8 Р Е Ш Е Н И Е № 27 гр. София, 15.04.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 457 по описа за 2014г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на ищеца В. Л. И. от [населено място] чрез процесуален представител адв. С. С. Ч. и ответника ЗК [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Б. В. срещу решение № 1862 от 10.10.2013г. по гр. дело № 2252/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав. С определение № 702 от 03.12.2014г. по т. дело № 457/2014г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт в частта, с която е потвърдено решение № 2326 от 29.03.2013г. по гр. дело № 17609/2011г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-18 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Л. И. срещу ЗК „Л. И.“ иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над 24 000 лв. до предявения размер 80 000 лв. В останалата част, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 226, ал. 1 КЗ сумата от 24 000 лв. заедно със законната лихва, считано от датата на ПТП - 12.02.2011г. до окончателното й плащане, разноски в размер общо 2 566 лв. и държавна такса по сметка на САС в размер 1 440 лв., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Касаторът – ищец прави оплакване за неправилност на решението на САС поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД - определеният размер на обезщетението не отговаря на критерия за справедливост, не съответства на степента, интензитета и продължителността на причинените неимуществени вреди. Поддържа становище, че съдебният състав не е отчел точно тежкото психическо състояние на ищеца, мъката от необратимата загуба, настъпилата коренна промяна в живота му. Касаторът – ищец прави оплакване за несъобразяване на определеното обезщетение с предвидените в чл. 266 КЗ лимити на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с променените обществено-икономически условия в страната и с икономическата конюнктура. Релевира доводи за необосновано приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и неправилно намаление на обезщетението с 20%, тъй като по делото не са налице доказателства увреждащото МПС да е било оборудвано с предпазни колани, респективно че същите са били изправни и адаптирани към датата на ПТП. Евентуално поддържа, че пострадалата не е нарушила правилата за движение по пътищата, тъй като се е възползвала от правото си по чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП, предвид физическото си състояние. Касаторът – ищец моли решението в обжалваната от него част да бъде отменено и да му бъде присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в пълен размер, т. е. още 56 000 лв. като се приеме, че не е налице съпричиняване. Претендира присъждане на направените съдебни и деловодни разноски. Ответникът ЗК [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. В. оспорва касационната жалба на ищеца и поддържа становище, че изплатеното обезщетение е при съблюдаване на обективните критерии за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като е съобразена възрастта на пострадалата, обстоятелството, че ищецът е самостоятелна личност, изграден в социален и личностен план, с отделно семейство, отделно домакинство, ищецът не е бил зависим от морална подкрепа и опора, давани от пострадалата, предвид неговата възраст. Ответникът поддържа, че въззивният съд е съобразил поведението на пострадалата във връзка с неизползване на инерционен обезопасителен колан в качеството й на пътник на задната седалка – отчел е съпричиняването на вредоносния резултат. Моли въззивното решение в обжалваната от ищеца част да бъде потвърдено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Въззивният съд е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ – валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач М. С. М. за автомобила, с който е причинено процесното ПТП /Форд – О. с рег. [рег.номер на МПС] /, при ответното застрахователно дружество; настъпване на застрахователно събитие – ПТП, причинено на 12.02.2011г., в резултат на което е загинала майката на ищеца Ц. Д., предвид установените със споразумение от 10.06.2011г. по нохд № 2366/2011г. на СГС, НО, 13 състав деяние, противоправност и виновност на дееца; претърпени от ищеца неимуществени вреди, свързани със загубата на неговата майка. За да направи извод, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца е 80 000 лв., решаващият съдебен състав е изложил съображения, че същото се определя по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, събраните по делото доказателства за търпените от ищеца болки и страдания и изискванията на ППВС № 4/1968г., като този размер не следва да се влияе от икономическото положение в страната. Така определеният размер на дължимото обезщетение е намален с 20 % поради прието съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, което не е спазило разпоредбите на ЗДвП да пътува с поставен предпазен колан, с което е допринесло за вредоностния резултат - пътувало е на задната седалка зад шофьора без предпазен колан. Възражението на ищеца за непоставен колан поради това, че пострадалата е имала заболяване, непозволяващо пътуване с предпазен колан, е прието за неоснователно поради липсата на убедителни доказателства за прилагане на разпоредбата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП и неустановяване от заключението на СМЕ, че заболяванията на сърдечната система на пострадалата не са й позволявали да използва предпазен колан. След приспадане на приетия процент съпричиняване на вредоносния резултат и доброволно платеното обезщетение от 40 000 лв. въззивният съд е осъдил ответника да заплати на ищеца останалата част от дължимото обезщетение, а именно сумата от 24 000 лв. С определение № 702 от 03.12.2014г. по т. дело № 457/2014г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в частта, с която е потвърдено решение № 2326 от 29.03.2013г. по гр. дело № 17609/2011г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-18 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Л. И. срещу ЗК „Л. И.“ иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над 24 000 лв. до предявения размер 80 000 лв., по следните правни въпроси: 1. Материалноправен въпрос, свързан с критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост: Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка? 2. Процесуалноправен въпрос, свързан с възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице и приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД: При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан презумира ли се наличието на обезопасителни колани за процесното МПС и ако не – чия е доказателствената тежест за доказване на този факт? Материалноправният въпрос, свързан с определяне размера на обезщетението за претърпените болки и страдания от касатора - ищец, е разрешен в отклонение от установените критерии в постоянната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968г., решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о, решение № 177/27.10.2009г. по т. д. № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 202/16.01.2013г. по т. д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 59/29.04.2011г. по т. дело № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 189/04.07.2012г. по т. д. № 634/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Предпоставките за надлежно упражняване на прякото право на ищеца – касатор на иск по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на делинквента М. С. М. са правилно установени, но при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приложил неточно въведения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца след смъртта на майка му болки и страдания, не е отчел степента на преживяваните от ищеца отрицателни емоции, близката връзка, привързаността между сина и майката, независимо от създаденото от ищеца семейство, честите посещения на ищеца при майка му и прекрасните отношения между двамата, не е съобразил депресираното състояние на ищцовата страна след трагедията. Болките и страдания, които ищецът ще продължи да изпитва от загубата на майката, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение. Неправилно и в противоречие с постоянната практика на ВКС въззивната инстанция е приела, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди не следва да се влияе от икономическото положение в страната. При приложение на установения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост Софийски апелативен съд не е отчел в достатъчна степен, че при определяне на справедлив размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД е от значение и общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната. Икономическата конюнктюра е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25 000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева – при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите съгласно § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на майката на ищеца/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о, решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 189/04.07.2012г. по т. д. № 634/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012г. по т. д. № 60/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други съдебни актове. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер 80 000 лв. е занижено. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД за ищцата се явява обезщетение в размер 120 000 лв. Процесуалноправният въпрос, свързан с възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице и приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, също е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 17/1963г. /т.7/ и постановените при действието на чл. 290 ГПК решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 98/24.06.2013г. по т. д. № 596/2012г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 151/12.11.2012г. по т. д. № 1140/2011г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010г. на ВКС, ІІ т. о. и други. Приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем. При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан наличието на обезопасителни колани на процесното МПС не се презумира, а следва да бъде доказано от страната, която се позовава на съпричиняване на вредоносния резултат. В настоящия случай ответното застрахователно дружество не е провело пълно главно доказване на релевираното възражение за съпричиняване от пострадалото лице: ответникът не е ангажирало доказателства, установяващи наличието на обезопасителен колан на задната седалка на автомобила; заключенията на съдебно-медицинската експертиза също не доказват, че задната седалка на автомобила е била оборудвана с обезопасителен колан; видно от допълнителното заключение на експертизата, предвид интензивността на първия контактен удари последвалото пропадане на автомобила в крайпътната пропаст, ако пострадалата е пътувала с правилно поставен колан, тя най-вероятно е щяла да получи подробно посочени увреждания, които също могат да доведат до летален изход. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд, като е приел съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата в размер 20%, е постановил решението си в противоречие с материалния закон /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/ и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 154, ал. 1 ГПК/. Поради гореизложеното се налага изводът, че решението на въззивния съд е неправилно в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която предявеният иск по чл. 226, ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата над присъдените 24 000 лв. до предявения размер 80 000 лв. Вместо това трябва да се постанови друго решение по спора, с което ответникът бъде осъден да заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ на ищеца сумата 56 000 лв., представляваща разлика между дължимите 120 000 лв., изплатените от застрахователя 40 000 лв. и присъдените с въззивното решение 24 000 лв., заедно със законната лихва, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие – 12.02.2011г. до окончателното изплащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на касатора сумата 5 134 лв. – направени разноски за всички съдебни производства, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на ВКС държавна такса в размер общо 2 240 лв. С оглед изхода на спора разноски на ответника не се дължат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1862 от 10.10.2013г. по гр. дело № 2252/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав в частта, с която е потвърдено решение № 2326 от 29.03.2013г. по гр. дело № 17609/2011г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-18 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Л. И. срещу ЗК [фирма] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над 24 000 лв. до предявения размер 80 000 лв. и ищецът е осъден да заплати на ответника разноски и вместо това постановява: ОСЪЖДА ЗК [фирма], [населено място], [улица] да заплати на В. Л. И. с ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], вх. Б, ет. 1, ап. 18 на основание чл. 226, ал. 1 КЗ сумата 56 000 лв. /петдесет и шест хиляди лева/ - останалата дължима част от обезщетението за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Ц. М. Д., настъпила на 12.02.2011г. в резултат на ПТП, причинено на същата дата от М. С. М. при управление на лек автомобил марка „Форд“, модел „О.“, с ДК [рег.номер на МПС] , за който е сключен договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, заедно със законната лихва, считано от 12.02.2011г. до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 5 134 лв. /пет хиляди сто тридесет и четири лева/ – разноски за всички съдебни производства, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на ВКС - държавна такса в размер 2 240 лв. /две хиляди двеста и четиридесет лева/. Решението е постановено при участието на трето лице помагач М. С. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], ул. „18-та” № 20. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.