3 Р Е Ш Е Н И Е №18 гр. София, 04.04.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2324 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 295, ал.2 ГПК. С решение № 218 от 14.11.2013г. по настоящето дело е отменено въззивното решение № 7997 от 29.11.2012г. по гр.д. № 6584/2012г. на Софийски градски съд, ІV-а състав и е даден ход за разглеждане на делото пред Върховния касационен съд. Допусната е техническа експертиза, която да даде заключение дали към 24.02.1992г. е било започнало строителството в имот пл. № 71/стар/, полигон 15, отразен в стария регулационен план на м. „Дървеница- 3-ти километър”, сега имот пл. № 1515, кв.5, по действащия кадастрален план на м.”Студентски град-1ч.”, [населено място] ; кога, въз основа на какви документи и от кое лице е извършено строителството на намиращия се в имота жилищен блок. Същите обстоятелства вещото лице да изясни и спрямо имот пл. № 1243а, ако е налице разлика в състоянието на имотите и осъщественото застрояване към посочения момент. Приетото в съдебно заседание на 28.01.2014г. заключение на вещо лице установява, че към 24.02.1992г. не е било започнало строителство в имот пл. № 71/стар/, полигон 15, отразен в стария регулационен план на м. „Дървеница- 3-ти километър”, сега имот пл. № 1515, кв.5, по действащия кадастрален план на м.”Студентски град-1ч.”, [населено място]. Строителството на намиращия се в имота жилищен блок е започнало след 09.06.1993г. въз основа на архитектурен проект от 02.04.1993г. и строително разрешение от 09.06.1993г.; строителството е извършено от С. Г. С. в качеството му на собственик на УПИ V-1243а в кв.5-Б и от [фирма] в качеството му на приобретател на правото на строеж. Изграденият шестетажен жилищен блок попада в част от имот пл. № 1515, а останалата му част попада в имот 1243-а. Въз основа на приетото заключение и предвид събраните доказателства от инстанциите по същество, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното: Двете страни по спора основават правото си на собственост на наследство и реституция. Ищците са наследници на С. С. и Т. С., които са притежавали съгласно нотариален акт от 1936г. имот от 600 кв.м., съставляващ имот пл.№ 71 в местн. “Дървеница III”, който е отчужден през 1965г. по реда на З. за нуждите на Студентски град. Правото на собственост на ищците е възстановено през 1994г. със съдебно решение по адм.д. №607/1993г., като са възстановени 5/6 ид.ч. от имота, понеже собственикът на останалата 1/6 ид.ч. не е поискал възстановяване. Понастоящем имотът е с пл.№ 1515 и има площ 597кв.м. Ответникът е наследник на С. Й. К., който е притежавал съгласно нотариален акт от 1958г. празно неурегулирано място от 1700 кв.м. при съседи: Й. С., П. Й., К. Б., Г. Щ. и път. С решение от 20.12.1982г. на Софийски районен съд по гр.д. № 115645/1982г. по реда на чл. 32, т.2 З. е признато по отношение на общината, че неправилно по плана на местн. “Д.-Червена звезда” не е нанесен имота на Г. С. Й., М. П. К., М. С. Й., М. С. Й. и С. Й. С., означен на скицата на вещото лице, съставляваща неразделна част от решението. Със заповед на СНС - У. от 25.01.1983г. е наредено попълване на кадастралния план с нов имот 1243а по плана на м. “Студентски град-1ч.”, отразен на приложена скица, който да се образува от части от имоти пл.№ 1243 и 1268 в кв.5. Непосредствено след това имотът е бил отчужден за нуждите на Студентски град и със заповед от 27.08.1992г. по искане на Г. С. Й. е отменено отчуждаването му. Видно от приложените скици двата възстановени имота се застъпват частично. Според приетите пред първата инстанция единична и тройна технически експертизи имотът на ищците, описан в нотариалния акт от 1936г. и отразен в кадастрален план от 1939г. не е имал собствен идентификационен номер по този план, а е част от бивш имот № 1955. Със заповед от 1963г. имотът е нанесен в плана с идентификационен № 71, полигон 15 и след това е отчужден по З. по рег.пр. 161/1965г. В действащия план бившият имот пл. № 71 е заснет като имот пл. № 1515 от к.л. 549. По отношение имота на ответника експертизите сочат, че имотът по нотариалния акт от 1958г. е идентичен по граници с имот пл. № 1847, а не е идентичен с имот пл.№ 1243а /респ. имот пл.№ 1488/, който е нанесен в плана в производството по чл. 32 З.. Имот 1243а попада върху имот 1955, 1967 и 1966 по плана от 1939г. Вещите лица установяват, че според нотариалните актове от 1936г. и от 1958г., легитимиращи насрещните страни, двата имота нямат общи съседи, т.е. и те не са съседни помежду си. Видно от скиците на л. 190 и 191 от първоинстанционното дело, че имот пл. №1847, идентичен с имота на наследодателя на ответника, се намира встрани /североизточно/ от процесния. За разрешаване на спора е необходимо да се преценят материалноправните предпоставки за реституция в лицето на всяка от претендиращите страни. В този смисъл са и указанията по приложението на закона, дадени в първото отменително решение на ВКС - решение № 460/11 от 02.05.2012г. по гр.д.№ 275/2011г. на 1 г.о. Приетата пред настоящия съд техническа експертиза установява отрицателната предпоставка на чл. 2 З. по З., З. и др. относима към правото на възстановяване на собствеността и на двете страни - че към момента на влизане в сила на закона - 24.02.1992г. строителство върху имота не е започнало. По отношение на ищците са налице и останалите предпоставки на закона за възстановяване на собствеността. Имотът е бил собственост на наследодателите С. и Т. С. и е одържавен за благоустройствено мероприятие по реда на З., което не е реализирано. Установена е идентичността между притежавания преди отчуждаването и възстановения имот. Полученото парично обезщетение за имота е върнато. Възстановеното право на собственост е в обем на 5/6 ид.ч., тъй като за 1/6 ид.ч. не е поискана отмяна на отчуждаването от наследника З. С. С.. Спрямо ответника по иска липсва първата законова предпоставка - имотът да е бил собственост на лицето, от което е отчужден. Установява се, че имотът на наследодателя С. К. съгласно нотариалния акт за собственост, не съвпада с отчуждения, съотв. с възстановения имот. В този смисъл са изричните констатации на приетите експертизи. Имотът, за който е проведено производство по чл. 32, ал.1, т.2 З./отм./ и е нанесен в кадастралния план през 1983г. не е идентичен с притежавания от наследодателя имот. Съдебното решение по гр.д. № 11564/1982г. на Софийски районен съд не обвързва ищците, които не са участвали в него. Към момента на производството техният имот е бил вече одържавен и в делото е участвала общината, но ищците не се явяват частни правоприемници на държавата /съотв. общината/. Същевременно, следва да се отчете особеността на проведеното производство и последиците от него. Основанието на иска по чл. 32, ал.1, т.2 З./отм./ произтича от правото на собственост, но е свързано с интереса да се отстранят съществени непълноти или грешки в кадастралния план и то към момента на одобряването му. Решението, което разрешава спора, има установително действие към този минал момент - на одобряването на регулационния план и има значение за издаване на съответните административни актове на компетентните държавни органи и за уреждане на облигаторните права между заинтересованите страни. Решението няма прехвърлително или конститутивно действие. В този смисъл е Решение № 59 от 08.05.1986г. по гр.д. № 27/86г. на ОСГК на ВС, както и Решение № 407 от 25.06.2012г. по гр.д. № 1192/2010г. на І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В последното се приема, че при действието на З./отм./ не би могло да се уважи едновременно иск по чл.32, ал.1, т.2 З. /отм./ и чл.108 от ЗС, тъй като установяването на грешката или непълнотата в плана не води до еднозначен извод, че ищецът е собственик на спорния имот. При горните изводи следва, че възстановяването на собствеността в полза на ответника е незаконосъобразно и установителният иск, предявен от ищците, следва да бъде уважен. В полза на последните следва да се присъдят направените разноски за трите инстанции в размер на 997лв., от които 396лв. за касационното производство съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 295, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Г. С. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.3, че А. Г. Г., Б. Г. Г. /наследници на починалата в хода на делото С. С. Й./, двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, ап.5, чрез адв. Н. Б., Т. Р. С. и С. Р. С. /наследници на починалия в хода на делото Р. С. С./, двамата с адрес: [населено място], жк.”К. поляна-Іч.”, [жилищен адрес] са собственици на 5/6 /пет шести/ ид.ч. от имот пл. №1515, в кв.5 по плана на [населено място], местн.”Студентски град-1ч.”, а по отменения кадастрален план съставляващ имот пл. № 71, полигон 15 в местн.”Дървеница - 3 км.” с площ 597 кв.м., при съседи по документ за собственост: А. С., Ц. С., Д. З. и М. П.. ОСЪЖДА С. Г. С. да заплати на А. Г. Г. и Б. Г. Г. сумата 997лв. разноски по делото за три инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: