Р Е Ш Е Н И Е № 374 гр. София, 01 октомври 2010 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ИВАН НЕДЕВ БЛАГА ИВАНОВА При участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. Илиев дело № 390/2010 година. Производството по делото е с основание по чл. 424, т. 1 НПК. Образувано е по искане на осъдения Р. К. А., за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 416/2009 г. на Тетевенски районен съд. Поддържат се доводи, че присъдата е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и се претендира за невиновност на осъденият. Мотивират се доводи относими към основанията за възобновяване съгласно чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, 1 и 2 НПК. По същество се прави искане след възобновяване на производството да се постанови оправдателен диспозитив. Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно, тъй като не са допуснати процесуални нарушения, законът е приложен правилно, като и двете съдебни инстанции с подробни мотиви са обосновали вътрешното си убеждение по въпросите за авторството на деянието, неговата съставомерност и определеното наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното: С присъда №6 от 22.01.2010 г. постановена по н.о.х.д. № 416/2009 г. районният съд - [населено място] е признал Р. К. А. за виновен в това, че: - на 03.02.2009г. в [населено място] в дом на [улица], при условията на опасен рецидив, чрез удар с нож е причинил средна телесна повреда на С. А. Щ. от същия град, изразяваща се в проникване в коремната кухина, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия, поради което и на основание чл. 131а, вр. с чл. 129, ал. 1, вр.чл. 29, ал. 1, б. „б” НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгласно ч. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Искането за възобновяване на производството по делото, като подадено в срокът по чл. 421, ал. 3 НПК е допустимо, но разгледано по същество неоснователно, поради следните съображения: Доводът за допуснати нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна по реда на възобновяването - чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т. 2 НПК на постановения съдебен акт е неоснователен. Претендираното от защитата нарушение на принципа на чл. 303 НПК е лишено от фактическо и правно основание. По делото е събран и проверен необходимият доказателствен материал позволил на инстанциите по фактите да направят обосновани и категорични изводи за установено по несъмнен начин авторство на касатора, като извършител на инкриминираното деяние. Наличната съвкупност от доказателствени източници е еднозначна по отношение възприетите обстоятелства за нанесения от касаторът удар с нож в областта на коремната кухина на пострадалият. Съдът не е извършил процесуално нарушение, като е възприел в тази част установеното от свидетелките М., П. и полицейските служители на които от страна на защитата е противопоставено установеното от св.П.М.. Първоинстанционния съд, изпълнявайки задължението си по чл.305, ал.3 НПК, а това е сторила и следващата инстанция по реда на чл.339, ал.2 НПК са обосновали убедителни откази да възприемат по отношение на достоверност показанията на св.М., които са останали изолирани и в пълно противоречие с наличната доказателствена съвкупност по отношение установените обстоятелства, за инкриминираното поведение на осъденият и това на пострадалият по време на конфликта между двамата, при които са причинени съставомерните последици. При установените категорични обстоятелства за причинена от осъденият прободно порезна рана в областта на корема на пострадалият, с данни за проникване в коремната кухина и лезия на тънкото черво, състояние обусловило временна опасност за живота на пострадалият, възприетата квалификация по чл.129, ал.1 НК е законосъобразна. Съдът отчитайки и обремененото съдебно минало на осъдения законосъобразно е квалифицирал извършеното по чл. 131а, вр. с чл. 129, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК. Нарушение на закона не е допуснато, защото на л.8 от мотивите към първоинстанционната присъда решаващият съд подробно е изследвал утежненото съдебно минало на осъдения и съобразявайки наличието на определените наказания лишаване от свобода по влезлите в сила присъди, включително и постановеното ефективно изтърпяване на такова наказание законосъобразно е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки, така както са посочени в чл. 29, ал.1 НК, за квалификация на извършеното като опасен рецидив. В тази част не е допуснато и претендираното процесуално нарушение щом като по-тежко наказуемия състав е възприет след надлежно изследване на съдебното минало на осъденият и мотивиране на правните изводи, относно квалификацията по чл.131а НК. При възприетите фактически положения, които са правилно установени, относно извършването на инкриминираното деяние от осъдения и неговата съставомерност по чл.131а НК, искането за постановяване на оправдателна присъда в настоящето производство се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл.424 НПК Върховния касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл.422, ал.1, т.5 от НПК Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения Р. К. А. за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 416/2009 г. на Тетевенски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.