1
4
Гр.София, 23.10.2023г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА и
в присъствието на прокурора А.БЛИЗНАКОВА
изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 567/2023 година.
Касационното производство е образувано по повод постъпил протест от представителя на Апелативна прокуратура- София срещу решение № 129 от 07.04.2023г. на Апелативен съд -София, НО, 8 въззивен състав, по ВНОХД № 992/22г. Релевират се касационните основания по чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК. Твърди се, че аналитичната дейност на въззивния съд е опорочена, доказателствата са интерпретирани превратно, липсва яснота във волята на съда относно фактите и правните изводи, поради което се застъпва тезата, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Въз основа на посочените пропуски прокурорът намира, че грешно е приложен материалния закон и подсъдимата неправилно е оправдана. Прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
Срещу решението на апелативния съд е постъпила касационна жалба и от повереника на частните обвинители и граждански ищци- В. и К. В. /действащи чрез законния си представител М. В./- адв.Г.. Възраженията са срещу правните изводи на въззивния съд. Иска се от касационната инстанция да отмени решението му, да признае подсъдимата за виновна и уважи гражданските искове в пълно предявения им размер или да се върне делото за ново разглеждане.
В съдебното заседание представителят на Върховна касационна прокуратура заявява, че поддържа протеста с направените в него възражение. Акцентира на допуснати нарушения на чл.14 НПК, изразяващи се в превратно интерпретиране на част от доказателствата , както и на игнориране на други.
Частните обвинители и граждански ищци, и техните повереници, не се явяват пред настоящата инстанция.
Защитникът на подсъдимата М.- адв.Б. оспорва протеста и касационната жалба на частните обвинители. Не намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, нито нарушения на материалния закон. Подчертава, че при второто разглеждане на делото от въззивната инстанция, са изпълнени указанията, дадени в първото касационно решение. Отстранени са допуснатите пропуски, осъществена е цялостна проверка на доказателствения материал. Не намира за основателно оплакването за превратно тълкуване на доказателства, като се спира подробно на аргументите на въззивния съд свързани с кредитирането на изслушаната и приета повторна комплексна съдебно-медицинска експертиза. Пледира за оставяне на решението в сила.
Подсъдимата поддържа становището на адвоката си, като в последната си дума заявява, че съжалява за случилото се, но е направила всичко възможно, за да предотврати настъпването на съставомерния резултат.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационния протест и жалба на частните обвините и граждански ищци В. и К. В., действащи чрез законния си представител М. В., становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда от 27.01.2021г. постановена по НОХД №49/2020 год. по описа ОС Видин, подсъдимата М. К. М. е призната за невиновна в това, на 04.02.2017г. в МБАЛ „Св.П.“ В., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, като лекар акушер-гинеколог, чрез бездействие- не е направила ефективно кръвоспиране в оперативното поле на кръвотока от магистралните съдове на матката и долните артерии, в нарушение на чл.17, ал.2,т.4 от Наредба 1/96г. за организиране на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения и чл.81, ал.2,т.1 Закона за здравето, изразяващо се в забавяне взимането на решение за тотална цезарова хистероктомия, вместо предприетата суправагинална хистероктомия, след което е последвала остра масивна кръвозагуба, като по непредпазливост да е причинила смъртта на М. Ц., вследствие на което е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.123 НК.
По повод постъпил протест и въззивни жалби от частните обвинители и граждански ищци К. и В. В. / действащи чрез законния си представител М. В./ и от частния обвинител И. И. / чрез законния си представител К. К./ е било образувано въззивно производство пред АС София. С решение № 17 от 31.01.2021г. по ВНОХД № 473/2021г. присъдата на окръжния съд е била потвърдена.
Срещу решението на апелативната инстанция е постъпил касационен протест и жалба от частните обвинители и граждански ищци- К. и В. В. / действащи чрез законния си представител М. В./. С решение № 105 от 15.09.2022г. по нд 392/22г. на трето наказателно отделение на ВКС, решението на въззивния съд е било отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
При второто разглеждане на делото от апелативния съд и след проведено въззивно съдебно следствие, с решение № 129 от 07.04.2023г. на Апелативен съд -София, НО, 8 въззивен състав, по ВНОХД № 992/22г. присъдата на окръжния съд отново е била потвърдена.
Касационният протест и касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци К. и В. В. са неоснователни.
Настоящото производство е второ по ред пред касационната инстанция. В тази връзка следва да се отбележи, че визираните в първото отменително решение пропуски, свързани с изведени фактически и правни доводи при доказателствен дефицит, рефлектирал върху обективността и всестранността на разследването, респективно отразил се негативно върху начина на формиране на вътрешното убеждение на съда, са преодолени успешно. Проведено е въззивно съдебно следствие, в рамките на което е назначена и изслушана петорна комплексна СМЕ, даваща отговори на неизяснени въпроси. Заключението й е пространно анализирано от въззивния съд, като са изложени подробни и аргументирани доводи относно адекватността и своевременно предприетите от подсъдимата необходими действия, в рамките на компетентността й.
Основните доводи на представителите на държавното и частното обвинение касаят допуснати съществени процесуални нарушения, които ще се разгледат приоритетно, тъй като са свързани с правилното формиране на вътрешното убеждение на съда, достоверността на фактическите изводи, вярната интерпретация на доказателствата.
В касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци се навеждат доводи преимуществено досежно обосноваността на въззивното решение. Прави се самостоятелен доказателствен анализ на експертните заключения и свидетелските показания, който очевидно не съвпада с този, на въззивния съд. Без да се сочат пропуски, които да могат да се разпознаят като съществени процесуални нарушения, се иска от касационната инстанция да направи други фактически заключения на базата на различна интерпретация на доказателствата. Такива правомощия касационния съд няма, доколкото е съд по правото и контролната му функция се отнася към законосъобразността на приетите процесуални действия, процесуалната годност на ползваните доказателства и вярната им интерпретация, както и до правилното приложение на закона.
Единствено доводът, който може да се разгледа в светлината на касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК, е възражението за недостоверно установяване на фактически положения, в разрез с приетите доказателства, което касае обективността при установяване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване, изискващо се в основните принципи очертани в чл.14 НПК. На страница 2 от жалбата касаторите твърдят, че въззивният съд в разрез със събраните доказателства е приел, че от момента на изваждане на плода, до настъпване смъртта на пострадалата родилка, са изминали 15 минути. Определят това като фактически извод, който не е верен. Доколкото изминалото време е от съществено значение за адекватността на предприетите от подсъдимата действия, същото има пряко отношение към законосъобразността на фактическите и правни изводи. Разгледано по същество, възражението не е основателно. То се основава на некоректно изложени оплаквания. В мотивите на апелативния съд, касаещи приетите за установени факти точно се посочва / стр.8-9/, че в 15 ч. подсъдимата е извършила спешно секцио „Цезарея“ и в 15,12ч. е изваден жив плод. При настъпилия масиран кръвоизлив след опит да се отдели плацентата, при неовладяващо се кървене и наполовина спаднали към 15,35ч. стойности на хемоглобин и хематокрит екипът, в който се е включил и д-р Л. предприел суправагинална хистеректомия, но в 16,10ч. пострадалата получила брадикардия и починала. В мотивите към атакувания съдебен акт не се установя твърдението на касаторите за 15 минутен интервал между изваждане на плода и настъпване на смъртта, поради което и не може да се сподели оплакването за превратно и невярно интерпретиране на доказателствата.
Относно възраженията направени в протеста: Констатира се, че депозираният пред настоящия съд касационен протест не се отличава от предходния, подаден срещу първото въззивно решение, както правилно отбелязва и защитника на подсъдимата в пледоарията си пред настоящата инстанция. Възраженията са формулирани по структурно и смислово идентичен начин, без да се отчита факта, че при второто разглеждане на делото пред апелативния съд, е допуснато провеждане на съдебно следствие и са събирани нови доказателства. Въпреки това представителят на държавното обвинение твърди отново със същите аргументи, които са били изложени и в протеста срещу първото въззивно решение, че апелативният съд е допуснал превратна интерпретация на доказателствата, че не е аргументирана и ясна волята му да кредитира показанията на св.А. вместо да се довери на показанията на св.Е..
Посочените доводи ще се разгледат от настоящата инстанция, доколкото касаят всъщност пълнотата на мотивите към въззивното решение и се определят като оплаквания за противоречивост, опорочаваща яснотата на волята на съда, приравняваща я с липса на мотиви към съдебния акт.
На първо място, прокурорът счита, че този порок е засегнал фактическите констатации на съда, както и изводите относно обективната и субективна страна на деянието, за което се търси наказателна отговорност на подсъдимата. На стр.2 от касационния протест е посочено, че неясно е формулирана волята на съда, дали оправдаването на подсъдимата е резултат на обективна или субективна несъставомерност, като се отстоява тезата, че тези пропуски засягат пряко обвинителната теза, съдържащи „обективни твърдения, че подсъдимата е допуснала бездействие, като не е направила ефективно навременно кръвоспиране в оперативното поле на кръвотока от магистралните съдове на матката и допълнителните артерии идващи от тазовото дъно и стени, които сама е срязала, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт….“ Тук трябва да се отбележи, че нито в обвинителния акт се съдържат обстоятелства, нито съдените инстанции при разглеждане на делото са установили факти, че подсъдимата е срязала кръвоносни съдове. Твърденията, изложени от обвинението, а и впоследствие разисквани в хода на съдебните следствия, са свързани с получения масов кръвоизлив след опит да се отстрани мануално плацентата след изваждането на плода, настъпилите усложнения, вследствие на срастванията на матката с околни органи, резултат от две предходни родоразрешения чрез цезарово сечение и същевременно констатираните по време на операцията врастване на плацентата в стените на матката. Неяснотата и противоречията, които съзира прокуратурата не биха могли да се преодолеят, тъй като отсъстват въобще факти, за които се иска разяснение.
Въззивното решение не търпи критика и в исканата от прокурора насока- превратност при анализа на доказателствата, илюстрирана с игнориране на експертното заключение и изложеното от вещите лица в съдебно заседание от 23.02.2023г., некредитиране на свидетелски показания на св.Е./ и фаворизирани на други / на св.А./. Касационната инстанция трябва да отбележи, че е суверенно право на съдените инстанции да формират своето вътрешно убеждение, респективно да дадат вяра на едни и да не кредитират други доказателства. Действително това е така, когато волята им е формирана въз основа на законосъобразно събрани, проверени и приобщени доказателства, в каквато насока се простират възможностите на касационната инстанция да проверява процесуалната им законосъобразност. Не на последно място, това решение на съда следва да е ясно и вярно мотивирано, при достоверен и действителен почит на съдържанието на доказателствата. Без да подлага на ревизия волята на въззивния съд да се довери на показанията на св.А., при обсъждане на въпросите относно действията, които подсъдимата е предприемала по кръвоспиране, следва да се отбележи, че показанията й са интерпретирани достоверно и във взаимовръзка с останалите гласни и писмени доказателства, както и експертни заключения. Що се отнася до показанията на св.Е., то правдивият прочит на мотивите към съдебното решение не противопоставят изложеното от него на останалите гласни доказателства. Смисълът, който прокурорът влага в съдържанието им, за да обоснове превратност и невярност в тълкуването им от съда, е некоректен. Въззивният съд е бил достатъчно обстоен в изложението си относно съдържанието на въпросните показания / стр.12 от решението/ обсъдени в светлината на застъпената от обвинението теза, че подсъдимата е бездействала. Показанията на въпросния свидетел / реаниматор-анестезиолог/ не са пренебрегнати от апелативния съд, нито за изопачени. Приети са за достоверни данните, изложени от него, че подсъдимата не е клампирала двете големи артерии, което е в синхрон и с нейните обяснения, че предвид обилното кървене и срастванията, не е могла да открие въпросните съдове и изчаква идването на д-р Любенов. Това не означава, че същата е бездействала в това време. Преценявайки правилно ролята на реаниматора по време на операция, мястото, на което той застава и възприятията му, въззивният съд е аргументирал убедително тезата, че за обстоятелството, относимо към факта дали подсъдимата е предприела действия по кръвоспиране – клампиране, тампонади, шев, следва да се кредитират показанията на нейната асистентка- д-рАндреева и акушерката -св.Г.. Може да се обобщи, че възражението на прокурора касаещо обективния анализ на доказателствата, поставен на основата на невярна интерпретация, не може да се сподели.
Въззивният съд е обърнал достатъчно внимание и на заключението на приетата петорна комплексна СМЕ , като аргументирано е взел отношение по основните моменти, относими към въпроса за поведението на подсъдимата, впоследствие обсъдено на базата на обективната съставомерност на деянието. В условията на спешно родоразрешение чрез секцио „Цезарея“, подсъдимата е действала правилно, като последвалото след изваждането на плода обилно кървене от матката, е било резултат на налични сраствания на тъканите от предходни две цезарови сечения, както и врастване на плацентата в стените на матката- обстоятелство, което тя не е могла да предвиди предварително. Отделянето на плацентата при тези усложнения е причинило масивна кръвозагуба, която не е могла да се спре. С наличните пособия и в рамките на компетентността си, подсъдимата е направила всичко зависещо от нея, за да спре кървенето, а междувременно е извикала и завеждащия отделението д-р Л., като специалист, разполагащ с умения да извърши хистероктомия- последна възможност за преодоляване на кървенето. Така направените изводи на въззивния съд не са произволни, а се основават, както на събраните гласни доказателства, така и на подробно анализираното заключение на петорната СМЕ. Включването на специалисти от различни сфери на медицината, комплексният поглед върху създалата се спешна ситуация и новите моменти, на които експертите са акцентирали / забавеното кръвосъсирване в резултат от отделянето на тромбопластин / са отбелязани от апелативния съд, като основателни аргументи, в подкрепа на изведените фактически и правни доводи. По тези съображения не могат да се споделят оплакванията на повереника за игнориране на експертното заключение. Напротив, както експертизата, така и дадените от вещите лица разяснения в хода на въззивното съдено следствие са взети предвид от апелативния съд и са интерпретирани вярно.
Правилно установените факти, като резултат от законосъобразно осъществен доказателствен анализ, са дали основание на въззивната инстанция да направи и верни правни изводи. Повдигнатото срещу подс.М. обвинение касае немарливо изпълнение на служебни задължения, дефинирани като проявено бездействие, изразяващо се в непредприети действия по ефективно кръвоспиране в оперативното поле на кръвотока от магистралните съдове на матката и допълнителните артерии идващи от тазовото дъно, и на второ място- забавяне на решение за предприемане на действия по тотална цезарова хистеректомия, вместо предприетата суправагинална хистеректомия. В резултат на това е последвала остра темпова масивна кръвозагуба, довела до смъртта на М. Ц..
Всъщност и основните възражения на представителите на държавното и частното обвинение изразяват несъгласие с мотивите на съда касаещи обективните и субективни признаци на деянието. Дори оплакването на прокурора за неясни мотиви по повод оправдаването на подсъдимата са свързани с правната интерпретация на иначе точно и безспорно установени факти. Не търпи критика законосъобразно защитените от въззивния съд изводи, за липса на виновно поведения у подсъдимата, позволяващо ангажирането на наказателната й отговорност по чл.123 НК. Поведението й безспорно трябва да се разглежда в контекста на създалата се реална ситуация, а не през призмата на последващо обсъждане на хипотетични варианти за лекарска намеса. При установената нужда от спешна намеса при започнало раждане, действията на подсъдимата за родоразрешение чрез секцио “Цезарея“ безспорно са били адекватни. Те са били съобразени и с данните за две предходни бременности / от общо пет такива, три от които желани/, приключили със цезарово сечение, което предполага образуване на сраствания. На базата на конкретиката на тези обстоятелства, въззивният съд е разгледал детайлно поведението и действията подс.М. на фона на констатираното в хода на операцията допълнително усложнение- не само сраствания на матката и предно разположение на плацентата, но и врастване на плацентата в мускулатурата на матката, обстоятелство, което не е било известно на подсъдимата и за което не е можела да предполага. Аргументирано е защитена тезата, че твърдението на държавното обвинение за бездействия на подсъдимата не отговаря на приетите факти. Поведението на подсъдимата може да не е дало резултат, но съдът не е игнорирал предприетите от нея действия по кръвоспиране съобразно конкретната ситуация, изключително бързата динамика на развиващата остра кръвозагува, обилно кървене от плацентата и матката, както и настъпилото забавеното съсирване на кръвта, като резултат от отделяне на тромбопластин.
Що се отнася до претендираното от обвинението грешно взимане на решение за супвагинална хистеректомия вместо за пълна цезарова хистеректомия, по такова решение е следвало да се вземе от извикания по спешност опитен лекар-завеждащ отделението. Не следва да се пренебрегва обстоятелството, че индиции за такава оперативна намеса - тотална хистерескомия не са били налице при започналото раждане. Поради това и не могат да се споделят възраженията на повереника, че закъснялото решение довело и до неблагоприятния изход – смъртта на родилката.
Всъщност единствената възможност, която е съществувала за благоприятен изход от ситуацията, е била извършването на планово, а не спешно секцио „Цезарея“, във високо специализирана болница. Разяснения в тази насока са дадени и на майката на пострадалата и на самата бременна жена, но действия от тяхна страна не са били предприети- обстоятелство, което не се нуждае от обсъждане, най-малко защото съдът не може да даде свой верен отговор.
Подсъдимата е направила всичко зависещо от нея, за да изпълни задълженията си свързани със спешното родоразрешение чрез секцио и изваждането на жив плод. Настъпилият, след опит да се отдели плацентата, масиран кръвоизлив е усложнил изключително раждането, а подсъдимата е направила всичко възможно да спре кървенето, своевременно е извикала специалист, който е бил на разположение точно защото при създалата се ситуация е следвало да се извърши хистеректомия, която тя не е имала професионални умения да осъществи. Предприела е действия по кръвоспиране, като невъзможността да лигира посочените магистрални съдове и тазови артерии е резултат от изключително усложненото оперативно поле, с изменения на вътрешни органи, сраствания, враствания и нарушени фактори на кръвосъсирване.
Невярно се твърди в протеста, че подс.М. е знаела предварително за срастванията на вътрешните органи и врастването на плацентата. За първото може да се предполага с оглед на двете предходни цезарови сечения, но не и за врастването на плацентата в матката, което е от изключителен риск при отделяне. Фактът, че подсъдимата е работела в отделението в което пострадалата е била приета месец преди раждането, без да е била неин лекуващ лекар, не доказва по категоричен начин твърдението на обвинението, че е била запозната с особеностите на здравословното й състояние.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че няма основание да критикува правните изводи на въззивния съд. За пълнота трябва да се отбележи, че не може да се уважи искането на частното обвинение за осъждане на подсъдимата от касационната инстанция, защото желаният от повереника резултат е възможен единствено, когато приетите за установи факти позволяват това. Касационният съд не може да променя фактическата обстановка, установена от апелативния съд, защото то би било функция на различен доказателствен анализ - правомощие, което може да се осъществи единствено в хипотезата на чл.354, ал.5 НПК, пред която съдът не е изправен.
Предвид изложеното, касационната инстанция намира възраженията на представителите на държавното и частно обвинение за неоснователни, а решението за правилно и законосъобразно. Не са допуснати визираните в протеста и жалбата съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, поради което и искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане е неоснователно.
Водим от горното и на основание и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 129 от 07.04.2023г. на Апелативен съд София, НО, 8 въззивен състав, по ВНОХД № 992/22г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|