Р Е Ш Е Н И Е № 376 София, 25.11. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на 22 октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното съдията Н. Зекова дело № 1190/2012 година. Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение по гр. д. № 3888/2011 г. на Софийския апелативен съд с определение от 10. 06. 2013 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие с практиката на ВКС, конкретно посочена. Жалбоподателите Й. и Ц. Г. от [населено място] молят да бъде отменено решението по гр. д. № 3881/2011 г. на Софийския апелативен съд като незаконосъобразно, явно необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът Х. Д. от [населено място] счита за неоснователна касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на въззивния съд. При касационната проверка се установи следното: Софийският апелативен съд, с решение от 21. 06. 2012 г. по гр. д. № 3888/2011 г. е прогласил за недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, договор за покупко-продажба, удостоверен с нот. акт № г. на нотариус Ал. Ч., действащ в района на Софийския районен съд, с който договор М. Д. чрез пълномощник М. Н. е продал на Й. и Ц. Г. недвижим имот – апартамент в [населено място], ж. к. С. , конкретно описан. Апелативният съд е приел, че договорът по нот. акт № г. е сключен при липса на надлежна представителна власт на пълномощника М. Н., като извършените от него правни действия могат да бъдат потвърдени от представлявания – ищеца по делото М. Д. и е налице „висяща недействителност” на сделката до потвърждаването й от лицето, от чието име е сключена. Делото е образувано по искова молба на М. Д. срещу ответниците- съпрузите Г., с която е поискано прогласяване нищожност на договора по нот. акт № г. на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В исковата молба не е конкретизирано изрично някое от множеството основания, съдържащи се в чл. 26, ал. 2 ЗЗД, но в хода на производството по делото, доводите и твърденията на ищеца се отнасят за чл. 26, ал. 2, предложение второ ЗЗД – „нищожни са договорите, при които липсва съгласие”. В обстоятелствената част и петитума на иска, Д. не се е позовал на хипотезата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД – право на потвърждаване на договора от лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт. Безусловното искане за прогласяване нищожност на договора фактически представлява отказ от правомощието, допустимо в чл. 42, ал. 2 ЗЗД и прави безпредметно произнасянето на съда по това основание. Като се е произнесъл за недействителност на договора на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, въззивният съд е постановил недопустимо решение по непредявен иск, в тази част въззивното решение следва да се обезсили на основание чл. 270, ал. 3 ГПК и производството се прекрати - т. 9 на ТР № 1/04. 01. 2001 г. ОСГК. Въззивното решение в частта, с която е прогласена недействителност на договора за покупко-продажба, е допустимо – съответно на основанието и петитума на иска, но е неправилно. Решаващият съд е приложил неточно материалния закон, като е приел, че липсата на надлежно упълномощаване на представителя, извършил сделката, без да има представителна власт, не е „липса на съгласие” по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД от страна на представлявания. Налице е задължителна практика на ВКС – решение по гр. д. № 662/2012 г., І г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което е прието, че когато договорът е сключен от пълномощник без представителна власт, извършеното разпореждане е недействително поради липса на съгласие, съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Решаващият извод на въззивния съд за липса на надлежна представителна власт на лицето М. Н., извършил сделката като пълномощник на ищеца по делото М. Д., е основан на несъмнено установения по делото факт, че подписът на упълномощител в пълномощното № г., с което М. Н. е извършил сделката, не е положен от М. Д., т. е. документът е неистински. Съгласно чл. 153 ГПК на доказване подлежат както спорните факти, така и връзките между тях. В случая, предмет на обсъждане е нотариалното удостоверяване на подписа на М. Д. в пълномощното от 16. 05. 2006 г.. Това нотариално удостоверяване е извършено при действието на чл. 474, ал. 4 и ал. 5, чл. 475, ал. 1 и чл. 485, ал. 2 ГПК /отм./, т. е. след лично явяване на лицето, чието изявление ще бъде удостоверено, установяване на самоличността му с документ за самоличност, подписване на документа или потвърждаване на вече сложения подпис. В първоинстанционното производство по делото е разпитана като свидетел нотариус Т. Р., установила извършването на всички така предвидени в закона действия. От нейните показания следва, че при извършване на нотариалното удостоверяване на свидетелката е била представена личната карта на М. Д.. Съгласно чл. 8, ал. 1 и чл. 11 от Закона за българските лични документи, българските лични документи се съхраняват от лицата, на чието име са издадени и никой няма право да дава или преотстъпва български личен документ на друго лице. Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗБЛД, при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ, лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото звено на МВР. По делото няма доказателства и твърдения от страна на ищеца, че към момента на изготвяне на пълномощното от 16. 05. 2006 г. е изгубил личната си карта и предприел съответните действия, предвидени в закона. Това предполага възможността да е предоставил личната си карта на лицето М. Н. или да се е явил сам със своята лична карта пред нотариус Р. и да е потвърдил като свой подписа, който вече е бил положен върху документа, но не е бил изписан от него. И в двата случая, действията на Д. ще са неправомерни и съдът би следвало да се произнесе дали той може да черпи права от такива действия. Във въззивното производство е бил разпитан свидетеля Г. К. – брокер в агенция за недвижими имоти, чрез която се е осъществила сделката между страните. Свидетелят е установил наличието на ключ за апартамента и нотариалния акт за апартамента, предоставен от собственика. Несъмнено оригиналният нотариален акт за собствеността на М. Д. върху апартамента – нот. акт № г., е бил представен и на нотариус Ал. Ч., при изготвяне на нот. акт № г. съгласно чл. 482, ал. 1 и ал. 2 ГПК /отм./. Неизяснено е по делото, как и ключ за жилището и нотариалния акт за имота са били на разположение на мнимия пълномощник М. Н.. Съдът е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл. 176, ал. 1 ГПК и да поиска обяснения от ищеца за тези обстоятелства по делото. В първоинстанционното производство е поискано от ответниците по иска и е допуснато от съда, на основание чл. 153 ГПК /отм./, представянето на документ – отказ на Х. Д., баща на ищеца М. Д., от правото на ползване на апартамента, удостоверено в нот. акт № г.. Това доказателство не е събрано от съда, макар че е допуснато и е относимо към спора, защото може да бъде индиция за знанието на ищеца за подготвяната разпоредителна сделка Като има предвид изложените съображения, касационният съд счита, че следва да се отмени въззивното решение, с което е прогласена недействителност на договора за покупко-продажба и делото се върне на въззивния съд на основание чл. 293, ал. 3 ГПК за събиране на допълнителните доказателства. Следва да се отмени въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отмяна на нот. акт № г. в съответствие с ТР № 3/2012 г. ОСГК, че на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК / чл. 421, ал. 2 ГПК отм./ подлежат само констативните нотариални актове, но не и нотариалните актове, удостоверяващи сделки за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти. Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решението от 21. 06. 2012 г. по гр. д. № 3888/2011 г. на Софийския апелативен съд В ЧАСТТА, с която е прогласена НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ на договор за покупко-продажба на недвижим имот, удостоверен с нот. акт № г. на нотариус Ал. Ч. НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 42, АЛ. 2 ЗЗД и ПРЕКРАТЯВА производството на това основание. ОТМЕНЯ решението от 21. 06. 2012 г. по гр. д. № 3888/2011 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решението по гр. д. № 02419/2006 г. на Софийския градски съд В ЧАСТТА, с която е отменен на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ нотариален акт № , том , рег. № , дело № г. на нотариус № , вписан в службата по вписванията с вх. Р. № , дело № , стр. № от г.. ОТМЕНЯ решението по гр. д. № 3888/2011 г. на Софийския апелативен съд В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: