Р Е Ш Е Н И Е
№174
Гр. София, 29 март 2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА
МАРИЯ МИТЕВА
при участието на секретаря М. ИВАНЧЕВА
и след становище на прокурора от ВКП Т. КОМОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 659/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационни жалби на подсъдимите Л. Д., лично и чрез упълномощения му защитник, адв.Я. Т., на подсъдимия С. Д. Т., чрез защитника му адв. В. Б. и на подсъдимия К. К. Т., чрез упълномощения защитник адв. Д. Т. срещу въззивно решение № 24/05.02.2020 г. на Апелативен специализиран наказателен съд /АСпНС/, постановено по в.н.о.х.д. № 347/2017 г.
В жалбата на подсъдимия Д., чрез упълномощения защитник адв.Т., се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, като се правят алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд или като втора алтернатива, за изменяване на решението чрез намаляване на наложеното наказание.
Касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 от НПК относно допуснати съществени процесуални нарушения се мотивира с доводи за непълно и неясно обвинение, липса на посочени в обвинителния акт обективни и субективни съставомерни признаци на деянието, касаещи конкретните действия, които Л. Д. е извършил, при предявено обвинение за съучастие като помагач с други лица. В касационната жалба подробно се мотивира защитната теза за пороци при формулировката на обвинението, като се навеждат и доводи за несъответствие между фактическата му и юридическа рамка. В конкретика се сочат липсата на ясни факти за извършените от подсъдимия Л. Д. действия по „набиране“ на лица с цел транспортирането им извън страната, както и такива за формиран у подсъдимия общ умисъл за съучастие с други лица.
Като съществен процесуален порок се оценява и доказателствената дейност на въззивния съд по превратна оценка на показанията на превежданите чужди граждани, в които според защитата не се съдържат доказателства за участието на подсъдимия Л. Д. в процесното деяние. Твърди се допуснато нарушение на чл.118, ал.2 от НПК, чрез разпита на свидетеля С., участвал в експлоатацията на СРС и на чл.137, ал.2 от НПК, чрез разпита на свидетеля Н., който поред защитата е извършил действия по разследването. Отделно се сочи нарушение на забраната по чл.177, ал.2 от НПК, посредством основаване на осъдителното решение, изолирано на доказателства, събрани чрез СРС. Като нарушение със съществен процесуален характер се оценява липсата на отговор на възраженията на защитата от въззивната жалба, което защитата сочи, че се приравнява на липса на мотиви, съгласно трайната съдебна практика на ВКС, част от която е цитирана в жалбата.
В жалбата са изложени детайлни съображения в подкрепа на явната несправедливост на наложеното наказание, като се счита, че неправилно е определено ефективно лишаване от свобода, без да се отчете положителната личностова характеристика на подсъдимия и без отговор на въпроса какво е необходимо за постигане целите на специалната превенция.Отделно се сочи, че не е взета предвид продължителността на производството, в частност периода на изготвяне на решението на въззивния съд.
Личната жалба на подсъдимия съдържа идентични оплаквания и мотивировка на наведените касационни основания, както и аналогични алтернативни искания за отмяна или изменение на въззивното решение.
В касационната жалба на подсъдимия Т., чрез адв. Б. се съдържат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и се прави искане за отмяна на решението на въззивния съд. Излагат се съображения за обективна и субективна несъставомерност на деянието, както и за доказателствена необезпеченост на фактическите изводи на контролираните съдилища относно участието на подсъдимия Т. в качеството на помагач.
Поддържа се и явна несправедливост на наказанието, поради недооценка на ниската обществена опасност на извършеното деяние и на личността на подсъдимия.
В жалбата на подсъдимия Т., чрез адв. Т. са релевирани касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1-3 от НПК. Касационната жалба съдържа доводи за несъставомерност на деянието, като е посочено, че се поддържа основно оплакването за явна несправедливост на наказанието. Прави се искане за изменение на въззивното решение и намаляване на наказанието на подсъдимия Т., като се отчете влошеното му здравословно състояние и ниската степен на съучастие.
Пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия Д., адв. Т. поддържа касационната жалба на подзащитния си по изложените съображения и с направените алтернативни искания за отмяна или изменение на въззивното решение. В пледоарията си поставя акцент върху съдържанието на въззивното решение, в което счита, че не са посочени обективните признаци на осъщественото от подсъдимия помагачество, не е извършен обективен анализ на показанията на чуждите граждани, не е даден отговор на възраженията на защитата от въззивната жалба и са нарушени множество процесуални забрани. Изтъква и допуснато нарушение на материалния закон при определянето на размера на наказанието глоба.
Подсъдимият Л. Д. в лична защита оспорва съдържанието на постановлението за привличане. В последната си дума пред ВКС моли да се отмени решението на апелативния специализиран съд и да бъде оправдан, или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, алтернативно – да се приложи института на условното осъждане.
Защитникът на подсъдимия Т., адв. Б. пред ВКС поддържа жалбата на подсъдимия с изложените в същата мотиви за недоказаност на обвинението и за явна несправедливост на наложеното наказание, което моли да се отложи по реда на чл.66, ал.1 от НК, като се отчетат личността и възрастта на подзащитния му.
Подсъдимият Т. в последната си дума пред ВКС моли за отмяна на ефективното наказание лишаване от свобода.
Упълномощеният защитник на подсъдимия Т., адв. Т. пред ВКС поддържа касационната жалба и пледира в подкрепа на явната несправедливост на наказанието, което заявява, че единствено поддържа. Сочи, че ролята на подзщатния му в цялостната престъпна дейност е най-незначителна и по отношение на него са налице множество смекчаващи обстоятелства, което е обективирано в позицията на прокурора пред АСпНС, който е пледирал за условно осъждане.
Моли за прилагане на разпоредбите на чл.58, б.“а“ от НК и за чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимият Т., в последната си дума пред ВКС моли да се намали присъдата му и да се определи условно наказание.
В съдебно заседание пред ВКС, прокурорът от ВКП намира касационните жалби на тримата подсъдими за неоснователни и счита, че следва да бъдат оставени без уважение. Сочи, че въззивният съд не е нарушил материалния закон като е потвърдил присъдата на първата инстанция, тъй като обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните по делото множество доказателства за всеки един от подсъдимите лица. Наказанията на подсъдимите оценява като справедливи, предвид ниския размер на лишаването от свобода, определен спрямо всеки един от тях.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди основанията, наведени в касационните жалби на тримата подсъдими и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
С присъда от 07.08.2017 г. на Специализиран наказателен съд, 11 състав, постановена по н.о.х.д. № 1574/2016 г., подсъдимите С. Д. Т., К. К. Т. и Л. Д., роден в /населено място/., са признати за виновни в това, че на 04.08.2013 г. в района на [населено място], в съучастие като помагачи умишлено са улеснили Г. Т. Г. да извърши престъпление, а именно опит да преведе през границата на страната с /държава/ група от хора, които не са български граждани, подробно индивидуализирани в присъдата, без разрешението на надлежните органи на властта, като превеждането е организирано от група от четири лица / подсъдимите и Г./ , поради което и на осн. чл.280, ал.2, т.3 и т.5, вр.ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК и чл.54 от НК са осъдени на по три години лишаване от свобода, за всеки един от подсъдимите и глоба в размер на по 10 000 /десет хиляди/ лв. за всеки един от тях.
С присъдата на специализирания съд подсъдимият Т. е признат за виновен и в това, че на 11.09.2013 г. в [населено място], в частен дом, находящ се на адрес [улица], № е държал боеприпаси, 18 бр. ловни патрони, без да има за тях надлежно разрешение, поради което и на осн. чл.339, ал.1, пр. последно от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НКе осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца. На осн. чл.23 , ал.1 от НК на подсъдимия Т. е определено общо най-тежко наказание измежду наказанията по настоящата присъда, в размер на три години лишаване от свобода, към което на осн.чл.23, ал.2 от НК е присъединено и наказанието глоба в размер на 10 000 лв.
На осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът е постановил наказанията от три години лишаване от свобода за подсъдимите Т. и Л., и общото най-тежко наказание за подсъдимия Т. да се изтърпят при първоначален общ режим на изтърпяване.
С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят направените по делото съответни разноски, от всеки един от тях поотделно, по сметка на ВСС.
С решение № 24/05.02.2020 г. на Апелативен специализиран наказателен съд /АСпНС/, постановено по в.н.о.х.д. № 347/2017 г., присъдата на Специализирания съд от 07.08.2017 г., по н.о.х.д. № 1574/2016 г., е потвърдена изцяло.
Касационните жалби на тримата подсъдими са подадени в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирани страни, поради което са допустими и подлежат на разглеждане от ВКС. Разгледани по същество се прецениха за основателни, макар и не по всички наведени в тях съображения.
Съдържанието на касационните жалби изисква очертаване пределите на касационната проверка.
По отношение на подсъдимия Т. е постановено самостоятелно осъждане за престъпление по чл.339, ал.1 от НК, което не се обжалва с касационната му жалба. При това положение решението в тази му част е влязло в сила, поради което е изключено от предмета на настоящата касационна проверка.
По жалбата на подсъдимия Л. Д.:
В касационната жалба на този подсъдим се съдържа оплакване по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което следва да получи приоритетен отговор, поради формата на обвинението по чл.280 от НК – за съвместна престъпна дейност на подсъдимите и законовите последици при установяване на неговата основателност – отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
ВКС намери оплакването от жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения, мотивирано с нарушения в доказателствената дейност на контролирания въззивен съд за основателно.
На първо място следва да бъде даден отговор на възражението за неяснотата на обвинението и невъзможността на подсъдимия да разбере същността му и да организира адекватна защита. Доводите от жалбата за неправилна формулировка на обвинението, довели до накърняване правото на защита на подсъдимото лице не се възприеха за основателни. Подсъдимият Л. Д. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.280, ал.2, т.3 и 5, вр. чл.20, ал.4, вр.чл.18, ал.1 от НК за това, че в качеството на помагач, в съучастие с три лица, останалите двама подсъдими и свидетелят Г., е улеснил извършителя Г. да извърши опит да преведе през границата на страната с /държава/ група от трима чужди граждани. Фактически обвинението спрямо Л. за инкриминиранато помагачество се състои в това, че подсъдимият е набирал чужди граждани, на които е осигурявал транспортиране с автобус до [населено място], като е бил част от група, /формирана с участието на останалите двама подсъдими и свидетеля Г./ която е организирала превеждането на същите лица през границата на страната с /държава/ без разрешение на надлежните органи на властта. Доводите от жалбата за несъответствие между фактическите обстоятелства, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив не почиват на обективна основа. В обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържа подробно описание на конкретните инкриминирани действия на подсъдимият Л., свързани с участието му в противозаконното превеждане на чуждите граждани през границата на страната, които в диспозитива са квалифицирани като участие в група, която е организирала превеждането на група от хора, чужди граждани, като участието на подсъдимия, съобразно вида на извършваните от него действия е определено като помагаческа дейност .
В тази връзка трябва да се отбележи, че формулираното обвинение във връзка с квалификацията едновременно като съучастие по чл.20, ал.4 от НК и като участие в група по чл.280, ал.2, т.5 от НК следва да бъде решено от въззивния съд при новото разглеждане на делото, в зависимост от установените факти и доказаността на обвинението, доколкото от правна страна, участието в група изключва обикновеното съучастие. Това обстоятелство не препятства възможността на подсъдимия да разбере обвинението и да организира ефективна защита, тъй като в обвинителния акт се съдържат всички факти от значение за съставомерността на деянието, а отстраняването на нерправилната юридическа формулировка е в правомощията на решаващия съд и не изисква намеса на прокурора чрез изменение на обвинението.
По отношение на възражението за неточно формулиране на обвинението в частта относно „набирането“ на лица, с цел превеждането им през границата на страната, следва да се посочи, че нормата на чл.280 от НК не съдържа подобен съставомерен признак. Обвинението спрямо подсъдимия Л. Д. е квалифицирано по чл.280, ал.2, т.3 и 5 от НК, като формата на изпълнителното деяние е „превеждане през границата на страната“, с квалифициращи обстоятелства – че е осъществено по отношение на чужди граждани и е организирано от група, в която подсъдимият участва. Легалното понятие „набиране“ като форма на изпълнително деяние е относимо само към престъпленията по гл. 2-ра, раздел 9-ти от НК и не касае престъплението по чл.280 от НК, чието систематично място е в глава 8-ма, раздел 1-ви от НК .
С оглед изложеното, в обвинителния акт не се съдържа неяснота относно съдържанието на предявеното спрямо подсъдимия Д. обвинение, както и липсва съществено несъответствие между фактическата и юридическа формулировка на инкриминираното престъпление.
Въззивният съд е формирал изводите си по фактите за извършваната от подсъдимия Л. Д. дейност, като участник в група, която организира неразрешено превеждане на чужди граждани през границата на страната, на базата на ограничен брой и вид доказателства, като не е отчел, че същите съобразно тяхната природа имат ограничена доказателствена сила / ТР № 2 от 16.07.2009 г. по тълк. д. № 2/2009 г., ОСНК на ВКС/ и за доказаността на обвинението в съответствие с изискванията на чл.303 от НПК е необходимо да бъдат подкрепени от друг вид доказателства.
Фактическите изводи на въззивния съд са основани на веществени доказателствени средства /ВДС/, изготвени чрез използване на специални разузнавателни средства, /СРС / в папки №1 и №3 от следственото дело / и на показанията на свидетеля Д. С., ръководител на ГП-П., в които се съдържат данни за съвместно участие на подсъдимия Л. Д. и подсъдимия Т. в опита към инкриминираното незаконно превеждане през границата на страната на трите лица, които са чужди граждани. При оценката на показанията на свидетеля С., АСпНС не е отчел, че същите представляват производни доказателства, доколкото чрез тях се възпроизвежда съдържанието на ВДС, изготвени чрез употреба на СРС. Пресъздаването на изготвените по делото ВДС чрез гласни доказателствени средства, не следва да подменя първичното доказателствено средство, което по естеството си представлява ВДС, изготвено чрез използването на специални разузнавателни средства. От съдържанието на показанията на свидетеля С. е изяснено, че е придобил информацията, за която свидетелства от лица, които са участвали в експлоатацията на съответните СРС-та, както и от съдържанието на изготвените ВДС-та, което той преразказва.От разпита на свидетеля пред СпНС е установено, че той не е очевидец на събитията, за които свидетелства и че във времето, в което са се осъществили, физически се е намирал в [населено място], докато инкриминираните действия са извършени от подсъдимите и Г. на територията на [населено място], [населено място] и в граничните райони. Аналогично информацията, която възпроизвежда относно проведените между подсъдимите разговори се съдържа в изготвените по делото ВДС, закрепващи съдържанието на записани телефонни разговори, посредством оперативния способ „подслушване“, който представлява СРС. С оглед изложеното показанията на свидетеля С. не съдържат лични възприятия на свидетеля за фактите и обстоятелства, за които свидетелства, поради което показанията му имат характер на производно доказателство, тъй като възпроизвеждат събрани чрез СРС, ВДС-та, чието съдържание е получено чрез експлоатацията на първите. Съдебната практика е последователна и еднопосочна в разбирането, че възпроизвеждането на съдържанието на ВДС от лица, които имат разрешен достъп до класифицирана информация не променя нито доказателствения източник, СРС, нито вида на доказателственото средство, в което е закрепена събраната по този ред информация. /Р № 279 от 06.12.2017 г. по н. д. № 975/2017 г., Н. К., ІІ Н. О. на ВКС/.По въпроса, че с възпроизвеждането на съдържанието на веществени доказателствени средства, изготвени посредством използване на СРС, чрез свидетелски показания не може да се преодолее забраната по чл.177, ал.1 от НПК е и Решение на КС № 10 от 28 септември 2010 г. по конституционно дело № 10 от 2010 г., където е възприето тълкуването, че съдът не би следвало да постанови осъдителна присъда, ако обвинението почива само на „съчетанието от показанията на свидетел/ свидетели с тайна самоличност и данните от СРС с абсолютно същия източник на информация“ , при положение, че в НПК не е налице абсолютна забрана за осъждане на основата на комбинация от тези два вида доказателствени източници, в случаите когато не се възпроизвеждат взаимно. Използваните способи на доказване са от съществено значение за доказателствената сила на събраните чрез тях доказателства, предвид законовата забрана присъдата и обвинението да не почиват само на доказателства, събрани чрез СРС / чл.177, ал.1 от НПК/. АСпНС не е съобразил фактическите си изводи с тази процесуална норма и въззивното решение и присъдата на първия съд по отношение на подсъдимия Л. са основани единствено на доказателства по делото, закрепени във ВДС, събрани чрез използване на СРС и на показанията на свидетеля С., които възпроизвеждат съдържанието на наличните по делото ВДС, т.е., касае за едни и същ доказателствен източник. Същите не са подкрепени от други преки доказателства, като в тяхна кореспонденция липсват и доказателства с косвен характер, с помощта на които да бъде изградена верига от доказателства, необходима за преодоляване на забраната по чл.177, ал.2 от НПК и за доказване на обвинението по правилата на чл.303 от НПК. По отношение на участието на подсъдимия Л. фактическите констатации на АСпНС са основани на цитираните два източника, без в тяхна подкрепа да се сочат друг доказателства. В решението на въззивния съд подробно са изброени доказателствата, които са послужили за установяване на възприетата от него фактическа обстановка. В цитираните доказателства и доказателствени средства не се съдържат факти и обстоятелства в подкрепа на доказателствата, събрани посредством СРС, от значение за установяване на релевантните за обвинението на подсъдимия Л. Д. факти. В обясненията на подсъдимите Т. и Т. липсват доказателства за участието на Л. в инкриминираната престъпна дейност, такива липсват и в показанията на свидетеля Г.. В разпитите на превежданите чужди граждани няма информация за подсъдимия Л., или за чужд гражданин, с когото са контактували лично или по телефона и ги е подпомогнал в закупването на билети за автобус до [населено място], или ги е свързал с другите подсъдими и/или свидетеля Г.. Извършените от тези лица разпознавания не се отнасят до подсъдимия Л., който не е разпознат като лице, участвало в организирането на процесното превеждане на чуждите граждани.От съдържанието на ВДС-та, изготвени на 04.08.2013 г. не се установява присъствието на подсъдимия Л. на автогарата или в автобуса при отпътуването на лицата към [населено място]. Включително и в показанията на чуждите граждани като свидетели се съдържат данни, че лично са закупили билетите за автобуса, с който е осъществено пътуването. От изготвените ВДС се установява само присъствието на подсъдимия Т., който е пътувал в същия автобус, с който са се придвижили и превежданите лица. В този смисъл фактическата обстановка от въззивното решение, съгласно която подсъдимият Л. Д. е присъствал при отпътуването на чуждите граждани на автогарата в [населено място], като е закупил билетите за превоза и ги е снабдил с тях е основана изолирано на показанията на свидетеля С., които в тази им част възпроизвеждат придобита от същия свидетел оперативна информация, която не представлява годно доказателство по смисъла на НПК и на данните от ВДС за проведени телефонни разговори между подсъдимия Л. Д. и подсъдимия Т..Доказателственият анализ, извършен от апелативния специализиран съд на показанията на свидетеля С. е основан на неправилна оценка на годните доказателствени източници, като в решението е посочено, че „показанията на свидетеля Д. С. правилно са кредитирани в тяхната цялост“ и че „от тях се установява, че същият е служител в ГД ГП София и вследствие на придобита оператвна информация подробно описва действията на подсъдимите лица.Също така говори за други случаи, при които групата е прекарвала през границата неустановени лица от чужд произход.“ Оперативната информация, получена от свидетел по делото не представлява годно доказателство и в процесуален план не може да послужи като доказателствена основа за фактически изводи по съществото на обвинението. Единствените годни доказателства по отношение участието на подсъдимия Л. в инкриминираното деяние се съдържат в наличните по делото ВДС, изготвени чрез използване на СРС, папка № 1/ л.12 от решението на АСпНС/, в които са записани телефонни разговори между подсъдимите Л. и Т., от съдържанието на които се извежда съвместното им участие в извършването на деянието, но липсата на други доказателства в тяхна подкрепа не дава възможност за извеждане на фактически констатации в полза на обвинението, изолирано върху тях.
Въззивният съд е намерил, че участието на подсъдимия Л. Д. в инкриминиранато деяние се състои в намиране на чуждите граждани и свързването им с останалите участници в групата, които той чакал на автогара София и им закупувал билети за превоз. Конкретни факти относно намирането на чуждите граждани от този подсъдим в решението не се съдържат, като по делото не са налице и доказателства в тази насока, поради което фактическите изводи на АСпНС са останали доказателствено необезпечени. Липсата на пълен обективен и всестранен анализ на доказателствената съвкупност, на който да се базират фактическите положения от въззивното решение е довел до нарушаване на вътрешното убеждение на въззивната инстанция по релевантните за обвинението факти, което по същество представлява съществен процесуален порок и предпоставка за отмяна на въззивния съдебен акт.
Обвинението спрямо подсъдимия Л. е за участие в група, която е организирала превеждането на чужди граждани през границата на страната, без надлежно разрешение, поради което за доказаността му е необходимо да се установи наличие на обективна и субективна свързаност на дееца с престъпната група, в която членува, в това число и съзнание, че е част от формирование, което действа с цел постигане на конкретен престъпен резултат /престъплението по чл.280 от НК е винаги резултано по своя характер /. Тези обстоятелства са останали извън вниманието на въззивния съд и по тях в решението не се съдържа фактическа обосновка. Отделно не е извършен доказателствен анализ на наличната доказателствена съвкупност, на базата на който да се установи съществуването на престъпно сдружение, /което организира превеждането на чуждите граждани през границата на страната, без надлежно разрешение/, в което подсъдимият членува, както и в какво се състои участието му в него.
С оглед изложеното относно наличие на съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата, оплакването за нарушение на материалния закон при постановяването на въззивното решение не може да се разгледа от настоящия състав на ВКС в рамките на образуваната касационна проверка. Само при правилно установени факти е допустимо да се проверява и правилното приложение на закона. Законосъобразната правна оценка на действията на подсъдимите като субект на престъплението по чл.280 от НК е възможна само на базата на правилно установени факти относно естеството на изпълняваната от всеки един от тях дейност, предмет на повдигнатото обвинение, което е за съвместна дейност, извършена от група, или при недоказаност на този квалифициращ признак, при условията на обикновено съучастие.
Възражението за опорочено разпознаване е неоснователно. Доводите за нарушение на разпоредбата на чл.137, ал.2 от НПК, чрез участието на свидетеля Ж. Н. като поемно лице не могат да бъдат споделени. Свидетелят Н. не е извършвал действия по разследването, които са изчерпателно посочени в НПК. Провеждането на оперативни беседи и проверки по реда на ЗМВР не са част от процесуалната дейност по разследването, поради което няма процесуална пречка за участието му в проведените разпознавания на подсъдимите.
При тези данни жалбата на подсъдимия Т. за неправилна правна оценка на извършеното от него деяние не може да получи отговор от настоящия касационен състав, тъй като обвинението спрямо него се основава на общи обвинителни факти с това на подсъдимия Л. Д., които не са установени по надлежния процесуален ред от въззивния съд. Последното не позволява извършване на проверка за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК спрямо подсъдимия Т., в настоящото производство.
Доводите от жалбата на този подсъдим и от жалбата на подсъдимия Т. в посока явната несправедливост на наказанията, които са им наложени, също не могат да бъдат обсъждани в рамките на настоящата касационна проверка, при наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
По изложените съображения, решението на въззивния съд следва да се отмени изцяло, по отношение на всички подсъдими лица и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото разглеждане на делото е необходимо фактическите изводи на съда да се формират на базата на процесуално годни доказателства и доказателствени средства, при отчитане на ограничената доказателствена сила на определен вид доказателства и доказателствени средства и при спазване на забраната по чл.177, ал.1 от НПК, след съвкупен анализ на цялостната доказателствена съвкупност и законосъобразна правна оценка на поведението на подсъдимите лица, в зависимост от доказаността на обвинението в частта по чл.280, ал.2, т.5 от НК.
Предвид изложеното и на осн. чл.354, ал.1, т.5 от НПК , ВКС трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 24/05.02.2020 г. на Апелативен специализиран наказателен съд, по в.н.о.х.д. № 347/2017 г. в частта, с която подсъдимите Л. Д., К. К. Т. и С. Д. Т. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.280, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК и са им наложени съответни наказания, както и относно разноските по това обвинение.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Апелативния специализиран съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |