5 Р Е Ш Е Н И Е № 410/12 СОФИЯ, 27.02.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 827/2011 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение от 11.05.2011 г. по гр.д. № 5177/2010 г. на Софийски градски съд е отменено решението на Софийски районен съд от 23.03.2010 г. по гр.д. № 33378/09 г. и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Ц. К. К., Е. Й. М. и Л. Й. К., че С. М. Б. е собственик на основание придобивна давност на 1/5 ид. част от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], партерен етаж от триетажна жилищна сграда, с площ 99 кв.м, състоящ се от четири стаи, клозет и антре с отделен вход, заедно със 9/30 ид. части от избените помещения, тавана, общите части на сградата и от дворното място, цялото с площ 400 кв.м, съставляващо имот пл.№ 9, парцел ІV- 9,10 в кв. 296 по плана на [населено място], м. ”Еврейски гробища”. Против въззивното решение е подадена касационна жалба от Ц. К. К., Е. Й. М. и Л. Й. К. чрез техните пълномощници адв. М. Р. и адв. И. Н.. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответницата по касация С. М. Б. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: По делото е установено, че С. М. Б. е придобила по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 06.11.1997 г. с Р. П. К., 4/5 ид. части от процесния недвижим имот. Собственик на останалата 1/5 ид. част е бил братът на прехвърлителката и наследодател на ответниците - Й. П. К.. След сключване на договора за издръжка и гледане ищцата установила владение върху целия апартамент. Предприела извършването на ремонти и преустройства в жилището. Предявила иск по чл. 45 ЗЗД против друг съсед за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно демонтиране на вратички в дворното място. Не допускала другия съсобственик Й. К. в жилището, сменила ключа на външната врата. На 06.03.2000 г. изпратила е телеграма до К., с която го поканила да му предаде нов ключ за входната врата, тъй като била повредена от наематели. Установено е също, че с влязло в сила решение по гр.д. № 7461/2001 г. на Софийски районен съд, на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД договорът за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане е бил развален поради неизпълнение на договорните задължения от приобретателката. При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че ищцата С. Б. е придобила по давност идеалната част от имота, принадлежаща на Й. К.. Действията на ищцата сочат по несъмнен начин, че тя владее целия имот като собствен. Тъй като развалянето на договора има обратно действие и се счита, че Б. никога не е била съсобственик на имота, не е било необходимо тя да демонстрира по отношение на другия съсобственик – Й. К. и неговите наследници, че владее тяхната 1/5 ид. част за себе си, да отнема и отблъсква тяхното владение против волята им. Непрекъснатите скандали и словесни пререкания между нея и другия съсобственик не са смутили или прекъснали владението на ищцата. Същата е упражнявала трайна и несъмнена фактическа власт върху жилището с намерение за своене в продължение на 10- годишния срок по чл. 79, ал.1 ЗС, поради което е придобила по давност правото на собственост върху частта на другия съсобственик. Въззивното решение e допуснато до касационно обжалване по поставения от касаторите правен въпрос: ако съсобственик упражнява фактическа власт върху недвижим имот на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, при разваляне на договора поради неизпълнение ще се приложи ли презумпцията на чл. 69 ЗС или следва да се приеме, че приобретателят е бил държател на идеалната част на другия съсобственик и за да започне да тече в негова полза придобивна давност, следва да промени намерението, с което владее и това да стане достояние на съсобственика. Развалянето поради неизпълнение на договорите, които имат за предмет прехвърляне на право на собственост и други вещни права върху недвижим имот, има обратно действие. Счита се, че имотът не е излизал от патримониума на прехвърлителя и приобретателят не е придобивал правото на собственост върху него. С обратна сила, от момента на сключването на договора, се заличава юридическото основание, на което приобретателят е владял имота и също с обратна сила владението от добросъвестно се превръща в обикновено. В съдебната практика и в правната доктрина последователно се приема, че съсобственик, който ползва сам цялата вещ, независимо от основанието за възникване на съсобствеността, е владелец на своята част и държател на идеалните части на другите съсобственици, поради което за да придобие по давност чуждата част, следва да превърне държането във владение за себе си, като демонстрира недвусмислено и категорично по отношение на останалите съсобственици, че счита цялата вещ за своя. Обратното действие на развалянето не рефлектира върху намерението, с което съсобственика - приобретател по разваления договор, е упражнявал фактическа власт върху частта на другия съсобственик. Обръщането на държането във владение не се предполага, а трябва да е било изявено чрез активни действия по отношение на останалите съсобственици, сочещи на отричане на техните права, които да са били доведени до знанието им. Тези обстоятелства- действията по своене на имота извън юридическото основание за упражняване на фактическа власт и довеждането им до знанието на другите съсобственици, трябва да бъдат доказани от владелеца, който черпи от тях изгодни за себе си правни последици. Развалянето на договора само по себе си не заличава обективния факт, че приобретателят е установил фактическа власт върху имота като съсобственик и не е основание при разпределяне на доказателствената тежест в процеса той да бъде третиран по- благоприятно от съсобствениците, чието основание за владение не е развалено или отменено. При този отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. По делото е безспорно установено, че с телеграма от 06.03.2000 г. С. Б. е поканила съсобственика Й. К. да получи нов ключ от входната врата на сградата, което сочи, че към този момент същата не е отричала правото му на собственост. Тази покана представлява признание по смисъла на чл. 116, б. ”а” ЗЗД, която прекъсва течението на придобивната давност, а изтеклият до предявяване на иска /30.06.2009 г./ давностен срок обективно не е достатъчен за придобиване на правото на собственост с оглед разпоредбата на чл. 79, ал.1 ГПК. Поради това следва да се приема, че ищцата Б. не е придобила по давност принадлежащата на Й. К. 1/5 ид. част от имота. По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго от касационната инстанция, с което предявеният от С. М. Б. против Ц. К. К., Е. Й. М. и Л. Й. К. установителен иск за собственост на 1/5 ид. част от процесния недвижим имот бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед този изход на делото С. Б. следва да бъде осъдена да заплати на касаторите направените от тях разноски за въззивната и касационната инстанция в размер на 3 310 лв. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 11.05.2011 г. по гр.д. № 5177/2010 г. на Софийски градски съд вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. Б. против Ц. К. К., Е. Й. М. и Л. Й. К. иск за установяване правото на собственост на ищцата върху 1/5 ид. част от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], партерен етаж от триетажна жилищна сграда, с площ 99 кв.м, състоящ се от четири стаи, клозет и антре с отделен вход, заедно със 9/30 ид. части от избените помещения, тавана, общите части на сградата и от дворното място, цялото с площ 400 кв.м, съставляващо имот пл.№ 9, парцел ІV- 9,10 в кв. 296 по плана на [населено място], м. ”Еврейски гробища”. ОСЪЖДА С. М. Б. да заплати на Ц. К. К., Е. Й. М. и Л. Й. К. разноски по водене на делото пред въззивната и касационната инстанция в размер на 3 310 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: