Ключови фрази
Престъпления в отделни стопански отрасли - * акцизни стоки без бандерол


Р Е Ш Е Н И Е

№ 367

гр. София, 30 септември 2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Дърмонски
ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова
Мина Топузова

при секретар Аврора Караджова и
в присъствие на прокурора Красимира Колова,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
наказателно дело № 1096/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искания на осъдените В. Д. С. и А. Д. Д., и двете от [населено място], за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 2049 от 09 март 2012 година на Районен съд – гр. Благоевград, постановена по нохд № 767/2011 година и изменена само в санкционната й част и потвърдена в останалата й част с Решение № 467 от 15 декември 2012 година на Окръжен съд – гр. Благоевград, по внохд № 304/2012 година.
В исканията, които са с идентично съдържание, формално са заявени всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, към които препраща разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, само доколкото допуснатите нарушения са съществени. Претендира се, алтернативно, отмяна на присъдата и оправдаване на молителките по повдигнатите им обвинения/ прекратяване на наказателното производство или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав в предходен процесуален стадий или намаляване на наложените им наказания.
В съдебно заседание пред ВКС осъдените С. и Д. не участват лично, редовно призовани. Представляват се от защитника си адвокат К. Д. от АК – [населено място], който поддържа направените искания за възобновяване на делото при заявените в тях основания за това и отправени до съда искания. Представя писмени бележки с доводи в подкрепа на искането.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното:
С влязлата в законна сила присъда е ангажирана наказателната отговорност на осъдената А. Д. Д. за това, че на 15. 05. 2010 година, в [населено място], е държала в лек автомобил „....” [рег.номер на МПС] , акцизни стоки без бандерол – различни видове и марки цигари на обща стойност 11300 лева, като такъв акциз се изисква по закон и случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъдена на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила и на глоба в размер на 11300 лева. Оправдана е по отношение на част от предмета на престъплението, на стойност 150 лева.
Със същата присъда осъдената В. Д. С. е призната за виновна в това, че на същата дата, в [населено място], е държала акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон – различни видове и марки цигари на обща стойност 3226. 20 лева, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 1, предл. 2 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е осъдена на шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила и на глоба в размер на 3226. 20 лева.
С определение от 24. 04. 2012 година, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, на основание чл. 234, ал. 6 (посочена) във вр. чл. 53, ал. 1, б. „б” от НК, съдът е отнел в полза на държавата иззетите и приложени като веществени доказателства по делото стоки, предмет на престъплението, подробно описани в определението.
В производство, инициирано по жалби на двете осъдени и частна жалба на осъдената С. срещу определението по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, е извършена въззивна проверка и е постановено атакуваното сега по реда на извънредния способ за проверка на наказателните дела решение, с което присъдата е изменена, като са намалени наложените на осъдените наказания съответно на десет месеца за Д. и на четири месеца за С. и са отменени наказанията „глоба”. Присъдата е потвърдена в останалата й част, както и определението по чл. 306 от НПК.
Исканията на осъдените Д. и С. за възобновяване на делото са процесуално допустими, тъй като са направени от лица, които имат право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК.
Идентичността на направените в исканията възражения и изложените в тяхна подкрепа доводи, позволяват общото им обсъждане.
Разгледани по същество, исканията на осъдените Д. и С. са неоснователни.
Акцентът в тях е поставен върху заявеното неправилно приложение на материалния закон поради осъждането им за деяние, което е несъставомерно по чл. 234, ал. 1 от НК. Извършеното, според молителките, не покрива правните характеристики на „държане” на инкриминираните акцизни стоки без бандерол, защото по делото не е установено упражняването от страна на всяка от тях на фактическа власт върху тези стоки. Общо формулираните оплаквания за допуснати нарушение на разпоредбите на чл. чл. чл. 13, 14, 104, 107, ал. 3 и 5, 303 и 304 от НПК, не съдържат никаква конкретика относно фактите и правото, което не позволява на ВКС да упражни правомощията си по чл. 425, ал. 1 от НПК в рамките на формално заявеното отменително основание във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Впрочем, във връзка с отправеното до ВКС искане за намаляване на наложените на осъдените наказания, също не са изложени каквито и да било доводи и съображения, които те смятат, че ги подкрепят.
ВКС няма как да не отрази и констатацията, която прави, че идентични възражения срещу постановената по делото присъда се съдържат и във въззивните жалби (най-вече тази на осъдената С.) и са били предмет на проверка и отговор от страна на въззивния съд (стр. 7-10 от решението). ВКС не намира основания да не се съгласи с изложените там съображения, доколкото те напълно кореспондират с данните по делото и със закона. В тази връзка следва да се посочи, че естеството и характерът на проверката по реда на Глава ХХХІІІ от НПК, препращаща към основанията за касационен контрол, но само доколкото допуснатите нарушения са съществени, прави неоправдано очакването ВКС да пререши делото по същество, защото възложената му от закона компетентност принципно изключва такава възможност. В правомощията на въззивния (а не на касационния) съд е да провери фактическата правилност на издадената присъда и правилността на възприетата квалификация, което в случая този съд е сторил по предписания от закона начин.
Възражението за несъставомерност на деянието по приетата от редовните инстанции норма на чл. 234 от НК, следва да бъде преценено като неоснователно. Известно е, че въпросите за правната квалификация са такива не само по приложението на правото, но преди това – по установяването на фактите, т. е. по доказването. В случая, процесуалната годност и достоверността на доказателствените източници не са оспорени от молителките и от тяхната защита, като в исканията липсват каквито и да било конкретни доводи в тази насока. Редовните съдебни инстанции са извършили подробен и задълбочен доказателствен анализ, вкл. и във връзка с отказа на съда да одобри протокол от 15. 05. 2010 година за претърсване и изземване в жилище на А. Д. (л. 54 от ДП) поради неперфектно отразяване в него на извършените действия и намерените стоки. Обсъдили са взаимосвързано и са оценили по действителното им съдържание показанията на свидетелите К., С. и К. (протокол от с. з. от 07. 10. 2011 година по нох дело на БлРС, л. 55 и сл.), също и тези на свидетелите С., П. и П. – поемно лице (протокол от с. з. от 11. 11. 2011 година, л. 91 и сл. от същото нох дело). В резултат на това, приетите за установени факти могат да бъдат преценени единствено като основани на надлежна доказателствена основа. При тези факти, твърдението на защитата, че осъдените не са упражнявали фактическа власт върху инкриминираните стоки и затова не са осъществили деянието по чл. 234 от НК чрез формата на изпълнителното деяние „държане”, е несъстоятелно – цигарите са намерени в шкаф, в хола, в дома на осъдената С. и в багажника на личния автомобил на осъдената Д. (два броя кашони), както и пред отворената задна врата на същия автомобил, в момент на качването им на задната му седалка (още два броя кашони). Обстоятелството, че Д. е посочила като постоянен адрес друго жилище в [населено място], Б. област, е ирелевантно при преценката за упражнена фактическа власт от нейна страна върху инкриминираните стоки, още повече, че по делото са налице несъмнено установени факти за ползване от нея и от сина й (свид. Д.) на помещенията в [населено място], в които са намерени тези стоки.
При така установените по делото факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, материалният закон е приложен правилно. Осъдените Д. и С. са осъществили състава на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК, защото са държали акцизни стоки без бандерол, за които по закон се изисква такъв и случаят е немаловажен.
Заявената в исканията явна несправедливост на наложените на двете осъдени наказания, се подкрепя единствено с довод за „осъждане на невинни лица”. При изложените по-горе съображения, ВКС няма как да се съгласи с този довод. Наложените на осъдените наказания са индивидуализирани от въззивния съд при условията на чл. 55 от НК, близо до минимално предвиденото в закона, при условията на ал. 3 на нормата не са наложени предвидените по-леки наказания – глоба и лишаване от права, по отношение на лишаването от свобода е приложен институтът на условното осъждане. При тези обстоятелства, ВКС не съзира основания за намеса в посока проявяване на по-голяма снизходителност по отношение на осъдените за извършените от всяка от тях престъпления по чл. 234, ал. 1 от НК.
Затова, ВКС преценява направените от осъдените искания за възобновяване на делото за неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение.
Поради това, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение






Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените В. Д. С. и А. Д. Д., и двете от [населено място], за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 2049 от 09 март 2012 година на Районен съд – гр. Благоевград, постановена по нохд № 767/2011 година и изменена само в санкционната й част и потвърдена в останалата й част с Решение № 467 от 15 декември 2012 година на Окръжен съд – гр. Благоевград, по внохд № 304/2012 година.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.