7 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 289 гр. София, 18.03.2011 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 942 по описа за 2010г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „А. Т.” А.,[населено място], приподписана от процесуалния му представител адв. Н. П. срещу определение № 507 от 11.10.2010г. по в. ч. гр. дело № 883/2010г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е отменено изцяло разпореждане № 2275/28.12.2009г. по гр. дело № 1964/2010г. на Районен съд Горна Оряховица, отхвърлено е заявление вх. № 33440/10.12.2009г. на „А. Тетрафонд” А.,[населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Ц. Д. И. от[населено място] за заплащане на следните суми: 13 985,13 лв. – дължимо и изискуемо арендно/наемно плащане за стопанската 2007/2008г. по договор за аренда/наем, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 10.12.2009г. до окончателното плащане, 280 лв. – направени разноски за държавна такса и 1 250 лв. – възнаграждение за един адвокат, и са обезсилени издадените заповед за незабавно изпълнение № 2275/28.12.2009г. по гр. дело № 1964/2010г. на Районен съд Горна Оряховица и изпълнителен лист. Частният жалбоподател прави оплакване за недопустимост и неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че съдът е излязъл извън обхвата на предоставените му от закона правомощия, тъй като на обжалване подлежи разпореждането за незабавно изпълнение, докато самата заповед за изпълнение не подлежи на обжалване съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК. Релевира доводи, че съдът, вместо да се ограничи с проверка на документа от външна страна, неправилно е започнал да прави изводи въз основа на съдържанието на документа относно обстоятелството кой може да ангажира отговорността на заявителя и относно липсата на точен размер на вземането в договора за наем. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл с определението в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 68/18.01.2010г. по ч. т. дело № 690/2009г., ВКС, ТК, І т. о.; определението е решавано противоречиво от съдилищата, като се позовава на определение № 73/19.02.2010г. по ч. т. дело № 49/2010г. на Варненски АС, ТО; изложените в частната касационна жалба правни въпроси за начина на определяне на вземането са от значение за точното прилагане на закона. Ответницата Ц. Д. И. от[населено място] чрез процесуалния си представител адв. В. П. С. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище, че същата е недопустима, тъй като определението не подлежи на обжалване. Излага доводи за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт по чл. 280, ал. 1 ГПК. Претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е частично допустима. Неоснователен е доводът на ответницата за недопустимост на частната касационна жалба в частта относно заповедта за изпълнение поради необжалваемост на въззивното определение и е неоснователно позоваването на цитираната и приложена с отговора съдебна практика на ВКС. Посочените определения са постановени по повод частни касационни жалби срещу въззивни определения по чл. 419 ГПК, с които са потвърдени разпореждания за допускане на незабавно изпълнение на основание чл. 418, ал. 1 ГПК. Предмет на настоящата частна касационна жалба е въззивно определение, с което се отменя изцяло разпореждането на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и вместо това подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист се отхвърля, като издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се обезсилват. Това определение, с изключение на отмяната на разпореждането за допускане на незабавно изпълнение и обезсилването на изпълнителния лист, е от категорията на актовете, посочени в чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с него се дава разрешение по същество на друго производство - заповедното производство, и с него не се уреждат само последиците по повод изпълнението на парично вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК. Производството пред Окръжен съд Велико Търново е образувано по повод на частна жалба, подадена от Ц. Д. И. против разпореждане № 2275/28.12.2009г. по гр. дело № 1964/2010г. на Районен съд Горна Оряховица. За да отмени изцяло разпореждането, отхвърли заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и обезсили издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въззивният съд е приел, че представените със заявлението документи не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, посочен в заявлението, които да могат да ангажират отговорността на страните по съответните документи. Относно приложения договор за наем са изложени съображения, че няма характер на такъв документ, тъй като не съдържа в себе си точния размер на вземането, а посочва в т. 3.3. начина на изчисляване на същото. По отношение на допълнителното споразумение съдът е приел, че в него са изписани „А. Т.” А. Е. 131418187,[населено място] и Ц. Д. И., като са заверени подписите на Ц. И. и на лицето Г. Б. Г., който не е посочен като представляващ заявителя. Поради това, че в заповедното производство съдът не е длъжен да изследва отношенията между лицето Г. и заявителя, а следва да се съобразява с отразеното в документа, решаващият съдебен състав е направил извод, че допълнителното споразумение не е годно доказателство по смисъла на чл. 417, т. 3 ГПК, респ. не удостоверява подлежащо на изпълнение парично вземане срещу И.. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция може да ги уточни и конкретизира. Предвид посочените от частния жалбоподател правни въпроси, обжалвания съдебен акт и данните по делото, релевантните правни въпроси се отнасят до: 1/ допустимостта на определението на въззивния съд, предвид обхвата на правомощията на въззивния съд в производството по чл. 419, ал. 1 ГПК; 2/ въпроса за начина на определяне на вземането – следва ли да бъде определено точно по размер или може да бъде определяемо чрез математически действия при зададени параметри /точно определени по площ наети земеделски земи и наем в размер 10 лв. на декар/. По въпроса за допустимостта на въззивното определение е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 68/18.01.2010г. по ч. т. дело № 690/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 347/04.06.2010г. по ч. гр. дело № 311/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решаващият съдебен състав е приел, че въззивната инстанция може да отмени заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение може да бъде обжалвана само в частта за разноските /чл. 413, ал. 1 ГПК/ и в частта за незабавното изпълнение /чл. 419, ал. 1 ГПК/. В останалата част заповедта не може да бъде обжалвана и въззивният съд не може да се произнася по нея. Съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК на обжалване подлежи разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, като в този случай въззивният съд може да издаде заповед за изпълнение, но не може да се обжалва разпореждането за издаване на заповед за изпълнение, освен в частта за разноските. Когато има издадена заповед за изпълнение, без значение дали е на основание чл. 410 или чл. 417 ГПК, защитата на длъжника срещу издадедана заповед за изпълнение е чрез подаване на възражение съгласно чл. 415 ГПК. Въззивният съд, като е отменил разпореждането на първоинстанционния съд в частта за издаване на заповед за изпълнение, отхвърлил е заявлението за издаване на заповед за изпълнение и е обезсилил издадената заповед за изпълнение, е постановил недопустимо определение, тъй като е излязъл извън обхвата на предоставените му от закона правомощия. В посочената част определението следва да бъде обезсилено, а производството по частната жалба в същата част - прекратено. В останалите части, с които е отменено разпореждането на Районен съд Горна Оряховица за допускане на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение по отношение на Ц. Д. И., отхвърлено е заявлението за издаване на изпълнителен лист по чл. 418 ГПК и е обезсилен издадения по чл. 418 ГПК изпълнителен лист, частната касационна жалба е недопустима. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е обжалваният съдебен акт в посочената му част. Въззивното определение не е от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а само изпълнението на присъденото вземане по това дело. Освен това с него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, поради което не може да се приеме, че същото попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл. 419 ГПК са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК и не подлежат на касационно обжалване. В този смисъл са определение № 245/12.03.2010г. по ч. т. дело № 148/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 512/24.06.2010г. по ч. т. дело № 284/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 404/08.06.2010г. по ч. т. дело № 444/2010г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 300/26.04.2010г. по ч. т. дело № 254/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 422/18.06.2010г. по ч. т. дело № 406/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и определение № 204/11.03.2010г. по ч. т. дело № 19/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Настоящият състав споделя преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определенията по чл. 419 ГПК. Поради това, че в посочената част частната касационна жалба е недопустима и подлежи на оставяне без разглеждане, въпросът за начина на определяне на вземането – следва ли да бъде определено точно по размер или може да бъде определяемо чрез математически действия при зададени параметри /точно определени по площ наети земеделски земи и наем в размер 10 лв. на декар/, независимо, че е релевантен, не следва да бъде обсъждан. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОБЕЗСИЛВА определение № 507 от 11.10.2010г. по в. ч. гр. дело № 883/2010г. на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която е отменено разпореждане № 2275/28.12.2009г. по гр. дело № 1964/2010г. на Районен съд Горна Оряховица за издаване на заповед за изпълнение, отхвърлено е заявление вх. № 33440/10.12.2009г. на „А. Тетрафонд” А.,[населено място] за издаване на заповед за изпълнение срещу Ц. Д. И. от[населено място] за заплащане на следните суми: 13 985,13 лв. – дължимо и изискуемо арендно/наемно плащане за стопанската 2007/2008г. по договор за аренда/наем, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 10.12.2009г. до окончателното плащане, 280 лв. – направени разноски за държавна такса и 1 250 лв. – възнаграждение за един адвокат, и е обезсилена издадената заповед за изпълнение № 2275/28.12.2009г. по гр. дело № 1964/2010г. на Районен съд Горна Оряховица за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и вместо това ПРЕКРАТЯВА производството по частната жалба на Ц. Д. И. от[населено място] с вх. № 20729/14.07.2010г. в посочените й части. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „А. Т.” А.,[населено място] срещу определение № 507 от 11.10.2010г. по в. ч. гр. дело № 883/2010г. на Окръжен съд Велико Търново в следните части: 1/ частта, с която е отменено разпореждане № 2275/28.12.2009г. по гр. дело № 1964/2010г. на Районен съд Горна Оряховица за допускане на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение срещу Ц. Д. И. от[населено място]; 2/ частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на изпълнителен лист по чл. 418 ГПК; 3/ частта, с която е обезсилен издадения по чл. 418 ГПК изпълнителен лист. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частта, с която е оставена без разглеждане частната касационна жалба в посочените й части, в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия. В останалата част определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.