Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 164   С  о  ф  и  я, 15 април 2010 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  12  м а р т  2010  година в състав:                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                              ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                           ДАНИЕЛА АТАНАСОВА   при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 24/2010 година.   Касационното производство е образувано по касационна жалба от името на подсъдимия Н. И. Н. от Ловеч, която има за предмет решение № 120 от 14.12.2009 г. по ВНОХД № 117/2009 г., постановено от Военно-апелативния съд, което се оспорва с доводи по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касаторът Н. лично и чрез защитника си адв. Ив. И. от АК-Стара Загора поддържа жалбата си и моли да бъде уважена.   Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 32 от 05.10.2009 г., постановена по НОХД № 32/2009 г. на Военен съд-Плевен подсъдимият л-т Н. И. Н. от Ловеч, кадрови офицер в подс.22220-Сливен е признат за виновен в извършване при условията на продължавано престъпление в периода от 15.09.2007 г. до 19.03.2008 г. във Велико Търново, като курсант в НВУ “В. Левски”, на престъпление по чл.383 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. Присъдата е била обжалвана от защитника му адв. Ив. И. от АК-Плевен с оплаквания за необосноваността и незаконосъобразността й, с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна по предявеното на подсъдимия обвинение, но с въззивното решение тя е потвърдена изцяло. Касационната жалба на защитника на подсъдимия ангажира касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК поради неправилното приложение на материалния закон с искане за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подсъдимия на основание чл.9 ал.2 от НК.   Върховният касационен съд намира касационната жалба за допустима, подадена в законния срок и от страна, имаща право на жалба, но разгледана по същество, за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Макар защитникът да обжалва въззивното решение “в цялост” (без да се уточнява какво се разбира под това), доводите целят да утвърдят малозначителността на извършеното от подсъдимия и явно незначителната му обществена опасност. В тази връзка вина за поведението му се търси ту в некомпетентността на командирите му, от ротния до началника на военното училище, последица от което било извършването на голям брой сходни деяния от други курсанти, при една, общо казано, учебна обстановка, без съществени последици за учебния процес, а не в подразделение на БА с “постоянна бойна готовност”, завършвайки обаче курса на обучение успешно и “реализирайки се като офицер с висок професионализъм”, без да е допускал дисциплинарни нарушения до момента, ту в младостта му и изнесените за пръв път причини за извършване на деянията. Простичко и искрено, едва в последната си дума пред ВКС жалбоподателят търси прошка за прегрешенията си. ВКС не счита, че проблемът с деянията на подс. Н. и на други негови колеги-курсанти е дотолкова безобиден, че следва да бъде подминат като формално осъществяващ състав на престъпление и малозначителен. Обучението на бъдещия офицер не е само учебна дейност, а то е свързано и с поставянето му в сравнително близки условия на бъдещия му войскови живот, при които той следва да бъде обучен да спазва редица правила – от уставните до строго специфичните според задачите на съответния род войска. Курсантът не се обучава да бъде само боен командир, но той следва да бъде и възпитател за подчинените си, да ги пази не само от опасностите на военната служба, но и от всякакъв род правонарушения. Той се обучава да командва подчинените си и неговата заповед е равносилна на закон (особено в бойна обстановка), но и за командира спазването на законите и на общочовешките норми е първо задължение. И накрая, взаимоотношенията във всеки воински колектив следва да са открити, като се поставят проблемите на отделните му членове и се търси законния път за разрешаването им. Всички тези обобщения съставът на ВКС прави с цел да се отговори адекватно и справедливо на развитите от жалбоподателя оплаквания. В по-голямата си част те са продиктувани от заетата до настоящия момент защитна позиция, не без помощта и на защитниците му. Разрешаването им обаче не оправдава уважаване на искането за оневиняването му. Командирите му безспорно би следвало да бъдат упрекнати за неуредиците през инкриминирания период при разрешаване на отпуск заради кръводаряване, стига обаче и в трите случая с подс. Н. той всъщност да е дарявал кръв, а не да е ползвал неистински и с невярно съдържание медицински бележки. Не се отчитат вредите от тези деяния за бъдещия офицер Н. , който вместо да сподели проблемите си със своите командири и поиска отпуск за разрешаване на тези “реални причини”, не бе извършил отклонение от войнските си задължения с използване на измама. Същият е изучавал уставите и знае забраната да се отклонява от войнската си служба и не може да се приеме, че на три пъти е бил дотолкова притеснен за приятелката си, та се е принудил да върши престъпления. А спазването на уставните и други задължения и в учебното заведение са част от обучението и атестат за бъдещия офицер. За краткия срок на кадровата му военна служба в Сливен твърде лековато звучат доводите за високия му професионализъм и реализация като офицер, особено в сегашните условия в БА, още по-малко – че не си е позволил да допуска дисциплинарни нарушения, особено на фона на водещия се срещу него наказателен процес. Повечето от тези оплаквания са били развити и пред въззивния съд и са намерили обоснован и законосъобразен отговор в атакуваното решение. ВКС споделя изложените в него съображения и допълвайки ги с горното, не намира извършеното от жалбоподателя Н. за малозначително или с явно незначителна обществена опасност. Безспорно, осъждането му е пречка за бъдещата му реализация като офицер, което злепоставя и живота на създаденото от него семейство, но превенцията на такива деяния зависи и от оценката за важността на защитаваните обществени отношения, дадена от законодателя със създаване на съответната норма в НК, която касаторът си е позволил трикратно да наруши. Затова не може да бъде уважено искането му за приложението на чл.9 ал.2 от НК и оневиняването му на това основание. Основателно е обаче най-общо развитото оплакване за несправедливото му осъждане, досежно размера на наложеното му наказание като дължимо и съответно на извършеното. Въззивният съд се е съгласил с изложените от първоинстанционния военен съд съображения за наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Недостатъчна е обаче преценката му за относителната тежест на смекчаващите над отегчаващите, като първите се явяват многобройни. Срещу броя на деянията и упоритостта за извършването им противостоят наред с изброените от съда причините, поради които подс. Н. си е позволил да ги допусне, потвърждаващи се и от сключения от него граждански брак, както и добрите отзиви за него като офицер на служба в БА и липсата на сериозни последици от извършеното. Така обсъдени, тези смекчаващи отговорността му обстоятелства налагат извод за прекомерност на определената му санкция, макар и на минимума на наказанието за инкриминираното престъпление и обосновават приложението на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК. ВКС намира, че наказание от 5 месеца лишаване от свобода, с приложението на чл.66 ал.1 от НК, е достатъчно за постигане целите на чл.36 от НК и в тази насока обжалваното решение следва да бъде изменено, като до този размер следва да бъде намален определения от въззивния съд. В останалата му част решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.   Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354 ал.2 т.1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ИЗМЕНЯ решение № 120 от 14.12.2009 г., постановено по ВНОХД № 117/2009 г. от Военно-апелативния съд, като НАМАЛЯВА на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК размера на наложеното на подсъдимия Н. И. Н. наказание от 1-една година на 5-ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: