Р Е Ш Е Н И Е   № 75   София, 19 февруари 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети февруари две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА                                                                             СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 56/2009  година   Производството е образувано на основание искане на осъдения В. Ф. П. за възобновяване на нохд № 4896/2002г по описа на Софийски районен съд,21 състав ,присъдата по което от 20.03.2006г. е влязла в сила с решение от 23 септември 2008г. по внохд № 2235/2006г. по описа на СГС нак.отделение 11-ти въззивен състав. Искането се основава на съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.2 и 3 НПК. Съгласно съображенията в него,районният съд го признал за виновен и осъдил по три престъпления по чл.143,ал.1 НК,докато в обвинителния акт му били повдигнати четири обвинения за престъпление „принуда”. Липсвали мотиви за произнасяне по посочените обвинения. Въззивният съд също обсъждал пет инкриминирани деяния,включително деянията по чл.150,ал.1 НК и по чл.152,ал.1 НК. Въпреки,че бил оправдан по всички обвинения по чл.143,ал.1 НК,съдът не е изложил мотиви относно обвиненията срещу него. На второ място,подсъдимият прави довод и за явна несправедливост на наказанието-основание по чл.348,ал.1 т.3 НПК. Излага съображения,че наказанието в обжалвания размер и ефективното му изтърпяване не съответства на неговата обществена опасност и на целите по чл.36 НК. Иска по-леко наказание,предвид младата му възраст и липса на минали осъждания.   Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Софийският районен съд е признал подсъдимия В. Ф. П. за ВИНОВЕН,в извършването на 31. 10.1999г. на три деяния квалифицирани по чл.143,ал.1 НК,за всяко от които му е наложено наказание от по една година лишаване от свобода. Подсъдимият е бил признат за виновен и в това,че: На 31.10.1999г. след 24.00 часа в с. В.,в жилището му на ул.”Любомир Младенов №38,е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на навършилата 16 години Д. К. Спасова,като употребил за това сила и заплашване,поради което и на основание чл.150,пр.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На 31.10.1999г. в жилището му,находящо се в с. В.,ул.”Любомир Младенов” № 38, се съвъкупил с лице от женски пол Д. К. Спасова, навършила 16 години,като я принудил към това със сила и заплашване,поради което и на основание чл.152,ал.1 т.2 пр.1 и пр.2 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.23,ал.1 НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия едно ОБЩО наказание,най-тежкото в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,което да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим. С горното решение Софийски градски съд е ИЗМЕНИЛ присъдата, както следва: ОТМЕНИЛ е същата в частта,с която подсъдимия В. Ф. П. е признат за виновен за извършени ТРИ престъпления по чл.143,ал.1,предл.1 и 3 НК-затова,че на 31.10.1999г. в с. Д.,в дискотека „Флорида” принудил Д. К. Спасова да извърши,като напусне дискотеката и се вози на лек автомобил „Опел” с рег. № С*,противно на волята й,като употребил за това сила и заплашване и затова,че на 31.10.1999г. в с. В. принудил Д. К. Спасова да извърши и претърпи-като пуши „трева” /наркотик-марихуана/ и пие алкохол противно на волята й като употребил за това сила и заплашване и да отиде в жилището му,находящо се на в с. В.,ул.”Любимир Младенов” № 38 противно на волята й като употребил нова сила и заплашване-като САМОСТОЯТЕЛНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ,признал го НЕВИНОВЕН по тези му предявени обвинения и ГО ОПРАВДАЛ за всички деяния по чл.143,ал.1 НК. ОТМЕНИЛ е включването на наказанията от една година лишаване от свобода-за всяко едно от престъпленията по чл.143,ал.1 НК в определеното ОБЩО наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Искането е процесуално допустимо,подадено в срока по чл.421,ал.3 вр.с чл.420,ал.2 НПК. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: Доводът за съществено процесуално нарушение,изразяващо се в повдигнато с обвинителния акт обвинение по чл.143,ал.1 НК по четири отделни обвинения,а осъждането му с присъдата по три престъпления по чл.143,ал.1 НК,е неоснователен. Видно е от присъдата,че съдът по същество се е произнесъл с общ диспозитив по обвиненията по чл.143,ал.1 пр.1 НК,като е признал подсъдимия за виновен в това,че на инкриминираната дата и място е принудил пострадалата Д. К. Спасова да извърши две действия противно на волята й-да напусне дискотека „Флорида” и да се вози в лекия му автомобил”Опел” ,като употребил за това сила и заплашване ,изразяваща се в дърпане за ръката,блъскане по стълбите и набутване в автомобила. Включвайки двете действия на „принудата” в общ диспозитив за същите деяния,повдигнати на подсъдимия на стадия на досъдебното производство и с обвинителния акт,съдът не е ограничил процесуалните права на подсъдимия. По всички тези обвинения,той се е защитавал на досъдебното производство и на съдебното следствие. В този смисъл няма основание за извод,че съдът е нарушил разпоредбата на чл.348,ал.3 т.1 вр.с ал.1 т.2 НПК. На второ място,с оглед оправдаването на подсъдимия по всички обвинения,повдигнати по чл.143,ал.1 НК,тъй като принудата ,предвид последващите деяния по чл.150,ал.1 НК и чл.152 НК се явява елемент от състава на последните,то искането за отменяване по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане е лишено от правен интерес. Искането не съдържа възражения по отношение съставомерността и авторството на деянията по чл.150,ал.1 и чл.152 НК. Единствено се поддържа довод за явна несправедливост на наложените наказания. Доводът е неоснователен. Преценката на двете предходни инстанции за наказание в атакувания размер е съобразена както със степента на обществена опасност на конкретните деяния,както и тази на подсъдимото лице. По реда на чл.301,ал. 1 т.3 и 5 НПК,са обсъдени всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието. Сочените в искането обстоятелства-млада възраст,чисто съдебно минало са взети предвид в мотивите на съдебните актове. Наказанието за деянието по чл.152,ал.1 т.2 пр.1 и пр.2 НК е определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,около средния предвиден в закона размер. Като отегчаващи отговорността обстоятелства е отчетен начина и времето на извършване на деянието,високата му обществена опасност,липсата на критичност към извършеното. Основание за това са поредицата действия на принуда спрямо пострадалата Д. Спасова,изразяващи се в употреба на сила и заплашване,насочени към сломяване съпротивата на последната,с цел осъществяване съвъкупление при липса на съгласие,както и блудствени действия. От фактите по делото е установено,че подсъдимият е принудил пострадалата да напусне дискотека „Флорида”,да се качи в автомобила му,да употреби алкохол и да пуши”трева” ,както и да отиде в жилището му. Използвайки сила,както и улеснен от състоянието на Спасова-психически изтощена от заплахите и физически омаломощена от алкохола и „тревата”,подсъдимият успял да я съблече,легнал върху нея и я заставил да му прави „свирки”. От оралния секс получил ерекция и няколко пъти проникнал във влагалището на пострадалата. Накрая се изпразнил в устата на свидетелката,която изплюла семенната течност. Изложените фактически обстоятелства,които не се оспорват в искането, правилно са преценени от редовните съдебни инстанции при формиране вътрешното им убеждение за наказание,което да съответства на тежестта на извършените престъпления. Изводът,че за деянието по чл.152,ал.1 НК следва да се определи наказание от четири години лишаване от свобода,а за деянието по чл.150 НК наказание от две години лишаване от свобода,кореспондира с обективните данни по делото. Наказанието е отмерено в пределите на съответната материално правна норма,съобразено е с принципа за съответствие на престъплението/чл.35,ал.3 НК/,както и с целите визирани в чл.36 НК. ` За да се уважи искането за намаляване на наказанието,следва съгласно чл.422,ал.1 т.5 НПК да бъде установено,че при неговото определяне,съдилищата са допуснали съществено нарушение по чл.348,ал.5 т.1 вр.с ал.1 т.3 НПК. Изложеното не дава основание за такъв извод,тъй като при прилагане на закона в санкционната му част,съдебните инстанции не са допуснали явна несправедливост. На последно място,неправилно се поддържа,че в съдебните актове липсват мотиви относно обвиненията срещу подсъдимия по чл.143 НК. На л.579 районният съд е изложил от фактическа страна всички действия извършени от подсъдимия,съставляващи принуда по отношение на пострадалата,а на л.583 е мотивирал деянията. Въззивният съд оправдавайки подсъдимия по тези обвинения,е изложил мотиви в съответствие с чл.339,ал.1 НПК. По изложените съображения искането следва да се остави без уважение,в който смисъл Върховният касационен съд,трето наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Ф. П. за възобновяване на нохд № 4896/2002г. по описа на Софийски районен съд,21 състав, присъдата по което от 20.03.2006г.е влязла в сила с решение от 23 септември 2008г. по внохд № 2235/2006г. по описа на Софийски градски съд,нак.отделение 11-ти въззивен състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: