Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установяване право на собственост * земеделски земи * право на изкупуване от ползвател * трансформация на правото на ползване в право на собственост * застрояване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 199

София, 20.04.2012 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 април две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 881 /2010 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 50 от 20.01.2012г. по касационна жалба на Г. Е. В., В. Е. В. и Е. В. С. е допуснато касационно обжалване на решение № 622 от 12.05.2011г. по гр.д.№ 98/2011г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 3800 от 17.11.2010г. по гр.д.№ 3373/2008г. на РС- Варна и вместо това е признато за установено по отношение на Г. П. Д., П. Д. Г., Г. Д. М. и М. Г. К., че касаторите не са собственици на реална част от имот 165 по плана на новообразуваните имоти, находящ се в землището на [населено място], кв. В., с.о. “Б. дере”, колорирана в жълто в скицата на в.л.Б.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон при тълкуване на понятието “сграда” по смисъла на пар.1в, ал.3 от ППЗСПЗЗ и за необоснованост.
Ответниците по касация не вземат становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Варненски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима.
По предявеният отрицателен установителен иск е доказано, че ищците са наследници на М. Г. Д., починала на 28.01.1957г. и в това им качество въз основа на делбен протокол от 22.02.1947г., дал 2, с решение № 751/03.11.2000г. е признато правото им на възстановяване върху лозе от 2 дка в землището на кв. В., м. “Б. дере”. Този имот е индивидуализиран по плана на старите имотни граници като имот 112. Той съвпада с имот 165 с 349 кв.м. Ответниците са наследници на Д. С. С., починала на 02.09.1992г. На нея й е предоставено право на ползване върху имот, сега индивидуализиран като имот 165 на основание ПМС № 21 от 31.01.1963г. с решение на ИК на ОНС, взето с протокол № 15/18.10.1967г., с което е одобрен списък на лицата, на които се предоставят имоти за ползване. В списъка и решението не е посочено в коя местност е имота, а само граници. Кадастрален план на предоставените за ползване имоти е съставен през 1970г. Имот пл. № 70, който е идентичен с имот 165 по плана от 1997г. е записан в разписния лист на наследодателката Д. С. Ищците са оспорили удостоверението, издадено от ТКЗС “Д.К.”. Без значение е кой е подписал този документ, тъй като правото е придобито въз основа на решението на колективния орган, което не е оспорено. Наследодателката на ответниците е подала заявление за изкупуване на земята през 1992г., в което е посочила, че в имота има сграда. Наличие на такава е констатирано и в оценителния протокол от 06.04.1994г., в който сградата е и оценена. Определената с този протокол цена е изплатена на 23.09.1994г. Ответниците са признати за собственици на имот 165 с к.н.а. _№ 25.т.ІІІ/2005г. Със заповед № 0583/27.07.2005г. на кмета на [община], на основание пар.4к ал.7 от ЗСПЗЗ касаторите са определени за собственици на имот 165 по ПНИ с площ 600 кв.м. Назначените СТЕ установяват идентичност между предоставения за ползване имот и имот 165 по ПНИ и съвпадение с 349 кв.м. с признатия за възстановяване имот № 112. Тази идентичност е констатирана и в хода на административното производство пред ОСЗГ.
РС е приел, че на наследодателката на ответниците законосъобразно е предоставен процесния имот в м. “Б. дере” за ползване, че в имота е била изградена преди м. март 1991г. сграда с изба, вкопана в земята и една стая от дървени плоскости, обшити с ламарина и керемиден покрив, което е основание за трансформиране правото на ползване в право на собственост. Частта от сградата над земята е съборена към момента на посещение на вещите лица, но е съществувала към 11991г.
В обжалваното решение, въззивният съд е приел, че правото на ползване законосъобразно е учредено върху имота, предмет на делото, че е преклудирано възражението, че правото на ползване е предоставено в друга местност, тъй като не е направено в срок, но съдът е уважил отрицателния установителен иск поради това, че постройката не отговаряла на изискването за сграда по Наредба № 5, тъй като нямала кухня и нямало данни да е водоснабдена, а и защото не се установявало точно кога е била изградена сградата.
Правният въпрос по който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК е какво следва да се счита сграда по смисъла на пар.1в, ал.3 от ППЗСПЗЗ и следва ли тя да отговаря на строителните правила и норми към момента на изграждането й. С ТР № 2/13.09.2011г. по т.д.2/2011г. на ОСГК се прие, че в полза на ползвателите възниква правото да придобият собствеността по реда на пор.4а от ПЗР от ЗСПЗЗ когато сградата отговаря на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма н пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове. Съгласно пар. 1в, ал.3 от ППЗСПЗЗ не съставляват сгради изградените стопански постройки за съхранение на инвентар и селскостопанска продукция, строежи, направени от фургони, вагони, контейнери и др. подобни, непредназначените за постоянно сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи независимо от начина им на закрепване към терена и незавършените строежи.
С оглед даденото разрешение на поставения правен въпрос, касационната жалба е основателна. По делото е установено, че в имота е имало изградена сграда с изба, вкопана в земята и една стая от дървени плоскости, обшити с ламарина и керемиден покрив. Според заключението на СТЕ с в.л.Б., депозирано на 09.02.2009г. тя е с размери според запазената изба сега – 2,85 / 2.60 кв.м. От показанията на св. С., изграждането й е започнало през 1975г. и е представлявала малко бунгало. С. е била за живеене, имало е ток. Последните обстоятелства се потвърждават и от показанията на св. И.. В хода на възстановяване на собствеността е започнало разграбване на сградата и сега на место е останала само избата. Наличието на предпоставките по пар. 4а от ЗСПЗЗ се преценяват обаче към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ.
От изложеното следва, че сградата е била за сезонно ползване не като стопанска, а за живеене. Била е довършена преди 1991г. В този и вид тя е представлявала сграда по смисъла на пар.4а от ЗСПЗЗ, във вр. с пар. 1в, ал.3 от ППЗСПЗЗ, поради което за наследодателката на ответницата, а следователно и за тях е трансформирано правото на ползване в право на собственост. Затова предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Решението на възивния съд е неправилно и следва да се отмени. Поради това, че не е необходимо извършване на нови процесуални действия, ВКС следва да се произнесе по същество, като отхвърли предявеният отрицателен установителен иск. Съобразно този резултат, на ответниците по иска следва да се присъдят деловодни разноски за всички инстанции в размер на 561 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 622 от 12.05.2011г. по гр.д.№ 98/2011г. на Варненски окръжен съд и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. П. Д., П. Д. Г., Г. Д. М. и М. Г. К., четиримата с адрес [населено място],[жк], [улица], чрез адвокат С. Л., иск да се признае за установено, че ответниците Г. Е. В., В. Е. В. и Е. В. С., тримата с адрес [населено място], [улица]7вх.Б, ет.5, ап.42 не са собственици на реална част от имот 165 по плана на новообразуваните имоти, находящ се в землището на [населено място], кв. В., с.о. “Б. дере”, колорирана в жълто в скицата на в.л.Б.
Осъжда Г. П. Д., П. Д. Г., Г. Д. М. и М. Г. К. да заплатят на Г. Е. В., В. Е. В. и Е. В. С. деловодни разноски за всички инстанции в размер на 561 лв.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: