Р Е Ш Е Н И Е     № 906     София, 15.03. 2010г.     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА      Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                     ЧЛЕНОВЕ:           БОЙКА ТАШЕВА                                                                      МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 3304 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат П като процесуален представител на Н. Г. Д. и Б. И. П., и двете от с. О., община Ч., срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд от 02.VІ.2008г. по гр.д № 21/2008г., касационно обжалване на което е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК с определение от 04.ІІІ.2009г. по въпросите за доказателственото значение в производство по иск по чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ за установяване право на собственост към момента на одържавяване на гори на писмени документи при недеклариране на горите през 1949г. съобразно Указ № 573/1949г. и при липса на нотариални актове. Ответниците по касационната жалба Д. л. с. Х. и Региаонално у. на горите С. не са заявили становище пред настоящата инстанция. Ответникът ОС „З” Чепеларе е заявил становище за неоснователност на касационната жалба. ВКС на РБ, състав на ІV ТО, като провери атакуваното решение във връзка със заявените в касационната жалба оплаквания, приема следното: С атакуваното решение Смолянският окръжен съд е оставил в сила решението на Ч. РС от 21. ХІ.2007г. по гр.д. № 74/2007г. в частта, с която са отхвърлени предявените от Н. Д. и Б. П. искове по чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ за признаване за установено по отношение на ОСЗГ Чепеларе, ДЛ Х. и РУГ С. правото им като наследници на Х. Т. П. и В. Т. П. да им бъде възстановена собствеността върху находящите се в землището на с. О. гора от 46 дка в м.”Б”, гора от 12 дка в м. Беговица”, гора от 3.167 дка в м.”М”, гора от 5 дка в м. „М”, гора от 1 дка в м.”Б”, гора от 3.250 дка в м.”Р”, гора от 0.500 дка в м.”Р” и гора от 10.667 дка в м.”С”. За да постанови решението, Смолянският ОС е приел, че като доказателство за твърдяната собственост на братя Х е представен Д. на идеалните имуществени дялове на Г. производителна кооперация “О” с. О. от 15.ІХ.1941г. – 15.І.1942г., в който са записани: по т.19 за м.”Б” – 46 дка голина, водени на братя Т; по т.5 за м.”Б” – 24 дка гора, водени на братя Т братя П. ; за м.”М” – по т.2 - гора от 9.5 дка, водени на бр. Пелтекови, бр. Терзиеви и К. , и по т.40 – гора от 10 дка, водени на братя Т братя П. ; за м.”Б” – по т.5 – гора от 2 дка, водени на братя П. Ил. П. ; за м.”Р” – по т.20 и т.21 – гори 6.5 дка и 1 дка, водени на братя Т братя П. ; за м.”С” – по т.26 – гор 32 дка, водени на братя Т, П. и З. Кооперация “О” е създадена за стопанисване на горите в ревир “О”, които са продавани на съответните лица по Закона за продаване на некои държавни гори в С. околия. След изплащането на горите с петгодишни вноски /петинки/ и въз основа на инструментарно измерване притежателите на горите се снабдяват с нотариални актове. След като липсва такъв нотариален акт, продажната стойност на горите не е изплатена и лицата не са станали собственици на съответните идеални части. Освен това, последните по време документи, представени по делото, са от 1947г. и няма данни при отнемането на горите по силата на ЗССЧГ от 1947г. и ЗСПГ с измененията от 1950г. дали и на какви идеални части от спорните гори са били собственици наследодателите П. в сравнение с данните от 1941-1942г. С оглед сочените площи отнемането им е станало по ЗСПГ, поради което към 1949г. наследодателите е трябвало да декларират горите си по силата на Указ 573 за задължителното пререгистриране на непокритите земеделски имоти. По влязло в сила решение от 27. ХІ.2007г. по гр.д. № 135/2007г. по иск по чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ РС Чепеларе е приел, че представените по делото Д. на имуществените дялове на ГПК “О”, започнат на 06.ІХ.1941г. и завършен на 15.І.1942г., Списък на съпритежателите на ревир “О” от 1938г., Списък на членовете горовладелци на кооперация “О” на комисия от 23. Х.1941г. и С. на членовете горовладелци на кооперация “О”, които получават сума срещу идеалните дяловеи от добитите материали през стопанската 1945-1946г., представляват доказателства по смисъла на чл.13 ал.3 от ЗВСГЗГФ. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира за правилно разрешението, дадено в посоченото решение. Съгласно чл.3 ал.3 от ЗВСГЗГФ правото на собственост върху горите и земите от горския фонд на горовладелски и/или всестранни кооперации, които не са били заличени от регистрите, преобразувани след 9 септември 1944г., се възстановява на бившите член-кооператори към датата на преобразуването им или на техните наследници в съсобственост като идеални части от ревира. По силата на чл.13 ал.3 от с.з. правото на собственост се доказва с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива с емлячни и данъчни регистри, протоколи от комисиите по трудово-поземлената собственост, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и други писмени доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. Със Закона за продаване на некои държавни гори в С. околия /ЗПНДГСО - ДВ бр.61/1911г./ е предвидена продажба на държавни гори в землището на с. О. на досегашните притежатели на яйлаците с изплащане на стойността им в петгодишен срок от обнародването на закона. За продадените по този закон гори е предвидено снабдяването от мировия съдия на притежателите с нотариални актове след окончателното изплащане на продажната цена и въз основа на точното /инструментарно/ измерване и на издадено от съответния лесничей удостоверение за изплащане на цената. Следователно тези нотариални актове са констативни - те не създават, а само установяват съществуването на права, т.е. законът свързва възникването на право на собственост с момента на плащане на последната вноска /петинка/, което се удостоверява от съответния лесничей. Със Закона за задружно стопанисване на частните гори /ЗЗСЧГ - ДВ бр.25/05.ІІ.1942г./ са уредени имуществените отношения на член-кооператорите, внесли в горовладелските кооперации собствени гори. Чл.10 ал.1 от този закон не допуска в тези кооперации физически лица да внасят гори, върху които те нямат право на собственост. Към 1942г. /влизането в сила на ЗЗСЧГ/ срокът за изплащане на горите по ЗПНДГСО е бил изтекъл. Съгласно чл.16 от ЗЗСЧГ трансформирането на внесените от собствениците член-кооператори реални дялове в идеални такива по силата на ЗЗСЧГ се извършва от комисия начело с местния лесничей, а той, както вече се посочи, е и органът, установяващ изплащането на петинките. Решенията на тази комисия относно оценката и размера на дела са официални документи, които подлежат на обжалване пред съответния околийски съд /чл.19 от посочения закон/. Изложените съображения налагат извод, че книгите на горовладелската кооперация, в които се отразяват дяловете – дневници, списъци и други, са годни писмени доказателства, допустими по ГПК, по смисъла на чл.13 ал.3 от ЗВСГЗГФ. При това положение представените по делото дневник за идеалните имуществени дялове на Г. потребителна кооперация „О” за периода 1941-1942г., Списък от 1938г. на съпритежателите на ревир „О”, С. на членовете на ГПК „О”, които получават суми срещу идеалните им дялове за придобитите материали 1945-1946г., са годни писмени доказателства по смисъла на чл.13 ал.3 от ЗВСГЗГФ. В нарушение на материалния закон въззивният съд в атакуваното решение е приел, че щом не се представя нотариален акт за претендираните гори, искът е неоснователен. Не е от значение към кой момент е установено правото на собственост върху горите. Това е така, тъй като след като е придобито, правото не се губи, докато се придобие от другиго, за каквото по делото следва да има доказателства, представянето на каквито е в тежест на ответната страна. С оглед на това и тъй като по делото няма данни да са осъществени предпоставките на пар.5 от Указ № 573/28.І.1949г. на ПВНС за отчуждаването на горите поради недекларирането им /включване на съзнателно недекларираните в предвидения срок гори в държавния поземлен фонд със заповед на министъра на земеделието на основание мотивирано решение на съответния народен съвет, утвърдено от околийския народен съвет/, е без значение в случая и дали претендираните имоти са или не са били декларирани през 1949г. Проверката по чл.290 ал.2 от ГПК на атакуваното решение във връзка с оплакванията в касационната жалба налага извод за нейната основателност. Приемайки в противоречие с изложените вече съображения, че правото на собственост върху гори по ЗПНДГСО се придобива със снабдяването с нотариален акт, въззивният съд не е подложил на преценка във връзка с установяване на претендираните права за възстановяване на собствеността останалите представени по делото доказателства, включително писмените такива - Д. за идеалните имуществени дялове на Г. потребителна кооперация „О” за периода 1941-1942г. /относно която е приел за установено, че е създадена за стопанисване на горите в ревир “О”, които са продавани на съответните лица по ЗПНДГСО/, С. от 1938г. на съпритежателите на ревир „О”, С. на членовете на ГПК „О”, получаващи суми срещу идеалните им дялове за придобитите материали през 1945-1946г., които са годни доказателства по смисъла на чл.13 ал.3 от ЗВСГЗГФ. Това налага отмяна на решението в обжалваната му част и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав на основание чл.293 ал.3 от ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА решението на Смолянския окръжен съд, ГО, № 206 от 02.VІ.2008г. по гр.д. № 21/2008г. в частта, с която е оставено в сила решението на Ч. РС от 21. ХІ.2007г. по гр.д. № 74/2007г., и ВРЪЩА делото на Смолянския окръжен съд за ново разглеждане в тази част от друг негов състав. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: