7 Р Е Ш Е Н И Е № 194 София, 27 юли 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова дело № 349 по описа за 2015 година, решението е изготвено от съдия Евелина Стоянова Постъпила е касационна жалба от адв.В.К. като повереник на гражданските ищци С. Г. Г., Х. Х. К. и С. Д. Х. против решение № 334 от 12.12.2014 г., постановено по внчхд № 425/14 г. на Окръжния съд – гр. Бургас. Възразява се, че са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.т. 1 и 2 НПК и се иска връщане на делото за ново разглеждане или произнасяне по същество, при условията на чл.354, ал.5 НПК. На вниманието на ВКС е поставена и касационна жалба против определението на БОС, постановено по реда на чл.306 НПК, с което той се е произнесъл по разноски, направени по делото. Пред ВКС жалбоподателите и повереника им, редовно призовани, не се явяват. Гражданските ищци В. Т. и В. Т., редовно призовани, не се явяват и не изпращат процесуални представители. Подсъдимата С. Д., редовно призована, не се явява. Защитникът й – адв.Д., изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира, че жалбата следва да се остави без уважение. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: Процесуалното развитие на делото е усложнено и това добре е видно от изложеното по-долу. 1. По частна тъжба от името на В. Т., С. Х., В. Т., С. Г. и Х. К. против С. Н. Д. с обвинение по чл.148 НК е образувано нчхд № 215/09 г. по описа на Районен съд-гр.Елхово, приключило с присъда № 71 от 12.10.2010 г., с която подсъдимата е оправдана по предявеното й обвинение по чл.148 НК, а предявените от петимата граждански ищци срещу нея граждански искове за причинени неимуществени вреди са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Присъдата на ЕРС е оспорена от всички частни тъжители и граждански ищци с жалба депозирана на 22.10.2010 г. в ЕРС. 2. С протоколно определение от 18.01.2012 г. по внчхд № 1368/11 г. СЗОС отменил изцяло присъдата по нохд № 215/09 г. на ЕРС и прекратил производството в наказателната и гражданската му части. 3. С решение № 186 от 06.06.2012 г. по кд № 580/12 г., образувано по жалби на Х. К., С. Х. и С. Г., ВКС, първо наказателно отделение отменил посоченото в т.2 определение на СЗОС и върнал делото за ново разглеждане. 4. С решение от 14.01.2013 г. по внчхд № 1209/12 г. СЗОС отменил изцяло присъдата по нохд № 215/09 г. на ЕРС и прекратил производството по делото в наказателната и гражданските му части. 5. С решение № 250 от 18.11.2013 г. по кд № 473/13 г., образувано по жалби на К., Г. и Х., ВКС, трето наказателно отделение отменил решението по т.4 в частта, с която е прекратено производството в гражданската част и върнал делото за ново разглеждане в тази му част от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. 6. С решение от 12.12.2014 г. по внчхд № 425/14 г. БОС отменил присъдата на ЕРС, постановена по нохд № 215/09 г. в частите, с които са отхвърлени като неоснователни и недоказани гражданските искове за неимуществени вреди, предявени от В.Т., С.Х., В. Т., С.Г. и Х.К. и прекратил производството по разглеждане на предявените граждански искове от цитираните тъжители, като оставил без разглеждане гражданските искове по настоящото наказателно производство. 7. С молба, Вх.№ 21310 от 15.12.2014 г. повереникът на Х., К. и Г. - адв.К., поискала от БОС допълване на протокола за съдебното заседание проведено на 12.12.2014 г. С разпореждане № 52 от 16.12.2014 г. председателя на съдебния състав на БОС оставил без уважение искането за допълване на протокола и докладвал молбата на съдебния състав по делото за произнасяне по реда на чл.312, ал.2, предложение второ НПК. С определение № 53 от 16.12.2014 г. БОС оставил без уважение молбата за допълване на споменатия протокол. 8. С определение № 5 от 14.01.2015 г. по същото въззивно производство – внчхд № 425/14 г., по молба на адв.Д., като пълномощник на подсъдимата С. Д., БОС на основание чл.306, ал.1, т.4 НПК осъдил В. Т., С. Г., Х. К., С. Х., В. Т. и И. Т. да заплатят на С. Н. Д. разноски за заплатен адвокатски хонорар в общ размер от 1550 лева, направени по нчхд № 215/09 г. на ЕРС, внчхд № 1368/11 г. на СЗОС, внчхд № 1209/12 г. на СЗОС и кд № 580/12 г. на ВКС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Отразеното по-горе процесуално развитие на делото има значение в няколко посоки, а именно: - то указва на наличието на условията на чл.354, ал.5, изречение второ НПК – ВКС трябва да реши делото, без да го връща за ново разглеждане, при което има правомощията на въззивната инстанция. - пределите на проверката по реда глава двадесет и трета от НПК са стеснени – в гражданската част и то само спрямо гражданските ищци Г., Х. и К.. Съображенията за това са: След намесата на ВКС с решението по кд № 473/13 г. делото е върнато за ново разглеждане само в гражданската му част, спрямо гражданските ищци К., Г. и Х.. ВКС нееднократно е имал повод да вземе отношение по това, че пределите, в които се осъществява съответната инстанционна проверка, се определят от съда по същество при отчитане на данните, които произтичат от процесуалното развитие на делото, в частност от иницииралите образуването на едно или друго от производствата и от указанията, които се явяват задължителни, по смисъла на закона - чл.355, ал.1 НПК. На тази плоскост е очевидно, че частните тъжители и граждански ищци В. Т. и В. Т. не са оспорили, със съответна жалба, определението, постановено по внчхд № 1368/11 г. по описа на СЗОС. Това добре е видно от обстоятелствената част на мотивите на решението на ВКС, постановено по кд.№ 580/12 г. Иначе казано, споменатите лица не са заявили несъгласие със съдебния акт, постановен по внчхд № 1368/11 г. на СЗОС, с който присъдата по нохд № 215/09 г. на ЕРС е отменена, а производството по делото, в наказателната и гражданската му части, е било прекратено, респ. не са счели, че са нарушени техни права и законни интереси, което по силата на чл.349, ал.3 НПК предпоставя правото им на жалба. Частните тъжители и граждански ищци Т. и Т. не са подавали други жалби освен тази срещу присъдата по нчхд № 215/09 г. на ЕРС. С пропуска да се оспори съдебния акт, постановен по първото въззивно производство – внчхд № 1368/11 г. по описа на СЗОС, правната възможност на двамата да атакуват последващите съдебни актове е преклудирана. Обстоятелството, че това не е съобразено от решаващите съдилища, не променя направения извод. Институтът на присъединяване към вече подадена жалба е относим само към лицата имащи качеството на подсъдими. По идентичен начин стоят нещата и с възможността по чл.347, ал.2 НПК, съдебният акт да бъде изменен или отменен и по отношение на необжалвалите, ако основанията за това са в тяхна полза. Той също е относим само към необжалвалите подсъдими. Обобщено, изходът на делото за коментираните частни тъжители и граждански ищци не може да бъде различен от този, който не са оспорили надлежно. От изложеното произтича, че ВКС е сезиран надлежно от гражданските ищци С. Г., С. Х. и Х. К. с искане за ангажиране отговорността на подсъдимата С. Д. по реда на чл.45 ЗЗД, за причинените им неимуществени вреди, резултат от осъществен от нея деликт. За изясняване на обстоятелствата от кръга по чл.102 НПК, свързано с изложените такива в частната тъжба от името на Г., Х. и К., в хода на първоинстанционното съдебно производство са събрани множество доказателства. От тях произтичат следните факти: Подсъдимата С. Д. през 2008 г. обработвала земеделски земи в различни землища на [населено място], като осъществявала дейността си на земеделски производител чрез своята фирма - [фирма]. На 30.05.2008 г. в [населено място], преди провеждането на нарочно организирана среща на земеделски производители със заместник-министъра на „Министерство на земеделието и горите”, неустановено лице предоставило на Д. предварително написана „Жалба от земеделски производители на територията на [община], област Я.”, която била адресирана до Министъра на земеделието и храните, Председателя на Асоциацията на земеделските производители в България, Директора на Държавен фонд „Земеделие”, Комисията по земеделие и гори при Народното събрание на Република България и до Областната дирекция „Земеделие и гори”-гр.Я.. Д. не се запознала със съдържанието на жалбата в детайли, възприела само нейните адресати и определени имена на физически лица, както и това, че се цели извършването на проверка, и подписала същата, като поставила личния си подпис, изписала трите си имена и ЕГН, и посочила землището, където работи. Коментираната жалба, изготвена от неустановено лице, била подписана от общо 51 физически лица, земеделски производители от района на Б.. За периода от 02.06.2008 г. до 16.07.2008 г. жалбата достигнала до своите адресати, с изключение на Комисията при Народното събрание. На 10.10.2008 г. жалбата е изпратена по факс от фирма „Ф.” на телевизия С., като данните от нея са излъчени в предаването „П.”, проведено на 11.10.2008 г. В жалбата са посочени редица факти относими единствено и само до А. М., като наред с тях се обективират и такива, които засягат гражданските ищци Г., Х. и К., а именно: „...М. работи с поставени лица, които са....Г., Х. и К....М. получи плащания за 2007 г. чрез поставените си лица без да обработва площите...молим да бъде направена проверка организираната от М. група, дали те наистина обработват заявените от тях площи...Считаме, че жалбата ще бъде взета под внимание и ще бъдат доказани измамите на М. и организираната от него група”. За жалбата и твърденията в нея Г., Х. и К. узнали от статията „Сигнализират за агроизмами в Б.”, публикувана в бр.286 от 16.10.2008 г. във в-к „Труд”, в която статия са били цитирани имената им. Многобройните доказателствени материали, събрани по настоящото дело не позволява положителен извод за това, че К., Х. и Г. са поставени лица на М., са участвали в организирана от него група, са го подпомагали да получи през 2007 г. плащания без да обработва площите. В резултат на разпространението на посочените в жалбата факти са произтекли вредни последици за К., Х. и Г., като доброто им име е злепоставено, както в професионалния им кръг, така и в този, основан на родствени и/или приятелски връзки. От очертаните факти произтича, че С. Д. е извършила противоправно действие от което пряко и непосредствено са произтекли неимуществени вреди за гражданските ищци К., Х. и Г., респ. е налице фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Посочената по-горе информация, съдържаща се в жалбата, относима към Г., Х. и К., позволява да се добие представа за позорно тяхно поведение, окачествено и като престъпно, щом се претендира те да са поставени лица на друго физическо лице, участват с него в организирана група и го подпомагат да получи плащания (финансови средства), макар да няма правно основание за това – без да обработва площи. С ползваните изрази на К., Х. и Г. се приписват престъпления измама и участие в организирана престъпна група (за извършване на измами), каквито, както се посочи, няма данни да са извършвани от тях. Безспорно е, че приписването на измами и участие в организирана група за измами са позорни обстоятелства, които освен това са доведени до знанието на голямата част от адресатите на жалбата, до телевизионно предаване (което макар и да не е адресат на жалбата е получило същата по факс от фирмата на Д.), и печатно издание, от който момент обществената оценка за К., Х. и Г. е променена неблагоприятно. В резултат на разпространените неверни позорни факти за тях, те са претърпели вредни последици, за които стана дума. Деянието е извършено от Д. при „несъзнавана непредпазливост” – небрежност, тъй като тя, макар да не е предвиждала общественоопасните и вредоносни за ищците последици от деянието, е била длъжна и е могла да ги предвиди. Казаното произтича от установеното, че Д. е подписала жалбата без да се запознае детайлно със съдържанието й, въпреки, че е имала възможност за това. Нещо повече тя е могла да прецени, че полагайки подписа си, трите имена, ЕГН и посочвайки землището където работи, се съгласява с текста, независимо, че се е запознала с него частично. Конституционното право на всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слова има своето ограничение в чл.39, ал.2 от Конституцията – това право да не се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Злоупотребата с това право може да предопредели наказателна или деликтна отговорност, щом са налице всички признаци на съответния фактически състав. Конституционното право на жалби до държавните органи, укрепено в чл.45 от Конституцията ни, не препятства отговорността по чл.45 ЗЗД, щом деецът е разгласил позорни обстоятелства, действайки при несъзнавана непредпазливост. За реализиране на фактическия състав на деликта от значение е наличието на вина, а не нейната форма. На плоскостта на казаното, жалбоподателите са претърпели неблагоприятни последици от неимуществен характер свързани с това, че са понесли морални негативи, емоционални страдания, неудобство, срам от това, че са компрометирани, а почтеността им е била поставена под съмнение. С оглед на изложеното според ВКС справедливи, по смисъла на чл.52 от ЗЗД, компенсации за тези претърпени от К., Х. и Г. вреди от неимуществен характер, пряка и непосредствена последица от деянието на Д. биха били обезщетения в размер на по 500 лева. В останалата част, до пълно предявените размери от по 1500 лева, гражданските искове правилно се били отхвърлени като неоснователни и недоказани. Все в тази връзка трябва да бъдат присъдени и законни лихви върху уважената част на гражданските искове, считано от 16.10.2008 г. до окончателното им изплащане. Отговорността на Д. следва да бъде ангажирана и за дължимата държавна такса върху размера на уважените граждански искове. На последно място, определението от 14.01.2015 г., постановено от БОС, по реда на чл.306, ал.1 т.4 НПК, по искане на подсъдимата, подлежи на отмяна, предвид изхода на касационното дело. Нещо повече, трябва да се каже, че в частта относно И. Т., БОС е игнорирал разпореждането на съдия-докладчик по нчхд № 215/09 г. на ЕРС, от което достатъчно добре е видно, че наказателното производство от частен характер не касае посоченото физическо лице, което няма качеството на частен тъжител и/или граждански ищец по делото. Поради това категорично неправилно е ангажирана отговорността му за деловодни разноски по делото, в което той не е взел участие като страна. Водим от горното и на основание чл.354, ал.5 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 334 от 12.12.2014 г., по внчхд № 425/14 г. на Окръжния съд–гр.Бургас в частта, с която е отменена присъдата на Районен съд-гр.Елхово, постановена по нчхд № 215/09 г. спрямо В. М. Т. и В. Ж. Т., както и в частта, с която е постановено прекратяване на производството, в тази му част. ОТМЕНЯ същото решение на БОС в частта, с която производството в гражданската му част спрямо С. Г. Г., С. Д. Х. и Х. Х. К. е прекратено и ОСЪЖДА С. Н. Д. да заплати на С. Г. Г., С. Д. Х. и Х. Х. К. сумите от по 500 (пет стотин) лева, представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди, дължими ведно със законните лихви, считано от 16.10.2008 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля гражданските искове до пълно предявените размери от по 1500 лева, като неоснователни. ОСЪЖДА С. Н. Д. да заплати в полза на държавата 60 (шестдесет) лева - държавна такса върху размера на уважените граждански искове. ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО определение № 5 от 14.01.2015 г., постановено по внчхд № 425/14 г. на Окръжния съд – гр. Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: