Ключови фрази
Иск за изплащане на трудово възнаграждение * допустимост на свидетелски показания * доказателства за изплащане на трудово възнаграждение


Р Е Ш Е Н И Е




№ 233


София, 09.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на девети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участие на секретаря Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 1088 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. В. Т. чрез адвокат К. Г. от АК-С. срещу решение № 542/14.12.2017 г. по гр.д. № 381/2017 г. на Окръжен съд Смолян в частта, с което се отменя решение № 38/27.03.2017 г. по гр.д. № 281/2016 г. на Районен съд Златоград и е отхвърлен предявения иск на Г. В. Т. против [фирма] [населено място], представлявано от Н. Р. Т., на основание чл.128, т.2 КТ, за сумата 14 199,99 лева - неизплатено трудово възнаграждение от 15.11.2013 г. до 29.08.2016 г., ведно със законната лихва от 14.11.2016 г. до изплащане на сумата.
Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос, допустимо ли е със свидетелски показания да се доказва изплащането на трудово възнаграждение, когато получаването не е удостоверено с подпис на работника.
Отговор на въпроса обусловил допускане на касационното обжалване е даден с решение № 89/29.03.2013 г., постановено по гр.д. № 558/2012 г. от Върховния касационен съд, IV г.о., в което се приема, че съгласно чл.270, ал.3 КТ изпълнението на произтичащото от писмен трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника.
Законодателят може да ограничи възможността за доказване на определени обстоятелства със свидетели. Такова ограничение може да бъде уредено по два равностойни начина – чрез забраната съответните обстоятелства да бъдат доказвани чрез разпит на свидетели или чрез уреждането на писмена форма за доказване. Ограничението на свидетелските показания обаче никога не е абсолютно, те стават допустими, ако документ е съставен, но той е изгубен или унищожен не по вина на страната, която има тежестта да докаже обстоятелствата. В този случай със свидетели се доказва съществуването на документа към определен момент, неговото най-общо или по-точно съдържание, както и обстоятелствата, които са били удостоверени в него.
С оглед дадения отговор на процесуалноправния въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд правилно е приел, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника, което се потвърждава от събраните писмени доказателства и справката за осигуряването на ищеца през исковия период в ТД на НАП-П., офис С.. Съдът правилно също така е установил с помощта на вещо лице, че по ведомост е било начислявано трудово възнаграждение на ищеца, но в нарушение на съдопроизводствените правила е ценил свидетелски показания, за да установи получаването на трудовото възнаграждение, въпреки липсата на подписи във ведомостта за заплати или други писмени документи, които да удостоверят това обстоятелство.
Тези обстоятелства налагат касиране на въззивното решение и решаване на правния спор по същество. По делото се установява, че през исковия период ищецът е работил по трудово правоотношение, поради което доказателствената тежест да установи, че е заплатил възнаграждение за положения труд е на работодателя. Съгласно чл.270, ал.3 КТ, изплащане на трудовото възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице. В случая се установява безспорно, че за периода от 15.11.2013 г. до 29.08.2016 г., във ведомостите за заплати (които са налични и не са изгубени или унищожени) липсва подпис на ищеца, с който да се удостовери изплащане на дължимото трудово възнаграждение. При липсата на писмени доказателства за изплащане на положения труд, съдът не може да отхвърли предявения иск с предположението, че не се търси защита и съдействие на действително накърнени права, а вероятно се иска извличане на повече средства от бившата съпруга на ищеца. В този смисъл, изводите на въззивния съд, че работникът е получил своето трудово възнаграждение от оборотните средства в предприятието на бившата си съпруга, която формално го е назначила на работа и това се установява от свидетелските показания, са направени в нарушение на чл.164, ал.1, т.4 ГПК. В случая, по делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, според която във ведомостите за заплати липсва подпис на ищеца, поради което възражението на ответника, че е изплатил трудовото възнаграждение е останало недоказано. Въз основа на същото заключение се установява, че дължимото възнаграждение през исковия период е 12 868,26 лева, поради което предявеният иск по чл.128, т.2 КТ е основателен до този размер и се дължи със законната лихва от 14.11.2016 г. до изплащането на сумата.
Ищецът Г. В. Т. от [населено място] е поискал разноски по делото за възнаграждение на адвокат К. Г. от АК-С., на основание чл.38, ал.2 ЗА, които следва да му бъдат присъдени в размер на общо 900 лева, съгласно представените договори за правна защита и съдействие от 20.12.2017 г. и 11.10.2018 г. за предоставяне на безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 и 3 ЗАдв.
С оглед изхода на делото, [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от Н Р. Т., дължи държавна такса на Върховния касационен съд за допускане на касационно обжалване и 2 % върху уважената част на иска или общо 287,36 лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 542 от 14.12.2017 г. по гр.д. № 381/2017 г. на Окръжен съд Смолян в частта, в която е отхвърлен предявения иск на Г. В. Т. против [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], на основание чл.128, т.2 КТ, сумата 12 868,26 лева, неизплатено трудово възнаграждение от 15.11.2013 г. до 29.08.2016 г., ведно със законната лихва от 14.11.2016 г. до изплащането и вместо това:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], представлявано от Н Р. Т., ЕИК[ЕИК], да заплати на Г. В. Т. от [населено място], ЕГН [ЕГН], чрез адвокат К. Г. от АК-С., неизплатено трудово възнаграждение за периода от 15.11.2013 г. до 29.08.2016 г. в размер на сумата 12 868,26 (дванадесет хиляди осемстотин шестдесет и осем лева, двадесет и шест стотинки) лева, на основание чл.128, т.2 КТ, ведно със законната лихва от 14.11.2016 г. до изплащането на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 542/14.12.2017 г. по гр.д. № 381/2017 г. на Окръжен съд Смолян в частта, в която е отхвърлен предявения иск на Г. В. Т. против [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], на основание чл.128, т.2 КТ, над сумата 12 868,26 лева до пълния размер от 14 199,99 лева.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], представлявано от Н Р. Т., ЕИК[ЕИК], да заплати на адвокат К. Г. от АК-С., адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 900 (деветстотин) лева, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], представлявано от Н Р. Т., ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса по сметка на Върховния касационен съд на Република България върху уважената част на исковете в размер на общо 287,36 (двеста осемдесет и седем лева, тридесет и шест стотинки) лева.
Решението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.