4 Р Е Ш Е Н И Е № 259 София, 11.12.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТК І т.о. в публичното заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: ДАРИЯ ПРОДАНОВА Членове: ЕМИЛ МАРКОВ ИРИНА ПЕТРОВА при участието на секретаря Е.С. като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2400 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна, на основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила Решение № 897 от 26.11.2013г. по гр.д.№ 820/2013г. на РС Пазарджик, потвърдено с Решение № 94 от 04.03.2014г. по в.гр.д.№ 97/2014г. на ОС Пазарджик за отхвърляне на предявения от дружеството срещу [община] частичен иск за сумата 100лв., част от сумата 10 200 лв.с ДДС, представляваща възнаграждение за извършена услуга по договор за изработка-проучване и проектиране на канализация с Л., общ.Септември от 26.05.2008г., сключен за възложител от кмета на кметство Л., ведно със законната лихва от 26.05.2008г. Твърдението в молбата за отмяна е, че основният мотив за отхвърляне на частичния иск е становището на съдилищата, че [община] не е страна по сключения между кметството и кмета на [населено място] договор за възлагане на проучвателни и проектни работи. Според молителя не са изследвани събраните по делото доказателства, а на 26.03.3014г. счетоводителят на счетоводната къща, обслужваща дружеството открил разписка, подписана от Г.Ц.- кмета на [населено място], с която същият се задължил да заплати сумата 10 500лв. на разсрочено плащане. Управителят на [фирма], [населено място] знаел за съществуването на разписката, но не могъл да се снабди с нея своевременно и да я представи в хода на висящото производство. Поддържа се, че сумата, посочена в новото доказателство-разписката, съвпада с дължимата от кметството [населено място], респективно от [община] незаплатена част от възнаграждението и ако тя би била представена своевременно, „кметът би обяснил по друг начин фактическата обстановка по делото“ и би се стигнало до други правни изводи, касаещи правната квалификация на иска, пасивната легитимация на ответника, валидността на сключения между ищеца по спора и кметството на [населено място] договор /както и причините, довели до заплащане по същия договор на една сума по фактура № 27 и неплащане по фактура № 28, която била предмет на предявения от ищеца частичен иск/. В съдебно заседание представителят на молителя поддържа искането за отмяна. В срока по чл.306,ал.3, изр.второ ГПК е постъпил отговор от ответника по молбата [община], с което се оспорва основателността на молбата. Поддържа се, че представеното ново доказателство не съдържа данни за издателят му, а дори да се приеме, че автор е кмета на [населено място], документът е подписан от него в качеството му на физическо лице, поради което той няма правно значение за спора. Посочва се, че представената разписка не променя фактическата страна по спора, тъй като в съдебното заседание на 06.11.2013г. е представено нотариално заверено споразумение между кметството на [населено място] и дружеството за същата сума- т.е. разписката не променя установената по делото фактическа обстановка. В съдебно заседание процесуалният представител прави възражение за просрочие на молбата като поддържа становището и за неоснователността й. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл.303,ал.1,т.1 ГПК, ВКС, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, приема следното: Въззивното решение, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 04.03.2014г. като необжалваемо. Молбата за отмяна е депозирана на 27.05.2014г., от което следва, че тримесечният преклузивен срок е спазен. С решенията, чиято отмяна се иска, искът на молителя срещу [община] е отхвърлен по съображения, че договорът за изработка, на който е основана претенцията за заплащане на незаплатена част от възнаграждението на изпълнителя е сключен от името на кмета на с.Л. /кметство Л./, като възложител, който няма правомощия да подписва договори. Обосновано е, че кметът на кметството не разполага с предвидени по закон правомощия да представлява юридическото лице-общината, съответно не е бил упълномощен с такива права, поради което процесният договор не поражда задължения за изпълнението му от [община]. Мотивирано е, че ищецът е сключил договор с лице, което няма правомощия за това, нито в качеството му на кмет кметство Л., нито като представител на общината, поради което не поражда правни последици и задължения за ответната община. Становището на настоящия състав, че молбата за отмяна по т.1 на чл.303,ал.1 ГПК, обоснована с новото писмено доказателство-разписка от 01.02.2011г. с текст „задължавам се до 20.02.2011г. да върна дължимата от мен сума в размер на 5 000лв. и до 20.03.3011г. останалата дължима сума в размер на 5 500лв., общо 10 500лв.“ с подпис „Г.Ц.“ е неоснователна, произтича от възпроизведените по-горе мотиви за отхвърлянето на иска. Както сам молителят посочва „основният мотив за отхвърляне на частичния иск е становището на съдилищата, че [община] не е страна по сключения между кметството и кмета на [населено място] договор за възлагане на проучвателни и проектни работи”. С оглед на това, правно и логически необяснимо е, как признанието на кмета на [населено място] за съществуването на задължението, може да доведе до различни правни изводи относно ангажиране отговорността на общината. Дори да се приеме, че разписката визира поето задължение за „връщане на дължима сума“ в полза именно на молителя и че тя е подписана от Г.Ц. в качеството му на кмет на [населено място] /обстоятелства, които не са видни от документа/, дори да бъде счетено, че това е ново доказателство /факт, който страната не е удостоверила - липсват данни, че дружеството, което посочва, че е знаело за съществуването му, по независещи от него причини не е могло да го представи по делото/, решаващият мотив за отхвърляне на иска е невъзможността действията на кмета на [населено място] по сключването на договора и неговото изпълнение да обвържат общината, посочена като ответник. Поради това не е налице императивното изискване на закона „новото доказателство“ да е от съществено значение за делото. Документът, на който молителят се позовава- признание на кмета на задължение на кметството /което не е юридическо лице, не притежава самостоятелна правосубектност, съответно процесуална правоспособност и дееспособност/ е ирелевантен както за приетата за установена фактическа обстановка по спора, така и към обоснованите въз основа на нея правни аргументи за отхвърляне на иска. Той не би бил в състояние да опровергае изводите, че подписването на договор от кмета на [населено място], който нито по закон, нито по пълномощие представлява общината, я обвързва. Отделен е въпросът, че обстоятелствата, на които се позовава молителят чрез доказателството, на което придава характеристиката на ново, са установени. Те не са били спорни по делото, но са счетени за неотносими за изхода на спора. Това, че кметът на [населено място] признава дължимостта на търсената сума е установено чрез приобщеното към спора доказателство – извънсъдебно споразумение от 03.10.2013г./л. 71 от материалите по делото на Пазарджишкия РС/. Молителят следва да заплати на насрещната страна поисканите в отговора по чл.306,ал.3, изр.последно ГПК разноски, за които списък по чл.80 ГПК не е представен –сумата 600лв. адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие от 09.06.204, в който е отразено плащането й в брой. Предвид на изложените съображения, ВКС- Търговска колегия, състав на Първо то. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за отмяна, на основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила Решение № 897 от 26.11.2013г. по гр.д.№ 820/2013г. на РС Пазарджик, потвърдено с Решение № 94 от 04.03.2014г. по в.гр.д.№ 97/2014г. на ОС Пазарджик. Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на [община] сумата 600 лв. /шестстотин лева/ разноски за настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.