чл.2, ал.3 ЗВСОНИ. Касае се за задание за проектиране на СГНС Отдел К. строителство от 21.09.1961г. за изготвяне на проект за преустройство на недовършена сграда в м.„К. с.-Б.”, кв.229, ул.”Б.” и ул.„Ч.”; обяснителна записка към идейния проект за водопровод и канал на същия обект, стойностна сметка към същия идеен проект, където е посочена кубатура на сградата 3930 куб.м., както и обяснителна записка относно електроинсталацията в същия детски дом. Последното ново доказателство е относимо към извода на съда за получено обезщетение за отчуждения имот. Това е сметка по рег.пр. № 147/1961г. от 11.06.1963г., където е изчислявано обезщетение за Х. К. Г. в размер на 15 878,20лв. и само за 21/100 ид.ч. – 3334,42лв. Съгласно чл. 303, ал.1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая представените писмени доказателства нямат характеристиката на "нови писмени доказателства" по смисъла на закона. Очевидно е, че те са съществували по време на висящността на процеса, но не са били представени, поради което са нови за делото. Същевременно те не отговарят на останалите визирани от закона изисквания. На първо място, те не са от съществено значение за делото. В новопредставените обяснителни записки и стойностна сметка не се съдържат данни, които да обосноват друг извод относно състоянието на сградата към момента на отчуждаването и извършеното впоследствие пристрояване и преустройство, довело до създаването на нов, различен обект на собственост. Напротив, в заданието за проектиране изрично е отразено, че заварената сграда е недовършена и следва не само да се довърши, но и преустрои - обстоятелства, които са били установени в хода на производството. Посочената в стойностната сметка за водопровод и канал кубатура на сградата 3930 куб.м. не е ясно дали се отнася за обема преди преустройството или след него. Що се отнася до сметката относно определеното обезщетение за имота на Х. К. Г. същата само потвърждава извода на съдилищата, че обезщетение за имота е определено и изплатено, за което има признание в исковата молба. Наведеното в молбата за отмяна твърдение, че обезщетението не засяга правата и на двамата съпрузи – собственици на имота не е заявено своевременно при воденето на делото и понастоящем не може да бъде разглеждано. На второ място, не може да се приеме, че при добросъвестно водене на процеса и проявена добра грижа ищцата - сега молителка, не е имала възможност да се снабди с доказателствата и да ги представи по делото. Следва да се обърне внимание, че постановеното от касационната инстанция решение по спора вече веднъж е отменяно поради новооткрити доказателства, а следваща молба за отмяна на същото основание е оставена без уважение. Способът за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК има предвид само хипотези на невиновна невъзможност за представяне на доказателства и е недопустимо да бъде използван от страните за поправяне на пропуски от небрежно водене на процеса. Въз основа на горното следва да се приеме, че не е налице основанието по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК и молбата за отмяна като неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Х. Г. от[населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 677 от 15.05.2007г. на Върховния касационен съд, V г.о. по гр.д. № 668/2006г. на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: