4 Р Е Ш Е Н И Е № 7 С. 27.01.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 20 януари две хиляди и петнадесета година в състав: П.: Ценка Георгиева Членове: Илияна Папазова Майя Русева При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 2427/2014г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1022 от 07.10.2014г., постановено по настоящото дело № 2427/2014г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 7 с-в, № 2211 от 02.12.2013г. по в.гр.д. № 2339/2013г., с което е потвърдено решение № 821 от 07.02.2013г. по гр.д. № 7520/2012г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от К. М. Б. против [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 30 900 лв. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос „недопускането на доказателства от първоинстанционния съд в нарушение на процесуалните правила преклудира ли възможността на страната да направи това свое искане отново във въззивната инстанция и какви са основанията за събиране на нови доказателства от въззивния съд в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК”. Ответникът по касация [фирма] [населено място] в представения писмен отговор моли решението да се остави в сила. Претендира разноските по делото. По поставения въпрос ВКС намира следното: С постановени по реда на чл. 290 ГПК решения ВКС е дал отговор на процесуалноправния въпрос за предпоставките за допускане на доказателства във въззивното производство в хипотезата на чл.266, ал. 3 ГПК като е приел, че допускането на доказателствата предполага кумулативното наличие на две предпоставки - доказателствата да са поискани от страната в рамките на предвидените за това преклузивни срокове и отказът на първоинстанционния съд да ги приобщи към делото не е съобразен с правилата на процесуалния закон - решение №72/09.07.12г. по т.д. № 398/11г. ІІ т.о. ВКС. Идеята на законодателя е, че преклузията по чл.266, ал.1 ГПК не може да настъпи когато пропускът за установяване на действителните отношения между спорещите страни чрез попълване на делото с доказателства, се дължи на допуснато от съда нарушение на процесуални правила. Нарушението на процесуалния закон може да се изразява в неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства, или че поисканото доказателство е неотносимо за спора - решение № 174/12.01.11г. по т.д. № 36/10г. І т.о. ВКС. Когато доказателствата са поискани своевременно, но не са били събрани от съда в нарушение на процесуалните му задължения по чл. 146 ГПК, с разпоредбата на чл. 266 ал.3 ГПК законодателят е предоставил възможност на страната-жалбоподател да попълни делото с относими за спорното право доказателства - решение № 566/10.01.2011г. по гр.д. № 1019/09г. ІІ г.о. ВКС. Настоящият съдебен състав споделя напълно тези съображения по тълкуването на разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК, като към изложеното следва да се добави, че процесуалното нарушение, изразяващо се в отказ да бъдат събрани допустими и относими към за спора доказателства, не се заличава с последващо указание на съда, че не се сочат доказателства за установяване на същите обстоятелства и липса на ново доказателствено искане от страната. При направено вече доказателствено искане не е необходимо то да бъде повторно извършено, за да се поправи грешката на съда. Съгласно чл. 253 ГПК определенията, които не слагат край на делото /каквото е определението по допускане на доказателства/ могат да бъдат изменяни и отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. По основателността на касационната жалба: В касационната жалба са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност, необоснованост и постановяване на решението в нарушение на съществени процесуални правила. Като процесуално нарушение се сочи недопускането на свидетелски показания от първоинстанционния и въззивния съд в нарушение на процесуалните правила. Касационната жалба е основателна. За да отхвърли предявения от К. М. Б. против [фирма] иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 30 900 лв., въззивният съд е приел, че макар и да е доказано предаването на исковата сума на дружеството, не е установено, че между страните е сключен договор за заем. С определение от 13.08.2013г. въззивният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя К. М. Б. да бъде допусната като свидетел П. К. за установяване на основанието за предаване на сумата, като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 2, т. 1 и 3 ГПК, независимо от това, че искане за разпит на свидетел е било направено своевременно пред първоинстанционният съд, но е оставено без уважение. Приел е, че ищецът е следвало повторно да поиска допускане на свидетеля в с.з. на 25.01.2013г., когато първоинстанционният съд му е указал, че не сочи доказателства за сключване на договор за заем и за реалното предаване на сумата. С оглед дадения по-горе отговор на поставения процесуалноправен въпрос, решението на въззивния съд е неправилно. Първоинстанционният съд е оставил без уважение направеното с исковата молба и с молбата от 04.09.2012г. искане за допускане на един свидетел за установяване на основанието за предаване на исковата сума /сключване на договор за заем/, като е приел, че свидетелски показания са недопустими на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, а в с.з. на 25.01.2013г. е указал на ищеца, че не сочи доказателства за сключване на договор за заем и за предаване на сумата. Тъй като процесуалният представител на ищеца не е направил искане за „други доказателства във връзка с указанията на съда”, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките чл. 266, ал. 3 ГПК и не е допуснал разпит на поискания с въззивната жалба свидетел. Неправилно въззивният съд е приел, че искането е следвало да се направи повторно и след като това не е станало, К. М. се е лишил от възможността да направи искането с въззивната жалба. Страната не е длъжна повторно да направи същото доказателствено искане при процесуалната възможност, която дава на съда чл. 253 ГПК съдът да поправи грешката си. Липсата на повторно искане за допускане на доказателства, чието събиране неправилно е било отказано, не лишава страната от възможността да попълни делото с относимите и допустими доказателства във въззивното производство. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане като се допусне до разпит посочения във въззивната жалба свидетел . Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 7 с-в, № 2211 от 02.12.2013г. по в.гр.д. № 2339/2013г. ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. П.: Членове: