Р Е Ш Е Н И Е   №  331   София,  14 юли 2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ...двадесет и шести юни.....  две хиляди и девета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                        ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА……и в присъствието на прокурора …ПЕТЯ МАРИНОВА..............….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 323 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по протест на Софийската апелативна прокуратура срещу въззивна присъда № 28/ 22.04.2009 г. на Софийския апелативен съд с доводи за неправилно приложение на материалния закон- касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 НПК. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. В допълнение сочи, че съдът не е изпълнил задължителните указания на ВКС, дадени в предходното отменително решение. Подсъдимата Р. В. Д. и нейният з. не се явяват и не вземат отношение по подадения протест. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 НПК установи следното:   С присъда № 5/ 08.04.2008 г. по нохд № 2854/07 г., Софийският градски съд признал подсъдимата Р. В. Д. за невинна в това, че на два пъти, в периодите 07.06.1998 г.- 06.06.2005 г. и 16.11.2001 г.- 06.06.2005 г., в градовете Провадия и Варна, присвоила чужди пари, собственост на Г. Г. и Б. Х. , връчени й в качеството й на следовател и я оправдал по двете обвинения по чл.201 ал.1 НК. Признал я за невинна и в това, че на 14.07.1998 г. в гр. П., като следовател съставила официален документ, в който удостоверила невярно обстоятелство, с цел да бъде използван като доказателства за това обстоятелство и я оправдал по обвинението по чл.311 ал.1 НК. С решение № 436/03.10.2008 г. по внохд № 684/08 г. Софийският апелативен съд потвърдил присъдата. С решение № 15/ 12.03.2009 г. Върховният касационен съд, ІІІ н.о. отменил въззивното решение. С атакуваната по настоящото дело въззивна присъда, Софийският апелативен съд признал подсъдимата за виновна по чл.311 ал.2 вр. ал.1 НК, приложил давността по чл.80 ал.1 т.5 НК и не й наложил наказание. Потвърдил присъдата в останалата й част.   Протестът е неоснователен. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон по отношение обвинението по чл.201 НК се мотивира с довода, че въззвивният съд погрешно е заключил, че описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически обстоятелства не сочат на извършено присвояване от подсъдимата. Твърди се, че механизмът на престъплението е очертан като фактология, тъй като е посочено, че “Д. се е разпоредила с имущество, чиято фактическа власт е имала в инкриминирания период”. Върховният касационен съд намира възражението за лишено от основание. Софийският апелативен съд е извършил цялостна проверка на атакуваната пред него присъда и е възприел за безспорно установени фактите, както са описани в обвинителния акт и са признати изцяло от подсъдимата по време на проведеното съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 НПК. Признанието на фактите по обвинението не води автоматично до осъждане на дееца, тъй като съдът следва да прецени дали те сочат на съставомерно поведение. Софийският апелативен съд правилно е изтълкувал обективните и субективни признаци от състава на чл.201 ал.1 НК и поради това правилно е приложил закона към установени факти, по които не се спори по делото. От обективна с. , изпълнителното деяние на престъплението по чл.201 НК се състои в присвояване на вещите, които са връчени или поверени на длъжностното лице за пазене и управление. “Своенето” представлява промяна на отношението на дееца към повереното му имущество и се изразява чрез предприемане на действия по разпореждане с това имущество като със свое- в свой или чужд интерес. Разпоредителните действия на дееца следва да бъдат безспорно установени, тъй като липсата на поверените му пари, вещи или ценности може да се дължи на различни причини, извън неговото поведение. Затова е абсолютно необходимо, при повдигане на обвинение за присвояване, прокурорът да опише фактическите действия на обвиняемия, посредством които той се е разпоредил с повереното му чуждо имущество. Изводът, че в обвинителния акт не са описани фактическите действия като време, място и начин на извършване, посредством които подсъдимата е осъществила разпореждането с повереното й имущество не е голословен, а е изведен от съдържанието на акта. Въззивният съд с основание е констатирал отсъствие на каквито и да било фактически обстоятелства по поведението на подсъдимата с поверените й парични средства- веществени доказателства по следствените дела. В обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени и обстоятелствата, на които изготвилия касационния протест прокурор гради възраженията си. Никъде не са описани като факти изложените от него твърдения, че само Д. е имала достъп до служебния си кабинет, че единствено тя е притежавала ключ от него, че само тя е знаела за намиращите се по делата веществени доказателства. Впрочем, предвид обвинението, че престъпленията са извършени на територията на гр. П. и на гр. В., прави впечатление, че в обвинителния акт и във възраженията в протеста се говори единствено за служебния кабинет на Д. в следствената служба в гр. В.. Дали други лица, извън подсъдимата, не са имали достъп до делата й, когато тя е работила в гр. П. е обстоятелство, което нито е изследвано от обвинението, нито е описано в обвинителния акт. Затова Върховният касационен съд напълно споделя извода на контролираната инстанция, че изложените в обвинителния акт и признати от подсъдимата факти не очертават съставомерно поведение по чл.201 ал.1 НК. К. е оправдал подсъдимата по повдигнатите й обвинения съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, а го е приложил точно. С касационния протест не е възведено оплакване за допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което и с оглед разпоредбата на чл.347 НПК този съд не е длъжен да отговаря на довода на прокурора от Върховната касационна прокуратура, че не били изпълнени задължителните указания на предходния касационен състав. Въпреки това следва да се посочи, че допуснатите при предходното въззивно производство процесуални нарушения, констатирани в отменителното решение на ВКС, ІІІ н.о. са отстранени. Видно от съдържанието на проверяваното решение, новият състав на апелативния съд не е установил фактически положения, различни от отразените в обвинителния акт.   Неоснователен е протеста и в частта му, касаеща престъплението по чл.311 НК. Оплакването за нарушение на закона е мотивирано с довода, че специфичното длъжностно качество на Д. , която е натоварена с разследване на престъпления, завишава степента на обществена опасност на извършеното от нея деяние и изключва квалификацията му като маловажен случай. Възражението е неоснователно. За да квалифицира престъплението като маловажен случай на лъжливо документиране, въззивният съд е преценил наличието на всички обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл.93 т.9 НК, която дава легално определение на понятието. Мотивирал е решението си с факта, че невярното удостоверяване в инкриминирания протокол за разпит касае само датата и часът на следственото действие, без да е засегнат смисъла и съдържанието на изявленията на обвиняемия. Съставеният от подсъдимата официален документ, независимо от отразените в него неверни обстоятелства, не е причинил вредни последици за разследването и не е застрашил правата на конкретния обвиняем и другите обвиняеми лица. Антидатирането на следственото действие не е засегнало съществено и обществените отношения, обект на наказателно правна защита по глава ІХ от НК. След съвкупната преценка на тези правно значими обстоятелства, както и отчитайки мотива на подсъдимата, въззивният съд е направил верния извод, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид и го е квалифицирал като маловажен случай. Върховният касационен съд намира, че материалният закон е приложен правилно. При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 28/ 22.04.2009 г. на Софийския апелативен съд, постановена по внохд № 194/2009 г.     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: