Р Е Ш Е Н И Е № 13 гр.София, 05.02.2014г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Ю.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N2751 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 08.11.2012г. по гр.д.№687/2012г., с което ОС София е уважил искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. С определение от 07.10.2013г. е допуснато касационно обжалване по въпроса за това законно ли е уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ, когато е доказано, че ищецът не притежава посоченото образование и квалификационна степен по чл.236, ал.1ЗГ. Жалбоподателят – ТП ”Д. Г.” в писмено становище чрез процесуалния си представител, поддържа че решението е неправилно и моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Ответникът Л. Л. Ю., чрез процесуалния си представител, поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за незаконно и е отмененил уволнението на Л. Л., извършено със заповед №1 /12.01.2012 г. на директора на Д. от длъжността “старши лесничей”, възстановил го е на заеманата преди уволнението длъжност и е осъдил “Д. – Г.” да заплати обезщетение за оставане без работа поради уволнението в размер на 4142.40 лв. за период от шест месеца - от 13.01.2012 г. до 13.07.2012 г. Установено е по делото, че ищецът – ответник по жалба и жалбоподателя са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността старши лесничей и със заповед №1/12.01.2012 г. на директора на ТП Д. - Г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради това, че ищецът не притежава необходимото образование за изпълняваната работа. Съдът е приел, че в заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, липсва яснота откъде произтича изискването за степен и вид на образованието, като е посочено само, че ищецът не притежава необходимото образование за изпълняваната работа и дори не е уточнено какво по вид и степен образование, което ищецът не притежава, се изисква за заемане на неговата длъжност. Изложени са съображения за това, че доколкото по делото от твърденията на страните се установява, че основанието на работодателя да извърши уволнението е приемането на Закон за горите /в сила от 09.04.2011 г./, в разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от който е дефинирано кои дейности представляват лесовъдска практика, а в чл. 235 ЗГ е въведено изискването към лицата, извършващи тези дейности, да бъдат вписани в публичен регистър в Изпълнителна агенция по горите и да притежават удостоверение за регистрация, като в чл. 236, ал. 1, т. 1 ЗГ е посочено и допълнително изискване към лицата, извършващи дейностите по чл. 233 от закона за да бъдат вписани в регистъра, а именно да притежават висше образование по някоя от изброените специалности със съответно посочена образователно-квалификационна степен или образователна и научна степен, но въззивният съд е счел, че така въведените изисквания не сочат на законосъобразност на уволнението на соченото в заповедта основание. Посочено е, че в § 36, ал. 1 ПЗР ЗГ е предвиден срок от една година от влизане в сила на закона, в който служителите в държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства, заемащи длъжности, за които се изисква лесовъдско образование могат да извършват дейности в горските територии без да са вписани в регистъра за срок от една година, а ищецът е уволнен в рамките на този едногодишен срок /и не поради това, че не е вписан в регистъра, а за това, че не притежава необходимото образование/, като при това работодателят е бил уведомен, видно от личното трудово досие на ищеца, че последният притежава висше образование по специалността механична технология на дървесината. Допуснато е на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване по въпроса законно ли е уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ, когато е доказано, че ищецът не притежава посоченото образование и квалификационна степен по чл.236, ал.1ЗГ. Настоящият състав намира, че изискването за образование и квалификационна степен по чл.236, ал.1ЗГ се включва в изискването за промяна на изискванията за образование и квалификация по смисъла на чл.328, ал.1 т.6 КТ, когато промяната в условията за заемане на длъжността са е настъпила след сключването на трудовия договор. Волята на работодателя в този случай е подчинена на нормативната уредба и не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна, тъй като страните по трудовите правоотношения следва да спазват императивните законови изисквания. Контролът на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328, т. 6 КТ, включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите С оглед на така дадения отговор на поставения въпрос Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да се отмени. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК настоящия състав следва да постанови решение по съществото на спора. Разпоредбата на чл.236, ал.3 ЗГ и § 36, ал. 1 ПЗР ЗГ посочва, че служителите в държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства заемат длъжности, за които се изисква лесовъдско образование. В случая видно от длъжностната характеристика на длъжността “старши лисничей”, каквато е заемал ищецът, същият организира, участва и отговаря за залесяването, извършва маркиране, сортиментиране и окомплектоване на лесосеечния фонд, упражнява контрол по извеждане на сечите и др. подобни, а съгласно разпоредбата на чл.233 ЗГ лесовъдска практика е планиране и организацияна дейностите по залесяване; маркиране на насаждения, предвидени за сеч; изработване на задания за горскостопански планове и програми и за инвентаризацияна горските територии, горскостопански планове и програми и инвентаризация нагорски територии, задания и проекти, планове и програми за защита срещу ерозия ипорои за биологична рекултивация на нарушени терени; планиране и организация надобива на дървесина; планиране и организация на добива на недървесни горскипродукти; изработване на проекти за временни горски пътища и съоръжения към тях, като съгласно ал.2 на посочената разпоредба, лесовъдската практика включва ииздаването на съпровождащите съответните дейности документи. Притежаваното от ищеца Л. Ю. образование е висше по специалността механична технология на дървесината, т.е. не е лесовъдско образование. При тези данни и с оглед дадения отговор на въпроса, обословил допускане на касационното обжалване, следва да се приеме, че въззивният съд в обжалваното решение неправилно е приел, че в заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, липсва яснота откъде произтича изискването за степен и вид на образованието, след като промяната в изискванията за заемане на съответната длъжност е настъпила по силата на разпоредба от Закона за горите. Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ касае фактически състави предвиждащи промяна в изискванията за образование за заемане на съответната длъжност, каквато в случая е налице. При така изложените съображения искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване уволнението за незаконно е неоснователен и това обуславя неоснователност и на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 08.11.2012г. по гр.д.№687/2012г. на ОС София, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Л. Ю. искове срещу ТП ”Д. Г.” с основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно на уволнеие, извършено на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, със заповед №1 /12.01.2012г. на директора на Д. от длъжността “старши лесничей”, с основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и с основание чл.344, ал.1,т.3, вр. чл.225 КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението в размер на 4142.40 лв. за период от шест месеца - от 13.01.2012 г. до 13.07.2012 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: