О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 479 София, 10.06.2022 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4618 по описа за 2021 г. взе предвид следното Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Е. П. К., чрез адвокат И. Г., срещу въззивно решение № 679/21.06.2021 г., постановено от Софийски апелативен съд по въззивно гр.д. № 401/2021 г. Касаторът излага доводи за неправилност. Насрещната страна адвокат Ч. Д., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Застрахователно акционерно дружество “Армеец“ АД, третото лице – помагач ответника по иска адвокат Ч. Д., не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Софийски апелативен съдкато потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд, отхвърлил предявения от Е. П. К. против Ч. Н. Д. иск по чл. 51 ЗАдв. за заплащане на сума в размер на 39 540,24 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор за адвокатска услуга. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че на 16.07.2013 г. между страните е сключен договор за правна защита и съдействие, по силата на който К. като физическо лице и като управител на “Палавра“ ЕООД, възложил на адвокат Д. оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по гр. д. № 4774/2013 г. на СРС. Учредена е представителна власт с адвокатско пълномощно от същата дата - за осъществяване на процесуално представителство по делото за всички съдебни инстанции. Адвокатът е осъществил процесуално представителство по делото на районния съд – подал е отговор, съдържащ редица възражения; поискал е назначаването на графологична експертиза във връзка с оспорване автентичността на подписа на К. в представена по делото ценна книга – запис на заповед от 26.11.2008 г., с падеж 26.01.2009 г.; явил се е в три открити съдебни заседания; в откритото съдебно заседание на 11.06.2015 г. адвокат Д. не се е явил, но е депозирал писмена молба, че не възразява делото да се гледа в негово отсъствие; оспорил е графологическата експертиза с подробни съображения и е поискал назначаване на тричленна експертиза. Съдът в откритото заседание от 11.06.2015 г. не се е произнесъл по доказателственото искане на адвокат Д.. Постановил е решение, с което е уважил иска, като е признал за установено, че К. и дружеството дължат солидарно на “Транс Импорт“ ООД сума в размер 20 000 лв. по запис на заповед от 26.11.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2012 г., за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по гр. д. № 3501/2012 г. на СРС - 75 състав. Препис от решението е връчен на адвокат Д. на 24.02.2016 г., в качеството му на процесуален представител на К. и на дружеството. Служител на адвоката е осъществил контакт с клиента, но последният е заявил, че не иска да бъде представляван повече от адвокат Д.. В срока за обжалване не е била подадена въззивна жалба и решението е влязло в сила. Съдът е приел, че адвокатът е положил дължимата грижа, като е извършил в срок и в необходимия обем нужните процесуални действия за защита на интересите на доверителите му. Посочил е, че съдът се произнася по приемането на заключението на вещото лице, както и по искането на страна за назначаване на повторна или допълнителна експертиза. В случая не може да се вмени вина на адвоката, ако това не е сторено, при все че адвокатът е направил нужните възражения и надлежно ги е обосновал. Посочил е още, че към датата на упълномощаването на адвокат Д. (16.07.2013 г.) на К. е било известно обстоятелството, че срещу него лично, както и срещу представляваното от него дружество, са образувани две заповедни производства от един и същи кредитор за издаване на заповеди за изпълнение въз основа на два различни записа на заповед с една и съща дата на издаване (26.11.2008 г.), всеки от тях за сумата от 20 000 лв., и двата подписани от К. като представляващ дружеството-длъжник, и в качеството му на физическо лице - авалист по записа на заповед. Двете ценни книги са с различен падеж - едната с падеж на 26.01.2009 г., а другата - с падеж на 20.11.2009 г. Адвокат Д. да е бил уведомен за това от клиента си, както и за развитието на досъдебно производство № 15257/2014 г. по описа на 04 РУ-СДВР, и заключението на изготвената по същото съдебно-графическа експертиза (която е в смисъл, че и двата записа на заповед не са подписани от К.). Въззивният съд по настоящото дело е приел, че тези обстоятелства са от съществено значение за ефективното осъществяване на защитата на по гр. д. № 4774/2013 г. на СРС - 75 състав. Сам К. не е поискал да бъде по-натам представляван от адвокат Д., а за последния не съществува задължение да подаде въззивна жалба срещу неблагоприятното първоинстанционно решение, след като не е сключен нов договор за адвокатска услуга, а и отношенията на доверие между клиент и адвокат в случая са компроментирани. Производството пред следваща инстанция е свързано с разноски за страната и тя трябва да прецени интереса сси да ги извърши. Наред с горното, съдът е посочил още, че не се установява К. реално да е претърпял вредите, за които претендира обезщетение. Също така, дори и да се приеме, че се е увеличил пасива на ищеца, то липсва причинна връзка с поведението на ответника К.: не се установява по несъмнен начин адвокатът недобросъвестно да е отнел на К. възможността да узнае неблагоприятното за него решение и да предприеме необходимите правни действия за обжалването му; напротив,– К. е уведомен за решението, но сам е заявил, че не иска повече да бъде представляван от адвокат Д.; имал е възможност да организира защитата си чрез упълномощаване и на друг адвокат, или като сам предприеме необходимите правни действия за това, или да поиска от съда да му бъде предоставена правна помощ. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК с въпроса: в какво се изразява дължимата грижа на адвоката съгласно разпоредбите на чл. 2 от Закона за адвокатурата спрямо довереника му, с оглед обстоятелството, че съгласно трайната съдебна практика на съдилищата (цитирани са актове на различни съдилища в страната, които не могат да бъдат основание за допускане на касация), а и тази на Върховния касационен съд (решение № 227/19.08.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1166/2012 г., IV г.о.), тази грижа е съизмерима, дори по-голяма от тази на добрия стопанин и на добрия търговец. По поставения правен въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, защото в решението въззивният съд не е занижил изискванията към адвоката; несъгласието с крайния резултат, че той е положил нужната грижа при изпълнение на възложената работа, не значи, че съдът се е произнесъл в противоречие с разясненията в цитираното съдебно решение на ВКС. Неотносим към съображенията на въззивния съд е следващият правен въпрос: представлява ли част от дължимата грижа на адвоката по чл. 2 от Закона за адвокатурата, при получено неблагоприятно за доверителя съдебно решение, довереникът лично да обясни на доверителя си какви са възможностите му и какъв съвет би му дал занапред, за да осигури в максимална степен защита на правата и законните интереси на доверителя. По делото е установено, че клиентът – Е. К., е заявил, че няма да продължи да ползва услугите на адв. Д., когато е бил уведомен за решението на първостепенния съд. Страните, при това, не са имали договорни отношения във връзка със следващите фази от исковото производство. Въпросът: налице ли е валидно оттегляне на представителната власт на адвоката, учредена с представено по делото пълномощно, в случай че оттеглянето се прави в устна форма, не е адресирано нито до съда, нито до довереника, а е отправено до трето лице, е също неотносим към съображенията на въззивния съд. Както стана ясно, а и във въззивното решение е подробно изяснено, страните са сключили договор за процесуално представителство за производството пред първа инстанция, няма договор за процесуално представителство пред следваща, за да е нужно оттегляне по см. чл. 35 ГПК. При това, цитираната разпоредба има за цел да охрани интересите на трети лица в процеса, а и да гарантира надлежното извършване на процесуални действия от съда; тя е от значение за разгласата на оттеглянето на пълномощното. В отношенията между довереник и доверител подобна формалност не се изисква за валидност на действието. Същественото в случая е, че К. сам не е продължил договорните отношения с адвоката за следващия етап от развитие на исковото производство (чрез сключване на нов договор), нито е потърсил съвет за евентуалното процесуално поведение. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване още и с въпроса: налице ли е виновно неизпълнение на Закона за адвокатурата при неявяване на адвокат в конкретно открито съдебно заседание, за което адвокатът знае, че е от съществено значение за изхода на делото, без да са налице особени непредвидени обстоятелства за неявяването му, които да го препятстват лично да се яви, и представлява ли това неявяване неполагане на дължимата адвокатска грижа, която адвокатът дължи на доверителя си съгласно сключения помежду им договор за правна защита и съдействие, респективно основание ли е това доверителят да потърси отговорност от довереника си при установено такова неизпълнение. Въпросът е некоректно зададен, защото се установява, че адвокатът е направил нарочно искане, адресирано по надлежен начин до съда за допускане на тричленна експертиза и липсата на произнасяне не може да се вмени във вина на адвоката. Евентуалното нарушение, допуснато от съда, страната е имала възможност да поправи по пътя на обжалването – ако не с процесуално представителство на адв. К., то с ангажиране на друг адвокат. Страната, също така, е затаила релевантни обстоятелства, с което сама допълнително е компроментирала защитата си по делото. И накрая, едно от съображенията на въззивния съд, за да постанови крайния резултат по спора е, че не е установено увреждането, претендирано от ищеца по делото. Във връзка с този извод няма поставени въпроси, а само по себе си това заключение е достатъчно за отхвърляне на иска. Касаторът счита, че касационно обжалване следва да бъде допуснато и поради очевидна неправилност на въззивното решение. Сам обаче не сочи на касационни основания, които биха определили решенето като очевидно неправилно, нито служебната проверка на съда установяват да е налице такъв порок. Съдът не намира и основания за служебно допускане на касационно обжалване поради някоя от другите хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК – нищожност или недопустимост на съдебния акт. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 679/21.06.2021 г., постановено от Софийски апелативен съд по въззивно гр.д. № 401/2021 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: