Страница 4 от 4 Р Е Ш Е Н И Е № 136/2025 г, Гр. София, 21.05.2025 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, 5-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА ТАТЯНА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдия Костадинова т.д. № 1247/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Производството е образувано по молба на Г. Д. Й. за отмяна на влязлото в сила на 12.12.2023 г. Решение № 100/20.07.2022 г., постановено по в.т.д. № 111/2021 г. на АС-Велико Търново, с което е уважен предявеният от Гаранционен фонд срещу него осъдителен иск с правно основание чл. 91, ал. 1 ЗЗ (отм.). Молителят твърди, че е налице ново писмено доказателство (писмо изх. № 91-02-159/20.03.2024 г. на Комисията за финансов надзор), което има съществено значение за делото, тъй като доказва съществуването на правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен за процесния автомобил към датата на събитието. Поддържа, че въпреки положените усилия не е могъл да се снабди своевременно с доказателството поради дългия период от време, изминал от датата на пътно-транспортното произшествие до момента на завеждане на делото. Счита, че новото писмено доказателство е релевантно за спора, независимо че съдът се е позовал и на друго основание за възникване на суброгационното вземане на Фонда (липса на правоспособност за управление на автомобила), защото това позоваване е извършено в нарушение на материалния закон. При тези съображения моли за отмяна на влялото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по молбата Гаранционен фонд я оспорва. Сочи, че представеното от молителя писмо не съставлява ново писмено доказателство, с което страната да не е могла да се снабди своевременно, а и същото не би променило изхода от делото предвид наличието и на друго основание за суброгиране. Моли за отхвърляне на молбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, установи следното: С процесното Решение № 100/20.07.2022 г., постановено по в.т.д. № 111/2021 г. на АС-Велико Търново, след частична отмяна на Решение № 90/13.03.2019 г. по гр.д. № 263/2018 г. на ОС-Русе е уважен предявеният от Гаранционен фонд срещу Г. Й. иск с правно основание чл. 91, ал. 1 ЗЗ (отм.) до сумата от 361 697,27 лв. – суброгационно вземане за платено обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 28.06.2004 г. в резултат от противоправното поведение на молителя като водач на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и при липса на правоспособност за управление на МПС, ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването, като обжалваното решение е потвърдено в отхвърлителната му част за разликата до пълния предявен размер от 405 629,99 лв. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че плащането, извършено от Гаранционен фонд, е било дължимо поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управлявания от молителя-делинквент автомобил (чл. 88, ал 1, т. 1, б. „б“, пр. 1 ЗЗ (отм.)) и поради обстоятелството, че към датата на събитието същият е бил лишен от право да управлява МПС (чл. 88, ал 1, т. 1, б. „б“, пр. 2 ЗЗ (отм.)). По отношение на първата предпоставка съдът е посочил, че в констативния протокол, съставен относно събитието, не е удостоверено представянето на полица за сключена задължителна застраховка, както и че наличието на такава не се доказва пълно от приетото като доказателство писмо на РПУ-гр. Бяла от 15.11.2006 г., тъй като то има характер на производно доказателствено средство (възпроизвежда съдържанието на друго непредставено по делото писмо – на ОДП-гр. Русе), а и не съдържа данни относно срока на действие на застраховката (сочи само, че за автомобила е сключен договор за застраховане с полица № 100/0045436/14.12.2003 г. със застрахователя „БЪЛГАРСКИ ИМОТИ“ АД). В настоящото производство молителят е представил като ново писмено доказателство за наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите писмо изх. № 91-02-159/20.03.2024 г. на Комисия за финансов надзор, изпратено му по повод негова молба към жалба от 21.02.2024 г. В писмото са описани твърденията на молителя относно доказателствената сила на издадения от РПУ-гр. Бяла документ от 15.11.2006 г. и е изразено съгласие с тях, като е заключено, че предвид официалния характер на документа „може да се направи обосновано предположение“ за съществуването на действащ застрахователен договор към датата на пътно-транспортното произшествие. Цитирана е и съдебна практика, въз основа на която органът-издател на документа е достигнал до обективираните в писмото правни изводи. При тези данни настоящият състав намира молбата за неоснователна по следните съображения: Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК установява два фактически състава, при които може да бъде отменено влязлото в сила решение: когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства. Новите обстоятелства трябва да са се осъществили до приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, а новите писмени доказателства могат да са новооткрити или новосъздадени. И в двата случая обаче те трябва да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната или тя да не е могла да се снабди с тях до края на съдебното дирене в инстанцията по същество. В случая молителят се позовава на новосъздадено писмено доказателство, с което според него се доказва вече релевираният в процеса факт – фактът на сключена и действала към датата на пътно-транспортното произшествие задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Видно от съдържанието на писмо изх. № 91-02-159/20.03.2024 г. на Комисия за финансов надзор обаче, документът няма характер на свидетелстващ за сключването на сочената от молителя полица или за действието й към датата на събитието, тъй като не отразява факти, осъществени от или пред автора на документа. Напротив, той съдържа анализ на съдебната практика във връзка материалната доказателствена сила на официалния документ и правно съждение на автора, че писмото на РПУ-гр. Бяла се ползва с такава за удостовереното в него сключване на застрахователната полица. Тоест документът, на който молителят се позовава, не свидетелства за факт от фактическия състав на присъденото с влязлото в сила решение вземане, а съдържа правни доводи за такъв факт, каквито обаче страната може да релевира само в производството по инстанционен контрол (което е и сторила). Поради това, макар формално да е писмено доказателство, документът не съставлява ново доказателство, което може да има значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Впрочем, налице е и допълнителна причина, заради която изискването за съществена релевантност на документа към спора не е удовлетворено. С влялото в сила решение е прието, че суброгационното вземане е възникнало на две самостоятелни основания – липса на сключена задължителна застраховка за увреждащия автомобил и липса на правоспособност у делинквента. Второто основание е счетено за установено от факта на постановеното лишаване на молителя от правоуправление, който факт е оценен като равностоен на липсата на право за управление на МПС по смисъла на чл. 88, ал. 1, т. 1, б. „б“, пр. 2 ЗЗ (отм.). Изводът за покриване и на това второ основание не е бил отречен по пътя на инстанционния контрол, а напротив - обективиран е и в определението по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение и не подлежи на ревизиране в настоящото производство. Наред с изложеното не е удовлетворено и третото изискване на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно – страната да няма вина за невъзможността за своевременно представяне на документа, на който се позовава. Процесното доказателство съставлява писмен отговор на Комисията за финансов надзор по повод подадена от молителя жалба, но възможността за иницииране на производство пред надзорния орган е съществувала за страната още в хода на исковия процес. Тя не се е възползвала от нея, а е поддържала (включително в последната касационна инстанция) процесуалната позиция, че фактът на сключена застраховка се доказва пълно от приетото в първоинстанционното производство писмо от РПУ-Бяла, и вероятно с оглед на тази позиция в хода на делото не са предприети действия по снабдяване с процесния документ. Допълнително следва да се посочи, че в молбата си за отмяна страната сочи причини, поради които не е успяла да се снабди своевременно с препис от самата застрахователна полица от застрахователя (съответно от неговия правоприемник) и от „други държавни органи“ (неиндивидуализирани, но според контекста – различни от издателя на процесното писмо), но не представя доказателства за наличие на обективна пречка за снабдяване именно с писмото от Комисията за финансов надзор, послужило като основание за подаване на молбата за отмяна. Поради изложените съображения не са налице основания по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Д. Й. за отмяна на влязлото в сила на 12.12.2023 г. Решение № 100/20.07.2022 г., постановено по в.т.д. № 111/2021 г. на АС-Велико Търново, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение частично е уважен предявеният от Гаранционен фонд срещу него осъдителен иск с правно основание чл. 91, ал. 1 ЗЗ (отм.). ОСЪЖДА Г. Д. Й., ЕГН [ЕГН], да заплати на Гаранционен фонд, [населено място], [улица], ет. 4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.