Р Е Ш Е Н И Е № 144 гр. София, 03.09.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 5 април през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА МАРИЯ ЯНАЧКОВА При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 981 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца [фирма] [населено място], чрез юрисконсулт Хр. Р. срещу решение № 975/18.07.2011 г. по гр.дело № 944/2001 г., с което е оставено в сила решение от 24.03.2008 г. по гр.дело № 5485/07 г. на В., което е отхвърлен иска, предявен от жалбоподателя срещу Й. Х. Г. за предаване владението на апартамент № 9, находящ се в [населено място], П. [жилищен адрес] пл.”С.” № 1 с площ от 62 кв.м. на осн.чл.108 ЗС. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Ответницата по жалбата Й. Х. Г. не е изразила становище. С определение № 23/12.01.2012 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос за фактическия състав на чл.17а ЗППДОП/отм./ за придобиване право на собственост от търговско дружество с държавно имущество. Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Производството пред настоящата инстанция е второ по ред след постановено отменително решение № 392/13.05.2011 г. по гр. дело № 472/2009 г. на ВКС I г.о. Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС. Прието е, че дружеството-жалбоподател [фирма] е правоприемник на [фирма]. Последното е учредено, чрез преобразуване на дъщерна фирма „П. В.”, като е поело активите и пасивите по баланса към 15.10.91 г. и съответна част от активите и пасивите на „Б. м. ф. В. по разделителен протокол. Дружеството е вписано в търговския регистър на Варненския окръжен съд с решение по ф.дело № 9142/91 г. С решение по ф. дело № 2197/96 г. на В. е вписано преобразуване на [фирма] в [фирма], което поема активите и пасивите на преобразуваното дружество. Прието е, че с приемо-предавателен протокол от 22.12.94 г. [фирма] [населено място] е предал на [фирма] 44 бр.ведомствени жилища, между които и процесния ап. № 9. С акт за държавна собственост № 2458/04.06.99г. е актуван като частна държавна собственост недвижим имот, представляващ ап. № 9, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес]. Прието е, че процесния апартамент към момента на предявяване на иска е във владение на ответницата по жалбата. Възоснова на изслушана СИЕ съдът е приел, че към момента на преобразуване на „П. В.” като търговско дружество в описа към протокола за разделяне е описан целия блок 3, в който се намира процесния апартамент и имотите са предадени във владение, като собственост на предприятието, съответно са заведени в счетоводството като основни средства. В описа е удостоверено като забележка, че бл. 3 е предоставен безвъзмездно на ОП”Б. и с.”. Съдът е възприел становището на вещото лице, че предоставянето на блока е извършено временно. Според заключението на СИЕ с протокол 1089 от 22.12.94 г. за предаване и приемане на ведомствени жилища от Жилфонд и опис на жилищата към този протокол жилищата са били върнати на [фирма]. С мемориален ордер от 12.1994 г. в счетоводството на [фирма] е заприходена стойността на получените безвъзмездно ведомствени жилища от [фирма] В.. В инвентарната книга целият блок е заведен от 01.12.94 г. Възоснова на установените факти съдът е приел, че не е установено към 1991 г. процесният имот да е бил включен в капитала на дружеството. Прието е, че на дружеството-жалбоподател са предоставени 44 бр. ведомствени жилища, което според съда не налага извода, че дружеството е придобило собствеността върху тях. Прието е, че предоставянето е било осъществено след преобразуване на жалбоподателя от фирма с държавно участие в търговско дружество, което изключва възможността същото да придобие собствеността върху имотите. Съдът е приел, че имотите са останали собственост на [фирма]. Прието е, че предоставянето следва да се разглежда като отделно субективно право, което дава възможността на приемащия да владее имотите и да извлича ползите от тях, но без да придобива титулярството на правото на собственост. При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на предявения ревандикационен иск. По основанието за допускане на касационно обжалване: Съдът е допуснал касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос за фактическия състав на чл.17а ЗППДОП/отм./ за придобиване право на собственост от търговско дружество с държавно имущество. С решение № 96/06.07.2010 г. по т.дело № 886/2009 г. на ВКС I т.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че фактическият състав на чл.17а ЗППДОП/отм./ изисква наличие на право на собственост в лицето на държавата по отношение на конкретно определено имущество, отстъпване на това имущество за стопанисване и управление на държавното предприятие, което към момента на преобразуването му в търговско дружество има право на оперативно управление върху него, включване в баланса на новообразуваното дружество на това имущество и съответствието на това право с акта за преобразуване /т.е. в този акт следва да не е предвидено друго по отношение на включването на имуществото в капитала на новообразуваното еднолично търговско дружество/. Прието е, че установяването на наличие на право на собственост в лицето на търговското дружество изисква установяване на всички осъществени факти, относими към посочения фактически състав в съотношение на кумулутивност. Настоящият съдебен състав споделя изцяло разрешението на правния въпрос в цитираното решение на състав на ВКС, постановено по чл.290 ГПК. Съгласно разпоредбите на чл.17а ЗППДОбП/отм./ при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. С посочените разпоредби преобразуването на държавни и общински предприятия е установено като способ за придобиване право на собственост. Фактическият състав за придобиване право на собственост на основание чл.17а ЗППДОбП/отм./ включва следните елементи: 1. наличие на право на собственост на държавата върху конкретно определено имущество, 2. предоставяне на конкретното имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие, 3. преобразуване на държавното предприятие, като в баланса на новообразуваното дружество