Р Е Ш Е Н И Е № 191 София 09.08. 2010 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря Т.Кьосева изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 618/2009г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. Д., Ц. Г. Д., Р. М. Ж. и Е. Ж. С.,всички от [населено място], срещу въззивно решение №161 от 13.02.2009г. по гр. дело № 801/2007г. на Варненския окръжен съд. С определение от 12.08.2009г. е допуснато касационнно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК по въпросите относно приложимостта служебно на разпоредбата на чл.154 ГПК /отм./ при липса на оспорване истинността на официален свидетелстващ документ, както и по отношение на въпроса за възможността за възстановяване на собствеността на земеделски имот, попадащ в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗС предвид и наличието на противоречиви решения по въпроса за правото на собственост, основано на реституцията на имоти, попадащи в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ на м.”В.”, вкл. срещу ползуватели, позовали се на препис извлечения от протоколи с решения на ИК на ОНС. Касаторите излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по касация В. Н. Ж. оспорва жалбата като неоснователна. Ответникът по касация Т. Й. Т., [населено място], не изразява становище. След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на ІІ г.о. приема следното: С обжалваното решение е отменено решение от 09.01.2007г. по гр. дело №4584/2005г. на Варненския районен съд и по реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е уважен искът, предявен от В. Н. Ж. и Т. Й. Т., срещу Д. Ж. Д., Ц. Г. Д., Р. М. Ж. и Е. Ж. С. с правно основание чл.108 ЗС за имот – реална част от 351 кв.м. от ПИ № * по КП на местност „В.-с.”, целият с площ 800 кв.м. при посочени граници на реалната част. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците са собственици по реституция по ЗСПЗЗ на процесния имот съгласно решение на ПК от 15.07.1994г. Имотът, възстановен с решението, е идентичен с описания по нот.акт №*/1937г., легитимиращ наследодателя на ищците като собственик на нива от 7.900 кв.м. в същата местност, съобразно приетата техническа експертиза. В реституирания имот се включва процесната реална част от 351 кв.м. от ПИ № * по КП на местността „К. а.” /идентична с „Р.”/, целият с площ 800 кв.м. Ответниците осъществяват фактическа власт върху целия имот ПИ * и с нотариален акт № */94г. са признати за собственици на 600/800 кв.м. ид.ч. на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ от мястото, съставляващо имот пл.№* по КП „В.-с.”. Те обаче не са установили твърдението си, че на наследодателя им е предоставено право на ползване по реда на ПМС 21/1963г. и правото на ползване се е трансформирало в право на собственост. За да направи този извод въззивният съд е приел, че макар да не е открито производство по оспорване по реда на чл.154 ГПК /отм./ след като ищците са твърдяли, че на ответниците не е предоставено право на ползване, то те са оспорили и верността на съдържанието на представения от ответниците препис – извлечение № 341/1969г. Препис-извлечението е официален свидетелстващ документ, който сам по себе си не е правопораждащ правото на ползване акт.Такъв е решението на ИК на ОНС.Препис извлечението само удостоверява, че такова право е било предоставено с протокол № 20, Решение № 4 от 04.11.1968г. Въззивният съд е приел, че при това положение препис-извлечението е неистински, неверен документ. Оттук и ищците не са могли да изкупят по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ 600 кв.м. от имот пл.№* по КП на м.”В. – с.”, целият с площ 800 кв.м., което прави безпредметно обсъждането на останалите предпоставки на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. По делото е било установено, че ищците са собственици по реституция по ЗСПЗЗ на процесния имот съгласно решение на ПК от 15.07.1994г. Имотът, възстановен с решението, е идентичен с описания по нот.акт №*/1937г., легитимиращ наследодателя на ищците като собственик на нива от 7.900 кв.м. в същата местност. Идентичността е установена от техническата експертиза.За ищците е налице материалноправна легитимация по предявения иск. Правопораждащият правото на ползване факт по ПМС №21/63г. е решението на ИК на Г., с което се утвърждава списък на правоимащите по отношение предоставените за ползване имоти на определената земя. Протоколът, обективиращ решението съставлява официален диспозитивен документ. Препис- извлечението от такъв като официален свидетелстващ документ удостоверява породените права. При липса на оспорване по реда на чл.154 ГПК препис-извлечението се ползва с доказателствена сила по чл.143,ал.2 ГПК /отм./. Като е приел, че той е неверен документ без документът да е оспорен от ищците, въззивният съд не е съобразил процесуалните правила и неправилно е приел, че на наследодателя ответниците не е било предоставено валидно право на ползване по посоченото ПМС. Освен това, видно от списък 1 на лицата към протокол 20/68г., под №219 е вписан наследодателят на ответниците като е записано предоставяне на имот с площ 0.7 дка. С оглед изложеното, следва да се приеме, че обжалваното решение е незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Като е отрекъл правата на касаторите по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, поради това, че не са установили на праводателя им да е било предоставено право на ползване и не е обсъдил въпроса дали процесният имот е бил застроен към 01.03.1991г. със сграда по смисъла на същия параграф и дали е налице влязъл в сила ПНИ, по който имотът да бъде индивидуализиран по отношение на спорната част, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивният съд е следвало да възложи допълнителна задача на техническата експертиза, която да индивидуализира имота не по стария кадастрален план, а по влезлия в сила ПНИ, за който има данни в заключението от 19.06.12008г. Спорната реална част от имот № * по КП следва да бъде нанесена по скица съгласно ситуиране на имотите по ПНИ, като се установи с каква площ е нанесен имотът на ответниците по ПНИ с оглед възможността да трансформират правото на ползване върху конкретен имот до 600 кв.м. площ - §4з ПЗР ЗСПЗЗ и чл.28, ал.6 ППЗСПЗЗ и при наличие на останалите изисквания на закона. По делото е неизяснено по ПНИ как е заснет процесният имот спрямо възстановения в полза на ищците и каква част от него попада във възстановения имот. С ПНИ се осъществява индивидуализацията на недвижимия имот, върху който е възстановено правото на собственост, или върху който ползувателят е придобил собствеността, тъй като той определя границите на новообразувания имот. Освен актуалния статут на имота, въззивният съд не е изяснил във връзка с твърдяната трансформация на правото на ползване статута на сградата в имота. С помощта на техническа експертиза следва да се установи дали към релевантия момент постройката е била сграда по смисъла на §4а ПЗР ЗСПЗЗ вр.§1в,ал.3 ПЗР ППЗСПЗЗ, която да отговаря на изискванията на действащата към релевантия момент Наредба № 5 за ПНТСУ от 1977г. /отм. - чл.177. С оглед изводите относно наличието на такава сграда следва да се направи и извод за основателността на иска, основана на конкуренцията на права – тези, които ищците черпят от реституцията и тези, които ответниците, черпят от §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Изложеното налага извод за касиране на обжалваното решение. С оглед необходимостта от извършване на съдопроизводствени действия делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да изясни посочените по-горе въпроси като извърши следващите се съдопроизводствени действия. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №161 от 13.02.2009г. по гр. дело № 801/2007г. на Варненския окръжен съд. Връща делото на Варненския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: