2 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1819/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 93 гр.София, 05 март 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1819/2013 година Защитник на подсъдимите-съпрузи С. и Байчо Б. е подала касационна жалба срещу потвърждаването с въззивно решение на Варненския апелативен съд на осъдителната присъда спрямо двамата, която издал Варненският окръжен съд. ВОС като първоинстанционен с присъда № 20/5.ІІІ.2013 год. по нохд 91/2013 год. е наказал еднакво съпрузите Б. като съучастници в т.нар. пасивен подкуп по чл.301, ал.2 НК, нея-като извършител (във връзка с чл.20, ал.2 НК), него-като помагач(във вр. с чл.20, ал.4 НК). Наложеното наказание е 2 години лишаване от свобода условно (чл.66 НК) за 5 години и 2 000 лева глоба, но също така и лишаване от право за 3 години да бъде заемана държавна длъжност. Санкционираното по този начин деяние е поискване и получаване на 26.Х.2011 год. на 2 500 лева, които се съгласил да даде и дал С. К., за да наруши Б. службата си в МВР и той да придобие, без да има право, свидетелство за управление на МПС; тези пари са и присъдени в полза на държавата в тежест на двамата подсъдими (като предмет на престъплението – чл.307а НК). Присъдата има и оправдателна част – по обвинението само срещу Б. за извършване на подкупа „чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение” (чл.302, т.2 НК). ВАС като второинстанционен (въззивен) с решение № 108/1.VІІ.2013 год. по внохд 84/2013 год. е потвърдил присъдата на ВОС, обжалвана по същия начин като сега. Касационната жалба съдържа подробни възражения срещу доказаността на обвинението, която е позволила осъждането на Б.; смята се, че те са невинни и трябва да бъдат оправдани направо от ВКС, и само алтернативно се иска ново разглеждане на делото, което да последва отмяната на присъдата. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, но освен това е допълнена от друг защитник по реда на чл.351, ал.3 НПК с акцентиране върху въпросите за особения субект на престъплението (длъжностното лице – чл.93, т.1 НК) и за нарушението на службата, което има предвид ал.2 на чл.301 НК. Прокурорът пред ВКС е за отхвърлянето на жалбата като неоснователна. І. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение, освен в онази му част, в която неправилно е потвърдено изцяло осъждането на основание чл.307а НК. Правилно е било подсъдимите да бъдат осъдени само за 560 лева, защото само те липсват по смисъла на посочената разпоредба като предмет на подкупа. Останалите до 2 500 лева 1 940 лева са в наличност – в служебния банков трезор на окръжния следствен отдел във Варна (т.3 от досъдебното производство, л.1-4). За наличните пари е прието още в обвинителния акт, че са били върнати на К. от подсъдимия Б., след като последният не получил обещаното от Б. свидетелство за управление на МПС, разкрил извършеното пред МВР и предал доброволно върнатата му част от дадените 2 500 лева. Отделен е въпросът за правилността за връщането на парите от съда на св.К., мотивирано като разпореждане с веществени доказателства. Става дума за самостоятелна част от съдебния акт, която така или иначе не подлежи на касационна проверка по сегашното дело с възможен изход единствено в интерес на подсъдимите (а интересът им е 1 940 лева да не бъдат отнети от тях - не да бъдат отнети от другиго). ІІ. Обжалваното решение не е засегнато от такива недостатъци, които да налагат отменянето или изменянето му в други негови части и по други въпроси, които са повдигнати в касационната жалба или в допълнението към нея. В касационната жалба по-конкретно са повдигнати въпроси, които са били вече предмет и на допълнението към въззивната жалба-оспорените с най-големи подробности обстоятелства около предаването на подкупа (време, място, начин, присъстващи лица); още претендирани несъответствия в доказателствата или несъгласия с тяхното обсъждане или оценка. Нещо повече – сегашното и предишното изложение се покриват изцяло, а това е неприемливо, тъй като ВАС не е оставил без внимание допълнението към въззивната жалба. Вярно е, че съдът не е обсъждал направените пред него възражения точно според тяхното оформяне в жалбата, но е по-важна направената обща уговорка за пълно съгласие с мотивите към проверяваната присъда, в които на свой ред ВКС се увери, че може да бъде намерен общо взето правилният отговор на всички възражения на жалбоподателката. Що се отнася до допълнението към касационната жалба, неубедителен е преди всичко опитът в него тя да бъде представена по-аргументирано. Така например голословните упреци в жалбата към заключението на почерковата експертиза като „тенденциозно и поръчково” са заменени с конкретни формулировки на експертен език, но възраженията си остават все пак фрагментарни (спрямо отделни частни признаци на почерка) и няма как да разколебаят категоричността в окончателните изводи на вещото лице, стъпили върху далеч повече качествени и количествени съвпадения в сравняваните обекти. Неубедителността на допълнението към касационната жалба се дължи и на някои неточности в него, като например допускането на смесване между чл.284 НПК („Предявяване на веществените доказателства”) и чл.285 НПК („Оглед”) – относно изискванията за веществените доказателства-видеозаписи, или пък прочитът на чл.274 НПК като изискващ от съда на практика повече действия от уредените в нормата – да бъдат протоколирани например не само съответните разяснения, но и липсата след тях на изявления или искания, която и без друго личи от съдебния протокол, а и не се твърди такива да не са били протоколирани. Трябва да бъде отбелязана тук и най-съществената част от допълнението към касационната жалба – посветената на приложението на НК, включително с процесуалните му аспекти. Такъв е въпросът за длъжностното качество на подсъдимата, поставен по следния начин: в чл.93, т.1 НК са уредени различни хипотези на това качество, но още в обвинителния акт не била уточнена относимата към Б., а съдилищата не са се занимали с недостатъка и незаконосъобразно са я приели за длъжностно лице заради работата и на системен оператор в МВР-Пътна полиция. Ограничено до пълнотата на дадената правна квалификация по чл.93, т.1 НК, възражението е наистина трудно да бъде отхвърлено. Извън формалния й аспект обаче, изтъкната непълнота с нищо не се е отразила върху яснотата на приложения закон – не е случайно, че тя досега не е предизвикала никакви възражения, а обяснението според ВКС е, че изпълняваната от подсъдимата работа не би могла да бъде друга освен „служба в държавно учреждение” по б.”а” на чл.93, т.1 НК. Никаква неяснота не създава също така изключването в закона от тази категория длъжностни лица „на извършващите дейност само на материално изпълнение” – най-малкото, защото за да бъде приложено изключението, е необходимо да липсват положителните белези на „служба[та] в държавно учреждение”. Когато изпълняваната работа отговаря безусловно на първия (положителен) критерий по б.”а”, логически безпредметно е да бъде обсъждан втория (отрицателен) критерий. Безусловността, която ВКС има предвид, е останала вероятно незабелязана, заради погрешното разбиране, че „дейност само на материално изпълнение” е синоним на „само изпълнителска дейност”. Погрешно е да се смята, че последната не може да се извършва от длъжностни лица – достатъчно е тя, макар и дейност на не-ръководители, да е „непосредствено свързана” и чрез нея да се „изразяват служебните функции, възложени на държавното учреждение по съответния нормативен ред” (цитатите са от П.3/1970-Пл., т.1, след изменението ѝ с т.12 от П. 7/1987-Пл., но са предадени по смисъл на аргумент за противното в буквалния текст). Разглеждана именно според така формулираните в тълкувателното постановление на В(К)С признаци и след съпоставка със законовите и подзаконовите нормативни актове, отчетени от ВОС и ВАС като регламентиращи държавната дейност по засвидетелстване на правоспособността да се управлява МПС, тази дейност и на най-ниското ѝ административно ниво, трябва очевидно за ВКС да бъде извършвана от длъжностни лица по смисъла на НК. При такава поначало характеристика на дейността по издаването на свидетелства за управление на МПС, въпросът за нарушението по служба от значение за правната квалификация по чл.301, ал.2 НК също е поставен ненужно формализирано. Безспорно във връзка и с тази страна от инкриминираната дейност е имало място за конкретизиране на правното окачествяване на обвинението, но пък в мотивите към съдебните актове се съдържа напълно достатъчно за юридическите основания извън НК за претендираната наказателна отговорност (между другото същите за длъжностното качество на Б.). Не само поради това обаче се явява преувеличено недостатъците в тази насока да се смятат за съществени по отношение на правото на защита. Такова разбиране явно се разминава с истинския смисъл на пренебрегнатите от подсъдимата конкретни нормативни изисквания за работното ѝ място, но освен с тях нейното поведение е било в противоречие с принципни изисквания на службата – достатъчно е да се посочи предварителната „консултантска” помощ, която оказвала на К. за „надежността” на намираните от него фалшиви дипломи за нужното образование. Впрочем за инкриминираното последно ползване на такъв образователен фалшификат, в допълнението към касационната жалба е направено и друго възражение, което няма значение за изхода на делото. Без значение е наистина незаконосъобразно приетата от ВОС и ВАС възможност обвинението да претендира по-тежка отговорност за подсъдимите по ал.3 вместо по ал.2 на чл.301 НК. Правилно се възразява, че „другото престъпление във връзка със службата” не би могло да е по чл.316, както е приел първи окръжният съд, а още по-малко – Б. да се яви помагач на К. при извършване на деянието по използването на фалшивата диплома с цел той да получи свидетелство за управление на МПС. Самият НК изисква „другото” престъпление също да е „по служба” (вж. и П.8/1981-Пл., т.7), но правната конструкция „чл.301, ал.3, във вр. с чл.316 във вр. с чл.20, ал.2 и 4 НК” е недопустима по закон и защото този, пред когото се ползва фалшификата, не бива в същото време да знае за нередовността на документа. Положението би било сходно с това на „пострадалия” от документна измама по чл.212, ал.1 НК, когато знае че пред него е използван фалшификат (вж. и мотивите към т.1 от П.8/1978-Пл.). ІІІ. Може да се обобщи в заключение, че последно обсъдената и някои други слабости при осъждането на подсъдимите не са от естество да доведат до уважаване на касационната жалба, освен поради отбелязаното по-горе в р.І. Ето защо ВКС-І н.о., съобразно и по аналогия с чл.354, ал.2, т.1 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 108 от 1.VІІ.2013 год. по внохд 84/2013 год. на Варненския апелативен съд, като само намалява от 2 500 лева на 560(петстотин и шестдесет)лева потвърденото им присъждане от Варненския окръжен съд на основание чл.307а НК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