имуществото следва да е заприходено, 4. в акта за преобразуването да не е предвидено друго по отношение на това имущество. При наличие на посочените елементи от фактическия състав на чл.17а ЗППДОбП/отм./ правото на собственост върху съответното имущество преминава в патримониума на търговското дружество и последното се легитимира като собственик. По основателността на касационната жалба: С оглед на изложеното по поставения правен въпрос съдът намира за неправилни решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на исковата претенция. Същите са постановени при нарушение разпоредбите на чл.17а ЗППДОбП/отм./. Неправилен е извода на съда, че не е установено по делото към 1991 г. процесният имот-апартамент да е включен в капитала на дружеството-жалбоподател. Неправилно е прието, че предоставянето на жалбоподателя на 44 бр. ведомствени жилища, едно от които е и спорния апартамент не означава, че е придобил собствеността върху тях и че това предоставяне е осъществено след преобразуването на ищеца от фирма с държавно участие в търговско дружество, поради което тези 44 бр. жилища са останали собственост на [фирма]. Неправилен е и крайния извод за неоснователност на предявения ревандикационен иск. Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че в настоящият случай е установен фактическия състав на чл.17а ЗППДОбП. Установено е по делото, че възоснова на чл.1 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество и разпореждане на МС № 25/15.10.1991 г. е постановено образуване на еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование”П. В.”, което е поело активите и пасивите на дъщерна фирма”П. В.” по баланса към 15.10.1991 г. и съответна част от активите и пасивите на „Б. м. ф.” В. по разделителен протокол. С решение по ф.дело № 9142/91 г. дружеството е вписано в търговския регистър на Варненския окръжен съд. Впоследствие в същия регистър е вписана промяна в статута на дружеството – последното е преобразувано в еднолично акционерно дружество „П. В.”, което поема активите и пасивите на преобразуваното дружество с ограничена отговорност. Установено е възоснова на изслушана СИЕ и приложените по делото писмени доказателства, че към момента на преобразуване на дъщерна фирма „П. В.” в търговско дружество в описа към протокола за разделяне е описан целия блок 3, в който се намира процесният апартамент № 9 и имотите са предадени във владение като собственост на предприятието, съответно са заведени в счетоводството като основни средства. Следователно спорният апартамент № 9, находящ се в бл. № 3, вх. А с площ от 62 кв.м. е бил държавна собственост и правото на стопанисване и оперативно управление е предоставено на предприятието П. к. В., чиито правоприемник е дъщерна фирма „П. В.”. С преобразуване на дъщерната фирма в еднолично търговско дружество „П. В.” към 1991 г. правото на собственост е преминало в патримониума на дружеството. Установено е, че към този момент процесният апартамент е включен в баланса на новообразуваното дружество и в акта за преобразуване не е предвидено друго за същото имущество. Като взема предвид изложеното съдът намира, че дружеството-жалбоподател се легитимира като собственик на процесния апартамент. Отбелязването в разделителния протокол при преобразуване на дъщерна фирма „П. В.” в [фирма], че процесният апартамент, заедно с други апартаменти, находящи се в бл. № 3 е предаден на ОП”Б. и с.” и впоследствие към 01.12.1994 г. е върнат от [фирма] [населено място] на дружеството жалбоподател не променя крайния извод за осъществения фактически състав на чл.17а ЗППДОП/отм./. Както се посочи след като е предоставено право на оперативно управление върху държавен имот, какъвто е процесния апартамент на държавното предприятие П. к. В., чиито правоприемник е дъщерна фирма „П. В.” с преобразуване на последната в еднолично търговско дружество правото на собственост е преминало в патримониума на последното дружество. Предоставянето под наем на имоти от ведомствения фонд, какъвто по делото е установено, че е процесния апартамент от ОП”Б. и с.”, а впоследствие от правоприемника [фирма] [населено място] за периода от време от м.10.1991 г. до 01.12.1994 г. е в изпълнение на правомощията на това дружество за сключване на договорите под наем и поддържане на жилищния фонд, като собственик на процесния апартамент е дружеството-жалбоподател. Отбелязването в счетоводството на [фирма] – сега ЕАД, че е заприходена стойността на получени безвъзмездно ведомствени жилища от [фирма] [населено място] представлява счетоводна операция, която няма вещно-прехвърлителен ефект. Следва да се отчете и обвързващата доказателствена сила на приложения по делото констативен нотариален акт за собственост на процесния апартамент, издаден на жалбоподателя № 185/24.04.2009 г., който не е оспорен от ответницата по жалбата. В същия като основание за придобиване на правото на собственост е посочен чл.17а ЗППДОП/отм./. В подкрепа на извода са и останалите, приложени по делото писмени доказателства. Като взема предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с пр.осн.чл.108 ЗС е основателен. По делото безспорно е установено, че процесният апартамент се владее от ответницата по жалбата. На основание чл.293 ГПК обжалваното решение следва да се отмени и искът с пр.осн.чл.108 ЗС следва да се уважи. С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата 722.50 лв. разноски по делото за всички инстанции. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя изцяло въззивно решение № 975/18.07.2011 г. по гр.дело № 944/2011 г. на Варненския окръжен съд и вместо отменената част постановява Осъжда Й. Х. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да предаде на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], пл.”С.” 1 владението на апартамент № 9, находящ се в [населено място], пристанищен [жилищен адрес] пл.”С.” № 1 с площ от 62 кв.м., изба на ап.9 с площ от 10.50 кв.м. на осн.чл.108 ЗС. Осъжда Й. Х. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], пл.”С.” 1 сумата 722.50 лв. разноски по делото за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: