Р Е Ш Е Н И Е № 34 гр. София, 28.02.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари, 2019 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора от ВКП СОФИЯНСКИ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.43/19 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №115/25.04.17 г.,постановена от ГС-София /СГС/, НО, 14 състав по Н.Д.985/16 г., подсъдимият Н. Г. Г. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.302,т.1 вр.чл.301,ал.1 НК и вр. чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено с петгодишен изпитателен срок на основание чл.66,ал.1 НК, както и глоба в размер на 3 000 лв.и лишаване от право да заема длъжност в системата на МВР за срок от три години. На основание чл.307 А НК подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 3 000 лв., представляваща левовата равностойност на предмета на престъплението. Тази присъда е потвърдена с решение №308/25.07.18 г., постановена от АС-София /САС/, НО, 3 състав по В.Н.Д.950/17 г. Срещу постановения съдебен акт е постъпила жалба от Г. чрез неговия защитник. В същата са релевирани трите касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се отмяна на решението и на първоинстанционната присъда и оправдаване на подсъдимия; отмяна на двата съдебни акта и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд; отмяна на решението на САС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд; изменение на решението чрез намаляване размера на наложеното наказание. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата с отразените в нея доводи и искания. Представителят на ВКП намира същата за неоснователна. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изложените в нея доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК намира за установено следното: Преди да вземе отношение по съществото на аргументите, които е допустимо да обсъди в настоящото решение, този съд се счита задължен да даде определени пояснения: Първо, както той многократно е имал повод да се произнесе и както е известно в теоретичен и практически план, необосноваността на атакувания съдебен акт не представлява касационно основание /поради което не фигурира сред предпоставките по чл.348,ал.1 НПК/, защото е относима към съдилища по фактите, а не към съд по правото, какъвто поначало е ВКС /при липса на предпоставките по чл.354,ал.5,изр.2 НПК/. Затова висшата съдебна инстанция по наказателни дела в този й състав няма да взима никакво отношение по възражения в жалбата, които огледани в съдържателен план, установяват претенция за необоснованост. Казаното е така, включително и когато е направен опит необосноваността да бъде подведена под доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, но аргументацията за неправилност на оценъчната съдебна дейност преминава през собствения анализ на претендиращата страна по представените доказателства и тяхната интерпретация в светлината на суверенното право на решаващия съд да се произнесе по годно събрани доказателствени материали. Второ, точно поради обстоятелството, че ВКС не е съд по фактите като долустоящите такива, той не може да оправдава подсъдимия поради собствена оценка на доказателствените материали /каквото искане е отправено в жалбата/. Това би означавало да се произнася по необоснованост на акта. Оправдаване е допустимо единствено при присъствие на предпоставките по чл.354,ал.1,т.2,пр. посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК, когато приетата от решаващата инстанция, чийто акт подлежи на касационна проверка, фактология просто не е престъпна. И простият прочит в конкретния казус установява, че това не е така. Трето, въззивната инстанция е втора първа инстанция и разполага с всички правомощия на основен съд. Следователно, когато атакуващата постановения от нея съдебен акт страна в редовна касационна процедура се оплаква от допуснати процесуални нарушения при оценъчната съдебна дейност, тя би трябвало да иска отстраняване на този недостатък от друг състав на въззивния съд, тъй като акт на последния е предмет на касационен контрол. Следваща отмяна на първостепенната присъда, както е поискано в процесната жалба, е свързана по-скоро с наличието на съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните при постановяване на същата, което би предопределило невъзможността за произнасяне от контролиращия я въззиван съд. Казаното се изразява само по принцип, независимо от факта,че обсъжданото такова искане по жалбата не е мотивно подкрепено. Макар да се твърди, че са нарушени разпоредбите на чл.12,чл.13,чл.14 и чл.15 НПК, в частта от жалбата по претенцията за допуснати съществени процесуални нарушения, рефлектирали върху правото на защита на подсъдимия, доводите в подкрепа могат да бъдат охарактеризирани единствено като оплаквания за необоснованост. Направен е личен преглед на доказателствената маса и тя е обсъдена по начина,по който подсъдимият и защитата намират, че следва да бъдат третирани доказателствата. Директно е изписано,че „приетата за установена от въззивния съдебен състав фактическа обстановка не се основава на събраните по делото доказателства”. Оттам насетне не се атакува годността на доказателствените материали и в тази връзка годността на направения съдебен преглед, а достоверността на приети за процедурно вярно присъединени данни от доказателствени източници, иначе казано оспорва се суверенната преценка на съдилищата по фактите да се произнасят по доказателствата /затова е изложено и противопоставяне защо са дава вяра но един или друг доказателствен материал/. Както вече бе пояснено, ВКС не може да се меси в тази аналитична дейност,стига да са изложени ясни аргументи за възприетата позиция. Накратко казано, за да признае фактологията по престъпната дейност на касатора, контролираният съд се е облегнал на показанията на свидетелите П. и Ф. Х.; на казаното от свидетеля К. на досъдебното производство; на наблюдението и подслушването на телефонен апарат, реализирани в хода на законно експлоатирани СРС-та; на дактилоскопната експертиза, съгласно която върху един от иззетите документи са намерени пръстови отпечатъци от подсъдимия; на техническата експертиза за записи от камера, подкрепящи заявеното от Х.. Изложени са разяснения защо съдът не се доверява на изявленията на К., дадени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Прието е за повече от недостоверно обстоятелството, че на този свидетел са били предоставени подготвени показания от разследващия орган и той само ги подписал. Вярно е,че е възможно да е бил в стресова ситуация предвид собственото си поведение, но К. има достатъчно познания и устои да се противопостави на незаконосъобразна дейност на органите на досъдебно производство, оплакване за което впрочем той прави чак в съдебно заседание. Неговите показания, дадени на ДП, законосъобразно присъединени към годната за ценене доказателствена съвкупност,са съпоставени с тези на Х. и са осмислени в светлината на данните по ВДС-тата. Разбираемо е разяснено отхвърлянето на обясненията, дадени от самия подсъдим самостоятелно, и в контекста на показанията, депозирани от свидетеля П.. Предвид спецификата на инкриминираната престъпна дейност и обстоятелството,че развитието на ситуацията може да е било проект на самия К., САС, а преди това и СГС, са подходили изключително внимателно при съпоставянето на отделните доказателствени материали. Макар и в показанията на П. Х. да се съдържат някакви противоречия, те са доказателствено преодолени. Трябва да се заяви впрочем, че този свидетел е бил последователен по отношение на съставомерното обстоятелство за искане на парична сума, за да бъде извършено действие по служба от Г. и няма никакви основания да се възприеме теза за провокация от самия него. Както и касаторът да реализира активно правото си на защита чрез своите обяснения в насока, че е използван от К. /последният пък сам заявява, че е използван от Х. да разнася разни материали по полицейско производство/, както и в жалбата да се твърди,че обяснението на П. Х. е с дата и час на създаване,последен достъп и последна модификация на 11.05.15 г.в 14.20 ч. , има неоспорими доказателства, че на 18.05.15 г.между 15.49 ч.и 16.25 ч. Г. е правил промени в документите, които на другия ден са били иззети при специализираната акция при предаването на подкупа в размер до 2 000 лв. В този смисъл решаващата инстанция,чийто акт се контролира от ВКС, не е постановила своя акт при процедурни недъзи, които да налагат ново въззивно произнасяне. А след като е прието,че доказателствената съвкупност потвърждава инкриминираното с обвинителния инструмент обвинение, то не може да се твърди, че е допуснато и нарушение на материалния закон. Отправеното такова оплакване в жалбата на практика е мотивирано с извод за недоказаност на деянието. САС е изтъкнал аргументи защо се приема,че подсъдимият е поискал неследващ му се дар-пари, а не е самостоятелна акция на Б. К.. Тук трябва да се направи едно уточнение. Подсъдимият е обвинен и осъден за сумата,която е била поискана първоначално- 3 000 лв. По приетата фактология обаче е установено, че след като са водени преговори между него лично и чрез К. от една страна и П. Х. от друга, в крайна сметка е постигнато съгласие за извършване на действия по служба срещу подкуп от 2 300 лв. Ето защо се налага да се приеме,че това е поисканата сума и съответно да се коригира съдебният акт в тази връзка. Без коментар този съд ще остави вменената форма на изпълнително деяние, след като тъй или инак по фактите е прието,че реално чрез К. е предоставена от Х. сумата от 2 000 лв. Казаното отваря възможност изложението да продължи с направеното в касационната жалба оплакване за нарушение на материалния закон чрез прилагане разпоредбата на чл.307 А НК. САС е взел отношение по въпроса и ВКС се съгласява по принцип с него. Редакцията на нормата е категорична, че без значение какво е изпълнителното деяние, предметът на престъпленията по раздел ІV „Подкуп” от особената част на НК се отнема в полза на държавата, а когато липсва, се присъжда неговата равностойност. В случая той липсва, защото Х. е сътрудничил на производството, като е предоставил за белязане свои парични средства в размер на 2 000 лв.,които законосъобразно са му върнати. Ето защо правилно е приложена нормата на чл.307 А НК,като се дължи корекция единствено с оглед приетата от този съд стойност на поискания неследващ се дар- 2 300 лв. Що се касае до оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, то е мотивирано с това, че е определено на неизвършило общественоопасно деяние лице, т.е.,че е осъден невинен човек. В съдебно заседание пред ВКС не се излагат аргументи в подкрепа на това касационно основание, които би следвало и да са ориентирани в посока на изискванията на нормата на чл.348,ал.5 вр.ал.1,т.3 НПК или най-малко с оглед нарушение на материалния закон чрез неприлагане разпоредбата на чл.55 НК. Ето защо този съд е изправен пред невъзможност да вземе отношение по възражения,които не са надлежно отправени. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение №308/25.07.18 г.,постановено от АС-София, НО, 3 състав по В.Н.Д.950/17 г. в частта, в която е потвърдена присъда №115/25.04.17 г., постановена от ГС-София, НО, 14 състав по Н.Д.985/16 г.,както следва: Намалява поисканата като дар сума, предмет на престъплението по чл.302,т.1 вр. чл.301, ал.1 НК, на 2 300 /две хиляди и триста/ лв. На основание чл.307 А НК осъжда подсъдимия Н. Г. да заплати в полза на държавата сумата от 2 300 лв., представляваща липсващия предмет на престъплението. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/