Р Е Ш Е Н И Е № 129 гр. София, 26.11.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря И.Андонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 1994/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба на Я. Т. Т. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 186 от 04.12.2015г. по гр.д.№ 760/14г. на Харманлийския районен съд по допускане на съдебна делба. Молителката поддържа, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за изхода на делото, с което не е могла да се снабди при неговото разглеждане и иска ВКС да отмени посоченото решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ответниците по молбата Н. Т. В., С. Т. К., Ж. Ж. Д. и С. Ж. Д. са подали писмен отговор, в който изразяват становище за нейната неоснователност, а ответниците Ж. Д. Н. и Л. Д. Д. считат молбата за основателна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: С посоченото решение Харманлийският районен съд е допуснал да се извърши съдебна делба между Н. Т. В., С. Т. К., Ж. Ж. Д., С. Ж. Д., Т. Т. Ф. /заместена в хода на процеса от своите наследници по закон Ж. Д. Н. и Л. Д. Д./ и Я. Т. Т. при равни права на четиринадесет земеделски имота /ниви/, между които и нива с площ от 5,002 дка, находяща се в землището на [населено място], общ.Х., местността “САРЬ МЕШЕ”, съставляваща имот № 107008, парцел 8 в масив 107 по плана за земеразделяне. По делото е установено, че правото на собственост върху допуснатите до делба земеделски имоти е възстановено през 1999г. на наследниците на Г. С. Г. с три решения на Поземлена комисия – [населено място]. Същият е починал на 17.12.1984г. и е оставил за свои наследници по закон трима сина, които също са починали и са оставили за свои наследници първоначалните страни по делото, които са техни дъщери /внуци на общия наследодател/. При тези фактически данни съдът е приел, че имотите са съсобствени на всичките наследници на общия наследодател при равни права, като възраженията на молителката и на починалата съделителка Т. Т. Ф., че посочената нива не е принадлежала на общия наследодател, а на неговия син и техен баща Т. Г. С., починал на 22.03.1994г., и по тази причина следва да се изключи от делбата, са приети за недоказани по съображения, че от събраните по делото писмени доказателства не е установена идентичност на имота, посочен в протокол от 03.04.1952г. на ТПС комисия за оземляване на ТКЗС в [населено място] на основание чл.9 ЗТПС, с имота по п.12 от исковата молба /имот № 107008/. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, т.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Отмяната по чл.303 ГПК e средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изрично изброените в закона основания. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Фактическият състав на втората хипотеза изисква да са налице нови писмени доказателства, които са съществували при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да се снабди с тях по обективни причини и да ги представи, за да бъдат съобразени от съда. Освен това тези доказателства трябва да са били от значение за решаването на спора, т.е. те трябва да доказват твърдения на страната за определени факти, които са относими към предмета на доказване. В разглеждания случай, за да иска отмяна на влязлото в сила решение на това основание, молителката се позовава на писмено доказателство – препис-извлечение от актова книга, издадено от Централен държавен архив, от което е видно, че е бил съставен акт за поземлена собственост № 16594 от 08.02.1946г. на името на Т. Г. С., [населено място], околия Х., пространство 5 дка. Това доказателство обаче е неотносимо към делбеното производство и с нищо не би променило крайните изводи на съда, че посоченият имот е съсъбствен на всичките наследници на общия наследодател на страните Г. С. Г.. Съгласно дадените с т.1 на ТР № 1/97г. на ОСГК на ВКС задължителни разяснения решенията на общинските поземлени комисии /сега ОСЗ/ по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ и по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие, което се разпростира както по отношение на обектите на правото на собственост, така и по отношение на неговите субекти. Ето защо, след като решението на поземлената комисия легитимира като носители на правото на собственост върху спорния имот всичките наследници на общия наследодател, делбеният съд не би могъл да приеме, че към момента на обобществяването на земята той е бил собственост само на единия от неговите синове, тоест на прекия наследодател на молителката. С това свое възражение по делото същата е повдигнала спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, който спор не може да бъде разглеждан в делбеното производство и съгласно т.2 на посоченото тълкувателно решение е допустим при наличие на висящо или бъдещо производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ. Ето защо, дори това писмено доказателство да бе представено своевременно, то с нищо не би променило крайните изводи на съда. Освен това в него липсват индивидуализиращи данни за имота, за който е бил съставен акта за поземлена собственост, за да може да се приеме, че то се отнася за някой от възстановените имоти, нито са налице данни за наличие на обективни причини, поради които молителката не е могла да се снабди с него по време на висящността на процеса в първата фаза на делбата. С оглед изложеното молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о. Р Е Ш И : О с т а в я без уважение молбата на Я. Т. Т. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 186 от 04.12.2015г. по `гр.д.№ 760/14г. на Харманлийския районен съд по допускане на съдебна делба. Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: