Р Е Ш Е Н И Е
№ 76
София, 08 май 2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. седми февруари …………........... 2012 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Фиданка Пенева .................................
ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................
.. Севдалин Мавров ..............................
при секретар .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Стефка Бумбалова ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................. КНОХД № .. 6 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба от страна на подсъдимия Г. Т.. Атакува се решение № 465 от 25.11.11 год. по ВНОХД № 1035/11 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда № 17 от 21.09.11 год. по НОХД № 387/11 год. на Врачански окръжен съд. В жалбата се сочи касационното основание по чл. 348, ал. 1, 3 НПК. Иска се решението да се измени, като се намали наложеното му наказание лишаване от свобода и се отмени наказанието лишаване от права.
Жалбоподателят и защитата му не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на атакуваното решение.
Върховният касационен съд, като взе предвид подадената жалба, сочените основания и искания и становището на прокурора, намира следното:
Пред първоинстанционния съд производството е протекло при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият изцяло е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях.
С цитираната присъда Т. е осъден за квалифициран подкуп по чл. 302, ал. 1, т. 2, вр. чл. 301, ал. 1 НК, осъществен при условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК. Съгласно правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 58а, ал. 4 НК е осъден на ДВЕ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода, глоба в размер на 500.00 лв. и лишаване от право да заема „определена държавна или обществена длъжност” за срок от ТРИ години, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 6 НК. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от ЧЕТИРИ години. Съдът се е произнесъл по предмета на престъплението, веществените доказателства и разноските по делото.
С атакуваното решение е намален размера на наказанието лишаване от свобода на ЕДНА година и ШЕСТ месеца, изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК – на ТРИ години и наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК – на ЕДНА година и ШЕСТ месеца. На осн. чл. 55, ал. 3 НК е отменено наказанието глоба. В останалата й част присъдата е потвърдена. За това си решение въззивният съд е направил нова законосъобразна преценка на приложимия по-благоприятен за подсъдимия закон относно наказанието на осн. чл. 373, ал. 2, НПК, вр. чл. 58а, ал. 4 НК.
В жалбата се акцентира, че и тази редукция на наказанието не е съобразена с наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало, критично отношение към деянието, тежкото здравословно състояние на жалбоподателя /с призната група инвалидност/ и неговата дъщеря / инвалид първа степен с чужда помощ, за която се грижи подсъдимия и неговата съпруга/, безработен след деянието, без други доходи, ниския размер на предмета на престъплението.
Настоящата инстанция констатира, че посочените обстоятелства не само са отчетени от инстанциите по фактите, но им е дадена законосъобразна и справедлива санкционна оценка. Срещу тях, обаче, са противопоставени: значителния ръст и динамика на този вид корупционни престъпления; осъществените три деяния в рамките на 25 минути от смяната на Т. като инспектор към ОО „Контролна дейност – ДАИ” при ИА „Автомобилна администрация” – гр.Враца, обхванати от инкриминираното продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК, довело до нерегламентиран доход от 60 евро; сериозното засягане и подкопаване на доверието на българските и чуждите граждани в законосъобразното функциониране на контролните органи в България. При тези обстоятелства кумулативно наложените наказания на подсъдимия отговарят на целите на чл. 36 НК. По-нататъшното им занижаване не би изиграло своята възпитателна и предупредителна роля върху Т. и другите членове на обществото.
При тези съображения жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 465 от 25.11.11 год. по ВНОХД № 1035/11 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда № 17 от 21.09.11 год. по НОХД № 387/11 год. на Врачански окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |