1 Р Е Ш Е Н И Е № 92 Гр. София, 26 април 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на деветнадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора Д. Генчев като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 3482/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 и сл. от НПК. Образувано е по касационни жалби на подсъдимите А. Г. А. и С. Е. Ц. против присъда от 07. 12. 2015 год., постановена по в. н. о. х. д. № 4185/2015 год. по описа на Софийски градски съд, НО, 8 въззивен състав. В касационните жалби са релевирани идентични по съдържание доводи за наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Изразено е несъгласие с изводите на въззивната инстанция, че подсъдимите са извършили престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като те са направени без доказателствата да бъдат подложени на обективно и всестранно обсъждане. Твърди се, че наложеното наказание не съответства на степента на обществена опасност на деянието и на извършителите, а семейното положение, чистото съдебно минало на подсъдимите и оказаното от тях съдействие не са оценени съобразно действителната им тежест и значение при индивидуализация на наказанието. Направено е искане присъдата на СГС да бъде отменена и подсъдимите да бъдат оправдани по повдигнатото им обвинение, а като алтернатива – да бъдат намалени наложените им наказания. В съдебно заседание защитникът на подсъдимите поддържа касационните жалби по изложените в тях съображения. Подс. А. А. моли съда да уважи жалбата му, тъй като не е извършил престъплението, за което е осъден. Подс. С. Ц. моли да бъде оправдан. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите на подсъдимите са неоснователни. Счита, че не са допуснати процесуални нарушения при събиране, проверка и анализ на доказателствата, както и че материалният закон е приложен правилно, а наложените наказания са справедливи. Пледира присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда от 04. 11. 2014 год., постановена по н. о. х. д. № 10991/2012 год. Софийски районен съд, НО, 103 състав е признал подсъдимите А. Г. А. и С. Е. Ц. за невиновни в това че на 05. 03. 2012 год. около 23.40 часа в [населено място], в[жк], пред бл. 408 в съучастие като съизвършители и чрез използване на неустановено техническо средство отнели чужда движима вещ на стойност 223,44 лева от владението на А. Б. К. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Със същата присъда подсъдимите са признати за невиновни и в това, че по същото време и на същото място в съучастие като съизвършители противозаконно повредили чужда движима вещ – предна броня на л. а. /марка/ на стойност 66 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК са оправдани по обвинението за престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по протест на прокурора и с присъда от 07. 12. 2015 год., постановена по в. н. о. х. д. № 4185/2015 год. по описа на Софийски градски съд, НО, 8 въззивен състав, е отменена в частта, с която подсъдимите са оправдани по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. С въззивната присъда А. и Ц. са признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като са осъдени на лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено за срок от три години. В останалата част присъдата на районния съд е потвърдена. Касационните жалби са неоснователни, а при проверката на атакувания въззивен съдебен акт не беше установено наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Тъй като жалбите на подсъдимите са с идентично съдържание, не се налага доводите в тях да бъдат обсъждани поотделно. Основното недоволство на подсъдимите е свързано с извода на въззивната инстанция, че доверие заслужават показанията на разпитаните свидетели и особено тези на С. Н. и П. П.. Следва да се отбележи, че възраженията им не държат сметка, че обхватът на касационната проверка не е идентичен с този на въззивната. Тъй като не е съд по фактите, касационната инстанция не може да пререшава въпроса за достоверност и убедителност на доказателствата, а може единствено да провери доколко въззивният съд е спазил правилата за формиране на вътрешното си убеждение. Внимателният прочит на материалите по делото показва, че аналитичната дейност на градския съд не се отклонява от процесуалния стандарт, заложен в разпоредбите на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 4 и чл. 305, ал. 3 от НПК. Съдът е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, като ги е интерпретирал съобразно действителния им смисъл и съдържание. В съответствие с процесуалните изисквания са били откроени противоречията между отделните доказателствени източници и са изложени убедителни съображения защо не заслужава доверие версията на Ц. и А. за неучастие в инкриминираното деяние, респ. тази, че отнемането на предмета на престъплението е извършено от друго лице след задържането им и след преместване на автомобила. Твърденията на касаторите, че записвали телефонен номер от обява за продажба на автомобилни части са съпоставени със заявеното от свидетелите П. и Н. касателно местонахождението на подсъдимите и извършваните от тях действия, а като контролни доказателства за проверка на посоченото от очевидците са послужили показанията на полицейските служители А. А. и Н. Н. относно получената от свид. П. информация за лица, които разбиват бронята на намиращ се на паркинга автомобил, както и тези досежно оказаното съдействие за задържане на подс. А. и неуспешния опит да бъде предотвратено бягството на подс. Ц.. Извън вниманието на контролираната инстанция не е останало и допълнителното заключение на автотехническата експертиза, съгласно което достъп до електронния блок на охладителната система може да бъде получен не само при отваряне на предния капак на автомобила, но и при сваляне предната броня на превозното средство, каквито действия са възприели свидетелите П. и Н.. Обект на задълбочена проверка са били и възраженията за отнемане на инкриминираната вещ след задържане на подсъдимите и след преместване на превозното средство до гаража на свид. Д. Л.. Градският съд е приел, че събитията не са се развили по претендирания от защитата начин след като е съпоставил показанията на пострадалата К. с посоченото от свид. Л. относно състоянието, в което е било докарано при него превозното средство, както и с допълнителното заключение на автотехническата експертиза, установяващо техническа възможност за нормално функциониране на двигателя и без охладителна система в случай, че придвижването на автомобила е на кратко разстояние и външната температура не е висока. Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. При положение, че аналитичната дейност на въззивната инстанция не страда от пороците, описани в касационните жалби, не може успешно да се поддържа, че тя е довела до неправилно приложение на материалния закон, каквито в крайна сметка са доводите на подсъдимите. Безспорно установените им действия, изразили се в демонтиране на електронния блок на охладителната система, по естеството си представляват отнемане, прекъсване фактическата власт на собственика върху вещта и установяване на свое владение по смисъла на чл. 194, ал. 1 от НК, а употребата на неустановен инструмент за отделяне на агрегата от превозното средство реализира квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК – използване на техническо средство. Неоснователни са и доводите за явна несправедливост на наказанията, наложени на подсъдимите. Касаторите настояват за намаляване на санкцията, но с оглед обстоятелството, че и на двамата е определено лишаване от свобода в минималния размер, предвиден за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, удовлетворяване на претенцията им е възможна само при условията на чл. 55 от НК. Безспорно подсъдимите са в млада възраст, с необременено съдебно минало и добри характеристични данни, а стойността на отнетото имущество не е особено висока, но тези обстоятелства не удовлетворяват изискването на чл. 55 от НК, защото не се отличават от типичните смекчаващи такива и не се характеризират с изключителност и необичайност. Те не могат да бъдат преценени и като многобройни на фона на отегчаващите такива, особено като се отчита широкото разпространение на подобни престъпления в страната. Единствената корекция, която следва да бъде внесена в мотивите на въззивната присъда касае невъзстановяването на причинените имуществени вреди, което е третирано неправилно като отегчаващо отговорността обстоятелство. За разлика от репарирането на вредите коментираното обстоятелство не следва да бъде отчитано при индивидуализация на наказанието, защото подсъдимият не е длъжен да признае участието си в извършване на престъплението нито пряко, нито посредством възстановяване на причинените вреди (в този смисъл и Р. № 225/2013 год. по н. д. № 575/2013 год. на ІІІ н. о.). Изложеното се отбелязва единствено за прецизност без да обосновава необходимост от намаляване на наложените наказания. Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 – т. 4 от НПК и въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 07. 12. 2015 год., постановена по в. н. о. х. д. № 4185/2015 год. по описа на Софийски градски съд, НО, 8 въззивен състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.