8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
София, 22.06.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при секретаря Силвиана Шишкова
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 878/2021 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Техно строй България“ ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 10014 от 08.01.2021 г. по в.т.д. № 532/2020 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, тринадесети състав, с което е потвърдено решение № 2196 от 04.12.2019 г. по т.д. № 2315/2018 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение, VI-9 състав. С посоченото решение дружеството касатор е осъдено да заплати на [община] сумата 25 722.36 лв., представляваща стойността на разходите, необходими за отстраняване на появили се в гаранционните срокове недостатъци в монтирани осветителни тела, изпълнени по договор за възлагане на обществена поръчка от 01.09.2014 г., по проект „Реконструкция и изграждане на ефективно енергоспестяващо и екологично улично осветление“ на [населено място], [населено място] поле, [населено място] и [населено място] бърдо, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.
С определение № 130 от 09.03.2022 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на атакувания съдебен акт на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по формулирани от касатора процесуалноправни въпроси, свързани със служебното задължение на въззивния съд да изложи фактически и правни изводи след обсъждане на всички доводи и възражения на страните и всички релевантни доказателства, и с регламентираното в чл.202 ГПК задължение на решаващия съд за цялостна оценка на заключението на вещото лице, заедно с другите доказателства по делото.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Твърди се, че при безспорно установени обстоятелства за наличието на валиден договор, сключен по реда на Закона за обществените поръчки, в съответствие с: параметрите на офертата, техническата спесификация, остойностените количествени сметки, и за реализирано надлежно изпълнение от страна на търговското дружество, прието без възражения, съдът е формирал неправилен извод за ангажиране на гаранционната отговорност на изпълнителя. Сочи се, че изводът е изведен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в невъзприемане на категоричното и неоспорено заключение на техническата експертиза, според което, преобладаващият брой лампи са повредени вследствие пренапрежение в мрежата /токов удар/, в какъвто смисъл са и представените от общината писмени доказателства. Освен това, касаторът счита, че въззивният съд неправилно не е приложил нормата на чл.83 ЗЗД, както и чл.81, ал.1 ЗЗД. Жалбата се поддържа изцяло от процесуалния пълномощник на касатора в проведеното на 18.05.2022 г. публично съдебно заседание, с искане за касиране на въззивното решение, с присъждане на сторените разноски по делото.
От ответника по касационната жалба [община], чрез процесуален пълномощник, е постъпил писмен отговор, в който се поддържа становище за правилност на въззивното решение. Претендира разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, съставът на Апелативен съд – София е възприел изведените от първостепенния съд фактически изводи относно: валидността на процесния договор за изработка, изпълнението и предаването на изработеното и извършеното от възложителя плащане. За безспорно е приел, че са възникнали дефекти по осветителите на уличното осветление, като повредените осветителни тела са били предадени с протоколи от ищеца на ответника, за отстраняване на констатираните дефекти. Дефектните продукти са били обследвани от техния производител – „Атек консултинг“ ЕООД, с посочени резултати в представени по делото протоколи и снимков материал. Последните доказателства /макар и представени от ищеца като приложения към исковата молба/ не са съобразени от въззивния съд. Протоколите са счетени за частни експертизи, а снимките към тях – за неясни и неустановяващи дефектите на осветителните тела. Съдът е констатирал, че изслушаната в първата инстанция техническа експертиза е изготвена въз основа именно на протоколите на производителя, които не се ползват с доказателствена сила. Едновременно с това е счел, че не са налице предпоставки за служебно назначаване на експертиза за установяване на причините, довели до пренапрежение във всяко от осветителните тела, вследствие на което са настъпили процесните дефекти.
Въззивният съд е изтъкнал, че осветителните тела са съоръжения, неразделна част от техническата инфраструктура на уличното осветление, поради което появилите се дефекти се обхващат от договорения 8-годишен гаранционен срок. Изложени са и съображения за дължимата от изпълнителя грижа на добрия търговец, обхващаща и задължение за предвиждане на евентуални вреди от пренапрежение върху изграденото от него улично осветление, неразделна част от което са монтираните осветителни тела. Последното е мотивирало становището на съда за неоснователност на твърденията на ответника, че непоставянето на задължителни защити за предотвратяване на пренапрежението не може да му се вмени във вина, след като обществената поръчка е изпълнена съобразно техническата спесификация и проекта, в които са липсвали изисквания за поставяне на допълнителни защити.
При определяне стойността на претендираните от ищцовата община вреди, решаващият състав е застъпил разбирането, че размерът на разходите на възложителя за отстраняване на повредите и обезпечаване на нормалното функциониране на продукта следва да е идентичен с представените от ответника оферти за отстраняване на процесните дефекти.
Крайният правен извод на апелативния съд е за доказаност на предпоставките за ангажиране на гаранционната отговорност на ответника за появили се скрити дефекти в осветителните тела, като искът с правно основание чл.160, ал.4 ЗУТ, вр. т.16.2 и 16.3 от договора е уважен в посочения по-горе размер, ведно със законната лихва от исковата молба.
По процесуалноправните въпроси, обусловили допускане на касационно обжалване на въззивното решение:
Съгласно разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК, съответно приложима и за въззивното производство, съдът е длъжен да мотивира решението си, като се произнесе по доводите и възраженията на страните и след преценка на доказателствата по спора да изведе собствени фактически и правни изводи. Задължителните за съдилищата указания, дадени в т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС относно дейността на въззивния съд като втора инстанция по съществото на спора и задължението му за формиране на самостоятелно становище относно релевантните факти и доказателствата по делото и по приложението на императивни материалноправни норми, са съответно приложими и при сега действащия ГПК, при съобразяване на предвидения по чл.269 ГПК ограничен въззив и на процесуалната възможност за препращане към мотивите на първата инстанция при потвърждаване на атакуваното решение. Задължението на въззивната инстанция за мотивиране на съдебния акт е предмет и на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК, според което: Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор след установяване истинността на твърденията на страните, преценка на доказателствата, и субсумиране на приетите за установени факти под приложимата материалноправна норма. По приложението на чл.236, ал.2 ГПК е създадена непротиворечива практика на ВКС, обективирана не само в цитираните в определението по чл.288 ГПК съдебни актове – решение по гр.д. № 241/2011 г. и решение по т.д. № 2804/2015 г. , но и в много други решения, постановено по реда на чл.290 ГПК - решение по т.д. № 1106/2010 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 823/2010 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 866/2012 г., І т.о., решение по гр.д. № 1368/2016 г., ІV г.о., решение по т.д. № 606/2018 г., І т.о. и др. В тях е възприето разрешението, че въззивният съд дължи произнасяне по спорния предмет, след осъществена самостоятелна преценка на релевантните факти, на всички допустими и относими доказателства и на въведените от страните доводи и защитни възражения, като мотивите към решението следва да съдържат формираните фактически и правни изводи, при отчитане на обхвата на въззивно обжалване.
По въпросите за начина, по който съдът е длъжен да извърши оценка на заключение на вещо лице, по реда на чл.290 ГПК е създадена трайна практика на ВКС, обективирана в решения: по т.д. № 311/2010 г., II т.о. , по гр.д. № 1295/2018 г., I г.о., по т.д. № 806/2009 г., решение по т.д. № 475/2012 г. на II т.о., решение по гр.д. № 1814/ 2009 г., IV г.о. и др. Прието е, че: заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено в пълнота, наред с всички останали доказателства по делото, като решаващият съд е длъжен да изложи мотиви, обективиращи преценката му за годността на експертизата; възприемането на заключението от съда не е обусловено от оспорването му от страните по делото, като отсъствието на възражения срещу експертното становище е правно ирелевантно за неговата обективност и за значението му за крайния правен резултат; съдът, включително и въззивният, следи служебно дали заключението на вещото лице е пълно, ясно и обосновано, и когато приетата експертиза не дава точен отговор на поставените задачи, съдът има задължение съгл. чл.201 ГПК да постави допълнителна задача на експерта, или да допусне повторна експертиза за изясняване на релевантните за правния спор факти.
С оглед отговорите на въпросите, обусловили допускането на касационен контрол, въззивното решение е неправилно.
При постановяване му решаващият съдебен състав е допуснал отклонение от посочената по-горе практика, като не е обсъдил в пълнота всички релевантни писмени доказателства и не е преценил всички въведени от ответника защитни възражения и доводи, относими към търсената от [община] гаранционна отговорност по процесния договор. В мотивите към съдебния акт не са преценени конкретните договорни задължения на дружеството изпълнител /касатор в настоящото производство/ по: т.7.1.4 – да изпълни и завърши строителните работи, както и да отстрани всички дефекти в рамките на срока на договора и гаранционния период; по т.16.1 – да гарантира качеството на извършените строителни, монтажни и инсталационни работи и направените доставки със съответните актове и протоколи и 16.4.1. – проявените дефекти и недостатъци да се констатират с двустранен протокол, със срок за отстраняването им. Посочените клаузи, наред с легалното определение за строителни и монтажни работи, дадено в §5, т.40 от ДР на ЗУТ, имат съществено значение при произнасянето по всички въведени и поддържани възражения от ответното дружество. Освен това, във връзка с уговорения начин за гарантиране на качеството на доставките /преценявани с оглед на задължението за изпълнение на възложеното с материали на изпълнителя – т.1.2 от договора/, решаващият състав не е обсъдил резултатите от изпитванията, извършени в сертифицирана лаборатория към Център за изпитване и европейска сертификация, обективирани в протокол от 07.04.2014 г., предшестващ възлагането на работата.
Апелативният съд не е отчел, че деветте броя протоколи за обследване на дефектни продукти от 01.06.2018 г., заедно със снимков материал, са представени от ищцовата община още с исковата молба, а констатациите в тях за причините за появилите се дефекти на съответните продукти не са категорично отречени в самата искова молба, нито в представената кореспонденция между ДФ „Земеделие“ и [община], което е видно и от съдържанието на писмо на общината от 17.07.2018 г. Наред с това, едва в мотивите към атакувания съдебен акт решаващият състав е приел, че представените именно от ищеца, надлежно приети от първата инстанция протоколи за обследване на дефектирали осветителни тела /светодиоди, захранващи блокове, оптични системи/, с подробно отразени в тях причини за дефекта, съставени от производителя – „Атек консултинг“ ЕООД, съставляват недопустими доказателствени средства и имат характер на частни експертизи. Отделно е изтъкнал, че проведената пред първостепенния съд техническа експертиза, е изготвена въз основа на тези протоколи, но за въззивния съд не съществува правна възможност да назначи служебно експертиза за установяване на правнорелевантни факти – причините за констатираните дефекти на осветителните тела, с позоваване само на част от задължителните указания в мотивите към т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В тази връзка е необходимо да се посочи, че първостепенният съд, преценявайки не само посочените протоколи на производителя на осветителните тела, но и възприемайки изцяло становището на експерта, е извел категоричен извод за преобладаващата причина за появилите се повреди – напрежение, надвишаващо нормалното работно напрежение /140-265 волта/, в какъвто смисъл са и поддържаните в инстанционното производство доводи от ответника. Обосноваността и процесуалната законосъобразност на този извод е извън обхвата на въззивното производство, образувано по жалба на ответника. Дори и да се счете, че част от въззивните оплаквания са относими към този извод, или към причините за пренапрежението в повредените и изгорели части от осветителите, и, че за ответника съществува правен интерес да ги поддържа, то следва да се отчете, че първоинстанционният съд не е дал ясни и точни указания на ответника в доклада по чл. 146 ГПК за фактите, за които носи тежестта на доказване, за което има изрично оплакване в подадената от него въззивна жалба. В тази хипотеза са приложими разясненията в т.2 и 3 от ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, според които при направен изричен довод във въззивната жалба за нарушение на процесуалните правила във връзка с доклада по делото по чл. 146 т.5 ГПК, е допустимо във въззивното производство да се събират нови доказателства – по искане на страните /след даване на указания от въззивния съд/ или по почин на съда, когато непълнотата на доказателствата изисква изслушване на вещо лице, съгл. чл.195 ГПК.
Като неправилен следва да се прецени изводът на въззивната инстанция относно дължимата грижа на добрия търговец, включваща и задължение да предвиди евентуални вреди от пренапрежение върху монтираните осветителни тела. Този извод е изведен без да се отчетат приложимите специални правила за процесния договор, сключен по реда на ЗОП, изпълнен от касатора съобразно техническото задание и инвестиционния проект /съобразно строителните книжа - §5, т.36 от ЗР на ЗУТ/. Дори и корекциите на проекта да се възприемат като необходими за правилното му изпълнение, то те безспорно биха довели до недопустими промени в съществени параметри на обществената поръчка, в какъвто смисъл е и част от практиката на ВКС, на която се позовава дружеството – изпълнител. Отделно от това, горният извод не е съобразен с възможните причини за пренапрежението, на което са били подложени осветителните тела – индустриални или пренапрежение, възникнало от мълнии, в който смисъл е експертното становище.
При постановяване на решението не е даден мотивиран отговор на възраженията на сегашния касатор за: неприложимост на 8-годишния гаранционен срок, предвиден в процесния договор и доколко в случая се касае за скрити дефекти по см. на ЗУТ и на Наредба № 2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, или се касае за експлоатационна годност на вложени материали/оборудване, за които са приложими гаранционните срокове на производителя.
Независимо от проведеното разграничение между законната и гаранционната отговорност, въззивният състав не е отчел в достатъчна степен разясненията, дадени в ТР № 88/84 г. на ОСГК на ВС, според които: гаранционната отговорност включва задължението през определен период от време да бъде гарантирано наличието на установени качества и свойства на вещта, предмет на договора, през който период гарантът носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че са спазени изискванията за правилното й съхраняване и надлежната й употреба; предпоставките и обхвата на гаранционната отговорност на строителя /изпълнителя/ за проявили се в гаранционните срокове дефекти при строителството са уредени в чл.163, ал.3 ЗУТ и Наредба № 2/2003 г. Съгласно чл.163, ал.3 ЗУТ строителят носи имуществена отговорност за причинени щети и пропуснати ползи от свои виновни действия и бездействия, а разпоредбата на чл.21 от посочената наредба постановява, че когато през време на гаранционните срокове след въвеждането в експлоатация /ползване/ на строителния обект се появят скрити дефекти, споровете при непостигане на съгласие се решават по съдебен ред. В горния смисъл е и практиката на ВКС – решение по т.д. № 176/2020 г., II т.о. и цитираното в него решение по т.д. № 2601/2019 г., I т.о.
По изложените съображения, атакуваното въззивно решение е неправилно – материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано, поради което подлежи на отмяна и връщане на делото за повторно разглеждане от друг състав на Апелативен съд – София, при съобразяване на разясненията, дадени в т.2 и т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При новото разглеждане на делото, съдът дължи произнасяне и по разноските за водене на делото във ВКС, на основание чл.294, ал.2 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 10014 от 08.01.2021 г. по в.т.д. № 532/2020 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, тринадесети състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|