Р Е Ш Е Н И Е № 33 гр.София, 07.02.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1172/ 2011 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 1362/ 26.10.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1172/ 2011 г. по жалба на „Д. ловно стопанство – Д.” – териториално поделение на „С. държавно предприятие” ДП, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 219 от 28.04.2011 г. по гр.д.№ 180/ 2011 г, с което по предявените от Е. Ц. Ц. против Д. ловно стопанство „Д.” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 30/ 14.09.2010 г. на директора на Д. ловно стопанство „Д.”, Е. Ц. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител” и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 600 лв. Обжалването е допуснато за да се отговори на материалноправния въпрос има ли право работодателят да извърши подбора сам или чрез комисия, както и да се намесва в работата на комисията, ако е назначил такава. Съдът приема, че при разрешаването на този въпрос следва да се съобрази вече уеднаквената практика във връзка със законността на подбора. По реда на чл.291 от ГПК Върховният касационен съд е взел становище, че работодателят нито е длъжен да документира подбора, нито да назначи нарочна комисия за извършването му (в този смисъл са решение № 629/ 18.10.2009 г. по гр.д.№ 1746/ 2009 г., ІІІ г.о.; решение № 525/ 21.06.2010 г. по гр.д.№ 1446/ 2009 г., ІV г.о., решение № 287/ 16.07.2010 г. по гр.д.№ 90/ 2009 г., ІV г.о. и цитираните в тях актове). Ако е назначил комисия, той не е длъжен да се съобрази с нейното становище. Работодателят може да се намесва в работата на комисията, защото дали ще има такава зависи единствено от самия него. Щом волеизявлението за назначаване на комисия не подлежи на контрол, (съответно винаги може да бъде оттеглено също с неподлежащо на контрол волеизявление), то намесата на работодателя в работата на комисията също не подлежи на контрол и сама по себе си не опорочава подбора. Ако при извършването му няма други нарушения, работата на комисията и начинът на документирането й, са без значение за законността на уволнението. С оглед този отговор по въпроса, заради който касационното обжалване е допуснато, жалбата срещу атакуваното въззивно решение е основателна. Въззивният съд е счел извършения от работодателя подбор за незаконосъобразен, тъй като работодателят с действията си по утвърждаване на ново щатно разписание се е намесил в работата на назначената от самия него комисия и е предопределил крайното й решение. Изводът е направен в нарушение на материалния закон, защото работодателят не е бил длъжен да назначи комисия, нито да се съобрази с нейното предложение. Отговорността за извършване на подбора е за самия него и той може винаги да оттегли изявлението си за назначаване на комисия. Когато подборът е извършен законно, обстоятелството, че е документиран в протокол с по-късна дата, не се отразява на законността му, ако са спазени законовите критерии и приетите от работодателя оценки съответстват на действително притежаваните от работниците квалификация и способности. Следователно по отношение на обжалваното решение е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.1 от ГПК и същото следва да бъде отменено. Доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. Установено е, че ищцата е работила в ответното “Д. ловно стопанство - Д.” въз основа на правоотношение, възникнало от трудов договор, на длъжност „счетоводител”. Към 01.03.2010 г. в стопанството е действало щатно разписание, поред което за длъжността счетоводител са предвидени три щатни бройки. Те са били заети от Е. Ц., Т. В. и Д. К., а предвидената единствена щатна бройка за завеждащ личен състав и деловодител е била заета от Д. П.. От 02.09.2010 г. директорът на Д. (при съгласуване с директора на Регионалната дирекция по горите) е утвърдил ново длъжностно разписание, видно от което е съкратена една щатна бройка за счетоводител. Към този момент съкращаване на щата има, но не и извършен подбор, нито връчено предизвестие за уволнение, макар в поименното разписание да не фигурира името точно на ищцата. На 03.09.2010 г. директорът на Д. е издал заповед, с която е назначил комисия за извършване на подбор между лицата, заемащи длъжностите „счетоводител” и „личен състав и деловодител” и е утвърдил критерии за това, включително дали лицата имат наложени наказания. С протокол от 08.09.2010 г. комисията е оценила съпоставените работници, заемащи въпросните длъжности, като Е. Ц. е получила най-малък брой точки по утвърдените критерии. К. е предложила нейното съкращаване, а директорът на Д. е издал и връчил на 14.09.2010 г. заповед за уволнението й поради съкращаване на щата и въз основа на предложението на К. по подбора. Уволнението е извършено в съответствие с изискванията на закона. Ищцата го оспорва на три основания: в подбора е участвало лице, заемащо длъжност, която не се съкращава; неправилно включване измежду критериите за извършване на подбора на предходни наказания на работниците; назначаването на нов служител на длъжност „счетоводител” след нейното уволнение (т.е. липса на реално съкращаване на щата). Тези доводите са неоснователни. Когато съкращава една длъжност, работодателят не е длъжен, но има право да извърши подбор не само измежду работниците, които я заемат, но като включи и работници, заемащи други сходни длъжности. Изрично в този смисъл е разпоредбата на чл.329 от КТ. От това интересите на заемащите съкращаваната длъжност не се засягат по никакъв начин, напротив – създава се възможност вместо тях да бъде уволнено друго лице, макар то да заема длъжност, която не се съкращава. При извършване на подбора работодателят може да използва предходните наказания на съпоставяните работници като критерии за това, дали работят добре, тъй като законът изрично го овластява да избере от кой работник да се освободи съобразно нивото на изпълнение на възложената работа от съпоставяните. Предходните наказания са пряк индикатор за това, по какъв начин работникът изпълнява трудовите си функции, т.е. дали работи добре. Що се касае до твърдението, че след уволнението на ищцата на работа е назначено друго лице на същата длъжност, те не се установяват по делото. Напротив, както от заключението на назначената експертиза, така и от показанията на св.П. е видно, че след уволнението на Е. Ц. при работодателя не е назначено друго лице на длъжност „счетоводител” или на друга длъжност със същите трудови функции. Също от свидетелските показания, както и от протоколът от 08.09.2010 г., е видно, че подборът е осъществен по законовите критерии, че ищцата е оценена по-ниско от останалите съпоставени работници и че тази оценка обективно съответства на нейните качества. Следователно никое от основанията за отмяна на уволнението, изложени от ищцата в исковата молба, не е налице. Исковете за отмяна на уволнението, за възстановяването й на заеманата преди това длъжност и за заплащане за обезщетение за оставане без работа, са неоснователни и следва да се отхвърлят. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Русенски окръжен съд № 219 от 28.04.2011 г. по гр.д.№ 180/ 2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Ц. Ц., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], против „Д. ловно стопанство – Д.” – териториално поделение на „С. държавно предприятие” ДП (правоприемник на Д. ловно стопанство „Д.”, [населено място]), [населено място], [улица], искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 30/ 14.09.2010 г. на директора на Д. ловно стопанство „Д.”, по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяването на Е. Ц. на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител” и по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 600 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: