5 Р Е Ш Е Н И Е №287 гр. София, 13 февруари 2018 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор Искра Чобанова, изслуша докладваното от съдията Рушанова дело № 1022/2017 година и съобрази следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационна жалба на защитника на подс. Г. Р. срещу въззивна присъда № 193/11.07.2017г. по внохд № 2732/2017г. на Софийски градски съд с позоваване на всички касационни основания. С първоинстанционната присъда, постановена от Софийски районен съд по нохд № 3481/15г. по описа на същия съд подсъдимата Г. В. Р. е призната за невиновна и изцяло оправдана по повдигнатото й обвинение да е извършила престъпление по чл. 234, ал.1, пр.2 от НК, като съдът постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата, а веществените доказателства /200 бр. кутии цигари без бандерол/ - предмет на престъплението, отнел при условията на чл. 53, ал. 2, б. ”а” от НК- в полза на Държавата. По протест на прокурора било образувано внохд № 2732/17г. по описа на СГС, което финализирало с постановяването на атакуваната присъда. С нея въззивният съд упражнил правомощието си по чл. 334, т. 2 във връзка с чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, като отменил първоинстанционната присъда в оправдателната й част и в частта относно разноските. Подсъдимата била призната за виновна в това, че на 17.07.2014г. държала акцизни стоки без бандерол -200/двеста/бр. кутии с различни марки на обща стойност 1500/хиляда и петстотин/лева и с обща стойност на дължимия за тях акциз в размер на 749,00лв. без бандерол, когато такъв се изисква по закон, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 234, ал.1, пр.2 във връзка с чл.55, ал.1, т.1 във връзка с ал.3 от НК е осъдена на 9/девет/ месеца лишаване от свобода. На осн. чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от 3/три/ години, считано от влизане в сила на присъдата. На подсъдимата са възложени разноските по водене на делото в размер на 210 лева. В останалата част, касаеща произнасянето по веществените доказателства, първоинстанционният съдебен акт е потвърден. В жалбата се релевират всички касационни основания. Оспорват се изводите на съда относно обективната и субективната съставомерност на деянието с доводи, че изводите за авторството не почиват на доказателствения материал, както и с твърдението, че подсъдимата не е знаела какво е съдържанието на носения от нея сак, в който са открити част от инкриминираните кутии с цигари. Допълнително се изтъква, че част от свидетелските показания/на близки на подсъдимата/ са останали игнорирани за сметка на показанията на полицейските служители, без да бъде отчетено обстоятелството, че спрямо подсъдимата е упражнено насилие в полицейското управление при задържането й. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде оправдана. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимата и защитникът й поддържат жалбата. Представителят на ВКП счита, че атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъдата в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Жалбата, депозирана от защитника на подсъдимата е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна в законоустановения 15-дневен срок, и срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т.2 от НПК. По същество е неснователна. Въпросът за авторството на деянието е разрешен правилно от въззивната инстанция. За да стигне до различни изводи от първоинстанционния съд, второинстанционният е дал съвършено различна оценка на събрания доказателствен материал, който е обсъдил и анализирал задълбочено в съответствие с изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал. 5 от НПК. Противоположните изводи във връзка с достоверността на отделните свидетелски показания, са убедително защитени със сериозни и задълбочени аргументи, към които не може да се отправи критика. Без обективна опора в материалите по делото е оплакването в касационната жалба, че съдът е отдал приоритетно доказателствено значение на обвинителните доказателства, и напълно е игнорирал значението на тези, насочени към оневиняване на подсъдимата. Първо, възражението не е подкрепено с конкретни доводи за пороци в процесуалната дейност на съда, поради което е бланкетно заявено. Второ, същото е развито в контекста на достоверността на доказателствените източници, спрямо която ВКС не притежава самостоятелни правомощия. Доколкото необосноваността не съставлява касационно основание, ВКС не разполага с правомощия да извършва собствен анализ на доказателствените материали, въз основа на който да прави изводи за доказаността/недоказаността на обвинението. Следователно контролните правомощия на касационната инстанция са ограничени единствено до приложението на процесуалния и материалния закон от по - долустоящите съдилища. Едва при констатация, че са допуснати, респ. не са допуснати пороци при установяване на релевантната фактология, а оттам и рефлектирането им по приложимия материален закон, ВКС може да осъществи правомощията си по чл. 354 от НК, включително и правомощието си да отмени като неправилен и незаконсъобразен атакувания пред него съдебен акт. В настоящия случай защитната позиция на подсъдимата се е изразявала в твърдението, че е действала само като посредник да предаде багаж като услуга в магазина, като сакът, в който са намерени кутиите с цигари е на друго лице, а за намерените в дома й 50 бр.кутии не е знаела за съществуването им, тъй като са били оставени там от майка й, докато е спяла. В подкрепа на тази позиция са били показанията на св. А./майка на подсъдимата/, св. А./приятел на подсъдимата, с кого са живели в едно жилище/ и св. А. Ц./ позната на майката на подсъдимата/. Коментираните гласни доказателствени средства не са били отхвърлени без основание - напротив съдът е изтъкнал редица причини, поради които ги е приел за опит да подкрепят защитната теза на подсъдимата. Съобразени са близките им отношения с подсъдимата и/или нейната майка, вътрешната им нелогичност при описанието на хронологията на събитията и причините за тяхното протичане, неубедителността и житейската им неправдоподобност, противоречието в позицията на свидетелите в хода на досъдебното и съдебното производство, включително и относно данните за това дали майката на подсъдимата е разполагала с ключ за жилището й. Всички тези обстоятелства, правилно са довели въззивния съд до извода, че не следва да се довери на казаното от подсъдимата и нейните близки. Същевременно, спирайки се подробно на показанията на полицейските служители Т., Т. и П., съдът не е констатирал основания да ги приеме за недостоверни - те са били последователни, логични, ясни и не са съдържали както вътрешни противоречия, така и противоречия с писмените доказателства – протокол за претърсване и изземване, протокол за доброволно предаване на 150 бр. кутии цигари от подсъдимата. Доводите за упражнен спрямо подсъдимата побой в 09 РУП-МВР при задържането й, също са били предмет на обсъждане в мотивите към въззивната присъда, още повече, че твърденията в тази насока са били подкрепени със съответната медицинска документация. Принципната недопустимост на упражняването на полицейско насилие под каквато и да е форма, е извън какъвто и да е коментар. Данните за подобни прояви не следва да се игнорират, тъй като, при установяване на тяхната истинност, сериозно би се компрометирала справедливостта на процеса по смисъла на чл. 6 ЕКЗПЧОС, така и би се констатирало нарушение на забраната по чл. 3 от ЕКЗПЧОС за изтезания и унизително отнасяне. В настоящия случай факта на побой над подсъдимата е спорен, предвид наличните данни за постановен отказ на СРП да се образува наказателно производство за разследване на изнесените от нея обстоятелства, както и с оглед информацията, съдържаща се в показанията на св. Т. за самонараняване на подсъдимата. На следващо място, в съответствие с изискванията на процесуалния закон и при ясно разчитане значението на доказателствения материал, градският съд обосновано е заключил, че подсъдимата е знаела за съдържимото в носения от нея сак, както и, че е знаела и за цигарите без бандерол, намиращи се в дома й. Проявеното от нея поведение при влизане в магазина, при появата на полицейските служители, обясненото от нея в този непосредствен и първи момент на проверката, последващата й реакция при узнаване на обстоятелството за предстоящо претърсване в жилището й - всички тези обстоятелства с основание са залегнали в аргументацията на решаващия съд за знанието на подсъдимата относно естеството и характера на държаните от нея стоки - кутии с цигари от различни марки без на тях да е поставен изискващия се по закон бандерол. Видно е, че при правилно установената фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. Подсъдимата е държала на две места - в дома си и в носен от нея сак акцизни стоки 200 бр. кутии цигари - тютюневи изделия по смисъла на чл. 2 от ЗАДС, без бандерол. По този начин с поведението си е реализирала от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 234, ал.1 от НК. Относно съставомерността на деянието, въззивният съд е изложил принципно вярна аргументация, която се споделя и от касационната инстанция. Както бе отбелязано по-горе, искането за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата е защитено с доводи за невярно установена фактология по отношение на авторството на деянието и действителното представно съдържание у подсъдимата. Претенцията обаче не може да бъде удовлетворена, тъй като фактите са установени в резултат на законосъобразна процесуална дейност, като спрямо тях е приложен законът, който следва да се приложи. Други съображения за липса на елементи от обективната страна на чл. 234, ал.1 от НК не са изтъкнати. Достатъчно е само да се отбележи, че случаят не е „маловажен” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, което би обусловило престъпна несъставомерност на деянието, а оттам и възможността ВКС да упражни правомощието си по чл. 354, ал.1, т. 2 от НПК – да оправдае подсъдимата поради липса на престъпление. По дефиниция маловажният случай е този, който разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените/типични случаи на престъпления от съответния вид. Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, липсата или незначителността на вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. Тези обстоятелства имат значение всякога когато трябва да се разреши въпроса за степента на обществена опасност на деянието, а оттам и дали случаят е маловажен или не, дали извършеното деяние е престъпление, или административно нарушение. В настоящия случай деянието на подсъдимата не е маловажен случай – количеството на акцизните стоки/200бр./, тяхната стойност /1500 лв./, обстоятелството, че акцизните стоки са държани на две места и че част от тях са били доставени в търговски обект, независимо от данните за личността на подсъдимата, указват на значително засягане на обществените отношения - предмет на защита по гл. VІ, Раздел ІІ от НК и следователно - на обичайната за престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК обществена опасност. На последно място, оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание не може да бъде споделено. Наказателната й отговорност е ангажирана при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, като й е наложено наказание под предвидения в санкцията на чл. 234, ал. 1 от НК размер от една година, а именно 9/девет/ месеца/ лишаване от свобода с прилагане на института по чл.66, ал.1 от НК. В касационната жалба не се сочат несъобразени от градския съд смекчаващи отговорността обстоятелства, нито пък се изтъкват доводи, че е подценено значението на други, което да е довело до налагане на явно тежко и несъответно на престъплението наказание на подсъдимата. Напротив - определеното като вид и размер наказание е съответно на изискванията на чл.35 от НК и на целите по чл. 36 от НК, като не се констатират основания за допълнителното му намаляване. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 193 от 11.07.2017г., постановена по внохд № 2732/2017г. на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: