Ключови фрази


4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 133

София, 28.07.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2688 от 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307 ГПК.
Образувано е по подадената от Областна администрация на Област София-град молба за отмяна по реда на чл. 304 ГПК на решение №1857/27.07.2017г. по гр.д.№617/2017г. на Софийския апелативен съд и на решение от 21.02.2013г. по гр.д.№3497/2008г. на Софийски градски съд в частите им относно положителния установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу държавата. Поддържа, че с решението на САС, чиято отмяна се иска, е отменено решението на първоинстанционния съд (Софийски градски съд) и вместо това е прието за установено по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗВСВОНИ, по отношение на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че В. А. М., И.-А. А. А. и А.-А. А. А. са носители на правото на собственост върху недвижими имоти, подробно описани в диспозитива, които имоти на 07.02.1956г. са били предоставени за управление на МВР, а през 2008г. и 2009г. са били предоставени за управление на областната администрация на Област София-град, което се установява от приетите като доказателства по делото АЧДС №............../17.02.2009г. и А. №............/14.02.2008г.
Навежда довод, че Областната администрация на Област София-град е юридическо лице на бюджетна издръжка (чл. 57, ал. 2 ЗА) и е ведомство по смисъла на §2 ДР ЗДС, като поддържа, че ведомството, на което държавният имот е предоставен за управление и държавата са необходими другари в гражданския процес относно правото на собственост върху този имот, защото естеството на спорното правоотношение в този процес изисква решението на съда да бъде еднакво както за държавата, така и за ведомството по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, при което счита, че необходимото другарство между държавата и ведомството е и задължително на основание чл. 26, ал. 4 ГПК.
И тъй като Областната администрация на Област София-град не е била конституирана като необходим задължителен другар на държавата в производството по предявения по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск, поддържа, че разполага с правото да иска отмяна на влязлото в сила решение, с което този иск е бил уважен.
В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, изразява становище, че молбата за отмяна е допустима и основателна, по изложените в отговора съображения.
В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответниците по молбата И.-А. А. А. и А. А. А. А., чрез процесуалния си представител адв.Ж. И. К. от САК, изразяват становище, че същата е недопустима по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената молба за отмяна, приема следното:
Производството за отмяна представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за който са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. За да се приеме, че разглеждането на молбата за отмяна е допустимо, същата следва да съдържа посочване на съответното предвидено в ГПК основание и да изхожда от заинтересована страна по смисъла на чл. 303 ГПК, респ. от трето лице, имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 304 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска и трето, неучаствало в производството по делото лице, спрямо което това решение има сила, независимо, че то не е било страна по делото с оглед разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ГПК, т.е. в хипотеза на необходимо другарство. В случая обаче подобна хипотеза не е налице - между молителя Областна администрация на Област София-град и държавата не е налице необходимо другарство в поддържания в молбата смисъл, а именно неделимост на спорното правоотношение, предполагаща постановяване на еднакво решение спрямо всички другари. Субект на спорното право на собственост в хипотеза, при която държавата е предоставила правото на управление на държавно учреждение, ведомство или друго юридическо лице на бюджетна издръжка върху имот, за който се твърди, че е държавна собственост, е държавата, която в случая е участвала в производството по делото в качеството си на ответник, т.е. на самостоятелен правен субект, чиито вещни права върху имота са оспорени от предявилите иска лица. Областна администрация на Област София-град в подобна хипотеза би имала правното положение на процесуален субституент на държавата, а не неин необходим другар, тъй като не притежава самостоятелни вещни права върху имота. Правата на Областната администрация произтичат от правото на държавата, поради което това ведомство не разполага със самостоятелно право на защита. Именно в този смисъл и за подобни случаи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ГПК, на която молителят се позовава, предвижда, че по делото, по което е предявено чуждо право, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено, визирайки хипотеза, при която искът е предявен от правен субект, който брани чуждите права, респ. срещу такъв правен субект, т.е. в хипотеза на процесуална субституция при условията на процесуалното застъпничество. Само в подобна хипотеза между процесуалния субституент и носителя на спорното право е налице необходимо другарство, но целта на разпоредбата е в производството по делото да участва носителят на спорното право. Когато обаче в производството по делото още от самото му образуване като главна страна, независимо дали на страната на ищеца или на страната на ответника, участва носителя на спорното право - държавата, участието на правния субект, на когото е предоставено правото на управление не е задължително, нито необходимо и хипотезата на чл. 216, ал. 2 ГПК не е налице. Защитата на спорното право е осъществена пълноценно от неговия носител, каквато е и целта на установеното в чл. 26, ал. 4 ГПК изискване. Доколкото правото на управление не може да съществува отделно от правото на собственост на държавата (то съществува само дотолкова, доколкото съществува и правото на държавна собственост върху имота), не се касае за неделимо право, принадлежащо на различни правни субекти, някой от които да не е участвал в производството по делото, в което е постановено решение, обвързващо всички, а до производно право, произтичащо от това на държавата. Обвързаността на Областната администрация от влязлото в сила решение на въззивния съд произтича от обстоятелството, че след като е отречено правото на титуляра, отречено е и производното право и то, както вече беше отбелязано, с участието в процеса на титуляра – носител на правото.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Областната администрация на Област София-град за отмяна на решение №1857/27.07.2017г., постановено по в.гр.д.№617/2017г. по описа на Софийския апелативен съд и на решението от 21.02.2013г., постановено по гр.д.№3497/2008г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Областната администрация на Област София-град на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на И.-А. А. А., ЕГН [ЕГН] и А.-А. А. А. сумата от 18 249.60лв. (осемнадесет хиляди двеста четиридесет и девет лева и 60ст.), представляваща направените по делото разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.

Председател:

Членове: