Р Е Ш Е Н И Е № 487/11 София 09.01.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в открито заседание на осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1764 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по две касационни жалби от А. Х. Н. и В. П. К. чрез пълномощник адв.С. Б. срещу решение от 14.05.10г.по в.гр.дело № 240/08г.на Софийски градски съд.С него частично е отменено решение от 20.08.07г.на СРС,44 състав по гр.дело № 1188/04г.и в отменената част е постановено друго,с което е признат за унищожаем на основание чл.31 ал.1 ЗЗД по отношение на М. Л. П. и В. П. К. договора за покупко-продажба,извършен с нот.акт № 85/18.10.00г.,сключен между А. Х. Д.,И. П. Д.,Х. Н. К. и В. П. К.,относно апартамент № ,находящ се в@@4@[жк][жилищен адрес] до ½ ид.част. Жалбоподателите А. Х. Н. и В. П. К. обжалват решението в частта,с която е уважен искът по чл.31 ал.2 ЗЗД. Поддържат,че правото на иск,регламентирано в чл.32 ал.2 ЗЗД, е погасено по давност и молят производството да бъде прекратено. Жалбоподателката М. Л. П. обжалва решението само в частта му,с която искът по чл.31 ал.2 ЗЗД е отхвърлен по отношение на ответника А. Х. Н..Счита,че в обжалваната част решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,изразяващо се в необсъждане на представените по делото писмени доказателства,удостоверяващи пасивната легитимация на ответника А. Х. като наследник по закон на починалия купувач Х. К.. С определение № 857 от 22.06.11г.на ІV г.о.на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по материалноправен въпрос – от кога започва да тече давностния срок по чл.32 ал.2 ЗЗД и по процесуалноправен въпрос – за служебното задължение на съда да следи за надлежната процесуална легитимация на страните. В отговор на материалноправния въпрос настоящият състав на ІV г.о.на ВКС приема следното: Съгласно чл.32 ал.2 ЗЗД правото да се иска унищожение на договор се погасява с тригодишна давност.Давността започва да тече от деня,в който лицето е навършило пълнолетие,запрещението е било вдигнато или грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало ,а в останалите случаи – от деня на сключване на договора.При иск по чл.31 ал.1 ЗЗД следва да се разграничат двете хипотези – когато запретените нямат назначен настойник тригодишната давност започва да тече от датата на вдигане на запрещението,а против запретените с назначен настойник – от датата на сделката.Този извод се налага от тълкуване на разпоредбите на чл.32 ал.2 ЗЗД във връзка с чл.115 б.”е” ЗЗД - давност не тече за вземанията на поставените под запрещение лица за времето,през което нямат назначен законен представител или попечител и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяване на недееспособността.Когато лицето не е поставено под запрещение погасителната давност за правото да се иска унищожение тече от момента на сключване на сделката – лицето,действало при условията на чл.31 ал.1 ЗЗД е дееспособно до поставянето му под запрещение. На процесуалния въпрос е отговорено с решение № 128 от 29.04.2011г.по гр.дело № 1356/09г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че съгласно чл.101 ГПК/чл.25 ГПК отм./съдът следи служебно за надлежната процесуална легитимация на страните,тяхната процесуална правоспособност и надлежното им представляване.Когато посоченото в исковата молба лице не е процесуално легитимирано да отговаря по предявения иск или според закона е налице задължителна съвместна процесуална легитимация съгласно чл.101 ал.1 изр.2 ГПК съдът указва на ищеца да вземе мерки за конституирането на надлежните страни.Ако указанията на съда не бъдат изпълнени в срок производството по делото се прекратява съгласно чл.101 ал.3 ГПК,тъй като предявеният от ненадлежна или срещу ненадлежна страна иск е недопустим. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290 ал.2 ГПК,намира следното: За да уважи предявения иск по чл.31 ал.2 ЗЗД до размер на ½ ид.ч.от процесния имот въззивният съд е приел,че към момента на сключване на атакуваната сделка прехвърлителката А. Д. е страдала от генерализирана и мозъчна атеросклероза, причинила лакунарна деменция,поради което не е била годна да се грижи за своите работи, да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. Изложени са съображения за неоснователност на направеното възражение за изтекла погасителна давност.Според съда началото на тригодишния давностен срок по чл.32 ал.2 ЗЗД е 18.10.03г.- смъртта на А. Д.,към който момент е открито наследството и е вдигнато запрещението, а не датата на сделката,както се поддържа от ответниците.Съдът е приел,че пасивно легитимирана да отговаря по иска е само В. К.,която е страна по процесния договор,тъй като нямало доказателства по делото за настъпило правоприемство между А. Н. и купувача по сделката Х. К.. По касационната жалба на А. Н. и В. К.: Касационната жалба е неоснователна. Погасяване правото на иск поради давност е отрицателна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск,но съдът проверява възражението въз основа на конкретните обстоятелства по делото.В случая сделката е сключена на 18.10.2000г.С решение по гр.дело № 646/2000г.на СГС,влязло в сила на 17.04.2002г., прехвърлителката А. Д. е поставена под ограничено запрещение.Същата е починала на 18.10.03г.,без да има данни по делото запрещението да е вдигнато преди смъртта й.Исковата молба е постъпила в канцеларията на СГС на 22.01.2004г.С оглед отговора на материалноправния въпрос,по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение,настоящият състав приема,че правото на иск по чл.31 ал.2 ЗЗД не е погасено по давност.Началото на погасителната давност е от момента на извършване на сделката,тъй като прехвърлителката не е била поставена под запрещение Давността е текла до влизане в сила на съдебното решение за поставяне й под ограничено запрещение; спряла е да тече и не е текла през времето,през което е била поставена под запрещение,тъй като няма представени доказателства по делото за назначен настойник,въпреки постановеното в този смисъл съдебно решение.Или за времето от 18.10.00г.до 17.04.2002г. и от 18.10.03г.до 22.01.04г.тригодишната погасителна давност не е изтекла. По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о.на ВКС намира,че жалбата на А. Н. и В. К. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а въззивното решение в обжалваната част –да бъде оставено в сила. По жалбата на М. П.: Жалбата е основателна. В производство по иск за унищожение на сделка задължително трябва да участват страните по нея.Съответно за конституирането им съдът е длъжен да следи и служебно съгласно чл.25 ГПК/отм./В случая единият от купувачите Х. К. е починал преди предявяване на иска,поради което същият е предявен срещу наследника му по закон А. Х. Н. и купувачката В. К.. Пасивната легитимация на ответника А. Н. е установена от приложеното към въззивната жалба удостоверение за наследници на Х. К. № РД-1486/24.03.04г.,издадено от Община [населено място] и прието от въззивния съд с определението по чл.205 ГПК/отм./.Макар и същото да не се намира между кориците на първоинстанционното дело,видно от протокола от съдебното заседание,проведено на 18.04.04г.по гр.дело № 1188/04г.на СРС,44 състав,същото е представено от пълномощника на ищцата адв.Г. и с определение на съда е прието като доказателство.Във въззивното решение,в нарушение на задължението си по чл.188 ГПК/отм./съдът не го е обсъдил,поради което е направен необоснован извод,че по отношение на ответника А. Н. не е налице пасивна легитимация,тъй като няма доказателства за настъпило между него и Х. К. правоприемство. С оглед на изложеното настоящият състав намира,че следва да отмени решението в частта,с която искът по чл.31 ал.2 ЗЗД в частта за ½ ид.част е отхвърлен по отношение на А. Х. Н. и следва да бъде постановено друго,с което да бъде уважен в тази му част. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 14.05.2010г. постановено по в. гр.дело № 240/08г.на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иск по чл.31 ал.2 ЗЗД в частта за ½ ид.част по отношение на А. Х. Н. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УНИЩОЖАЕМ на основание чл.31 ал.1 ЗЗД по отношение на А. Х. Н. договора за покупко-продажба,извършен с нот.акт № 85/18.10.2000г.,сключен между А. Х. Д. и И. П. Д. от една страна и от друга- Х. Н. К. и В. П. К., за следния недвижим имот : апартамент № ,находящ се в [населено място],ЖК”М.” бл. ет.,състоящ се от две стаи,дневна,кухня и други сервизни помещения със застроена площ 78.42 кв.м.при съседи:стълбище,Н. и А. Н.,двор,В. и Ц. В., заедно със зимнично помещение при съседи: коридор,Н. и А. Н.,Е. и К. Р. ,заедно с прилежащите му 1.419% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя по плана на София,м.”М.” до ½ ид.част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.