Ключови фрази
Лишаване от живот при професионална непредпазливост * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата * причинна връзка * отмяна на решение поради допуснати процесуални нарушения * протокол за оглед на местопроизшествие


Р Е Ш Е Н И Е

258

София, 16.01.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА
БИСЕР ТРОЯНОВ

при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 933 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Т. Т. Ц. срещу решение № 172/ 27.07.2016 г. по внохд № 106/ 16 г. на Великотърновския апелативен съд, в която са развити оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното и съдебното производство, довели до неизясняване на фактическата обстановка. Изложени са съображения и за недоказаност на гражданските искове. По същество се иска подсъдимият да бъде оправдан, гражданските искове да бъдат отхвърлени или делото да се върне за ново разглеждане.
В съдебно заседание защитата на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че съдът не е допуснал процесуални нарушения, изяснил е правилно фактическата обстановка и решението следва да бъде оставено в сила.
Частните обвинители и граждански ищци Г. Ц. и Л. Ц. депозират писмено становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното:

Великотърновският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 9/ 29.02.2016 г. по нохд № 933/2015 г. на Плевенския окръжен съд, с която подсъдимият Т. Т. е признат за виновен в това, че на 07.02.2015 г. в [населено място], обл. П. поради незнание на правно-регламентирана дейност, представляващ източник на повишена опасност, която той няма право да упражнява причинил по непредпазливост смъртта на Ц. Л. Ц. и на основание чл. 123 ал.2, вр. ал.1 и чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода. Изтърпяването на наказанието е отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от три години. Подсъдимият е осъден да заплати на родителите на починалата- гражданските ищци Г. Ц. и Л. Ц. обезщетения за причинените им неимуществени вреди в размер на по 100 хиляди лева за всеки от тях.

В подкрепа на релевираното с жалбата оплакване, защитата развива съображения за недоказаност на съставомерните факти, тъй като: подсъдимият имал знания и умения за конкретната правно-регламентирана дейност, която не представлява реконструкция на ел.инсталация, правилно е монтирал новия предпазител и не е доказана причинно-следствената връзка между неговите действия и смъртта на пострадалата. Оспорва се процесуалната годност на протокола за оглед на местопроизшествието, както и че не е отстранено съмнението за манипулация върху кабелите на предпазителя от страна на св. П. Й.. С аргументи, които имат отношение към обосноваността на съдебния акт, защитата претендира, че фактите по делото не са установени по безспорен начин, а се базират на съмнения и предположения.
Върховният касационен съд намира, че възраженията на защитата са лишени от фактическо основание. Великотърновският апелативен съд е извършил дължимата проверка за законосъобразността на присъдата, като същевременно е упражнил въззивните си правомощия и е провел въззивно съдебно следствие. Разпитал е повторно част от свидетелите, след което е изслушал вещите лица, изготвили единичната и тройната електротехническа и строителна експертиза. След като е извършил внимателен и обективен анализ на данните, съдържащи се в показанията на свидетелите и след съпоставянето им с експертните заключения и останалите доказателствени източници, съдът е мотивирал извод за безспорна установеност на правно релевантните факти, възприети от първата инстанция.
По несъмнен начин е изяснил факта, че подсъдимият е изучавал електротехника като учебен предмет в професионалната гимназия, която е завършил, но придобитите знания не са достатъчни за работа по изграждане и реконструкция на електрически мрежи. Електромерното табло несъмнено е част от електрическата уредба и неговата подмяна представлява реконструкция на ел.инсталация. Такава реконструкция, съгласно нормативните изисквания, обсъдени пространно във въззивното решение, може да извършва само квалифицирано лице, притежаващо квалификационна група за електробезопасност, за придобиването на която се изисква специализирано обучение и полагане на изпит. Съдът е изяснил без всякакво съмнение, че касаторът не притежава такава правоспособност, поради което възражението, че той не е субект на престъплението по чл. 123 ал.2 от НК не се споделя от настоящия състав.
Неоснователно е и възражението за процесуална негодност на протокола за оглед на местопроизшествието. В материалите по делото са налични два протокола за оглед на местопроизшествие, всеки от тях в оригинал и в машинописен препис. Тези протоколи са писмени доказателствени средства за извършените действия по разследването, а именно два огледа- на трупа на пострадалата и на къщата, в която е настъпил инцидента. От съдържанието на оригиналните протоколи се установява, че огледът на трупа е извършен в присъствието на в.л д-р Л., а при огледа на къщата не са участвали други лица, извън поемните. В машинописния препис на този протокол е вписан като присъствал д-р Л., което очевидно е техническа грешка на изготвилия преписа. Това обстоятелство не може да е основание за изключването на протокола от доказателствените средства по делото.
Върховният касационен съд не споделя възражението за недоказаност на причинната връзка между извършената от подсъдимия подмяна на електрическото табло и смъртта на пострадалата Ц. Ц.. Доводите, че подс. Ц. правилно е монтирал новия предпазител и е извършил проверка за офазяване на корпуса на бойлера, че след това живущите в къщата са ползвали вода от него без проблеми, че св. П. Й. също е манипулирал кабелите на предпазителя са наведени и във въззивната жалба. Въззивният съд е обсъдил всеки от тези доводи на л. 23-25 от решението и ги отхвърлил като неоснователни с подробни и убедителни съображения. Иззетият по време на огледа на местопроизшествието електрически бойлер е приобщен като веществено доказателство по делото, изследвана е неговата техническа изправност и по експертен път е установено, че инцидентът не е причинен от повреда в уреда. Вещите лица от тройната експертиза са съобразили обстоятелствата, че електрическата инсталация в къщата е стара и че бойлерът не е свързан към нея съобразно фабричните изисквания, но са дали категорично заключение, че причината за офазяването му е именно некачествената подмяна на електрическото табло от подсъдимия, при която той поставил неподходящ предпазител и е разменил проводниците на фазата и нулата. Затова настоящият касационен състав също счита за безспорно установена причинната връзка между действията на подсъдимия по реконструкция на ел.табло и смъртта на пострадалата. Въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното си убеждение, поради което липсва основание за отмяна на съдебния акт.

Оплакването по отношение на гражданско-осъдителната част на присъдата е мотивирано с аргументи за недоказаност на гражданските искове, поради което се иска те да бъдат отхвърлени. Изтъква се, че съдът не е изследвал отношенията между починалата и нейните родители, както и редица други обстоятелства, имащи значение за определяне размера на вредите. Защитата сочи, че принципът на справедливостта, дефиниран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД изисква установяване на данни за: образование на пострадалата, трудов стаж, здравословно състояние и психоемоционално здраве и т.н., което съдът не е сторил.
При внимателното запознаване с мотивите на решението, Върховният касационен съд констатира, че в тях липсват съображения по законосъобразността на присъдата в гражданско-осъдителната й част и отговор на възраженията на подсъдимия, изложени в допълнението към въззивната жалба. Великотърновският апелативен съд не е изпълнил задълженията си по чл. 339 ал.2 от НПК, поради което настоящата инстанция не е в състояние да разбере как е формирано заключението за доказаност на гражданските претенции по основание и по размер. Допуснатото нарушение на процесуалните правила изисква частична отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане в гражданско-осъдителната му част.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.3 т.2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение



Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 172/27.07.2016 г. по внохд № 106/16 г. на Великотърновския апелативен съд в гражданско-осъдителната част и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази му част от друг състав на съда.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ: