Р Е Ш Е Н И Е № 29 гр.София, 30 март 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 654/2010 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбите на защитника на подсъдимите А. А. М. и М. А. М. и от подсъдимия И. И. И.-чрез служебния си защитник, против решение/нова присъда/ № 391/26.10.2010 год. по въззивно нохд № 657/2010 год. на П. окръжен съд, наказателен състав. В първата жалба се поддържа, че съдебният акт е необоснован и е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на свидетелски показания, с което е допуснато нарушение на материалния закон като са осъдени подсъдимите по повдигнатото им обвинение. Обосновава се искане за отмяна и оправдаване или за връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата на подсъдимия И. И. И. се поддържа, че поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събиране и проверка на част от доказателствения материал е постановен съдебен акт в нарушение на закона. С касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК се обосновава искането за отмяна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че няма допуснати нарушения, които да са основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Плевенският районен съд с присъда № 266/31.03.2010 год. по нохд № 3237/2004 год. признал подсъдимите И., А. М. и М. М. за невинни в това на 15/16.01.2000 год. в[населено място] след предварителен сговор в немаловажен случай и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, да са извършили опит за кражба на имущество на обща стойност 6 000 лева, собственост на Ч.”Н.” и ги оправдал по обвинението по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 вр.чл.18, ал.1 НК. Постановил разноските по делото да останат за сметка на държавата. Плевенският окръжен съд с „решение” /вместо с нова „присъда”/ на основание чл.336, ал.1, т.2 НПК отменил оправдателната присъда на първоинстанционния съд и признал тримата подсъдими за виновни в извършване на престъплението по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 вр.чл.18, ал.1 НК и при предпоставките по чл.55, ал.1, т.1 НК ги осъдил на по три месеца лишаване от свобода, изпълнението на които наказания на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от три години за всеки един. Осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски. Въззивното производство е образувано по повод протеста на районния прокурор на Плевенската районна прокуратура с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценка на доказателствения материал и необоснованост на изводите за недоказаност на обвинението. Съдържа искане за осъждане и на тримата подсъдими. Въззивният съд предвид доводите в протеста и становището на подсъдимите в първоинстанционното производство приел, че за да изпълни процесуалните си задължения по чл.314 НПК и да вземе решение съобразно предписанията на чл.14 НПК следва да бъдат допуснат повторни разпити на някои от свидетелите, което е необходимо за разкриване на обективната истина. В проведеното въззивно съдебно следствие е разпитал повторно св.А. П. и е заличил като свидетел за повторен разпит Б. И. по съображения, основани на данните за тежко здравословно състояние. Въз основа на задълбочен анализ на целия събран по предвидения процесуален ред доказателствен материал-свидетелски показания, писмени доказателствени средства, неоспореното от страните и прието заключение на вещото лице, изготвило съдебно-оценителната експертиза, съдът е приел за установена фактическата обстановка, която подробно е изложил, че на посочената дата тримата подсъдими са проникнали в складовите помещения на ЗК”Н.” като прескочили оградата, разбили катинара и изнесли в чували люцерново семе на обща стойност 6 000 лева. Поведението им било забелязано от пазача-св.Т., на чието разпореждане не се подчинили да напуснат, поради което уведомил св.Ат.П.-пазач на друг обект. Имуществото е намерено на различни места на територията на склада, приготвено за изнасяне, и върнато на материалноотговорното лице. Свидетелят Т., чиито показания са прочетени поради настъпила смърт по време на наказателното производство, е посочил като извършители подсъдимите, което първоначално е направил и пред св.П., а след това и при проведения му разпит – както на досъдебното производство, така и пред друг състав на съда. Обективираното им поведение е основанието да бъдат признати за виновни и осъдени по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 вр.чл.18, ал.1 НК. Мотивите съответстват на изискванията по чл.305, ал.3 НПК – обсъдени са подробно показанията на свидетеля Т., който е бил в пряк контакт и е видял авторите на деянието, оценени са и правилно приети като достоверни и последователни, защото са подкрепени от писмените доказателствени средства – протокол за оглед, разписка за приетото имущество. Показанията на св.П. също не са в противоречие (макар и като косвено доказателствено средство) на приетата за установена фактическа обстановка относно обстоятелството за авторите на деянието, макар и да твърди, че Т. е бил изплашен и притеснен, но въпреки това си състояние е посочил имената на тримата подсъдими непосредствено след деянието. Неоснователна е жалбата на двамата подсъдими А. М. и М. М., в която се поддържа, че е допуснато съществено процесуално нарушение с кредитиране показанията на св.П. в частта им относно авторството на деянието. Както беше посочено по-горе той не е бил пряк очевидец на проникването на подсъдимите в двора на склада, но веднага е бил уведомен от св.Т., който конкретно е посочил по име трите лица, които е видял и познал като извършители. Оценката на показанията на този свидетел е правилна относно фактите за относимите към предмета на доказване обстоятелства – макар и да не е видял конкретно лицата, е бил свидетел на разположението, броя на чувалите и съдържанието в тях-люцерново семе, което е било изнесено от склада, счупения катинар на вратата на складовото помещение. Затова като се е позовал на показанията на този свидетел, съпоставени и анализирани с останалия доказателствен материал, съдът е спазил изискванията на чл.107, ал.3 НПК и е изложил съображения според предписанията по чл.305, ал.3 НПК, поради което не е допуснал нарушение на процесуалните правила при извършената оценка. Неоснователно е възражението за допуснато нарушение на чл.281, ал.4 НПК с прочитане на показанията на свидетеля Б. И. от въззивния съд. Вярно е, че първоначално е приел - съгласно протокола от 29.06.2010 год., че е необходим повторен разпит на свидетеля И.. В съдебното заседание на 28.09.2010 год. предвид актуалните данни за тежкото здравословно състояние, предоставени от съпругата му, съдът е отменил определението си за допускане на повторен разпит на това лице и с изрично мотивирано определение го е заличил като свидетел. Той обаче е бил разпитван от първоинстанционния съд и е установил единственото съществено обстоятелство – получаване в качеството му на материалноотговорно лице имуществото – 20 бр. чувала с люцерново семе, което е подкрепено и с приложеното по делото писмено доказателствено средство – разписка/л.10 от досъд.пр./. Показанията на единствения очевидец, които първоинстанционният съд е събрал непосредствено, но са оценявани съгласно чл.281 НПК, са тези на св.Т.. След получаване на доказателства за смъртта му правилно са обсъдени наред с останалия доказателствен материал. В жалбата се съдържат и доводи за необоснованост, но същите не могат да бъдат предмет на касационна проверка, тъй като такова самостоятелно касационно основание не е предвидено от законодателя, а не бяха констатирани процесуални нарушения при приемане и оценка на доказателствения материал при установяване на фактическите обстоятелства по делото. Неоснователно е възражението в жалбата на подсъдимите А. М. и М. М. за допуснато нарушение на материалния закон. Въз основа на събраните доказателства въззивния съд е направил законосъобразен извод, че са налице обективните и субективните признаци на престъплението. Изложил е съображения, основани и на обективираното им поведение, че при конкретно установената фактическа обстановка деянието е останало в стадия на опита, поради което и квалификацията на деянието е при условията на чл.18, ал.1 НК. Няма значение на относимо обстоятелство последващото поведение на подсъдимите във връзка с организиране изнасянето на имуществото от обекта на посегателство, а само конкретно установеното за действията им за отнемане към момента на осъществяването им. Неоснователна е и жалбата на подсъдимия И. И. И.. Показанията на свидетеля А. Б. П. са прочетени след проведения му повторен разпит във въззивното съдебно следствие с оглед заявеното от него, че не си спомня някои от обстоятелствата и то от относимите към предмета на доказване. Правилно възивният съд е приел, че са налице предпоставките за прочитане на показанията му, дадени на досъдебното производство при условията на чл.281, ал.4, т.1 и т.2 НПК. Показанията му са кредитирани доколкото е имало съответствие с показанията на св.Т. и другите събрани по предвидения процесуален ред писмени доказателствени средства. Твърдението, различно от това пред органа на досъдебното производство, че е видял лицата, което е различно от показанията в съдебното производство-че само е чул от св.Т. имената на лицата, които са били в двора на склада, не пораждат съмнение относно верността на извода за авторството. Няма допуснато нарушение на процесуалните правила, което да се е отразило съществено върху правото на защита. Достатъчно и подкрепено с други доказателства е установеното, че прекият свидетел още на същото място и в същия момент, когато е уведомил П. за предприетите от подсъдимите действия, е посочил по име и тримата, което свидетелят е потвърдил при всеки разпит във фазата на съдебното производство. Оспорено е процесуалното действие на първоинстанционния съд – прочитане на показания на свидетел, съдържащи се в протокола за разпит на 16.01.2000 год. Това възражение е неоснователно, защото видно от материалите на досъдебното производство то е образувано като дознание, съгласно чл.48, ал.2 НПК/отм./, № 93/17.01.200 год. по повод съобщението, заведено в полицейското управление на 17.01.2000 год. за извършеното престъпление. На л.4 е приложен протокол за оглед на местопроизшествието от 16.01.2000 год., от която дата са разписката на л.10, както и протоколите за разпит на свидетелите Т. и П.. Съгласно действащата процесуална норма – чл.409, ал.1 НПК, производството се счита за започнато от съставяне на акта за първото действие по разследването. Затова провеждането на разпитите преди образуването на дознанието не е нарушение на процесуалните правила, което да е съществено по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК. Обстоятелството, че обвиняемият не е участвал при събирането на свидетелските показания, също не е нарушение, защото не е било задължително към момента на провеждането му. Освен това разпитът в съдебното заседание е станало при участието и личното присъствие както на подсъдимия, така и на негов защитник, когато са имали възможността да упражнят правото си на разпит за всички обстоятелства, които според тях са имали значение съгласно възприетата им позиция на защита. Няма данни по делото за проведеното съдебно следствия подсъдимият и защитникът му да са били лишени или ограничени в правото им да участват активно при разпита на свидетеля, поради което възражението е неоснователно. Предвид изложеното за липса на допуснати нарушения от поддържаните в жалбите съдебният акт на въззивния съд /макар и неправилно определен като „решение”, вместо „присъда”, но основан и отговарящ по вид и съдържание на правомощията, предвидени в чл.336, ал.1, т.2 НПК/ следва да бъде оставен в сила. Затова и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 391/26.10.2010 год. по въззивно нохд № 657/2010 год. на П. окръжен съд, наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/