Ключови фрази
Прекратяване на дружеството по решение на съда * процесуална легитимация * Обезсилване на решение * изключване на съдружник

5

Р Е Ш Е Н И Е

№42

гр. София,22.06.2015 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
АННА БАЕВА

При секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Баева т. д. №1556 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 1767 от 02.09.2013г. по т.д. № 2620/2012г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 26.04.2012г. по т.д. №1/2012г. на Врачански окръжен съд, за прекратяване на търговското дружество [фирма], [населено място] на основание чл.155 т.1 от ТЗ по иска на П. Й. М.. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустим иск. К. жалбоподател поддържа, че недопустимостта на предявения иск е настъпила в хода на въззивното производство, поради отпадане на процесуалната легитимация на ищеца в резултат от новонастъпили след подаване на въззивната жалба обстоятелства, а именно изключването на ищеца като съдружник в [фирма] с решение на общото събрание на съдружниците от 04.04.2012г. Наред с това счита, че постановеното въззивно решение се явява неправилно в обжалваната му част поради противоречие с материалния закон и процесуални нарушения при преценката на доказателствата относно твърдяното от ищеца влошаване на отношенията между съдружниците.
Ответникът П. Й. М. оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Твърди, че въззивният съд е бил сезиран с процесуално недопустима въззивна жалба, подадена от трето за процеса лице, поради което производството по делото следва да бъде прекратено, без да бъде отменяно или обезсилвано първоинстанционното решение. Поддържа, че не са налице и посочените основания за неправилност на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ищецът е легитимиран да предяви иск по чл.155 т.1 от ТЗ, тъй като притежава повече от 1/5 от капитала на ответното ООД. Посочил е, че не са представени доказателства за изключването на ищеца в хода на производството с решение, вписано в търговския регистър. Приел е, че представените по делото писмени доказателства подкрепят твърденията на ищеца за усложнени отношения между съдружниците, трудности при свикването и провеждането на общи събрания, злепоставяне на интересите на дружеството пред съконтрахентите му и пред кредитори с неверни твърдения на съдружника К.. Въз основа на това е достигнал до извода, че конфликтите между съдружниците представляват непреодолима пречка за по – нататъшна търговска дейност и съвместно реализиране на добри финансови резултати от нея, поради което е потвърдил решението на първоинстанционния съд за прекратяване на ответното дружество.
По доводите за недопустимост на обжалваното въззивно решение на САС съставът на ВКС приема следното:
С решение от 26.04.2012г. по т.д. №1/2012г. на Врачански окръжен съд е прекратено търговското дружество [фирма], [населено място] на основание чл.155 т.1 от ТЗ по иска на П. Й. М.. В хода на производството пред първоинстанционния съд е бил освободен управителят на ответното дружество Г. П. Г., без да бъде избран нов управител. Това обстоятелство е било вписано в търговския регистър на 06.03.2012г. Поради това към момента на постановяване на първоинстанционното решение дружеството [фирма], [населено място], не е имало избран управител и е било представлявано в производството по делото от назначения му особен представител адвокат Ц. К..
Съобщение за постановеното от Врачански окръжен съд решение е било връчено на [фирма], [населено място], чрез адвокат Ц. К. на 03.05.2012г., като от тази дата е започнал да тече преклузивният двуседмичен срок за обжалване на решението пред въззивната инстанция. През този срок дружеството не е имало вписан управител. Новоизбраният управител П. С. К. е бил вписан в търговския регистър на 06.06.2012г., а на 21.06.2012г. като управител е била вписана и Б. Ц. К.. Поради това единствено легитимиран да представлява [фирма], [населено място] в рамките на двуседмичния срок за обжалване на първоинстанционното решение е бил назначеният му особен представител адвокат К., който не е подал въззивна жалба. В срока за обжалване е подадена въззивна жалба само от П. С. К., съдружник в [фирма], [населено място], който обаче няма качеството на страна в производството по иска по чл.155 т.1 от ТЗ, предявен от друг съдружник срещу дружеството. Поради това следва да се приеме, че доколкото в срока за обжалване на решение от 26.04.2012г. по т.д. №1/2012г. на Врачански окръжен съд срещу решението не е постъпила въззивна жалба от легитимирана страна в процеса, то решението е влязло в сила. Съответно подадената едва на 19.07.2012г. молба от новоизбрания управител на дружество [фирма], [населено място], с която е заявил, че поддържа подадената от съдружника П. С. К. въззивна жалба, не е породила правни последици. Следва да се отбележи, че такова потвърждаване не би могло да породи действие, защото жалбата не е подадена от името на дружеството чрез негов ненадлежен представител, а е подадена от името на съдружника, който няма качеството на страна по делото.
Подаването в срок на въззивната жалба, с присъщите на това процесуално действие суспенсивен и деволутивен ефект, има пряко значение за допустимостта на постановеното по нея въззивно решение. С оглед изложеното атакуваното въззивно решение на САС се явява процесуално недопустимо - постановено при липса на валидно сезиране и при наличието на влязло в сила първоинстанционно решение. На това основание същото подлежи на обезсилване. Поради това не следва да бъдат обсъждани оплакванията на касатора [фирма], [населено място], за недопустимост на същия съдебен акт поради отпадане в хода на производството на правния интерес и процесуалната легитимация на ищеца като съдружник в дружеството с ограничена отговорност, нито направените в тази насока възражения на ответника по касация .
На основание чл.296, т.2 ГПК следва да се прогласи, че влизането на първоинстанционното решение в сила е станало на 18.05.2012г., когато за [фирма], [населено място] е изтекъл двудневният срок по чл.259, ал.1 ГПК за въззивното му обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение
Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 1767 от 02.09.2013г. по т.д. № 2620/2012г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 26.04.2012г. по т.д. №1/2012г. на Врачански окръжен съд за прекратяване на търговското дружество [фирма], [населено място], на основание чл.155 т.1 от ТЗ по иска на П. Й. М..
ОБЯВЯВА първоинстанционното решение от 26.04.2012г. по т.д. №1/2012г. на Врачански окръжен съд за влязло в сила на 18.08.2012г. – при условията на чл.296, т.2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.