8 Р Е Ш Е Н И Е № 212 София, 23.12.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на тридесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря КРАСИМИРА АТАНАСОВА…………..……. и с участието на прокурора ………………................................, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2956 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 5222 от 7.VІІІ.2014 г., постановено по настоящето дело в пр-во по чл. 288 ГПК, касационният контрол по отношение осъдителното решение № 677 на Пловдивския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 28.VІІ.2014 г. по т. д. № 537/2014 г. е бил допуснат в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по релевирания от пловдивското електроснабдително д-во касатор като имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, въпрос: „За темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт /по смисъла на чл. 13, ал. 2, пр. 1-во от Закона за енергетиката/, инкорпориран в Решение № Ц-33/14.ІХ.2012 г. на тогавашната ДКЕВР” - сега Комисия за енергийно и водно регулиране. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция [фирма]-гр. Пловдив е било представлявано от своя юрисконсулт, който е заявил, че поддържа касационната жалба и намира, че законосъобразният отговор на релевантния за изхода на делото правен въпрос е поставен в зависимост от това какъв е бил конкретният порок на отменения от ВАС индивидуален административен акт, представляващ процесното решение № Ц-33/14.ІХ.2012 г. на ДКЕВР, а също и защо е било закрепено в закон неговото предварително изпълнение. Касаторът [фирма]-гр. Пловдив е поддържал общо оплакванe за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за касирането му и за постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителният иск на старозагорското [фирма] с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ да се отхвърли – като неоснователен и недоказан - в предявения по делото негов размер от 37 755.41 лв. и ведно с присъждане на всички направени по делото разноски, вкл. тези, сторени пред настоящата инстанция, съгласно приложен Списък по чл. 80 ГПК или общо в размер на сумата от 6 498.19 лв. (шест хиляди четиристотин деветдесет и осем лева и деветнадесет стотинки). В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция пловдивското ел. разпределително д-во е било надлежно представлявано от своя юрисконсулт, който е заявил, че поддържа касационната жалба и намира, че законосъобразният отговор на релевантния за изхода на делото правен въпрос следва да е в зависимост от това какъв е бил конкретния порок на отменения от ВАС индивидуален административен акт, представляващ решение на ДКЕВР № Ц-33/14.ІХ.2012 г., но също и в зависимост от съображението на законодателя да се допусне предварително изпълнение на същия. Ответникът по касация [фирма]-гр. Стара Загора е изразил чрез своя процесуален представител по пълномощие писменото си становище (вх. № 12452/19.ХІ.2015 г.), че касационната жалба е неоснователна и претендира присъждането на разноски, уточнявайки в тази връзка, че търговецът неин подател не бил адресат на отмененото решение на ДКЕВР, а друго търговско д-во – [фирма]-гр. Пловдив. Като взе предвид оплакването и доводите в касационната жалба на [фирма], а също и становището и съображенията на ответното по касация [фирма] и след като извърши проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно материалната и процесуална законосъобразност на постановеното от Пловдивския апелативен съд решение, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Касационната жалба е неоснователна. Изпълнението на насрещните задължения между страните по спора, произтичащи от сключения помежду им на 25.І.2012 г. договор за търговска продажба, се е извършвало в хода на динамични промени в законодателството /ЗЕ, ЗЕВИ, а също и Правила за търговия с електрическа енергия`2010 г./, проявили се половин година след горепосочената дата. По същество тези законови промени са поставили след 17.VІІ.2012 г. процесния възмезден договор във функционална зависимост от наличието на друг договор, различен от продажбата, а именно такъв за предоставянето на услугата достъп до електроразпределителната мрежа, чието сключване със съответното електроразпределително д-во, императивно е било поставено от законодателя като необходимо условие за осъществяване на породените от процесната сделка субективни права и задължения. Този извод следва пряко от разпоредбата на § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ, задължаваща производителите на ел. енергия, които при влизането в сила на ЗИДЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17 юли с.г.) не са сключили договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на елекроразпределителната мрежа, да сторят това в срок до два месеца от влизането в сила на този закон. Според втората алинея на същия законов текст неизпълнението в срок - т.е. до 17.ІХ.2012 г., на това нормативно задължение има за последица възможността операторът на електроразпределителната мрежа директно да сезира ДКЕВР, която административно определя условията за достъп до сключването на договор. Въпросните „условия” не са нещо различно от утвърдените от Комисията с нейното решение № Ц-33/14.ІХ.2012 г. временни цени за достъп до електроразпределителните , считано от 18.ІХ.2012 г. Настоящият касатор е търговско д-во, различно от неучастващото в процеса [фирма], имащо впрочем същото седалище и адрес на управление в [населено място]. За яснота касаторът може да бъде означен като електроснабдително д-во – в отличие от другото, електроразпределителното /условно наричано още „мрежов оператор” - по смисъла на § 1, т. 34б, б. „а” от ДР на ЗЕ/. Доколкото електроразпределителните д-ва в страната ни представляват естествени монополи на съответния регионален пазар, не съществува правна възможност за свободно договаряне на цените при пазарни условия за осъществяваната от тях специфична дейност в отрасъла „Енергетика”. Затова определянето на цените за предоставяне на услугите „достъп” до електроразпределителната мрежа и „пренос” на произведена от възобновяеми източници ел. енергия по същата представлява изключително правомощие на регулаторния колективен административен орган ДКЕВР /сега КЕВР/: чл. 30, ал. 1, т.т. 10 и 13 ЗЕ. С клаузите на чл. 17, ал. 4 във вр. чл. 3, ал. 1, т. 1 от процесния договор за търговска продажба № 287/25.І.2012 г., чиито предмет е изкупуване на електрическа енергия от независим продавач, между [фирма]-гр. Стара Загора, като продавач, и търговеца настоящ касатор, като купувач, е било предвидено, че за 20-годишния срок на изпълнение на сделката (каквато е и продължителността на полезния техникоикономически живот на активите), последният ще заплаща за доставената му енергия, произведена от фотоволтаици, „по определена от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на съставяне на констативен акт за завършване на енергийния обект съгласно чл. 176, ал. 1 ЗУТ”, която „не се изменя за срока на договора”, а именно тази, която към този момент е била определена с т. 15 от решение на ДКЕВР № Ц-18/20.VІ.2011 г. С отношение към въпросния мрежов оператор обаче, е била единствено клаузата на чл. 8 от същия договор, според която енергийният обект ще работи в паралел / съответно ще доставя активна електрическа енергия (до 986 kW) в електроразпределителната мрежа, собственост на [фирма]. Спорът, чието разрешаване е било предмет на атакуваното въззивно решение, е възникнал като резултат от частично неплащане по две данъчни фактури на продавача [фирма] за месеците септември и октомври на 2012 г., аргументирано от купувача настоящ касатор с извършено от него прихващане с надлежно цедирани му от електроразпределителното дружество / [фирма]-гр. Пловдив/ вземания към същия негов съконтрахент по процесния договор за търговска продажба, произтичащи от осигурен достъп на производител на ел. енергия от фотоволтаици до електроразпределителната мрежа, но вместо по силата на сключен на основание § 197, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗЕ (Обн. ДВ, бр. 54/2012 г. и в сила от 17 юли с.г.) договор за достъп – по реда на втората алинея на този законов текст, предвиждаща - до сключването на договор - условията за достъп на производителя на ел. енергия да могат да се определят административно от сезираната от съответния регионален мрежовия оператор Държавна комисия за енергийно и водно регулиране. Това обстоятелство е видно от процесните две цесии от датите 30.ІХ.2012 г. и 31.Х.2012 г., сключени между [фирма], като цедент, и [фирма], като цесионер и означени като „Договор за услуги по събиране вземания чрез прехвърляне на вземания” /с предвидената за това в чл. 3 т.нар. „факторингова комисионна”/, които изрично, в клаузата на съответната т. „С”, се позовават на решение на ДКЕВР № Ц-33 от 14.ІХ.2012 г. Относно валидността на извършените с така цедираните вземания две прихващания по процесните две данъчни фактури: Когато две лица си дължат взаимно пари, изискването на чл. 103, ал. 1 ЗЗД е насрещните вземания, респ. – задължения, да са изискуеми и ликвидни, т. е. преди всичко съществуващи към момента, в който прихващането е могло да се извърши. В настоящия случай това законово изискване поставя въпроса дали касаторът е могъл валидно да стане цесионер по силата на процесните два договора за услуги по събиране на вземания чрез прехвърлянето им срещу факторингова комисионна от датите 30.ІХ.2012 г. и 31.Х.2012 г. между него и третото лице /цедент/ [фирма] и при допуснатото предварително изпълнение на решението на ДКЕВР № Ц-33/14.ІХ.2012 г., определящо - считано от 18.ІХ.2012 г. - „временни цени” за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на ел. енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. В редакцията си към датата на сключване на процесния договор за търговска продажба разпоредбата на чл. 36а, ал. 2 от Закона за енергетиката е предвиждала, че ДКЕВР утвърждава цени в отношенията /т.е. в договорните връзки/ между енергийните предприятия, доставящи ел. енергия по регулирани цени, от една страна, и операторите на преносни и електроразпределителни мрежи- от друга, „като пределни цени на всеки лецензиант с решение, което е индивидуален административен акт”. С решение № 4083/25.ІІІ.2013 г. по адм. дело № 12494/2012 г. ВАС е отменил Решение № Ц-33/14.ІХ.2012 г., а с факта на потвърждаване на съдебния акт с решение № 8937/19.VІ.2013 г. на петчленен състав на същия съд по адм. дело № 6082/2013 г., се стига до меродавния за изхода на делото правен въпрос, по който – в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК - е бил допуснат касационен контрол на атакуваното в настоящето производство въззивно решение. Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК решението има сила за страните по делото, но ако с него оспореният адм. акт бъде отменен или изменен, този съдебен акт има действие по отношение на всички (erga omnes). Категорично ще следва да се отговори, че конститутивното действие на влязлото в сила решение на ВАС, с което решение № Ц-33/14.ІХ.2012 г. на ДКЕВР за определянето на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи е било отменено, настъпва с обратна сила (ex tunc). Това разбиране споделя изразеното в мотивите на Опр. № 14279/31.Х.2013 г. на ВАС, 5-чл. с-в, постановено по адм. дело № 9807/2013 г. /на л. 187 от І-воинст. дело/ становище, че по силата на чл. 177, ал. 1, изр. 2-ро АПК „конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици, се разпростира не само по отношение на страните по делото, а важи за всички”. В отличие от нормативните актове, чието действие - съгласно чл. 195 АПК – се зачита между страните до отмяната им от съда, в процесния случай е било осъществено предварително изпълнение по един невлязъл в сила индивидуален административен акт, установяващ при това само временни цени за достъп до съответната електроразпределителна мрежа, т.е. без все още да е налице окончателно ценообразуване за исковия период /месеците септември и октомври на 2012 г./. В обобщение: нормата на чл. 195, ал. 1 АПК урежда всъщност едно изключение от базисното общо правило, че отмяната на незаконосъобразните административни актове действа от момента на тяхното издаване, след като само съответстващите на изискванията по чл. 146 АПК за материална и процесуална законосъобразност индивидуални административни актове са обективно годни да породят целените от административния орган, техен издател, правни последици. При тези данни по делото цесиите от датите 30.ІХ.2012 г. и 31.Х.2012 г. не са могли да породят валидно правно действие, тъй като вземанията на пловдивското електроразпределително д-во /цедент/ за цена за осигурен на старозагорския производител достъп по установени от ДКЕВР временни цени, са отпаднали с обратна сила, т.е. преди датата 18.ІХ.2012 г. на допуснатото предварително изпълнение на това невлязло в сила решение на комисията. При категорично установената по делото липса на изискуеми и ликвидни вземания на този търговец към ответното по касация [фирма] - като производител на ел. енергия от фотоволтаици, не е било възможно да се извърши прихващане с дължимите от неговия съконтрахент [фирма] по сключения на 25.І.2912 г. договор за търговска продажба задължения за заплащане на преференциална цена за изкупените количества енергия от възобновяеми източници. Следва да се има предвид, че при тази констатация и принципно възмездния характер на предоставяната обща услуга „достъп” до ел. разпределителната мрежа на съответния регионален мрежов оператор, се явяват неприложими по аналогия разпоредбите на чл. 88, ал. 1, изр. 1-во, предл. 1-во ЗЗД и на чл. 326, ал. 2 ТЗ. В случая нито е имало надлежно сключен договор с продължително изпълнение за предоставянето на тази услуга по реда на § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ (Обн. ДВ, бр. 54/2012 г. и в сила от 17 юли с.г.), който да подлежи на разваляне за в бъдеще, нито той по естеството си е представим като търговска продажба, за да е въобще възможно да „се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока и при подобни обстоятелства”. В заключение, налице е и допълнителна аргументация в подкрепа на горния решаващ правен извод за невъзможност да се извърши прихващане в процесния случай, която се основава на общоизвестното обстоятелство, че с т. ІV от свое последващо решение № Ц-6/13.ІІІ.2014 г. ДКЕВР е утвърдило, считано от същата дата, на неучастващото в процеса [фирма] цена за достъп до електроразпределителната мрежа за производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, която се изкупува по преференциални цени в размер на: „0.00 лв./МВтч.” По такъв начин е била довършена административната процедура по първоначалното искане на съответните регионални мрежови оператори за определяне на окончателни цени на услугата достъп до електроразпределителната и преносната мрежи, предоставяна на производителите на електрическа енергия, вкл. и такава от възобновяеми източници и, в частност – от фотоволтаици. С оглед всичко изложено и на основание чл. 293, ал. 1, предл. 1-во ГПК атакуваното в настоящето касационно пр-во въззивно решение ще следва да бъде потвърдено, а като последица от това и при съобразяване на изрично направеното от търговеца ответник по касация искане по чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът [фирма]-гр. Пловдив ще следва да бъде осъден да му заплати сторените за настоящето дело разноски в размер на сумата от 900 лв., представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат /Кр. К./ от старозагорското адвокатско дружество „П. К. и С.”, съгласно приложената данъчна фактура № 103/9.ІХ.2014 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 503 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 28.VІІ.2014 г. постановено по т. д. № 537/2014 г. О С Ъ Ж Д А касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], СУМА в размер на 900 лв. (деветстотин лева), представляваща платен хонорар за един негов адвокат /Кр. К./ от старозагорското адвокатско д-во „П., К. и С.”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2956 по описа за 2014 г.