Решение по т.д.№ 1936/2016 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е № 104 София, 13.07.2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на петнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1936 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу тази част от Решение № 203 от 29.01.2016 год. по гр.д.№ 2358/2015 год. на Софийския апелативен съд с която е отменено Решение № 2335/08.04.2015 год. по гр.д.№ 16765/2013 год. на Софийски градски съд и е уважен за сумата 8435 лв. предявеният от А. Н. Д. и С. Т. Д. срещу [фирма] (в качеството на правоприемник на [фирма]) иск за връщане на суми, заплатени въз основа на недействителни клаузи на договор за банков кредит, както и в частта с която на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр.чл.146 вр.чл.143 т.9 ЗЗП е прогласена за недействителна клаузата на чл.12 от сключения между страните договор за банков кредит. По реда и в срока на чл.287 ал.2 ГПК А. Н. Д. и С. Т. Д. са депозирали насрещна касационна жалба срещу тази част на Решение № 203 от 29.01.2016 год. по гр.д.№ 2358/2015 год. на Софийския апелативен съд с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционния акт. С нея първоинстанционният съд е приел за неоснователни предявените от А. и С. Д. обективно съединените искове за установяване на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр.чл.146 вр.чл.143 ЗЗП на недействителността на клаузите на чл.3 ал.5 и чл.6 ал.3 от сключения между страните договор за банков кредит. Касационен контрол по жалбата на [фирма] е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие със задължителна съдебна практика по въпроса за правомощията на въззивната инстанция да променя квалификацията на иска. Касационен контрол по жалбата на А. и С. Д. е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: Уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, може да бъде квалифицирана, като неравноправна по смисъла на ЗПП. В касационната жалба на [фирма] се подържа основанието по чл.281 т.2 ГПК недопустимост на въззивния акт в частта с която САС се е произнесъл по осъдителния иск. Касаторът счита, че този иск е уважен на непредявено основание, поради което въззивното решение следва да бъде обезсилено в тази част. Позовава се на основанието по чл.281 т.3 ГПК в частта с която съдът е приел за основателен установителния иск. В касационната жалба на А. и С. Д. се сочи неправилност на въззивния акт в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Конкретните нарушения, посочени в жалбата са на т.10 и т.12 на чл.143 ЗЗП, чл.145 ал.1 ЗЗП, чл.147 вр.чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.58 ал.1 т.2 ЗКИ. Искането им е за касиране на въззивния акт в тази част и произнасяне по същество, като бъде прогласена нищожността на спорните договорни клаузи. Като взе предвид доводите на страните и извърши проверка по реда на чл.290 ал.2 ГПК на обжалвания въззивен акт, ВКС-Търговска колегия, състав на I т.о. приема следното: Предявен е осъдителен иск за сумата 8435 лв. с посочено правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД, като исковата сума е формирана от сбора на надплатените от А. и С. Д. анюитетни вноски по сключен на 09.09.2005 год. договор за банков кредит. Надплащането произтича от неправилното формиране на размера на вноските, съобразно недействителността поради противоречие със закона - чл.26, ал.1 от ЗЗД. вр.чл.146, вр.чл.143 от ЗЗП на следните клаузи от договора за банков кредит: чл.3, ал.1, 2 и 5; чл.6 ал.3; чл.7 ал.2 и чл.12. С допълнително уточнение, ищците са заявили, че не поддържат оспорването на клаузата на чл.3 ал.1от договора. Съдържанието на спорните клаузи е както следва: На чл.3 (ал.2) За всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора па базовия лихвен процент на [фирма] (БПБ) за лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 2,55 пункта. Към момента на сключване на настоящия договор БЛП на БПБ АД за лева е в размер на 5.75%. (ал.5) Действащият базов лихвен процент на банката за лева не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на базовия лихвен процент за лева и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят. Чл.6 (ал.3) В случай, че по време на действието на настоящия договор банката промени лихвен процент за лева. размерът на погасителните вноски, определен в ал.1, т.2 се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписване на настоящия договор дава своето неотменяемо и безусловно съгласие. Чл.7 (ал.2) Ако падежът на погасителната вноска съвпадне с неприсъствен ден, тя следва да бъде направена в последния работен ден преди падежа. Чл.12 Банката запазва правото си по време на действие на настоящия договор да променя тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които БПБ АД прилага при операциите си. Измененията в тарифата влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по настоящия договор. Твърдението на ищците е, че поради едностранната промяна от страна на банката на лихвения процент, не е била спазен клаузата на чл.6 ал.1 от договора, а именно, че месечната погасителна вноска, включваща лихва е 599.18 лева през първата година от срока за издължаване на кредита и 673.39 лв. за всяка следваща година до крайния срок на издължаване. Увеличеният размер на погасителните вноски се дължи на неравноправност на посочените по-горе клаузи, което е довело до надплащане на сума в размер на 8435 лв., чието връщане ищците претендират на основание чл.55 ал.1 ЗЗД. Ответникът е оспорил исковете при позоваване на правото на банката едностранно да промени базовия лихвен процент, без задължение за уведомяване на кредитополучателя. Поради това счита, че претендираната сума не е недължимо платена и не подлежи на връщане. Първоинстанционният съд е приел, че установителните искове са неоснователни, поради това, че промяната в лихвения процент е била уредена изрично в договора и кредитополучателите са се съгласили с условията за настъпването и. Становището по установителните искове е обусловило и становището на СГС за неоснователност на осъдителния иск, което е довело до отхвърлянето му. Сезиран с въззивната жалба на ищците, съставът на САС е счел, че тя е неоснователна по отношение недействителността на посочените по горе клаузи на чл.3, чл.6 и чл.7 от договора. Поради това, че клаузите не са недействителни, начисленото въз основа на тях увеличение не подлежи на връщане на основание чл.55 ал.1 ЗЗД, но следва да бъде присъдено на основание чл.82 ЗЗД, като вреда от неизпълнение на действителен договор. Поради това е присъдил в полза на ищците сумата 8366.21 лв. на основание чл.79 ал.1 вр.чл.82 ЗЗД. Счел е за недействителна клаузата на чл.12 от договора, като нарушаваща изискването за добросъвестност - чл.143 т.9 ЗЗП. Становището на настоящия съдебен състав по първия от правните въпроси е, че правомощията на въззивната инстанция служебно да променя квалификацията на иска, приета от първоинстанционния съд, се ограничават до случаите, когато с това не се нарушава диспозитивното начало и не се излиза извън определения от страните предмет на спора и обхвата на търсената ищеца защита. Нито първоинстанционният, нито въззивният съд са обвързани от посочената от ищцовата страна правна квалификация на иска – Решение № 144/22.11.2013 год. по т.д.№ 406/2012 год. на І т.о. на ВКС. Случаите, в които въззивната инстанция може да приложи служебното начало са изчерпателно посочени в ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС за въззивното производство. Но в случай, че ищците претендират вземането си на извъндоговорно основание, обусловено от тезата им за нищожност на договорна клауза, то произнасянето от съда по иск с правно основание чл.82 ЗЗД какъвто не е предявен и който предполага наличието на действителен договор, неизпълнението на който да е довело до вреди, сочи отклонение не само от правомощията на въззивен съд, а и до отклонение от диспозитивното начало. Това отклонение е довело до произнасянето по иск, какъвто не е предявен, а оттук и до недопустимост на решението в тази част. Становището на съдебния състав по втория от поставените въпроси, че уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, може да бъде квалифицирана, като неравноправна по смисъла на ЗПП, е съобразено със задължителната и непротиворечива практика на Търговската колегия на ВКС. С постановените по реда на чл.290 Решение № 114/27.06.2012 по т.д.№ 1194/2011 год.; Решение № 51/04.04.2016 по т.д.№ 504/2015; Решение № 188/09.05.2016 по т.д. № 1787/2014 год.; Решение № 26/03.04.2013 по т.д.№ 957/2012 год.; Решение № 91/08.07.2015 по т.д.№ 1097/2015 год. Решение № 6/20.05.2015 по т.д.№ 2332/2014 год.; Решение № 211/06.01.2015 год. по т.д.№ 1987/2014 год.; Решение № 95/13.09.2016 год. по т.д.№ 240/2015 год.; Решение № 205/07.11.2016 год. по т.д.№ 154/2016 год.; Решение № 165/02.12.2016 год. по т.д. № 1777/2015 год. и Решение № 235/15.12.2016 год. по т.д. № 1510/2016 год., състави на Търговска колегия а ВКС са имали случаи да се произнесат по различните критерии за квалифицирането на клаузи от договори за банков кредит, като неравноправни особено с оглед включените в тях възможности за едностранна промяна на компонентите, формиращи договорната лихва, вкл. базовия лихвен процент. В самия договор следва да бъде определена методиката за изменение на лихвения процент през периода на действие. Да бъде конкретизиран видът, количествените изражения и относителна тежест на отделните компоненти и промяната да е обвързана с обективни критерии. Ако промяната на лихвения процент е извършена при необявени предварително и невключени, като част от съдържанието на договора ясни правила, тя не отговаря на изискването за добросъвестност. По същество. Съобразно отговора на първия от посочените въпроси, жалбата на [фирма] е основателна в частта досежно осъдителния иск и по-конкретно – недопустимостта на произнасянето по иск с правно основание чл.82 ал.1 ЗЗД, какъвто не е предявен и непроизнасянето по иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД вр.чл.26 ал.1 ЗЗД. Поради това, решението на въззивния съд в тази част ще следва да бъде обезсилено и делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на САС в тази му част. По отношение на клаузата на чл.12 от договора, следва да бъде взето предвид следното: Както бе посочено по-горе, клаузата включва възможността за банката „да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които БПБ АД прилага при операциите си”. От обстоятелствената част на исковата молба е видно, че претенцията за връщане на надвзетата сума е формирана от едностранно изменение на лихвения процент. В сумата 8435 лв. не са включени неправилно събрани такси и комисионни, поради което исковата молба в тази част е следвало да бъде оставена без движение, като се даде възможност на ищците да уточнят несъответствието – прогласяване нищожността на договореното в целия чл.12 ли претендират – т.5 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Поради това, въззивното решение в тази част ще следва да бъде отменено и делото – върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав от стадия по чл.267 ал.1 ГПК. По жалбата на А. и С. Д. следва да бъде взето предвид следното: Както бе посочено по-горе, те обжалват решението на САС в частта с която е потвърдено първоинстанционното решение досежно действителността на клаузите на чл.3 ал.5 и чл.6 ал.3 от договора. И първоинстанционният и въззивният съдилища са приели, че по отношение на тях предпоставките на чл.26 ал.1 ЗЗД вр.чл.146 вр.чл.143 ЗЗП не са налице. И двете клаузи касаят възможността на банката едностранно да променя лихвения процент и преценката за тяхната действителност до голяма степен е обвързана с критериите за преценка на клаузата на чл.12 от същия договор. Поради това, съдебният състав счита, че решението на САС ще следва да бъде отменено и в тази част и делото – върнато за ново разглеждане от новия състав на САС с оглед единната преценка на договорните клаузи. В случай на произнасяне от страна на ВКС по това, дали едностранната корекция по чл.3 ал.5 и чл.6 ал.3 от договора е законосъобразна или не, това би било обвързващо за състава на САС, комуто предстои разглеждането и произнасянето по действителността на обусловена клауза в същи договор между същите страни. При новото разглеждане, съставът на САС ще следва да се произнесе и по разноските за настоящата инстанция – чл.294 ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА Решение № 203 от 29.01.2016 год. по гр.д.№ 2358/2015 год. на Софийския апелативен съд в частта с която въззивният съд се е произнесъл по предявеният от А. Н. Д. и С. Т. Д. срещу [фирма] (в качеството на правоприемник на [фирма]) осъдителен иск за заплащане на сумата 8435 лв. и ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав в тази му част. ОТМЕНЯ Решение № 203 от 29.01.2016 год. по гр.д.№ 2358/2015 год. на Софийския апелативен съд в частта с която въззивният съд се е произнесъл по предявеният от А. Н. Д. и С. Т. Д. срещу [фирма] (в качеството на правоприемник на [фирма]) установителен иск за прогласяване недействителността на клаузите на чл.3 ал.5; чл.6 ал.3 и чл.12 от сключения между страните на 09.09.2005 год. договор за банков кредит. ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав в тази му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.